№ 64
гр. , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Симеон Г. Гюров
при участието на секретаря Мария Н. Николова
като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Административно
наказателно дело № 20211860200094 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Д. Т. с ЕГН **********, с.Ч., ул. „***********“ №1, срещу
наказателно постановление № **/********* от дата ********г., издадено от Н.В.С. -
директор на ОД МВР София,, с което на основание чл.53, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.209а, ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер 500,00 лв.,
затова, че на на 01.05.2020 г. , около 08:00 ч. , в гр. П., на ул."*********************"
междублоково пространство на блок №36, квартал 86 не е поставил маска за лице или друго
средство за прикриване на носа и устата- „ Кърпа или шал", с което си действие не
изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., с което е нарушил
чл.63, ал.1 ЗЗ във вр. със Заповед № ****/*********. на Министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със Заповед № *********/*********г.
Жалбоподателят обжалва горецитираното НП като незаконосъобразно, за което излага
доводи в жалбата. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата и
в хода по същество на делото моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалвнаото НП като
незаконосъобразно и неправилно и по съображенията, изложени в жалбата.
Ответникът по жалбата – ОДМВР-София, не се явява в съдебно заседание, в писмено
становище(защита) по жалбата, релевира неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура гр. П. не взима становище.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и
1
доказателствата към него, доводите на страните и поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното от фактическа страна:
АУАН №**/********** г., бл.№******* е съставен от актосъставителя Т.Г.-полицай при
РУ МВР-гр.П., в присъствието на св.И.П.-присъствал при установяване на нарушението и
съставяне на акта срещу Ц. Д. Т. с ЕГН **********, затова, че на 01.05.2020 г. , около 08:00
ч. , в гр. П., на ул."*********************" междублоково пространство на блок №36,
квартал 86 не е поставил маска за лице или друго средство, което прикрива носа и устата му
„Кърпа или шал“, във връзка с чл.63 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-230/24.04.2020
г., с което виновно е нарушил чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. АУАН е съставен на
01.05.2020г. в присъствието на свидетеля и жалбоподателя, който не го е подписал и/или не
му е връчен, което е удостоверено с подписа на св.С.Д., не се установи по делото АУАН да е
връчен на жалбоподателя.
Въз основа на АУАН №**/********** г., бл.№******* (посочен в НП като съставен на
01.05.2020 г.), е издадено Наказателно постановление № **/********** от ********г. от
Директора на ОДМВР гр. София, с което на Ц. Д. Т. е наложена глоба в размер на 500,00
лв., затова че 01.05.2020 г. , около 08:00 ч. , в гр. П., на ул. „*********************“
междублоково пространство на блок №36, квартал 86 не е поставил маска за лице или друго
средство за прикриване на носа и устата- „Кърпа или шал“, с което си действие не
изпълнява въведените противоепидемични мерки във връзка с обявеното извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. В НП се сочи, че с
горното, жалбоподателя е нарушил чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, във връзка със заповед
№ РД *********** г. (коректната дата е 13.03.2020 г.)на министъра на здравеопазването,
изменена и допълнена със заповед № РД ************* г.
Видно от разпита на свидетеля Г.-актосъставител, е че е съставил АУАН и поддържа
отразените в него констатации. Няма какво да допълни към изложената фактическа
обстановка, описана в акта и поддържа същата.
От разпита на свидетеля П. се установява, че е свидетел, присъствал при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта.
От разпита на свидетеля Д. се установява, че същата е свидетел при отказа на
жалбоподателя да подпише АУАН и /или разписката, което не може да се установи по
безспорен начин, тъй като не е подчертано в АУАН съобразно изискването за това.
Със Заповед № ****************г., издадена от Министъра на здравеопазването,
създадена т.9, а именно: „9. Всички лица, когато се намират в закрити или на открити
обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти,
паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.). За целите на тази мярка
обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са
предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят
обществени услуги), същата заповед е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. вкл. Именно
2
цитираната Заповед № ****************г., издадена от Министъра на здравеопазването, е
отразена като заповед, чиито мерки по т.9 са нарушени, във връзка с което е съставено
процесното НП, с цитираното по-горе съдържание, а в АУАН е посочена друга заповед,
неприсъстваща в НП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в поисканата в цялост от настоящия въззивен
съства и представена от АНО административнонаказателна преписка: НП № **/**********
г. на Директора на ОД на МВР София /оригинал - 2 бр./; АУАН серия АА бл.№ ******* от
01.05.2020 г. /оригинал/; Заповед № ************* г. на Директора на ОД на МВР София,
както и от събраните гласни доказателства-показанията на свидетелите Г., П. и Д..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът установява следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното
наказателно постановление подлежи на обжалване. Видно от приложена разписка по делото,
е че Наказателното постановление е получено от жалбоподателя на 13.03.2021г., а жалбата е
входирана на 17.03.2021г., т.е. в седмодневния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което
същата е подадена в срок.
Съдът счита, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган, а именно Директор на
ОДМВР гр. София, съобразно изискванията на чл. 209а, ал. 4, предл. 1 от Закона за здравето.
АУАН №**/********** г., бл.№ ******* също е съставен от оправомощено лице –
свидетелят Г., който съгласно т. 1 от Заповед № ******** от 24.03.2020г. на Директора на
ОДМВР гр. София има право, като служител с полицейски правомощия, да съставя актове за
установяване на административни нарушения по чл.209а ЗЗ.
При извършената служебна проверка на редовността на процедурата по установяване на
административно нарушение и налагане на административно наказание, съдът намира, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, довели до ограничаване на
правата на административнонаказаното лице.
Съгласно императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН, както в АУАН, така и в НП, следва да се съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, като задължително следва да бъдат посочени
нарушените законовите разпоредби.
Формално АУАН и НП съдържат законови разпоредби, посочени като нарушение. Между
АУАН и НП обаче няма съвпадение нито в посочените факти, нито в посочените като
нарушени разпоредби, което се явява съществено процесуално нарушение, достатъчно да
обуслови отмяна на НП.
Освен това, се наблюдава разминаване и в правната квалификация на нарушението в АУАН
и НП, доколкото в АУАН е посочено „виновно е нарушил чл.209а, ал.1 ЗЗ“, а в НП е
посочено „с което е нарушил чл.63, ал.1 ЗЗ, вр.Заповед №РД *********** г. на министъра
3
на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед № РД ************* г.“, като
чл.209а ЗЗ също е цитиран, но като санкционна норма. На първо място, следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, по която е квалифицирано
нарушението в АУАН съдържа състав на нарушение, но е бланкетна и следва да бъде
направена привръзка с друга разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт),
съдържаща описание на мерките. Чл.209а, ал.1 ЗЗ в случая е следвало да е посочен във
връзка с чл.63, ал.1 ЗЗ (в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на
нарушението) вр. с някоя от точките от заповедите на министъра на здравеопазването. Нито
в АУАН, нито в НП се споменава обаче чл.63, ал.4 ЗЗ(в редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към
момента на извършване на нарушението), според който „(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 98 от
2010 г., в сила от 01.01.2011 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавните и
общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а
средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от
общинските бюджети.“, а се цитира единствено чл.63, ал.1 ЗЗ, който предвижда кога се
обявява „извънредна епидемична обстановка“ и сам по себе си няма как да представлява
нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена обаче в оспорваното НП.
Отделно от това, в АУАН е цитирана заповед №***************г. като не е посочен
издателя на същата, която евентуално е била нарушена, а в НП са цитирани 2 бр. заповеди,
които са различни от посочената в АУАН, а именно: заповед №РД-***********г. (объркана
е дори датата на заповедта, същата е с коректна дата-13.03.2020 г.) и заповед №
****************г.. По този начин несъмнено е засегнато правото на защита на наказаното
лице. Посочването на правната квалификация на нарушението е от съществено значение с
оглед гарантиране правото на санкционираното лице да узнае за какво точно нарушение му е
наложено административно наказание. Освен това, следва между текстовото описание на
нарушението и неговата цифрова квалификация да е налице пълно единство и съответствие,
а също така единство и съответствие да има между описанието на фактите и
квалификацията в АУАН и НП, което не е изпълнено в случая и представлява нарушение на
процесуалните правила.
Заповедта на здравния министър е издадена като мярка по чл. 63 ал 1 от Закона за здравето(в
редакцията на ДВ бр.28/2020 г. към момента на извършване на нарушението). В Чл. 63, ал. 4
Зздр: изрично е посочено, че “Държавните и общинските органи създават необходимите
условия за изпълнение на мерките по ал. 1, а средствата за осъществяването им се
осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.” Налага се извода, че
тази заповед не може да действа пряко върху гражданите, ако за тях не е осигурена
възможност, безплатно да изпълнят предпоставките за спазването й, като не се установи да
са раздавани от държавния или общински органи специални маски, които отговарят на
зададени критерии.На следващо място се установи, че жалбоподателя се е разхождал в
между блоково пространство в гр.П., (не се установи, че се е намирал в паркове и градини),
като не се установява самият акт да подлежи на някакво изпълнение.
Установи се освен това в хода на процеса, че е нарушена процедурата по връчване на
нарушителя екземпляр от АУАН, тъ като не е посочено дали същия е отказал само
4
подписването и/или и получаването на препис от същия, което пък е препятствало
възможността му да се запознае внимателно с фактите, за които е наказан и да реализира
ефективно правото си да подаде възражение срещу АУАН.
Производството по налагане на административно наказание е един строго формален процес,
който изисква стриктно спазване на процедурата и законовите норми. Констатираните от
съда по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като нарушават
правото на защита на жалбоподателя и представляват формална предпоставка за отмяна на
обжалваното НП. Същите опорочават изцяло производството по ангажиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и водят до
незаконосъобразност на обжалваното НП.
Предвид гореизложеното, съдът не намира съставът на административното нарушение за
осъществен и счита, че жалбата е основателна, като административно-наказващият орган
неправилно и незаконосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя, като следва да
се отмени обжалваното наказателно постановление.
Воден от изложеното Районен съд-П., първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **/********** от ********г. от Директора на
ОДМВР гр. София, с което, на основание чл. 53 ЗАНН и чл.209а, ал.1 ЗЗ, на Ц. Д. Т. с ЕГН
**********, е наложена „глоба” в размер 500,00 лв. за нарушение на чл.63, ал.1 ЗЗ.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5