Решение по дело №469/2019 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 44
Дата: 1 април 2020 г. (в сила от 18 ноември 2020 г.)
Съдия: Цветанка Атанасова Гребенарова
Дело: 20191810200469
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

          Р Е Ш Е Н И Е

                                                                 № 44

                                           гр.Б., 01. 04.2020г.

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, трети съдебен
състав, в публично заседание на девети март две хиляди и
двадесета година,  в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.Г.

 

при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия Г. АНД №469 по описа за 2019 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

                 Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

                 И.Д.Д., ЕГН **********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Б. упълномощен със заповед №***г. на министъра на МВР, с което за допуснато виновно нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30.00/тридесет/ лева и за допуснато виновно нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00/десет/ лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото и моли да бъде отменено, със законните последици.

                       В съдебно заседание жалбоподателя И.Д.Д., редовно призован,не се явява и не се представлява и не поддържа жалбата си.

                      Въззивната организация – РУ – Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

                      Б.ска районна прокуратура,редовно призована,не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

                       Съдът след като прецени събраните по делото доказателства,прие за установено следното от фактическа и правна страна :

                  Съдът приема,че от приложените по делото писменни доказателства - АУАН бл.№***/**г., писмо до ОДМВР-В. - РУ-М. /заверени ксерокопия/ и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Х.П.Х. – актосъставител,на длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и П.М.И., полицейски служител при РУ Б. се установява следната фактическа обстановка, отразена и в наказателното постановление, а именно : на 25.08.2018г. свидетелите Х.П.Х.,на длъжност “мл.автоконтрольор” при РУ Б. и П.М.И., полицейски служител при РУ Б. били позиционирани като полицейски патрул в Община Б., на бул.“***“ и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение по ЗДвП и  около 16:00 часа забелязали водача на лек автомобил „Пежо 306“ с per. № ***, държава България, собственост на Л.Г.М., ЕГН **********, от с.Т. да извършва маневра изпреварване като нарушава знак „В- 24“. Полицейските служители спрели водача на лекия автомобил „Пежо 306“ с per. № *** за изясняване на случая и му поискали документите за лекия автомобил и свидетелство за управление на МПС и същият не им представил контролния талон към СУМПС.За констатираните нарушения св.Х.Х. съставил на нарушителя И.Д. АУАН бл.№***/**г., в присъствието на св. П.М.И., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал с възражение,че не е съгласен с описаните нарушения.

                 Съдът счита,че жалбата е допустима,тъй като е депозирана в срока по чл.59,ал.2 вр. ал.1 от ЗАНН и в предвид размера на  наложените административни  наказания “глоба” в размер на 30.00 лева и “глоба” в размер на 10.00 лева,наказателното постановление подлежи на съдебен контрол с оглед неговата законосъобразност.

                 Съдът приема,че разгледана по същество,жалбата е неоснователна, по следните съображения :

      Съдът намира,че са доказани безспорно нарушения на правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя И.Д.Д. - чл.6,т.1 от ЗДвП, който регламентира правилото водачите на МПС при управлението им, да съобразяват поведението си със сигналите на длъжностните лица,упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,както и със светлинните сигнали,с пътните знаци и с пътната маркировка и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,който задължава водача на моторното превозно средство да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него ,тъй като на 25.08.2018г. в 16:00 часа в гр.Б.,по бул.“***“ с посока към ул.“***“ е управлявал лек автомобил „Пежо 306“ с рег.№ СО 3143 АС, собственост на Л.Г.М., ЕГН **********, от с.Т. като е нарушил знак „В-24“ и при проверката не е представил на полицейските служители контролния си талон  към СУМПС,с което е допуснал виновно нарушение на  чл.6 т.1 от ЗДвП /не е  съобразил поведението си с пътен знак „В 24“/ и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП/ не е носил контролния талон от свидетелството си  за управление на моторно превозно средство/. Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите Х.П.Х. и П.М.И.,които съдът кредитира като обстоятелствени,еднопосочни,непротиворечиви и конкретни.Св.Х.Х. в показанията си установява,че на проверката бил с колежката си П.И. *** на входа за „Малтехагро“ лицето И.Д. предприело маневра „изпреварване“ при наличие на знак “В-24“ пред входа на „Малтехагро“,като там било спряно лицето,като заявило,че не е видяло знака „В-24“ от склада на фирма „Гесик“ в посока болницата.Св.Х. е категоричен,че има пътна маркировка, с която се забранява изпреварването и за констатираното нарушение на място съставил акта,като нарушителя след предявяване и прочитане на акта възразил, че не е съгласен с това, което констатирали и написал възражение. Св.Х. заявява,че не си спомня дали е имал контролен талон и ако не е представен би трябвало да го е отразил в акта. Св.Х. твърди, че на нарушителя е връчен екземпляр от акта. В същата насока са и показанията на св.П.М.И.,която установява,че въпросният ден е била с колегата си Х.Х., който е мл. автоконтрольор в РУ – Б. и автомобилът, който е спрян за проверка е спрян на бул. „***“, като са констатирани нарушения от колегата и - неспиране на знак „стоп“ ,при наличие на поставен знак „В-24“и съответно непредставяне на контролен талон към СУМПС. Св.И. потвърждава факта,че на място е съставен акта,същия е прочетен на нарушителя и го е подписал, но не си спомня дали е правил някакви възражения.

        Съдът счита,че при съставяне на  АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на чл.40 и сл. от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН,които да обосновават незаконосъобразност на  обжалваното наказателно постановление.Наложените административни наказания “глоба” в размер на 30.00/тридесет/ лева за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 10.00/десет/лева, за нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП са правилно определени в рамките на закона и във фиксирания размер съгласно чл.183 ,ал.3,т.6 от ЗДвП,за първото нарушение и чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП за второто нарушение.

        Съдът приема за неоснователни доводите на жалбоподателя относно допуснати съществени нарушения на закона,с които се нарушава правото му на защита,а именно : че не е посочено конкретно място на извършване на нарушението,като е посочено като място бул.“***“;че не е конкретизирано в какво се състои нарушаването на знак „В-24“;че му е вменено във вина и несъобразяване със знак „В-25“ в наказателното постановление,а такова нарушение не  е отразено в акта;че представения му препис от АУАН е напълно нечетлив и неразбираем,тъй като не се обосновават и потвърждават от доказателствата по делото и се явяват голословни.Както в АУАН,така и в наказателното постановление като място на нарушението е описано “…гр.Б. по бул.“***“ с посока към ул.“***“,което ясно и недвусмислено отразява мястото на нарушението.Обстоятелството,че е нарушен пътен знак „В-24“ дава точна характеристика на нарушението в предвид на изискването всеки водач на МПС да знае какво означава и неговото съдържание. Както в АУАН,така и в наказателното постановление е отразено,че нарушава знак „В-24“ и макар в наказателното постановление да е изписано,че „не съобразява поведението си с пътен знак „В24“ „В25“,с което виновно е нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП“,изписването и на знак „В25“ не е съществено процесуално нарушение,тъй като не е факт от описване на нарушението,а пояснява до какво се свежда нарушената правна норма.Не се представят и доказателства за представяне на напълно нечетлив и неразбираем препис от АУАН.

                 При тези обстоятелства наказателното постановление се явява законосъобразно,тъй като се доказват допуснати нарушения на чл.6,т.1 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП от жалбоподателя и следва да бъде потвърдено в изложения по –горе смисъл.                               

                 По изложените съображения и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН  Б.ски районен съд

                                                    Р   Е   Ш   И   :

                 ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***от ***г., издадено от Началник група към ОДМВР София, РУ Б. упълномощен със заповед №***г. на министъра на МВР против И.Д.Д., ЕГН **********,***, с което за допуснато виновно нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.3,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 30.00/тридесет/ лева и за допуснато виновно нарушение на чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10.00/десет/ лева, като законосъобразно.

                  РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

                                          

                                        РАЙОНЕН  СЪДИЯ :