Р Е Ш Е Н И Е
№388
гр.
Добрич, 21.11.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет
и пети октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа
докладваното от председателя административно дело № 62 по описа на съда за 2022
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.172, ал.1 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на РБ (ЗОВСРБ) във
вр. с чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано е по искова молба на П.К.В.
с ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез адвокат Д.Д. ***, редовно
упълномощен, срещу Министерството на
отбраната, впоследствие срещу Военновъздушните сили на Република България, с
цена на иска 6 766,50 лв. С исковата молба
се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на П.К.В. посочената сума,
представляваща обезщетение в размер
на месечното му възнаграждение за времето, но за не повече от 6 месеца, като
се приспадне времето през което е работил на по-нископлатена работа след незаконосъобразното
му освобождаването от длъжност със Заповед № ЛС-17 от 22.12.2017г. издадена от заместник командир на Военно формирование 26 600
- Братово, отменена с влязло в сила решение на съда по.
В исковата молба са изложени твърдения, че издадена
заповед за уволнение от 22.12.2017г. е
била отменена по административно дело №
125/2018г. по описа на Административен съд Добрич като незаконосъобразна, с
влязло в сила решение на 21.12.2018 г. и съгласно разпоредбата на чл.172 на
Закона за отбраната и въоръжените сили, при отмяна на уволнението
военнослужещият има право на обезщетение в посочения в нормата размери.
В съдебното заседание от 21.06.2022г. процесуалният
представител на ищеца, адв.Д.
заявява, че предявява иска си срещу Военновъздушните сили на Република
България, предвид предоставената в писмен отговор от 11.03.2022 г. информация
от министъра на отбраната, че Военно формирование 26600-Братово е от състава на
Военновъздушните сили. С протоколно определение от 21.06.2022г. като ответник
по делото са конституирани Военновъздушните сили на Република България, а с протокол
определение от съдебно заседание от 20.09.2022г. е прекратено производството срещу
Министерството на отбраната.
Ответната страна, Военновъздушните сили на Република
България, представлявани от генерал-майор Д. Х. П.-командир на ВВС, в отговор
на исковата молба, изготвен от процесуален представител- подполковник Светослав
Д. С. – главен експерт (юрист) в канцеларията на командира на ВВС, редовно
упълномощен, заявява, че оспорва исковата претенция по основание и размер и
прави възражение за изтекла погасителна давност, поради изтичането на 3 години
от момента, в който вземането е станало изискуемо. Моли исковата молба да бъде
отхвърлена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –Добрич, Веселин
Вичев, дава заключение, че исковата претенция е основателна, понеже
фактическият състав на отговорността е установен по безспорен и категоричен
начин. Исковата претенция е доказана по основание, а по размер следва да се
присъди съобразно заключението на вещото лице.
Съдът прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на страните, съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК вр. чл. 144, ал. 1 АПК, при което от фактическа страна установи:
От представеното по делото кадрово досие се установява, че П.К.В. е бил военнослужещ, видно от Договор за военна служба № 194/26.05.2010 г., сключен между него и Министерството на отбраната за срок от 5 г. С Допълнително споразумение № 331-527/05.05.2015 г. срокът на договора е удължен до навършване на пределната възраст за притежаваното военно звание. От 01.05.2013 г. е на служба във Военно формирование 28 770 – Балчик, получил е военно звание „старшина“ и е заемал длъжността „Старши майстор по УКВ радиокомуникации“ в „Опорен комуникационен център“ в комуникационно информационния възел на Военно формирование 28 770 – Балчик. Военно формирование 28770-Балчик по длъжностно разписание е подчинено на Военно формирование 26600-Братово, област Бургас.
От писмо с рег. № 13-00-2232/02.03.2022 г. на
директора на Дирекция “Управление на човешките ресурси в отбраната“ към МО,
л.22, се установява, че Военно
формирование 28770-Балчик е от състава на Военно формирование 26600-Братово, но
последното не е самостоятелно юридическо лице. В писмото се сочи също, че и
двете военни формирования са част от състава на Военновъздушните сили на РБ,
които са юридическо лице.
Със Заповед № ЛС-17/22.12.2017 г., издадена от
заместник-командира на Военно формирование 26 600 с.Братово, на ищеца, старшина
П.К.В., е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ за нарушаване на
чл.114, т.14 от Устав за войсковата служба на въоръжените сили на Република
България и т.3 от заповед на министъра на отбраната № ОХ – 680/05.11.2010 г.
Заповедта за уволнение е обжалвана и е отменена като
незаконосъобразна на основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК с Решение № 261/28.06.2018г.
по административно дело № 125/2018г. по описа на Административен съд Добрич.
Решението е влязло в сила на 21.12.2018г., когато е било оставено в сила с
Решение № 16206/21.12.2018г., постановено по адм.дело № 10 173/2018 г. по
описа на Върховен административен съд, Пето отделение.
По делото няма данни дали след отмяната на
горепосочената заповед е издадена друга заповед за уволнение или ищецът е
възстановен на работа. От представената кадрова справка, изготвена на
15.03.2022 г. от началника на отделение „Личен състав“ във Военно формирование
28770-Балчик, се установява, че отменената като незаконосъобразна заповед №
ЛС-17/22.12.2017 г. продължава да е основанието за прекратяване на военната
служба на ищеца.
Исковата претенция за обезщетение в размер на
месечното възнаграждение на П.В. за
времето, през което е останал без работа, е предявена пред Районен съд –Добрич
на 18.11.2021 г. като с Определение № 1846/21.12.2021 г. по гр.дело №
20213230103554/2021г. по описа на ДРС, делото е изпратено по компетентност на
Административен съд –Добрич и е образувано пред настоящия съд на 31.01.2022 г.
От допуснатата по делото съдебно –икономическа
експертиза се установява, че П.В. е следвало да получава брутно трудово месечно
възнаграждение за декември 2017 г., януари, февруари, март, април май и юни на
2018 г. от 1092,75 лева. В Таблица 1 към експертизата вещото лице е посочило
броя на отработените дни за всеки месец от този период и дава заключение, че
ищецът би получил трудово възнаграждение в размер на 6478,45 лева считано от 22.12.2017 г. до 22.06.2018 г. Експертът е
посочил също, че през този шестмесечен период ищецът е работил от 07.02.2018 г.
до 07.03.2018 г. по трудов договор за възнаграждение от 510 лева като съобразно
броят на отработените дни за м.февруари 2018 г. е получил възнаграждение от 408
лева, а за м.март 2018 г. - възнаграждение от 72,86 лева. Според заключението, отчитайки
разликата във възнагражденията, ищецът следва да получи обезщетение в размер на
5997,59 лева.
Заключението не бе оспореното от страните и съдът го
приема като компетентно и обосновано и съответстващо на данните, предоставени
от ТД на НАП за осигуряването на ищеца, ведомости за заплати и трудова книжка.
Съобразно заключението на вещото лице в съдебното
заседание от 25.10.2022 г. ищецът извърши намаление на исковата си претенция до
размера на установената сума от 5997,59 лв. за оставане без работа за 6 месечен период
при отчитане на полученото по ниско възнаграждение за периода 07.02.2018 –
07.03.2018 г.
При така установената фактическа обстановка,
неоспорена от страните, съдът приема, че исковата претенция е допустима и
основателна.
Предявеният иск е с правно основание чл. 172, ал. 1 от
ЗОВСРБ. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ, при отмяна на освобождаването от съда
военнослужещият има право на обезщетение в размер на месечното му
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от
6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има
право на разликата във възнагражденията.
По възражението за изтекла погасителна давност
Съгласно чл.111, б.а“ от Закона за задълженията и
договорите, приложим по силата на чл.203, ал.2 от АПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност.
Исковата претенция е предявена на 18.11.2021 г. и
погасителната давност от 3 години по чл.111, б.“а“ във вр. с чл.114 от ЗЗД за
предявяване на вземането не е погасена. Вземането по чл.171, ал.1 от ЗОВСРБ
става изискуемо от момента на отмяната на незаконното уволнение. В случая това
е моментът, в който е влязло в сила решението, с което е отменена Заповед №
ЛС-17/22.12.2017 г. на заместник-командира на Военно формирование 26 600
с.Братово. Както бе посочено по-горе, Решение № 261/28.06.2018 г. по
административно дело № 125/2018 г. по описа на Административен съд Добрич е
влязло в сила на 21.12.2018 г., т.е. вземането може да се предяви до 21.12.2021
г.
Искът е предявен срещу надлежен ответник, ВВС на РБ,
определен съобразно нормата на чл.205, ал.1 от АПК – срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите и след изискване от съда на информация, която
не е публично достъпна. Съгласно чл.60д от ЗОВСРБ Военно въздушните сили на РБ
са самостоятелно юридическо лице, а съгласно Плана за развитие на въоръжените
сили на РБ до 2026 г. (писмо с рег. № 13-00-2232/02.03.2022 г. на директора на
Дирекция “Управление на човешките ресурси в отбраната“ към МО, л.22) Военно формирование 28770-Балчик е от състава
на Военно формирование 26600-Братово, а то е от състава на Военно въздушните
сили на РБ.
За да се уважи иска с правно основание чл. 172 от ЗОВС,
е необходимо да са налице следните материалноправни предпоставки - отменена като незаконосъобразна заповед за
уволнение и оставане без работа или по-нископлатена работа за период от 6
месеца, считано от датата на уволнението.
В случая ищецът е доказал наличието на фактическия
състав на чл.172, ал.1 от ЗОВСРБ, при наличието на който съдът присъжда
обезщетение.
Доказан е и размерът на обезщетението, което следва да
се получи с изготвената от вещо лице експертиза на доходите, получавани от П.В..
Няма данни ответникът да е начислил и изплатил обезщетение
за оставане без работа в резултат на отменената заповед, поради което съдът
приема, че предявеният иск за периода 22.12.2017 г. – 22.06.2018 г. е основателен и доказан за сумата 5997,59 лв., която следва да се присъди като
обезщетение на П.К.В..
На ищеца следва да се присъдят е извършените по делото
разноски по представения списък- 10 лева за държавна такса, 150 лева –
възнаграждение за вещо лице и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Представени
са доказателства – извлечение от банкова сметка ***равна защита адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, Административен съд –Добрич,
трети състав
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Военновъздушните сили на Република България да
заплатят на П.К.В. с ЕГН ********** с адрес *** обезщетение за времето, през
което е останал без работа в шестмесечен период в размер на 5 997,59 лв. (пет хиляди деветстотин деветдесет и
седем лева и петдесет и девет стотинки), поради незаконно уволнение.
ОСЪЖДА Военновъздушните сили на Република България да
заплатят на П.К.В. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1 160 ( хиляда сто и
шестдесет ) лева - разноски по делото за държавна такса, възнаграждение за вещо
лице и адвокатско възнаграждение за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 (четиринадесет) дневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: