Решение по дело №421/2019 на Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

ГР.БЕРКОВИЦА, 01.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 02 юни……….….…………………………………… през две хиляди и двадесета  година………………..…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря Н. Андреева……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……………..…………… гражданско дело 421 по описа за 2019 г……….……..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

        

Производството е по иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 .

 

Предявен е иск от О.А.Т., по който е конституиран като ответник Община Вършец.

 

         Ищцата твърди, че на 07.03.2017 г. претърпяла тежка операция на сърцето, като й били сменени две сърдечни клапи и аорта. Предупредили я изрично, че трябва да ходи по 3 километра всеки ден, за да може да възстанови сърцето си. На 08.03.2019 г. И. Богданов Николов закарал ищцата до поликлиниката в град Вършец, за да си направи ежемесечните задължителни изследвания на кръвта. Николов спрял автомобила си пред входа на поликлиниката и ищцата слязла от задната лява врата. Веднага щом се отправила към входа на отделението, на втората си крачка, стъпила с левия крак в дупка на улицата до автомобила. Опитала се докато залита, да се хване за якето на Николов, но не й достигнали  5 сантиметра. Цялото й тяло се усукало и паднала. Не могла да се изправи. Повикали линейка и я откарали в ЦСПМ Монтана. По спешност на същата дата, приели г-жа Т. ***, в отделението по ортопедия и травматология, поради необходимостта от оперативни процедури с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Лекуващият й лекар констатирал обективното й състояние, а именно: палпаторна болка и деформация в областта на лявата глезена става с изразен оток и функциолиза, също така данни за патологична подвижност и крепитации на т.костни фрагменти, като е дал окончателна диагноза: счупвания на други части на подбедрицата, закрито фрактура трималеоларис синистри и остеосинтезис металика. Направили й множество изследвания. Насрочили дата за операция – 12.03.2019 г., поради открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация. Последвало лечение. На 05.04.2019 г. докторът установил инфекции на меките и костни тъкани и назначил операция, състояща се в изрязване на раната и радикална ексцизия на кожна лезия. Следвали контролни прегледи за превръзки.

От получената травма при падането г-жа Т. претърпяла и продължава да търпи множество болки и страдания. Раните й не зарастват, поради обстоятелството, че кръвта й се съсирва, а това се дължи на обездвижването й и влошаването на сърдечната й дейност в резултата на падането и последващата травма на крака й. Лечението продължава и към датата на подаване на исковата молба в съда и няма изгледи за пълното й възстановяване, което допълнително усложнява досегашните й заболявания на сърцето.

На ищцата се налага поне два пъти седмично да пътува до Монтана за изследвания, което влияе изключително тежко на финансовия й бюджет и здравето й. Не може да става на крака, болките й на са отминали и не е в състояние да се обслужва без придружител, което прави невъзможно изпълнението на предписаните от лекаря ежедневни разходки по 3 километра. Г-жа Т. твърди, че е загубила напълно възможността си за придвижване без чужда помощ и е нетрудоспособна за дълъг период от време. Преживява тежък психически и емоционален стрес, както от преживяното, така и от последвалите оперативни интервенции, болничния престой, лишаването й от възможността да се придвижва самостоятелно, което сериозно ограничава социалните й контакти и прави невъзможно жизнено необходимите й ежедневни разходки.

Ищцата навежда доводи, че собственик на улицата, включително и на прилежащите й тротоари е Община Вършец, която носи отговорност за поддържането им в надлежно състояние, което не било сторено. Счита, че в резултат на бездействието на Община Вършец по поддържането на общинската собственост са й причинени имуществени вреди в размер на 950 лева и неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, изразяващи се в болки, страдания, трайно увреждане на здравето й за повече от 30 дни, трайни последствия от претърпяното счупване и оперативна намеса.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Вършец, представлявана от Кмета Иван Лазаров, да изплати обезщетение в размер на 950 лева имуществени и 20 000 лева неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 08.03.2019 година до окончателното им изплащане. Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

 

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Община Вършец, представлявана от кмета Иван Лазаров взема становище по предявения иск. Приема същите за недопустими за разглеждане с така поисканата правна защита и на посочените основния. Счита същите и за неоснователни. Не оспорва изложените факти, относно здравословното състояние на ищцата, като и истинността на представените писмени доказателства. Не оспорва и твърдението, че пътя пред поликлиниката в град Вършец е общинска собственост. Оспорва причините за падането на ищцата и по- конкретно дупката на пътя, намиращ се пред поликлиниката в града. Оспорва, че причината за описаните имуществени и неимуществени вреди е неизпълнение от страна на Община Вършец на вменено й в закона задължение да поддържа в изправност и да ремонтира общинския път пред поликлиниката в град Вършец. Възразява срещу основателността на претенцията на О.Т. и срещу размера на предявените искове. Прави възражение и за съпричиняване на вредите от пострадалото лице. Счита, че претенциите предявени в исковата молба, освен че са неоснователни, излизат извън идеята за социална справедливост.

 

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по комбинирана съдебно – медицинска експертиза. След анализа им, съдът приема за установено следното :

Няма спор между страните, а се установява и от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, че ищцата е със силно влошено здравословно състояние; че поради претърпян на 08.03.2019 година инцидент е постъпила на лечение в МБАЛ «Д-р Стамен Илиев» Монтана; че в резултат на инцидента е претърпяла множество болки и страдания, част от които понася и към момента. Спорен между страните е въпросът налице ли е причинна връзка между поведението, проявено като бездействие, на ответната Община и настъпилите за ищцата вредни последици; в частност спорът се свежда до това дали на 08.03.2019 година на пътното платно пред поликлиниката в град Вършец е имало дупка, в която ищцата е стъпила и е увредила крака си. В тази връзка безспорен между страните е и фактът, че улицата е бул. «България»  - част от пътната мрежа на ответната Община.

 

Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл.50 във вр.  чл.49 ЗЗД  за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които е възложил работа.

Улиците в населените места са общинска собственост. Те се изграждат, ремонтират и поддържат от Общината в интерес на населението и с грижата на добър стопанин.

За ангажиране на отговорността на ответната община по чл.49 ЗЗД е достатъчно да се установи виновно неизпълнение от страна на нейни длъжностни лица на нормативно установеното задължение за  поддържане на пътното платно в безопасно състояние.

 

В конкретния случай съдът намери за недоказано твърдението на ищцата, че на булеварда пред поликлиниката на 08.03.2019 година е имало дупка, трап, в която е стъпила и в резултат е счупила крака си.

Липсват свидетелки показания на преки очевидци, които да установяват на пътното платно да е имало дупка и ищцата да е стъпила в нея. От показанията на разпитания свидетел – фелдшер, притекъл се на помощ на ищцата непосредствено след нараняването й, се установява, че по нейна информация е стъпила накриво. Свидетелят П., служебно ангажиран за планирането на ремонти на пътната мрежа в общината, установява, че към онзи момент на пътното платно не е имало дупки, в които да може да попадне крака на ищцата. Съществуват мрежовидни пукнатини, но не и дупки. Ремонти на булеварда се извършват регулярно с оглед факта, че се касае до булевард в централната част на курортния град. Свидетелката Господинова, която работи в поликлиниката и ежедневно преминава по няколко пъти в процесния участък потвърждава горното. Твърдението за наличието на трап, в който ищцата паднала, се появява едва при снемане на анамнезата при постъпване в ортопедичното отделение на болницата в Монтана. За трап, който видяла, но стъпила до него, говори и ищцата в обясненията си, дадени по реда на чл.176 ГПК. Съдът не възприема тези твърдения за доказани. На първо място това твърдение е изолирано с оглед останалите доказателства по делото и се поддържа единствено от ищцата, в чийто интерес е. На следващо място наличието на трап предполага сериозно нарушаване на целостта на уличното платно, което няма как да остане незабелязано от останалите свидетели по делото. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на ищцата, че липсва логика ако не е имало дупка, там да се асфалтира в последствие. Свидетелят Е. установява, че действително по улицата на много по – късен етап е виждал да се извършват ремонтни дейности, но това не е мястото, където ищцата е паднала. В такава насока са и твърденията на св.П., който установява, че в централната градска част на Вършец почти всяка година се извършва асфалтиране и поддръжка на основните улици. Показанията на св.Ризова относно наличието на дупка или трап, в който е попаднала ищцата, съдът не може да кредитира изцяло поради липса на конкретика в тях.

 

При този анализ на доказателствата и след като не се установи по категоричен начин твърдението на ищцата, че настъпилото увреждане на левия й крак е в резултат на попадането й в дупка/трап на пътя, респ. дължи се на виновно неизпълнение на задължения на ответника да поддържа пътната мрежа в общината в състояние, безопасно за гражданите, съдът намира предявения иск за недоказан, поради което следва да го отхвърли.

 

Този изход на делото обосновава основателност на искането на ответника да бъдат присъдени направените от него по водене на делото разноски. Според представения списък на разноските, ответната Община е направила разноски за възнаграждение за експерти 450.00 лева, за ДТ за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5.00 лева и за адвокатско възнаграждение. По отношение размера на последното е направено възражение за прекомерност. В конкретния случай ищецът претендира сумата от 3 200.00 лева за адвокатски хонорар. Този размер надхвърля минималния размер, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно– чл.7, ал.2, т.4 (1 158.50 лева). При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско, възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер / ТР № 6 от 06.11.2013г. ОСГТК ВКС/. В случая  съдът отчита фактическата и правна сложност на делото, обема доказателствен материал и намира, че следва да редуцира размера на адвокатския хонорар, заплатен от ответника до 1 600 лева.

        

         При такъв разбор на доказателствата съдът

                                          

                                              Р     Е    Ш    И :

                                           

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.А.Т. с ЕГН **********,*** срещу Община Вършец, бул. България № 10, представлявана от кмета инж. Иван Михайлов Лазаров иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтекли от инцидент на 08.03.2019 година като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

 

         ОСЪЖДА О.А.Т. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на  ОБЩИНА ВЪРШЕЦ, бул. България № 10, представлявана от кмета инж. Иван Михайлов Лазаров сумата от 2055 лева, направени в производството разноски.

 

            Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН  СЪДИЯ :