№ 227
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110110989 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал.1, предл. 1
ЗЗД.
Ищецът К. П. Г. твърди, че е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника „УниКредит Булбанк“ АД за сумата от
144,83 евро, представляваща получена без основание въз основа на нищожни клаузи
наказателна лихва за периода от 22.11.2017г. до 04.08.2021г. по договор за банков
кредит №TR70997568 от 20.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението /23.11.2021г./ до плащането, за която му е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66627/2021г. по описа на СРС, 77-ми състав.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между нея и ответника „УниКредит Булбанк“ АД е сключен
договор за банков кредит №TR70997568/20.12.2007г. Поддържа, че в периода от
22.11.2017г. до 04.08.2021г., на основание т.11.2, т. 11.2.1, т.11.2.1.1, т.11.2.2 и т.11.2.3
от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договора за кредит, неразделна част от същия, ответникът е удържал наказателни
лихви в размер от общо 144,83 евро. Излага твърдения за нищожност на посочените
клаузи поради противоречие със закона, включително с разпоредбите на ЗЗП,
доколкото ищецът има качеството на потребител по договора, както и поради
противоречие с морала и добрите нрави. Навежда, че съгласно оспорените клаузи за
едно и също просрочие се дължат две наказателни лихви; че едната се начислява върху
цялата остатъчна главница, а не само върху падежиралата част от нея; че по отношение
1
на другата наказателна лихва е налице анатоцизъм; че не е предвидено ограничение на
периода, през който се начисляват лихвите, както и че размерът им е прекомерен.
Претендира връщане на заплатените в периода от 22.11.2017г. до 04.08.2021г.
наказателни лихви в размер на 144,83 евро, тъй като същите били недължимо платени
при начална липса на основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че между страните е
сключен договор за банков кредит №TR70997568 от 20.12.2007г., както и че в
процесния период ищецът му е заплатил наказателни лихви в размер от общо 144,83
евро. Оспорва твърденията за нищожност на посочените клаузи. Излага доводи, че
наказателната лихва /неустойка/ е уговорена във фиксиран размер, който не е
прекомерен, както и че същата не излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, поради което същата е валидна. Твърди, че не е
налице противоречие с изискванията на чл.143 ЗЗП, поради което клаузата за
неустойка не е неравноправна. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
По предявения иск в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже факта на плащане
на процесната сума, а в тежест на ответника – че е основание за получаване на същата,
съответно за задържане на полученото.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за банков кредит №TR70997568
от 20.12.2007г., както и че в периода от 22.11.2017г. до 04.08.2021г. ищецът е заплатил
на ответника наказателни лихви в размер от общо 144,83 евро.
Ответникът навежда като основание за начисляване и задържане на процесната
сума т.11.2., т.11.2.1 и т.11.2.2 от процесния договор (л. 10), които уреждат
последиците на една евентуална забава на потребителя да погаси някоя от анюитетните
вноски, във връзка със стойностите по т.4.1.б., т.4.2. и т.4.3. от същия договор. От
посочените текстове е видно, че страните са уговорили, че надбавката върху лихвата за
забава е 5 %, дължима при забава на главницата или възнаградителна лихва по кредита
– т. 4.2. Отделно от това, в т.4.3. е уговорена надбавка върху лихва в размер на 2% за
просрочване на главница или възнаградителна лихва. Отделно от тези уговорки, в т.
11.2.1.1. е посочено, че въпросите лихвени проценти се дължат върху цялата сума на
кредита, а не върху отделната забавена вноска. Доколкото в тези точки от договора се
уговаря различен процент от вземането, дължим при забава /неизпълнение/,
2
коментираните текстове в действителност имат характера на неустоечни клаузи.
По делото е допусната и приета и ССчЕ, от която се установява, че ищецът е платил
сумата от 2,55 евро неустойка върху просрочена главница по т. 4.3. от договора и
144,83 евро върху редовен дълг по т. 4.2. или общо сумата от 147,38 евро. В т. 2 от
експертизата вещото лице установява, че сумата от 144,83 евро е била начислена върху
цялата главница, а не върху просрочената част. В заключението е посочено, че
неустойката по т. 4.2. е в общ размер от 11,35 %, а неустойката по т. 4.3. е в размер от
13,35 %. Така ищецът е плащал неустойка в размер от 11,35%, която е била
изчислявана на база целия дълг, а не само на просрочената част. Именно въз основа на
тази клауза ответникът е събрал процесната сума от 144,83 евро.
С оглед заявеното от ищеца оспорване, съдът следа да прецени дали въпросните
клаузи не са неравноправни по смисъла на ЗЗП и дали същите са действителни,
изхождайки от критериите, които са посочени в Тълкувателно решение №1 от 2009г.
по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК, ВКС. Преценката за неравноправност следва да се
направи, като се съобрази редакцията на ЗЗП към момента на сключване на договора, а
именно 20.12.2007г. Към тази дата релевантната разпоредба е била чл. 143, ал. 1, т. 5
ЗЗП, която обявява за неравноправна клауза, задължаваща потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка. Съдът счита, че в процесния случай коментираните клаузи от договора
за кредит са неравноправни именно на това основание. Същите са в необосновано
високи размери и както бе установено и от експертизата по делото, неустойката по
т.4.2. се е формирала не на база забавената вноска, а въз основа на цялата
непадежирала главница. Самостоятелно основание за недействителност на
неустоечните клаузи е и факта, че за една забава се дължат няколко неустойки.
Клаузите не са и индивидуално уговорени, доколкото същите са част от общите
условия към договора и са били предварително изготвени от ответника.
Разгледани извън контекста на засилената потребителска защита, процесните
неустойки нарушават и добрите нрави. Съгласно задължителното за съдилищата
Тълкувателно решение №1 от 2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК, ВКС нищожна е
тази неустойка, която излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. В конкретния случай това е така, доколкото неустойката по т.4.2.
се сумира на база суми, чиито падеж все още не е настъпил и съответно не е налице
забава – а именно цялата оставаща главница. Следва да се вземе предвид, че вредите от
забавяне по договора за кредит ще бъдат в непропорционално по-малък размер за
ответника, както и факта, че самото вземане е обезпечено с ипотека върху имот.
Въпросните неустойки не са прекомерни и като такива подлежащи на намаляване, а са
ексорбитантни. Причината за това е коментираният начин на тяхното формиране,
което ги правят нищожни като противоречащи на добрите нрави още към тяхното
3
сключване.
По изложените съображения, съдът намира, че процесната сума от 144,83 евро е
получена от ответника при първоначална липса на основание, което и обуславя
основателност на предявения иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът. Дължимите разноски, направени в производството по чл. 410 ГПК са в размер
на 375 лв., представляващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение,
което е действително платено от ищеца на адв. Р. И., видно от приложения по делото
договор за правна помощ от 15.10.2021г. За исковото производство ответникът следва
да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 725 лв., представляваща
заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по ССчЕ и адвокатско
възнаграждение, което е действително платено от ищеца на адв. Р. И., видно от
приложения по делото договор за правна помощ от 01.12.2022г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл.55, ал.1,
предл.1 ЗЗД, че „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК *********, дължи на К. П. Г., ЕГН
**********, сумата от 144,83 евро, представляваща сбор от получени от ответника в
периода от 22.11.2017г. до 04.08.2021г. без правно основание наказателни лихви по
договор за банков кредит №TR70997568/20.12.2007г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 23.11.2021г. до плащането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №66627/2021г. по описа на СРС, 77-ми
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, да заплати на К. П. Г., ЕГН **********, сумата от 375 лв., представляваща
разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 66627/2021г. по
описа на СРС, 77-ми състав, както и сумата от 725 лв., представляваща разноски в
исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4