Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Ловеч, 31.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при секретаря Антоанета
Александрова и в присъствието на прокурора .....................................,
като разгледа докладваното от съдия Христова а.х.д. №422/2020г. по описа на АС
Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
във вр. с чл.107, ал.1 и чл.144 от ДОПК, във
вр. с чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).
Административното
дело е образувано по жалба на Т.Н.М. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена
против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) по чл.107, ал.3
от ДОПК № АУ001538 от 27.12.2019г., издаден от М.М.М., старши експерт, орган по
приходите в отдел „Местни приходи” при община Троян, потвърден с Решение
№И-МП-8/09.04.2020г. на началник отдел „Местни приходи” при община Троян. С
АУЗД са установени спрямо жалбоподателя задължения за данък върху недвижимите
имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода от 2014г. до 2019г. и
лихви върху тези задължения в общ размер на 61,59 лева (в т.ч. главница 48,57
лв. и лихви 13,02 лв., изчислени към 27.12.2019г.).
С жалбата се иска отмяна на АУЗД №АУ001538
от 27.12.2019г. и потвърждаващото го Решение №И-МП-8/09.04.2020г. на началник
отдел МП при община Троян, поради необоснованост и незаконосъобразност. В тази връзка се излага, че АУЗД
е издаден за облагане на земеделска земя, като на основание чл.10, ал.3 от ЗМДТ
за нея не се дължи данък; актът е издаден въз основа на декларация
№СЛЖ-84107/20.11.2019г., която е служебно съставена и не е подадена от
жалбоподателя, а данъчната оценка е под 1680 лева; твърди се, че АУЗД не е
издаден на посочената в него дата, а е антидатиран; излагат се твърдения, че за
имота не се дължи ТБО, тъй като улицата, на която се намира недвижимия имот е
непроходима и през нея не може да премине специализирана техника за събиране на
битови отпадъци, както и че имотът е земеделски и за него не е провеждана
процедура по промяна на предназначението му; претендира се, че задълженията за
ДНИ и ТБО за 2014г. са погасени по давност, поради антидатиране на АУЗД; твърди
се, че начислените лихви за периода от 2014г. до 2017г. за ТБО и ДНИ са погасени
по давност във връзка с чл.111 от ЗЗД и поради антидатиране на акта.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата на изложените в нея
основания и моли да се отмени обжалвания АУЗД. Претендира присъждане на
направените разноски.
Ответникът, редовно призован, в
съдебно заседание и в писмено становище лично и чрез пълномощник оспорва
жалбата и излага съображения по същество за нейната неоснователност.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Т.Н.М.
е собственик по наследство на 1/3 ид.ч. от следния недвижим имот – дворно място
в землището на м. „Дойновото” с. Голяма Желязна, общ. Троян, застроено с
двуетажна паянтова жилищна сграда, двуетажна стопанска паянтова постройка и
стопанска постройка (нотариален акт № 176/21.04.1988г. и удостоверение за
наследници).
На 27.12.2019г. М.М.М.,
орган по приходите в отдел „Местни приходи” при община Троян, издава АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ001538, с който установява на Т.Н.М. за периода 2014г. - 2019г.
задължения за ДНИ и ТБО за 1/3 ид.ч. от притежавания от последната в
съсобственост имот в с. Голяма Желязна, община Троян, ул. Разсадището, в общ
размер на 61,59 лв., от които 48,57 лв. главница и 13,02 лв. лихви за просрочие,
изчислени към 27.12.2019г. В АУЗД задълженията и лихвите по тях са подробно
посочени по видове и по периоди.
Актът е оспорен по
административен ред от Т.М. ***, който с Решение № И-МП-8/09.04.2020г. е
потвърдил изцяло АУЗД №АУ001538 от 27.12.2019г. на М.М., старши експерт,
орган по приходите в отдел „Местни приходи” при община Троян. В решението на горестоящия АО
възраженията на жалбоподателката са обсъдени и приети за неоснователни по
изложени мотиви, като изрично е уточнено, че таксата за ТБО е начислена само по
втория и третия компонент на чл.66, ал.1 от ЗМДТ (депо и чистота на
обществените територии), тъй като за имота не се предоставя услугата по
сметосъбиране и сметоизвозване.
Оспореният АУЗД е издаден въз
основа на Декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена в община Троян от Н.М.М. с ЕГН **********,
и служебно издадена такава с пренесени от първата декларация данни, предвид
смъртта на.М. и неявяване на наследниците му за издаване на нови декларации по
чл.14 от ЗМДТ в съответствие с притежаваните от всеки един от тях по 1/3 ид.ч. от
имота, след съобщаване от страна на община Троян.
За имота по делото е представена
скица от СГКК, от която се установява, че имотът на.М. е с идентификатор
15703.501.25 по КК, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване на имота: за друг вид застрояване, в имота попадат три
сгради – една жилищна двуетажна и две селскостопански сгради на два и на един
етаж. Съседите на имота също са отразени в КК със съответните идентификатори. КККР
за с. Голяма Желязна са одобрени със Заповед №РД-18-44/01.06.2009г., като към
датата на издаване на скицата 21.05.2020г. картата не е изменяна.
На 08.06.2004г. Н.М.М. е починал,
като е оставил за наследници Ц.Г. М. – съпруга, Т.Н.М. – дъщеря и К. Н. Г. –
дъщеря. Със съобщение от 12.11.2018г. Т.Н.М. е уведомена да се яви на основание
чл.103, ал.1 от ДОПК в община Троян, отдел МП за подаване на данъчна декларация
по чл.14 от ЗМДТ за имота, придобит по наследство. Съобщението е получено от Т.М.
на 17.11.2018г., но същата не се е явила в общината за подаване на декларация. На
основание чл.14, ал.6 от ЗМДТ, служителят по чл.4, ал.1 от ЗМДТ е образувал
партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и
в регистъра на населението, и е съставил служебно декларация по чл.14 от ЗМДТ за
наследниците на починалия собственик на имота.
Със Заповед № 1451/23.11.2016г.
на кмета на община Троян са определени длъжностните лица, които да упражняват
правата и задълженията на орган по приходите по ДОПК, като под номер 4 фигурира
лицето М.М.М. – старши експерт, издала оспорения АУЗД.
С представените по делото Заповеди
№ 1221/30.10.2018г., № 1377/30.10.2017г., № 1315/27.10.2016г., № 1342/29.10.2015г.,
№ 1064/29.10.2014г. и № 1027/29.10.2013г. на кмета на община Троян са
определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.63, ал.2
от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на тяхното извършване за 2014г. -
2019г. Във втора точка от тези заповеди са определени имотите, попадащи в
границите на райони на населените места на община Троян, за които не се
извършва услугата „събиране и извозване на битови отпадъци”, в един от които
райони на с. Голяма Желязна се намира имотът на жалбоподателката – махала
„Разсадищата”.
С Решения № 494/19.12.2013г., № 787/19.12.2014г.,
№ 18/17.12.2015г., № 311/22.12.2016г., № 590/21.12.2017г. и № 841/20.12.2018г.
на Общински съвет Троян са приети план сметките по чл.66, ал.1 от ЗМДТ за
съответните години, а с Решения № 591/21.12.2017г., № 310/22.12.2016г. и № 496/19.12.2013г.
на Общински съвет Троян са определяни промилите по отделните компоненти, като
промилите за периода от 2014г. до 2016г. са били 1,2 за изграждане, поддържане,
експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци или други инсталации и
съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци и 2,3 за почистване на уличните
платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места,
предназначени за обществено ползване (общо 3,5 ‰); за 2016г. са били съответно
1,5 и 2,6 (общо 4,1 ‰); за периода 2018г. – 2019г. са били съответно 2 и 3,1
(общо 5,1 ‰).
По делото са представени заверени
копия от Разрешение за ползване № 1372/03.12.2001г. за строеж „Площадка за
санитарно депониране на ТБО – Троян и Априлци” – първи етап „Клетка 1 и
експлоатационен път”, Разрешение за ползване № 636/16.12.2003г. за строеж
„Площадка за санитарно депониране на ТБО – Троян и Априлци” – втори етап
„Клетка
По искане на оспорващия по делото
са назначени съдебно-техническа експертиза и комплексна съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза. В заключението си по СТЕ вещото лице е
установило, че съгласно КККР на с. Голяма Желязна, процесният ПИ с
идентификатор 15703.501.25 е нанесен в кадастралната карта на селото и се
намира в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за друг вид
застрояване”. Границата на урбанизираната територия е пренесена в КККР от КВС
на с. Голяма Желязна, където имотът е бил нанесен с НТП „друг вид терени със
селищен характер”. Имотът се намира на около
В съдебно заседание в.л. поддържа
заключението си, като допълва, че до имота може да се стигне с лек автомобил,
но достъпът с товарен автомобил е затруднен поради обраслия с храсти и дървета
полски път, водещ до него. Заключението е прието от страните без възражения и
се кредитира от съда като компетентно изготвено, отговарящо на останалите
доказателства по делото и даващо отговор на поставените въпроси.
В заключението си по комплексната
ССчЕ и СТЕ вещото лице е установило, че имотът на оспорващата се намира в ***на с. Голяма Желязна, извън регулация, но попада в
урбанизирана територия с НТП „за друг вид застрояване”. След като е посочило
данъчната оценка на имота (общо 3961,20 лв. за земята и сградите и 1320,40 лв.
за притежаваната 1/3 ид.ч. от оспорващата) и че тя е основа за изчисления на
данъка и таксата, вещото лице е потвърдило, че в процесния АУЗД ТБО е начислена
само по втория и третия компонент, тъй като имотът е изключен от сметосъбиране
и сметоизвозване със заповедите на кмета на общината за 2014-2019г. Вещото лице
е изчислило дължимите ДНИ и ТБО за горния период за притежаваната от оспорващата
1/3 ид.ч. от имота и лихвите по тях, и размерите им напълно съвпадат с тези,
отразени в АУЗД. Експертът е установил след проверка в софтуерния продукт на
общината, че оспореният АУЗД е създаден/издаден на 27.12.2019г., когато е
генериран номера и датата му от софтуерен модул „Местни данъци и такси” към
Интегрираната информационна система ИМЕОН за управление на Община Троян, но е
разпечатан от програмата по-късно и е изпратен на задълженото лице на
25.02.2020г., като е получен от него на 04.03.2020г. Вещото лице е категорично,
че имотът не е земеделска земя.
В съдебно заседание експертът
поддържа заключението си и същото е прието от ответника без възражения, а
жалбоподателят е поставил допълнителна задача за изчисляване на задълженията,
ако имотът е земеделска земя. В.л. е представило допълнително заключение, в
което е направило съответните изчисления съобразно поставените му задачи. В
съдебно заседание на 16.03.2021г. уточнява, че подадената от починалия
наследодател декларация от 1998г. и служебно съставената от общината от 2019г.
декларация са едни и същи, като само партидата на имота е служебно прехвърлена
на наследниците. Основното и допълнителното заключение са приети от страните
без възражения като компетентно изготвени и отговарящи на поставените въпроси,
съдът ги кредитира по същите съображения.
При така установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна и допустима
като отговаряща на изискванията на чл.145 и чл.149 от ДОПК и подадена от лице с
правен интерес, доколкото с определените в акта задължения се засяга правната
му сфера. Обжалването на АУЗД пред съда е направено след преминат задължителен
административен контрол.
Предвид данните по делото жалбата
против АУЗД е подадена в срок. Решение №И-МП-8/09.04.2020г. на началника на МП
при община Троян, с което е потвърден изцяло АУЗД №АУ001538
от 27.12.2019г. на орган по приходите в община Троян, е съобщено на Т.М. на
17.07.2020г., а жалбата против АУЗД е заведена в община Троян на 24.07.2020г.
Компетентността на органа по
приходите е установена в закон – чл.107, ал.3 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – М.М.М., старши експерт,
издало оспорения АУЗД, в съответствие с чл.4, ал.4 и чл.9б от ЗМДТ надлежно е
определено като орган по приходите със Заповед №1451/23.11.2016г. на кмета на
община Троян. Имотът, за който с оспорения АУЗД е установена дължимостта и
размера на ДНИ и ТБО, е на територията на община Троян. Поради горното съдът
приема, че оспореният акт е издаден от териториално и материално компетентен
орган.
Съдът намира, че от посочените в
акта фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които
органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В акта е изложено,
че задълженията на лицето произтичат от подадена декларация за недвижим имот по
чл.14 от ЗМДТ, съгласно която оспорващият притежава в съсобственост процесния
по делото недвижим имот, като при извършена проверка е установено, че дължимите
за имота задължения по вид, период, размер и лихви за просрочие за ДНИ и ТБО не
са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта, а именно:
чл.107, ал.3 от ДОПК, чл.9б от ЗМДТ и чл.4, ал.1 до ал.3 от ЗМДТ. В този смисъл
са спазени изискванията във връзка с формата на акта.
Съдът не установи и съществено
нарушение на административно-производствените правила, доколкото органът се е
произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и
при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл.107, ал.3 от ДОПК органът по
приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на
задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не
е извършена ревизия. Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични общински
вземания, изрично регламентирани в чл.162, ал. 2, т.1 и т.3 от ДОПК, вр. с чл.1,
ал.1, т.1 и чл.6, ал.1, б.”а” от ЗМДТ. По аргумент от чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК
като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на
плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.
С разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно
вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от
служители на общинската администрация по реда на ДОПК, обжалването на
свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според нормата на чл.4, ал.3,
вр. с ал.4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета имат правата и задълженията на
органи по приходите, а в ал.5 е предвидено че ръководителят на звеното за
местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален
директор, вкл. предвидените в чл.107, ал.4 от ДОПК. Редът за установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл.4, ал.1
до ал.5, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.
В случая е налице подадена от
собственика на имота декларация по чл.14 от ЗМДТ, лицето е починало, но
неговите наследници не са изпълнили задълженията си по чл.32, ал.1 от ЗМДТ да
подадат декларация в 6-месечен срок от откриване на наследството. Съобразно
горното и допълнената редакция на чл.14, ал.6 от ЗМДТ (бр.98/2018г., в сила от
01.01.2019г.), приходната администрация е изпратила на оспорващата съобщение от
12.11.2018г. да се яви на основание чл.103, ал.1 от ДОПК в община Троян, отдел
МП за подаване на данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ за имота, придобит по
наследство. Съобщението е получено от Т.М. на 17.11.2018г., но същата не се е
явила в общината за подаване на декларация. На основание чл.14, ал.6 от ЗМДТ,
служителят по чл.4, ал.1 от ЗМДТ е образувал партида за наследения недвижим
имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението, и
е съставил служебно декларация по чл.14 от ЗМДТ № СЛЖ-84107/20.11.2019г. за
наследниците на починалия собственик на имота. На базата на декларираното, е
издаден и процесния АУЗД, който е съобщен на оспорващата и тя е упражнила
правото си да го оспори първо по административен, а след това и по съдебен ред.
Следователно не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаване на акта.
По спазването на материалния
закон:
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с
ДНИ се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени
имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както
и поземлените имоти извън тях, които според ПУП имат предназначението по чл.8,
т.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
По силата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на
облагаемите с ДНИ имоти. Нормата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се
заплаща от лицата по чл.11. А както се посочи, установяването на задълженията
за този вид местен данък и местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК
от служители на общинската администрация. В случая установяването на
задълженията за ДНИ и ТБО е по реда на чл.107, ал.3, във вр. с чл.166, ал.1 от ДОПК и чл.4, ал.1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД, въз основа на подадена от
задълженото лице декларация.
Съгласно разпоредбата на чл.14,
ал.1 от ЗМДТ за новопостроените или придобити по друг начин имоти собственикът,
съответно носителят на ограничено вещно право уведомява за това писмено в двумесечен
срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Според чл.3 от ЗМДТ декларацията
се подава от данъчно задължените лица по образец, одобрен от министъра на
финансите. При деклариране от задължените лица на обстоятелства, релевантни за
възникването и определянето на задълженията им за местен данък по отношение на
един недвижим имот – неговото местонахождение, начин на ползване, площ и сгради
в него и други релевантни данни, за приходната администрация възникват
задължения: да приеме съответната декларация; да я обработи като постави
партиден номер на имота, т.е. да създаде за този имот партида в регистъра; да
извършва по разписания в закона ред промени по партидния номер на имота, воден
за данъчни цели.
С декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ данъчно задълженото лице не определя дължимия данък за имота, а единствено
декларира релевантните за определянето му факти и обстоятелства, въз основа на
които компетентният орган по чл.4, ал.3 от ЗМДТ изчислява облагаемата данъчна
основа и размера на данъка. Като изискуем от закона частен удостоверителен
документ данъчната декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ обвързва подателя си с
декларираните от него и скрепени с подписа му факти и обстоятелства.
С обжалвания АУЗД, на основание
чл.107, ал.3 от ДОПК, е установено, че оспорващата като собственик на 1/3 ид.ч.
от недвижим имот, не е заплащала ДНИ и ТБО за поземлен имот с идентификатор 15703.501.25,
находящ се ***, съгласно заключението на ВЛ),
представляващ земя (дворно място), двуетажна жилищна сграда еднофамилна,
двуетажна селскостопанска сграда и селскостопанска сграда, за периода 2014г.-2019г.,
като е установена дължимостта и размера на ДНИ и ТБО, вкл. са начислени и
съответните лихви за неизпълнение в срок на тези задължения. В разпоредителната
част на акта са посочени задълженията по вид, по години и размер, както и
задълженията за лихви за просрочие, като общият размер на вземането е 61,59
лева.
Основният спорен въпрос по делото
е дължимостта на ДНИ и ТБО, като оспорващият застъпва становището, че имотът
представлява земеделска земя, респ. същият се явява необлагаем. Следователно спорът
по делото е дали процесните имоти имат конкретно предназначение на земеделски
земи или имат предназначение по смисъла на чл.8, т.1 от ЗУТ. С оглед така
очертаният спорен факт, съдът от правна страна намира следното:
От жалбоподателя се поддържа
довода, че относимо към определяне на задължението е предназначението на имота,
който според него е земеделска земя, а не начинът му на трайно ползване. Съгласно
чл.23 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) обекти на кадастъра са
поземлени имоти и сгради. Съгласно чл.2, ал.5 от ЗКИР данните в кадастралната карта
и в кадастралния регистър досежно основните кадастрални данни, са доказателство
за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Процесният
недвижим имот е отразен в кадастралната карта на с. Голяма Желязна с начин на трайно
ползване на територията: „за друг вид застрояване” и с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, т.е. представлява застроена земя за жилищни нужди.
Имотът, който жалбоподателят е придобил по наследство, и за 1/3 от който е
издаден обжалвания АУЗД, е описан подробно в н.а. №176, т.1, дело №279/1988г. (с
който акт жалбоподателят се легитимира като собственик) като ДВОРНО МЯСТО с
площ около 2300 кв.м., ЗАСТРОЕНО с двуетажна паянтова жилищна сграда, двуетажна
стопанска паянтова постройка и стопанска постройка с посочени граници от две
страни път и имот на М.И..М.. Вещото лице по назначената и приета от страните
съдебно-техническа експертиза е констатирало, че имотът е нанесен в
кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор 15703.501.25, същият
попада в урбанизирана територия с начин на трайно ползване „за друг вид
застрояване”. Подалият декларацията по чл.14 от ЗМДТ Н.М.М. (наследодател на жалбоподателката) е декларирал,
че имотът се намира в с. Голяма Желязна, електрифициран е и в него има
водопровод. Вещото лице е констатирало още, че границата на тази урбанизирана
територия е прехвърлена от КВС на с. Голяма Желязна, където е нанесен имот
0.224 с начин на трайно ползване „друг вид терени със селищен характер”.
ЗМДТ не съдържа дефиниция на
понятието „земеделска земя”, поради което следва да се ползва законовото
определение на това понятие, съдържащо се в чл.2 от ЗСПЗЗ – земеделски земи по
смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско
производство и не се намират в границите на урбанизираните територии (населени
места и селищни образувания), определени с ПУП, или с околовръстен полигон, т.е
необходимо е кумулативно наличието на две предпоставки – земите да са
предназначени за земеделско производство и да са извън урбанизираните
територии. В ЗСПЗЗ няма легална дефиниция на
понятието „земеделско производство”, като съдът намира, че следва да извърши
тълкуване на това понятие и по аналогия с оглед разпоредбата на чл.46, ал.2 от
Закона за нормативните актове, да се приложи разпоредбата на т.25 от §1 ДР на
Закона за подпомагане на земеделските производители, съгласно която „земеделска
дейност” е производството на земеделски продукти, включително прибиране на
реколтата, добив на мляко, отглеждане и развъждане на селскостопански животни
за земеделски цели и/или поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние. При това изчерпателно изброяване на дейностите по §1, т.25 от ДР на
ЗПЗП, съдът намира, че процесният имот не се ползва за земеделско производство,
това обстоятелство не е и доказано от жалбоподателя.
За целите на данъчното облагане
законодателят е приел, че релевантно е предназначението на недвижимия имот.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗУТ териториите в страната са седем категории:
урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети
от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл.8 от ЗУТ законодателят е
регламентирал конкретното предназначение, което поземлените имоти в отделните
територии могат да имат, като първото е за жилищни нужди. Следователно всеки
един поземлен имот в страната попада поне, с оглед на чл.7, ал.2 от ЗУТ, в една
от установените седем категории територии и има едно от предвидените в чл.8 от ЗУТ
конкретно предназначение.
След като жалбоподателят твърди,
че земята е земеделска, негова е тежестта да докаже фактическите твърдения, на
които базира възраженията си в жалбата, т.е. да докаже предназначението на
земята за земеделска, което се доказва с общ устройствен план на територията на
съответната община или населено място в обхвата, определен от чл.106 и чл.107
от ЗУТ, или чрез фактическото му ползване, ако попада в територия без
устройствен план – чл.9, ал.1 от ЗУТ, или чрез посоченото в кадастралната карта
трайно предназначение – чл.25, ал.1 от ЗКИР, или чрез карта на възстановената
собственост – Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Жалбоподателят не се е справил с
доказателствената си тежест, като не е ангажирал нито едно доказателство за
предназначение и ползване на конкретния поземлен имот като земеделска земя. От
друга страна, поради местонахождението му в територия без устройствен план,
начинът на физическото му ползване е за жилищни нужди (чл.9, ал.1 във вр. с
чл.8, т.1 от ЗУТ). Същият представлява застроено дворно място, какъвто е бил
още през 30-те години на миналия век и както е описан и в нотариалния акт. Имотът
е застроен, с начин на трайно ползване „за друг вид застрояване” (чл.25, ал.1
от ЗКИР), в КВС е бил нанесен с НТП „друг вид терени със селищен характер”. И
двете вещи лица са категорични, че имотът се намира в урбанизирана територия и
съседните имоти имат същото предназначение.
Видно е от изложеното по-горе, че
не е налице първата предпоставка на понятието – процесният имот не е
предназначен за земеделско производство, т.е. не е земеделска земя. Следователно
за него не е приложима хипотезата на чл.10, ал.3 от ЗМДТ, според която не се
облагат с данък земеделските земи, както неоснователно претендира оспорващият, и
според данните, вписани в подадената от Н.М. декларация, за него се дължат ДНИ
и ТБО.
Дължимостта на ДНИ е
регламентирана в чл.10, ал.1 от ЗМДТ, който предвижда, че с данък върху
недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и
поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания,
както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план
имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. За територии, които
нямат устройствени планове (каквато е и процесната махала на с. Голяма Желязна)
предназначението на поземлените имоти до влизането в сила на плановете се
определя от фактическото им използване, освен ако използването противоречи на
закон – чл.9, ал.1 от ЗУТ.
В чл.10, ал.1 от ЗМДТ
законодателят е обособил две групи поземлени имоти, които имат релевантно за
данъчното облагане предназначение. Първата група са поземлените имоти, които
попадат в строителните граници на населените места и селищните образования.
Втората група са поземлените
имоти, които се намират извън строителните граници на населените места и
селищните образования, но имат предназначението по чл.8, т.1 от ЗУТ. Тази
разпоредба регламентира възможността отделни поземлени имоти извън
урбанизираните територии, т.е. извън населените места и селищните образования,
да имат посоченото в нормата предназначение, включително за жилищни нужди.
Следователно в хипотезата на
чл.10, ал.1 от ЗМДТ законодателят е приложил дадената в чл.18, ал.1 от Закона
за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) по-широка
дефиниция на понятието „територия на населеното място”, отколкото дефиницията,
дадена в § 5, т.6 от ЗУТ. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗАТУРБ „територия на
населеното място” е селищната територия, определена от строителните му граници,
и извънселищната територия, определена от границите на землището. Този
законодателен подход е проява на властта, която местната власт има върху
територията на общината, която с оглед на чл.7, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от ЗАТУРБ
е съвкупността от територията на населените места, които са включени в
общината. Този подход е проява и на посочения по-горе принцип на данъчно
облагане – на облагане с данък подлежат имотите, които имат предназначението по
чл.8, т.1 ЗУТ, независимо къде се намират – в строителните граници на
населеното място или в границите на неговото землище.
По силата на § 7, ал.3 от ЗАТУРБ,
съществуващите при влизането в сила на този закон населени места от вида на
махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села, т.е.
махалите по волята на законодателя изрично
са включени към населените места и от 1995г. са придобили статута на села.
Последните са един от двата вида населени места съгласно чл.3, ал.3 от ЗАТУРБ. За
понятието „махала” няма легална дефиниция, но съгласно Тълковния речник на
българския език, това е част от населено място, или малко селище, отдалечено от
по-голямо селище, в чийто състав влиза. Основни махали на с. Голяма Желязна са
Бърдене, Централна, Мюсюлманска, Мочурака, Топля, Късера, Кузуря, Лъките,
Разсадищата, Испирско, Радьово, Селски дол, Радей, Суха долчина, Чолдарско.
Отнесена към фактите по
настоящото дело, тази законова регламентация сочи, че имотът на оспорващата
като находящ се в *** попада в една от предвидените в
чл.7, ал.1 от ЗУТ територии (урбанизирана), има съответно предвидено за нея
конкретно предназначение и фактическо ползване (за жилищни нужди) и за него се
дължи ДНИ. В същия смисъл е и установената практика на ВАС по аналогични случаи
– Решение №1498/04.02.2021г. по адм. д. № 6551/2020г., VІI о., Решение №5715/16.04.2019г.
по адм. д. № 283/2019г., I о., Решение №15770/17.12.2018г. по адм. д. № 12272/2017г.,
VІІ о., Решение №222/09.01.2015г. по адм. д. № 2908/2014г., VІІ о. и др.
Видно от заключението на вещото
лице по комплексната СТЕ и ССчЕ, размерите на дължимия ДНИ за притежаваната от
оспорващата 1/3 ид.ч. от имота и лихвите по него напълно съвпадат с тези,
отразени в АУЗД. Правилно е определена от приходната администрация както
основата за изчисляване на ДНИ – данъчната оценка на имота и построените в него
сгради в общ размер на 3961,20 лв. съобразно декларираните от Н.М. данни в
декларацията по чл.14 от ЗМДТ, или 1320,40 лв. за притежаваните от оспорващия
1/3 ид.ч., така и самият размер на данъка в съответствие с приетия промил от
Общински съвет Троян, еднакъв за целия период (2 на хиляда върху данъчната
оценка – чл.3 от Наредба №6 за определяне размера на местните данъци на територията
на община Троян). Съдът не кредитира и не следва да съобразява допълнителното
заключение на експерта, в което са направени изчисления за данъчна оценка на
имота, ако същият е земеделска земя, тъй като (както бе изложено по-горе)
оспорващият не е доказал земеделско предназначение на земята, имотът не е
земеделска земя и изчисленията са неотносими. Следователно оспореният АУЗД в
частта му, с която са определени задължения за ДНИ за периода 2014-2019г., е
законосъобразен като издаден в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Нормата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ
регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл.11 за имотите на територията на
общината, т.е. като собственик на облагаем с ДНИ имот оспорващият се явява
данъчно задължено лице и за ТБО. Размерът на ТБО се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно – сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за
обществено ползване. По силата на чл.63 от ЗМДТ за имоти, намиращи се извън
районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови
отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, като границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и
честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се
обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
В случая по делото са представени
заповедите на кмета на община Троян по чл.63, ал.2 от ЗМДТ. От тях се
установява, че за района, в който се намира имота на оспорващия – мах.
„Разсадищата” в с. Голяма Желязна, се предоставят само услугите по обезвреждане
на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за
обществено ползване. Именно за тези два компонента е начислена ТБО в оспорения
акт, както потвърждава и вещото лице.
Съгласно чл.66, ал.1, т.4 от ЗМДТ
в действащата за процесния период и към момента редакция, в услугата поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на
уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените
места, предназначени за обществено ползване. Тъй като гореописаните услуги не
са обвързани с фактическото ползване на имота, за нейното начисляване е без
значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за
обществено ползване, след като в самото населено място има такава. Таксата за
посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено
ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е
разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в
определен район от него. Наличието на територии за обществено ползване изисква
поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, поради което
законодателят приема, че общото ползване предполага и обща отговорност за
събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла
на чл.7, ал.1 от ЗУО.
В услугата обезвреждане на
битовите отпадъци в депа или други съоръжения се включват проучване,
проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на
депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане,
рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по
чл.60 и чл.64 от Закона за управление на отпадъците (чл.66, ал.1, т.3 от ЗМДТ в
действащата за процесния период и към момента редакция). Налице са безспорни
доказателства, че община Троян е изградила и експлоатира депо за неопасни
отпадъци съвместно с община Априлци, което обсновава и дължимост на ТБО по този
компонент. Процесуалният представител на оспорващия е възразил против
приемането по делото на доказателства за горното с довод, че липсват данни за
влизане в сила на съответните разрешения за ползване и комплексни разрешителни,
но не е оспорил тези доказателства по реда на ГПК, нито е поискал да бъдат
събрани доказателства за влизането им в сила, поради което съдът ги кредитира като
годни доказателствени средства, отговарящи на останалите доказателства по
делото.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбоподателят като съсобственик на облагаем с ДНИ недвижим имот
дължи за своята идеална част от имота ТБО по компонентите за поддържане и
експлоатация на депо за битови отпадъци и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване, и правилно с оспорения АУЗД такава му е
била начислена за периода 2014-2019г. Вещото лице по назначената комплексна СТЕ
и ССчЕ е установило, че начислената ТБО е правилно определена с акта в общ размер
на главница 48,57 лева.
Неоснователни са възраженията в
жалбата и защитата по същество, че не ставало ясно как са определени ставките
на ТБО в промили. С Решения № 591/21.12.2017г., № 310/22.12.2016г. и №
496/19.12.2013г. на Общински съвет Троян са определени промилите по отделните
компоненти, като промилите за периода от 2014г. до 2016г. са били 1,2 за
изграждане, поддържане, експлоатация и закриване на депа за битови отпадъци или
други инсталации и съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци и 2,3 за
почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии
от населените места, предназначени за обществено ползване (общо 3,5 ‰); за
2016г. са били съответно 1,5 и 2,6 (общо 4,1 ‰); за периода 2018г. – 2019г. са били
съответно 2 и 3,1 (общо 5,1 ‰). Същите промили в описания размер са установени и
като приложими, и като приложени в оспорения акт от вещото лице в заключението
му. Изчислените от него размери по промили, години и компоненти съвпадат с
установените в акта размери, поради което съдът намира оспорения АУЗД в частта
му, с която са определени задължения за ТБО за периода 2014-2019г., за
законосъобразен като издаден в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Законосъобразно с оспорения акт е
начислена и лихва за неплатените в определените срокове задължения, както за
ДНИ, така и за ТБО, на основание чл.175, ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.4, ал.2 от ЗМДТ и чл.1, ал.1 от ЗЛВДТДПДВ до 27.12.2019г. върху главниците за тези
задължения. Лихвите също са правилно определени в АУЗД, което е потвърдило и
вещото лице.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или
прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или
разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника. Задълженията за
данъци, такси битови отпадъци и лихвите към тях са публични вземания, съгласно
чл.162, ал.2, т.1, т.2 и т.9 от ДОПК, поради което се погасяват с изтичането на
петгодишен, респ. десетгодишен давностен срок. С издаването на АУЗД, съгласно
чл.172 от ДОПК, давността се прекъсва и започва да тече нова давност, освен в
случаите на отмяна на този акт.
Оспореният АУЗД е издаден на 27.12.2019г.
и е за периода 2014-2019г., за който са установени задълженията с него, поради
което за този период погасителната давност не е изтекла. Задълженията за 2014г.
е следвало да бъдат платени през същата година и давността за тях започва да
тече от 01.01.2015г., като 5-годишният давностен срок изтича на 01.01.2020г.,
следователно към 27.12.2019г. не е бил изтекъл. По същите аргументи не е
изтекъл и срокът за следващите години. Петгодишният давностен срок по чл.171 от ДОПК се явява специален по отношение на общите правила за давността и дерогира
действието на чл.111, б.”в” от ЗЗД относно кратката погасителна давност на
вземанията за лихви.
Основните доводи на жалбоподателя
за прилагане на давността са свързани с твърдяното антидатиране на процесния
АУЗД, които възражения останаха недоказани. От доказателствата по делото и от
заключението на вещото лице съдът намира за безспорно установено, че АУЗД №
АУ001538 е
създаден/издаден на 27.12.2019г., когато е генериран номера и датата му от
софтуерен модул „Местни данъци и такси” към Интегрираната информационна система
за управление на Община Троян ИМЕОН. Обстоятелството, че актът е разпечатан от
програмата по-късно и е изпратен на задълженото лице на 25.02.2020г., не води
до друг извод, нито е доказателство за издаването му преди 27.12.2019г.
Неоснователно е възражението в
писмената защита на оспорващия, че с оглед обявяването за противоконституционна
разпоредбата на чл.22 от ЗМДТ с Решение на Конституционния съд от 2019г., няма
законово основание за дължимост на ТБО за срока по АУЗД. Действалата от
01.01.2011г. разпоредба на чл.22 от ЗМДТ гласи „Общинският съвет определя с
наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда
върху данъчната оценка на недвижимия имот”. Абсолютно идентична редакция
действа и от 20.04.2019г. (датата на обнародване на решението на КС) до
момента, като същата е приета и обнародвана в ДВ, бр.14/2021г. Съгласно чл.14,
ал.1 от Закона за нормативните актове, обратна сила на нормативен акт може да
се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая е налице именно
тази хипотеза – поради обявяването за противоконституционна на разпоредбата на
чл.22 от ЗМДТ в редакцията й от ДВ, бр.98/2018г., в сила от 01.01.2019г.,
законодателят е запълнил празнината в нормативната регламентация след решението
на КС, като е приел нова редакция на чл.22 – идентична с тази до 31.12.2018г.,
и е придал обратна сила на същата, каквото право му дава ЗНА.
При този изход на спора разноски на
оспорващия не се дължат.
По обжалването на настоящото
решение:
ЗМДТ не предвижда специален ред
за обжалване на актовете, с които се установяват, обезпечават и събират
местните данъци и такси, поради което с разпоредбата на чл.4, ал.1, изр. второ
препраща към реда на ДОПК за обжалването на тези актове по местонахождението на
общината, в чийто район е възникнало задължението. Съобразно чл.160, ал.6 от ДОПК, решението на административния съд по дела, по които се обжалват
установени с ревизионния акт публични вземания общо в размер до 750 лв., в
които не се включват начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е
издаден на физически лица, и общо в размер до 4000 лв., в които не се включват
начислените лихви за забава, когато ревизионният акт е издаден на юридически
лица, е окончателно. Съгласно общата разпоредба на чл.144, ал.1 от ДОПК, по
реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от
органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго. С оглед
систематичното място на чл.144 и чл.160 от ДОПК, и предвид посочените по-горе
приложими препращащи разпоредби на ЗМДТ, следва да се приеме, че изречение
второ от чл.160, ал.6 от ДОПК е приложима разпоредба и при съдебното оспорване
на актовете за установяване на задължения за местни данъци и такси. Безспорно е
по делото, че в случая предмет на оспорване е акт, с който са установени
задължения за местни данъци и такси от физическо лице, чиито размер е определен
на 48,57 лева без
начислени лихви. Следователно настоящото решение е окончателно и не подлежи на
оспорване. В този смисъл е и константната практика на ВАС.
Водим от горното, Ловешки
административен съд, втори административен състав, на основание чл.160, ал.1,
предл. последно от ДОПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна
жалбата на Т.Н.М. с ЕГН ********** и адрес ***, подадена против Акт
за установяване на задължение по декларация по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ001538
от 27.12.2019г., издаден от орган по приходите в отдел „Местни приходи” при
община Троян и потвърден с Решение №И-МП-8/09.04.2020г. на началник отдел
„Местни приходи” при община Троян, с който акт са установени спрямо жалбоподателя
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода
2014-2019г. и лихви върху тези задължения в общ размер на 61,59 лева (в т.ч.
главница 48,57 лв. и лихви 13,02 лв., изчислени към 27.12.2019г.).
Решението е окончателно и не
подлежи на оспорване на основание чл.160, ал.6, изр. второ от ДОПК.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.