Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на
двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело №8682 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.75 ЗС от
В.Е.Й. срещу П.Я.П. за осъждане на
ответницата да предаде на ищеца владението върху 5/32 ид.ч. от апартамент №46,
находящ се в гр.Варна, ул.“***“ бл.11, вх.Е, ет.1.
Ищецът твърди, че владял имота добросъвестно в периода
20.10.2009г. до 20.10.2014г., като владението му било отнето на 05.01.2019г. с
въвод във владение в полза на ответницата, осъществен от съдебен изпълнител
чрез счупване на входната врата, на който въвод ищецът се бил противопоставил.
В срока по чл.131 ГПК
ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който е изразила
становище за недопустимост и неоснователност на иска.
Ответницата твърди, че е придобила имота след публична
продан по ИД №*по описа на ЧСИ №713- Люба Тодорова, по което взискател бил
„Райфайзенбанк“АД като кредитор на М.Я. –Х. и Е.П.Й. за задължения, произтичащи
от банков кредит, във връзка с който била учредена договорна ипотека върху този
имот. Излага, че действията на ЧСИ са законосъобразни, тъй като не са излезли
от пределите на изпълнителния лист. Налице било и произнасяне на ВОС по
законосъобразността на въвода. Сочи се, че фактическото отнемане на имота е
законосъобразно.
Отправя се искане за отхвърляне на претенцията.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С договор за дарение от 20.10.2009г., обективиран в нотариален акт №**, том *, дело №*.2009г. на нот.№316-Александър Александров М.Я.Х.-Й. е дарила на сина си В.Е.Й. 5/32 ид.ч. от Ап.№46, находящ се в гр.Варна, ул.“***“ №11, вх.Е, ет.1, представляваща самостоятелен обект с идентификатор ***с площ от 154.15 кв.м. , ведно с 5/32 ид.ч. от Избено помещение №25 с площ от 3.10 кв.м.
С Решение, постановено по гр.д. №***/2017г. по описа на ВОС са оставени без уважения жалбите на В.Е.Й., Е.Й.П. и М.Я.Х.-Й. срещу действията на ЧСИ № 713-Люба Тодорова по ИД №*****, изразяващи се в изготвяне на Постановление от 05.04.2017г. за възлагане на Ап.46 в гр.Варна, ул.“***“ №11, вх.Е, ет.1.
С Протоколи за въвод във владение от 14.12.2017г. и от 05.01.2018г. П.Я.П. е въведена в процесния имот в качеството й на купувач на имота по ИД №***по описа на ЧСИ №713- Люба Тодорова.
С Решение, постановено по гр.д.№*/2018г. по описа на ВОС е оставена без уважение жалбата на Е.П.Й. срещу извършен на 14.12.2017г. частичен въвод във владение от ЧСИ Люба Тодорова.
Представено е Определение, постановено по гр.д. №**/2017г. по описа на ВРС, 26с., потвърдено с определение по възз.ч.гр.д. №*/2018г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на В.Е.Й. срещу Е.Й.П. и М.Я.Х.-Й. в качеството им на длъжници на „Райфайзенбанк България“ ЕАД в качеството му на взискател по ИД №***по описа на ЧСИ Люба Тодорова за признаване за установено, че длъжниците не са собственици на 5/32 ид.ч. от Ап.46.
Представено е Определение, постановено по гр.д. №*/2017г. по описа на ВРС, 9с., потвърдено с определение по възз.ч.гр.д. №*/2018г. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото, образувано по искова молба на В.Е.Й. срещу П.Я.П. за прогласяване за нищожно на вписано постановление за възлагане на 5/32 ид.ч. от Ап.46.
Приложена е преписката по ИД №*****. От същата се установява, че делото
е образувано въз основа на ИЛ, издаден в полза на „Райфайзенбанк България“
ЕАД по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №*/2009г., с който Е.Й.П. и М.Я.Х.-Й.
са осъдени да заплатят суми по Договор за банков кредит от 01.10.2007г. Видно
от приложения в изпълнителното дело НА №*, том 5, рег.№*,
дело №*/20017г. на
нот.№124-Борис Василев за обезпечение на задължението си по договора за кредит Е.Й.П.
и М.Я.Х.-Й. са учредили в полза на кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД договорна ипотека върху АП.46. Процесният
имот е бил продаден на публична продан за задължения на Е.Й.П. и М.Я.Х.-Й. към
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, като с Постановление от 05.04.2017г. е възложен
на купувача П.Я.П..
Въз основа на
гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Съгласно
разпоредбата на чл. 75 ЗС владението на недвижим
имот, което е продължило повече от шест месеца, може да бъде защитавано срещу
всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок.
Искът е
процесуално допустим, предявен е в преклузивния шестмесечен срок от
нарушението.
Ответницата е
установила владение върху имота в качеството й на купувач на публична продан по
ИД №**по
описа на ЧСИ№713, съгласно Постановление от 05.04.2017г. и Протоколи за въвод
във владение от 14.12.2017г. и от 05.01.2018г.
За
основателността на иска по чл.75 ЗС следва да се установи наличието на две
предпоставки : владение, продължило повече от шест месеца и нарушение. Под
нарушение следва да се разбира всяко неоснователно действие, с което се
накърнява или се отстранява фактическата власт на владелеца.
Не е налице спор, че до датата на въвода на
владение ищецът е упражнявал владение върху спорната ид.ч. от имота.
В настоящата хипотеза
ищецът е отстранен от имота с протокол за въвод, въз основа на който в същия е
въведената ответницата. От представените доказателства се установява, че всички
жалби на длъжниците вкл. и на ищеца срещу действията на ЧСИ по насочване на
изпълнението към процесния имот, извършването на публичната продан и проведения
въвод във владение са отхвърлени като неоснователни от съда.
Ищецът е придобил
собствеността респ. владението върху процесната 5/32 ид.ч. през 2009г. след
вписването на договорната ипотека в полза на „Райфайзенбанк България“ ЕАД през 2007г., Съобразно разпоредбата
на чл.173 ЗЗД кредиторът, чието вземане
е обезпечено с ипотека има право да се
удовлетвори предпочтително от цената на ипотекирания имот независимо в чия
собственост се намира той, поради и което ипотеката следва имота независимо в
чия собственост или владение се намира той. Следователно, установявайки
владение върху ипотекиран имот, ищецът следва да търпи действията по
принудително изпълнение върху същия и в тази връзка действията по въвеждането
на купувача по публичната продан в имота не представляват нарушение спрямо осъществяваната
от него фактическа власт по смисъла на чл.75 ЗС, а тези действия са законосъобразен
завършек на изпълнителното производство.
На
изложените съображения съдът намира предявения иск за неоснователен, поради и
което същия следва да се отхвърли.
По разноските :
В полза на ответницата следва да се присъдят направените
от същата разноски, съгласно представения списък по чл.8 ГПК, които следва да
се възложат в тежест на ищеца на основание чл.78,ал.3 ГПК – в размер на 1200
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от
В.Е.Й.,ЕГН: ********** с адрес *** срещу П.Я.П., ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно основание чл.75 ЗС за осъждане на ответницата да предаде на ищеца
владението върху 5/32 ид.ч. от апартамент №46, находящ се в гр.Варна, ул.“***“
бл.11, вх.Е, ет.1.
ОСЪЖДА В.Е.Й.,ЕГН:
********** с адрес *** да заплати
на П.Я.П., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 1200 / хиляда и двеста/ лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаването му пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: