Решение по дело №1034/2022 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  130/14. Март 2023г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На първи март 2023г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 1034/2022г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на  С.Ц.Г. *** срещу Заповед за ПАМ № 22-0938-000659/28.10.2022г. на Началник Сектор Пътна полиция - Плевен, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171 т.4 от ЗДвП – изземване на СУМПС на водач, на който са отнети всички контролни точки с влезли в сила НП, изгубил е придобитата правоспособност и не е изпълнил задължението си по чл. 157 ал.4 ЗДвП да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

Жалбоподателят, чрез адв. Ц. *** оспорва заповедта като незаконосъобразна и иска отмяната й, поради това, че посочените в заповедта наказателни постановления са издадени преди повече от 10 години и административно-наказателната отговорност е погасена по давност.

Ответникът – Началник Сектор „Пътна полиция“ – Плевен изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 172 ал.5 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 14.12.2022г. Жалбата е подадена на 23.12.2022г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С процесната заповед Началникът на СПП – Плевен е приложил принудителна административна мярка на осн. чл. 171 т.4 ЗДвП  по отношение на С.Ц.Г. *** - изземване на свидетелството за управление на водач, поради отнети всички контролни точки и неизпълнение на произтичащото задължение по чл. 157 ал.4 ЗДвП.

 В мотивите на заповедта е посочено, че с влезли в сила наказателни постановления на водача са отнети контролни точки, както следва: с НП № 7558/20.12.2007г. – 6кт, с НП № 648/05.03.2008г. – 8кт; с НП № 3295/08.05.2008г. – 8 кт; с НП № 2868/22.07.2008г. – 8 кт; с НП № 1051/19.03.2009г. – 12 кт. И съгласно чл. 157 ал.4 ЗДвП, водач на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си в съответната служба на МВР.

Видно от приложената по делото справка за водача и копия от цитираните в заповедта НП: НП № 7558/20.12.2007г. е връчено на 18.04.2008г., влязло в сила на 26.04.2008г., отнети са 6кт; НП № 648/05.03.2008г. е връчено на 15.10.2008г., влязло в сила на 23.10.2009г., отнети са 8кт; НП № 3295/08.05.2008г. е връчено на 15.10.2009г., влязло в сила на 23.10.2009г., отнети са 8 кт; НП № 2868/22.07.2008г. е връчено на 15.10.2009г., влязло в сила на 23.10.2009г., отнети са 8 кт; НП № 1051/19.03.2009г. е връчено на 15.10.2009г., влязло в сила на 23.10.2009г., отнети са 12 кт. С посочените влезли в сила НП на водача са отнети общо 42 контролни точки.  Съгласно чл. 157 ал.4 ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

С отнемането на всички 39 контролни точки жалбоподателят е изгубил придобитата правоспособност на 23.10.2009г., но не е изпълнил задължението си да върне СУМПС в СПП – Плевен.

Когато не изпълни това си задължение свидетелството се изземва със заповед на осн. чл. 171 т.4 ЗДвП, с която по отношение на водача се прилага административна принуда. Целта на принудителната административна мярка е да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 се прилага с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Заповедта е издадена от Началник Сектор Пътна полиция - Плевен, който е оправомощен да издава мотивирани заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.4 от ЗДвП от Директора на ОД на МВР – Плевен със Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. т.2 за обслужваната територия, която е приложена по делото.

Мотивирана е с изброените влезли в сила НП по отношение на водача, с които са му отнети всички контролни точки, послужили като фактическо основание за изземване на свидетелството, поради това че е изгубил правоспособност и не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си в СПП – Плевен. Посочено е и съответното правно основание за изземването му.

Налице са материално-правните предпоставки на чл. 171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС на водача.

От материалите по делото е видно, че е била издадена предходна Заповед № 20125/2012г. на Началник СПП – Плевен на осн. чл. 171 т.4 ЗДвП за изземване на СУМПС на водача, връчена на 16.08.2022г., която е обжалвана, но органът я е оттеглил. В мотивите й е посочено НП № 1175/20.03.2009г., което не е сред изброените в настоящата заповед като фактическо основание и затова не е налице идентичност на двете заповеди, тъй като се основават на различни обстоятелства. 

Неотносими към законосъобразността на заповедта за ПАМ за изземване на свидетелството са изложените в жалбата доводи за изтекла10 годишна погасителна давност за реализиране на административно-наказателната отговорност. Административно-наказателната отговорност е реализирана с влизане в сила на наказателните постановления. Не става дума и за събиране на публичните задължения за неплатените глоби. Контролните точки служат за контрол над водачите, отнемането на контролни точки не е административно наказание, а специфична административна дейност, свързана с настъпването на определени правни последици и ограничения за водача, регламентирани в чл. 157 и чл. 158 от ЗДвП и Наредба № Із-2539от 17.12.2021г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. С отнемането на всички контролни точки на водача се свързват правните последици на чл. 157 ал.4 ЗДвП – той губи правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС. Неизпълнението на това задължение не се погасява с изтичането на определен давностен срок, след който той да възстановява автоматично правоспособност, а е основание за издаване на заповед за принудителна административна мярка за изземването на свидетелството. В случая жалбоподателят е изгубил правоспособност на 23.10.2009г. с влизане в сила на наказателните постановления, с които са му били отнети всички 39 кт и не е върнал свидетелството си. Няма данни да е възстановил правоспособността си след тази дата, поради което законосъобразно е било иззето СУМПС.

Заповедта съответства на преследваната от закона цел – за осигуряване безопасността на движението и преустановяване на нарушението, тъй като чрез изземването на СУМПС се цели да се реализира превенция и да се препятства управлението на МПС от неправоспособен водач.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

По тези съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Съгласно чл. 172 ал.5 от ЗДвП (ДВ – бр. 77/2018г. в сила от 01.01.2019г.) решението на административния съд не подлежи на обжалване.

         Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на  С.Ц.Г. *** срещу Заповед за ПАМ № 22-0938-000659/28.10.2022г. на Началник Сектор Пътна полиция - Плевен, с която на осн. чл. 171 т.4 от ЗДвП – е иззето СУМПС на водача.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :/п/