Р Е Ш Е Н И Е № 81
гр. ВРАЦА, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на 26.02.2020 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я
в присъствието на:
прокурора секретар Христина Цекова
като разгледа докладваното от М. Аджемова
в. гр. дело N`701 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на осн. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 145/08.07.19 г. постановено по гр. дело № 742/18 г. по
описа на районен съд гр. Мездра, първостепенният съд е осъдил ответната община
гр. Мездра да заплати на малолетното дете Р.С.Д., чрез нейната майка и законен
представител С.Д.С. *** сумата 800 лв. представляваща обезщетение за
причинените на малолетната ищца неимуществени щети /болки и страдания/ понесени
в резултат на нападение на бездомно куче, заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането 25.09.17 г. В останалата, до
размера на сумата 3 000 лв. предявеният иск е отхвърлен.
С обжалваното решение районен съд е присъдил съдебни разноски.
И двете страни са останали недоволни от постановения съдебен акт, в
съответните негативни за тях части.
С жалба вх. № 3288/13.08.19 г. община гр. Мездра е обжалвала решението
на районен съд гр. Мездра в частта, с която е осъдена да заплати сумата 800 лв.
обезщетение на причинени неимуществени вреди. Според общината жалбоподател, тя
е изпълнила всички законови предписания във вр. с грижа за бездомните кучета на
нейна територия, при което не следва да се приеме, че поведението на
служителите й е противоправно,
респективно да носи деликтна отговорност. На следващо място, според
община гр. Мездра определеното от районен съд обезщетение в размер на 800 лв. е
завишено и не отговаря на критерия по чл. 52 от ЗЗД и на доказаните болки и
страдания търпени от малолетната ищца.
При заявените оплаквания, общината моли за отмяна в обжалваната част на
решението на районен съд гр. Мездра и постановяване на съдебен акт по същество
от настоящата инстанция, с който исковата претенция бъде отхвърлена. Общината
претендира съдебни разноски.
Малолетната ответница Р.Д., чрез своята майка и законна представителка С.Д.,
представлявана от адв. С.К. от ВрАК, представя отговор, в който оспорва
въззивната жалба на община Мездра и предявява НАСРЕЩНА въззивна жалба срещу
частта от решението на районен съд, с която предявеният иск е отхвърли за
горницата над 800 лв. до сумата 3 000 лв. Навеждат се оплаквания за нарушения
на материалния и процесуалния закон, доколкото по делото били събрани
доказателства, които налагали извод, че предявеният иск следва да се уважи в
пълнота или за сумата 3 000 лв.
Ето защо, малолетната жалбоподателка, чрез представляващата я майка и
адв. К., моли за отмяна решението на районен съд в отхвърлителната част и
решаване на спора по същество с уважаване на иска и горницата над 800 лв. до
исковата сума 3 000 лв., заедно със законната лихва от увреждането 25.09.17 г.
до пълното й изплащане Претендира се присъждане на съдебни разноски в хипотезата
на чл. 38 от ЗА.
Ответната на насрещната жалба община гр.Мездра е представила отговор, в
който мотивира становище за неоснователност на насрещната жалба.
Страните нямат доказателствени искания.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото
прие, че въззните жалби са допустими, доколкото изхождат от страни в първоинстанционното
производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
Районен съд гр. Мездра е бил сезиран с предявен от С.Д.С., в качеството
си на майка и законен представител на малолетната си дъщеря Р.С.Д. иск за
осъждане на ответната община Мездра да заплати на малолетната ищца сумата 3 000
лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили в резултат на ухапване от бездомно куче на датата 25.09.2017г. село ***,
общ. гр. Мездра, на ул.***, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на увреждането – 25.09.2017г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендирано е присъждане и на сторените по делото
разноски.
От приетите от районния съд доказателства, установени, чрез приобщените
документи, разпита на свидетелите С.Н., Ц.Ц., Н.К., заключенията на вещите лица
по изслушаните две медицински експертизи, изготвени от лекари със специалност
съдебна медицина и психиатрия и експертизата и изготвена от вещо лице психолог,
се установява, че на 25.09.17 г. малолетната ищца Р., нейната майка С.Д. и
свид. С.Н., отишли в дома на свидетеля Ц.Ц. в село ***, ул. ***, за да му
занесат орехи. На улицата лежало бездомно куче, което неочаквано се нахвърлило
върху седем годишната Р. и я повалило, като я ухапало в областта на врата.
Свидетелката С.Н. прогонила кучето с викове. На пострадалото дете, което било
уплашено и пищяло, била оказана незабавна медицинска помощ. В Спешното отделение
бил извършен преглед на детето. В съставения лист за преглед била вписана
анамнеза – наличие на прободна рана в областта на шията, околните тъкани оточни
и зачервени; основна диагноза – ухапване от куче, терапия – почистване и
дебридман, направен ТАП и Далацин
С". В показанията си свидетелят Ц.Ц. описва инцидента при който детето Р.
е ухапано от куче пред дома му в село ***, като успоредно с това, за кучето
твърди следното: - през м. септември 2017 г. пред дома му дошло куче -
българска овчарка и останало там. Той се обадил на "кучкарника", но
от там му отговорили, че нямат субсидии и няма къде да го заведат и гледат.
Според заключение с вх.№ 3315/30.07.2018 г. по назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-р Р.А., травматичните
увреждания на Р., получени при инцидента на 25.09.2017г., представляват
повърхностна рана от ухапване с местно възпаление на околните меки тъкани.
Предприетото лечение се е изразявало в инжектиране на ТАП, с цел профилактика
на евентуална инфекция от тетанус, промивка на раната с антисептичен течност.
Експертът е направил извод за наличие на възможност констатираните наранявания
да са били причинени от ухапване от куче. Според изводите в заключението,
уврежданията и приложеното лечение с ТАП са причинили болки и страдания на Р.
за период от около 20-30 дни. Според показанията на свидетелката С.Н., Р. била
силно уплашена при инцидента, а след това имала страх от кучета. Изслушаната по
делото психологическа експертиза от в. л. Е.Г. идентифицира тревожност на
детето Р. от средно ниво, но не може да определи с категоричност дали тя
/тревожността/ е следствие от ухапване на кучето, тоест провокирана от стрес
или е резултат от налични негативни фактори - отсъствие на условия за задоволяване на биологични и психосоциални
потребности на детето, твърди методи на възпитание и т. н., които фактори
според експерта са терен за развитие на тревожност и хиперактивност по принцип
и каквито се откриват в семейната история на малолетната ищца. По делото е
изслушана и психиатрична експертиза изготвена от в.л. д-р П.К., която
установява, че на 25.09.17 г. детето Р., в присъствие на майка си, е ухапано от
куче, при което е настъпила остра стресова реакция, която е овладяна, след
което не се установяват признаци на протрахирана реакция с характер на
посттравматично стресово разстройство или други психични разстройства дължащи
се на психотравмата.
В първоинстанционното производство Община Мездра твърди, че в
изпълнение на вменените й от закона задължения, е предприела нужните мерки за
ограничаване на популацията на безстопанствените кучета, при което не следва да
носи отговорност за обезщетяване на детето Р.. Като в подкрепа на това
становище представя само писмени доказателства - Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на община гр. Мездра,
план за действие в изпълнение на програмата и две докладни записки за
предприетите действия във вр. с реализиране на програмата за второто
шестмесечие на 2016 г. и второто шестмесечие на 2017 г.
При горната фактическа обстановка, районен съд гр. Мездра е аргументирал правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в решения на ВКС
/решение № 262 от 11.05.2010г. на ВКС по гр.д.№1155/2009г., IV г.о., ГК и
решение №279 от 28.09.2011г. на ВКС по гр.д.№1533/2010г., III г.о., ГК/,
исковете за обезщетения за вреди причинени от ухапване от бездомни кучета
намират правното си основание в чл.49 от ЗЗД. И пасивно отговорна страна по
тези искове е съответната община на територията, на която е извършено деянието.
Отговорността на общината е безвиновна и следва от възложени със закон
задължения, произтичащи от Закона за защита на животните, глава
„Безстопанствени животни”, чл.40 и сл., по организиране настаняването на
безстопанствените кучета в приюти, чрез кмета, като изпълнителен орган на
общината, както и, че при доказано бездействие на нейните органи и служебни
лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места,
отговорността на общината се ангажира по чл.49 от ЗЗД, като юридическо лице, на
основание извършено от нея възлагане на установени със закон задължения. При
тази законова уредба, за да бъде уважен предявеният иск, в производството по делото
следва да се докаже, освен, че ищцата е претърпяла вреди в съответния размер и,
че те са настъпили именно в следствие на поведение на кучета, които са били
безстопанствени, тъй като в противен случай отговорността би била на
собственика или на лицето, под чиито надзор се намира животното.
Районен съд Мездра е намерил за безспорно установено по делото, че на
25.09.2017г., в село ***, общ. гр. Мездра, малолетната ищца Р. е била ухапана в
областта на шията от бездомно куче,
както и, че същата е претърпяла твърдените в исковата молба неимуществени
вреди, тъй като за продължителен период – повече от 20 дни - е чувствала болки
в областта на раната, а също така е преживяла и стресова ситуация от
нападението на кучето и ухапването, която е отшумяла, които вреди се намирали в
причинно-следствена връзка с нападението и ухапването от кучето. За да формира
извода си, че кучето, ухапало ищеца е било безстопанствено, съдът се е позовал на
показанията на свидетеля Ц.Ц. изложени по-горе. В тази връзка следва да се
посочи, че в отговора на исковата молба ответната община по същество не е
оспорила факта, че кучето предизвикало инцидента на 25.09.17 г. е
безстопанствено. Твърдението на общината е, че искът е недопустим и
неоснователен, тъй като тя носи отговорност само за безстопанствените кучета,
но не и за бездомните, каквото е процесното, е несъстоятелен, доколкото
прилагателните "бездомен" и "безстопанствен" имат идентичен
смисъл, става дума за животно, за което никой не полага грижи, тоест няма
собственик-стопанин.
За да определи размера на дължимото обезщетение, районният съд се е
позовал на нормата на чл.52 от ЗЗД, според която обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост и е отчел интензитета и продължителността на претърпените
болки, преживения психологически стрес, фактът, че пострадалата ищца е дете и
преживеният стрес е преминал, като не се
наблюдават реакции с характер на посттравматично стресово разстройство, а също
така и установеното от експерта психолог, че не може да се направи категоричен
извод за причинно следствена връзка между наличната средна тревожност у детето Р.
и инцидента с кучето на 25.09.17 г. Като е съобразил изложените релевантни
обстоятелства, районен съд правилно е преценил, че справедлив еквивалент за
обезщетяване на тези болки и страдания би била сума в размер на 800 лева. Съответно
- с обжалваното решение МРС е присъдил именно посочената сума, ведно със
законната лихва върху нея, така, както е поискана от дата на увлеждането, и е
отхвърлил иска за разликата над 800 лева до претендираните 3 000 лева.
Според окръжен съда, решението на първостепенения съд и в двете
обжалвани части е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено. Настоящият
състав споделя изцяло изводите на РС-Мездра относно осъществяването на всички
кумулативно изискуеми се предпоставки на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране
на имуществената отговорност на въззивника за репариране на причинени на
малолетната Р. неимуществени вреди, поради което на основание чл.272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
По възраженията във въззивната жалба на община гр. Мездра следва да се
отбележи следното: Споделят се напълно правните изводи на МРС, че предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, в който смисъл
са редица актове на ВКС на РБ (решение №324 от 28.07.2011г. на ВКС по
гр.д.№924/2010г., IV ГО; определение №540 от 18.05.2015г. на ВКС по
гр.д.№531/2015г., III г.о., ГК, решение №279 от 28.09.2011г. на ВКС по
гр.д.№1533/2010г., III г.о., ГК).
На следващо място това следва да се посочи, че с актуалната към момента
на инцидента редакция на чл.40 от ЗЗЖ е предвидено, че Министерският съвет по
предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална
програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията
на Република България, като Общинските съвети приемат програма за изпълнение на
националната програма и план за действие на съответната община, с ал.4 на чл.40
от същия закон, изпълнението на програмата и плана, са задължения, вменени на
кметовете на общини, а съгласно чл.41 от закона, именно на органите на местната
власт са вменени функциите по изграждане на приюти и настаняване на
безстопанствените животни в тях. Нормите на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ не са
претърпели промяна и в задължение на общините е вменено предприемането на мерки
за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни. Във
въззивната жалба се прави основно възражение за липса на един от елементите на
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, а именно – бездействие от страна на Община
Мездра, довело до настъпване на процесните вреди. В обобщен вид въззивникът
сочи в жалбата си, че ако общината не е предприела предписано от закона
действие или го е предприела без да положи дължимата грижа и от това настъпят
вреди, същата дължи обезщетение, но ако предписаното от закона действие е било
предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не дължи
обезщетение. Във връзка с това възражение се твърди, че в изпълнение на
вменените й със ЗВМД и ЗЗЖ задължения, Община Мездра е предприела мерки за
овладяване и контрол над популацията на безстопанствени кучета, като това си
твърдение подкрепя с посочените по-горе писмени доказателства - Програма за
установяване на контрол върху бездомните кучета на територията на Община Мездра
и две докладни във вр. с изпълнение на програмата, в които са разписани конкретни
мерки. Независимо от представените с отговора на исковата молба докладни за
обработените, осиновени и евтанизирани кучета за втората половина на 2016 г. и 2017г.,
в която са посочени конкретни бройки, не може да се приеме за доказано
възражението на въззивника община гр. Мездра, че е изпълнил нормативните си
задължения по ограничаване и контрол на популацията на безстопанствените
кучета. От данните по докладните – дори да се приемат за верни – не може да
бъде дадена еднозначна оценка, тъй като липсват твърдения, и доказателства
посоченият в докладните брой на обработени (ваксинирани срещу бяс, кастрирани и
обезпаразитени кучета) в за цялата 2017 г., какъв процент представлява от
общата популация на безстопанствените кучета през същия период. Съответно – при
наличните твърдения и представени доказателства – не може да се прецени дали
осъществяваната от Общината дейност е била ефективна и дали Община Мездра е
осъществила изпълнение на предвидените в програмата мерки.
В обобщение може да се отбележи, че изводът на районен съд за доказано
бездействие на органи и служебни лица на Община Мездра във връзка с изолирането
и обработването на безстопанствените кучета се основава на доказателствата по
делото, преценени обективно и в тяхната съвкупност, и напълно се споделя от
въззивния съд – именно в резултат на неправомерната пасивност на ответника, се
е стигнало до процесното увреждане.
Първостепенният съд е определил правилно размера на вредите, като в
съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД е съобразил всички обстоятелства,
касаещи процесния казус, посочени по-горе. Преценявайки горните обстоятелства,
настоящият състав на окръжен съд счита, че размерът на справедливото
обезщетение в случая правилно е бил определен от РС гр. Мездра на 800 лева,
поради което и не са налице основания за корекцията му.
По изложените съображения и с оглед съвпадане на изводите на двете
инстанции обжалваното решение се явява валиден, допустим и правилен съдебен акт
и като такъв следва да се потвърди изцяло.
По разноските пред настоящата инстанция, съдът намира следното:
Доколкото и двете въззивни жалби са неоснователни, всяка от страните
следва да понесе съдебните разноски, така както ги е направила.
Воден от горното, Окръжен съд гр. Враца
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 145/08.07.2019
г. на Районен съд – гр. Мездра, постановено по гр.д.№ 742/2018 г. по описа на
същия съд.
Решението не подлежи на
обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател........ Членове : 1....... 2.........