РЕШЕНИЕ
№ 1361
гр. Бургас, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20212120104320 по описа за 2021 година
Делото е образувано по повод исковата молба на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че
ответникът АТ. СТ. Н., с настоящ адрес с. Р.., Община Бургас, му дължи следните суми: 90
лева – цена на абонаментни месечни такси за периода 15.07.-14.09.2019 год., по договори за
мобилни услуги от 23.07. и 14.08.2019 год., и 230,31 лева – договорна неустойка за
предсрочното прекратяване на посочените два договора поради неизпълнението им от
ответника, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
602/16.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2652/2021 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за
присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмена молба от 07.07.2021 год.
Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124,
ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като
съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание две
двустранни писмени съглашения: договор за мобилни услуги от 23.07.2019 год., за
предпочетен номер **********, и договор за мобилни услуги от 14.08.2019 год., за
предпочетен номер **********. За периода м. юли-м. септември 2019 год. ищецът е
предоставил дължимите услуги, а за потреблението на абоната е издал процесните фактури
– №№ **********/15.08.2019 год. и **********/15.09.2019 год. След корекция на
задълженията по тях, съгл. кредитно известие от 15.10.2019 год., дължимата сума е
1
определена на 90 лева.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение задължението на ответника да заплати
цената на потребените услуги едностранно е прекратил договорите, на основание чл. 75 във
вр. с чл. 19б, б. „в“ от ОУ, поради което абонатът му дължи неустойка от 230,31 лева, съгл.
Фактура № **********/15.11.2019 год.
За заплащането на процесните две главници е издадена Заповед за изпълнение №
602/16.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2652/2021 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените
главни положителни установителни искове за основателни. Представените два писмени
договора, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на ответника А.Н.
като длъжник за заплащане цената на уговорената месечна абонаментна такса за достъп до
далекосъобщителната мрежа на „Теленор България“ ЕАД, както и за цената на потребените
мобилни услуги. Престацията на ищеца, редовното водене на счетоводството му, обемът и
цената на фактурираните услуги не са спорни между страните факти, поради което съдът
основава решението си на съставените счетоводни документи – чл. 182, ГПК. В издадените
фактури са отразени основанието и размерите на абонаментните такси и на потребените от
абоната услуги, произтичащи от двата процесни договора. Дължимостта на абонаментните
такси не зависи от реалното потребление на договорените услуги, нито от обема им, поради
което ответникът дължи заплащане на уговорената такса. Подписването на фактурите от
страна на ответника също не е условие за валидното възникване на паричното задължението
за абоната, тъй като не фактурата, а договорът, възоснова който тя е издадена, е основанието
за плащане (подписът на длъжника не е законово предвиден реквизит на счетоводния
документ и по см. на чл. 6, ал. 1 от ЗСч).
По отношение претенцията за договорна неустойка съдът съобрази липсата на
оспорване от ответника на факта за деактивиране на абонамента, считано от 11.11.2019 год.,
след който ден е издадена Фактура № **********/15.11.2019 год. Волята на ищеца да
развали договорите съответства на договорната клауза по чл. 19б, б. „в“ от ОУ, а предвид
липсата на данни за пълно и редовно плащане от ответника, ищецът надлежно е упражнил
правото си по чл. 87, ЗЗД. Размерът на неустойката не надвишава 3-кратния размер на
стандартните месечни абонаменти, поради което клаузата не е нищожна поради
противоречието й със закона или с добрите нрави. Предсрочното прекратяване на договора е
извършено през м. ноември 2019 год., докато дължимата главница от 90 лева се отнася за по-
ранен период, при все още неотпаднало действие на договора между страните, поради което
възражението на ответника в тази насока е неоснователно.
Ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване твърдения от ищеца
отрицателен факт за липса на плащане; няма и данни за погасяване на процесното главно
вземане за неустойка чрез друг валиден способ, поради което искът за сумата от 230,31 лева
е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът не е предявил акцесорен иск по чл. 86, ЗЗД, за установяване дължимостта
на законната лихва върху двете главници, поради което съдът не дължи произнасяне по това
2
вземане, което е част от издадената заповед за изпълнение.
Основателността на предявените искове налага, в изпълнение указанията на ВКС в
т. 10в от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от
205 лева, направени в заповедното производство (сбор от 25 лева – държавна такса, и 180
лева – адвокатско възнаграждение). В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и
деловодните разноски от общо 455 лева, направени в настоящия исков процес: 125 лева –
доплатена държавна такса, 150 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, и 180 лева – адвокатско
възнаграждение (чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът АТ. СТ. Н., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес с. Р.., Община Бургас,
ул. „..., дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6,
следните суми: 90 лева – цена на абонаментни месечни такси и мобилни услуги за периода
15.07.-14.09.2019 год., по договори за мобилни услуги от 23.07. и 14.08.2019 год., съгл.
фактури №№ **********/15.08.2019 год. и **********/15.09.2019 год. и Кредитно известие
№ **********/15.10.2019 год., и 230,31 лева – договорна неустойка за предсрочното
прекратяване на посочените два договора поради неизпълнението им от ответника, съгл.
Фактура № **********/15.11.2019 год., които вземания съставляват част от предмета на
Заповед за изпълнение № 602/16.04.2021 год. по ч. гр. д. № 2652/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА АТ. СТ. Н., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес с. Р.., Община
Бургас, ул. „... да заплати на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес парк „София“,
сграда 6, деловодни разноски в размер от 205 лева, направени в заповедното производство
по ч. гр. д. № 2652/2021 год. на БсРС.
ОСЪЖДА АТ. СТ. Н., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес с. Р.., Община
Бургас, ул. „...., на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Младост, ж. к.
Младост 4, Бизнес парк „София“, сграда 6, деловодни разноски в размер от 455 лева,
направени по гр. д. № 4320/2021 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-
седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Вярно с оригинала: ЕХ
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4