Решение по дело №2231/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

                            

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 2046

 

 

гр. Пловдив, 01.11. 2021 год.

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2231 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от  Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба предявена от Н.М.Е., ЕГН ********** с адрес ***, против Решение № 2153-15-259/28.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. срещу Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, а посоченото разпореждане е потвърдено.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен акт. В тази връзка жалбоподателя счита, че сумите са добросъвестно получени и не следва да се иска тяхното възстановяване. Претендират се сторените по делото разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП НОИ-Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите :

5. С Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, е постановено Н.М.Е. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 5415.89 лв., от които 5159.60 лв. - главница и 256.29 лв. -  законна лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на  настоящото разпореждане (13.05.2021 г.).

6. Посоченото разпореждане е оспорено от Е. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-259/28.07.2021г. е отхвърлил жалбата му.

За да постанови този резултат, решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно данни от ПП "ПОПДОО" и справка за постъпили данни в ИСЕОДД за Н.М.Е. *** е представено удостоверение приложение №10 към чл.9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. №Р 14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. от осигурител "м+в Медиа Нетуъркс" ЕООД, ЕИК *********. Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО е за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. включително и е изплатено за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително.

Съгласно декларираните данни в удостоверението, Н.М.Е., в качеството му на баща на детето А.Н.Е., ползва отпуск по чл. 163, ал. 7, от КТ, по чл. 163, ал. 1 от КТ и по чл. 163, ал. 8 от КТ и ще получава паричното обезщетение по чл. 53 от КСО при определени обстоятелства, изрично посочени в декларацията, а именно че е осигурено лице и има необходимия 12-месечен осигурителен стаж; че детето А.Н.Е. не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството, не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и че правоотношението/осигуряването на майката не е прекратено.

Прието е, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от КСО регламентира, че след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст.

В тази насока е прието, че правото на изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете, когато допълнителния отпуск за отглеждане на дете не се ползва от майката, а от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ е регламентирано в чл. 53, ал. 2 от КСО, а именно - когато допълнителният платен отпуск за отглеждане на малко дете се ползва от бащата вместо от майката, се изплаща парично обезщетение определено със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съответно е прието, че майката е правоимащото лице с право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Отпускът на лицата по чл. 163, ал. 4 от КТ, в случая на бащата е производен от правото на отпуск на майката. Бащата Н.М.Е. може да ползва отпуск за отглеждане на малко дете само, ако майката на детето има право на такъв.

Съгласно чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът по чл. 164 се прекратява и когато трудовото правоотношение/осигуряването на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати.

От 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. Е., в качеството си на баща на детето А.Н.Е., е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете по чл.163, ал.8 от Кодекса на труда, съгласно Заповед №1 от 08.09.2020 г. за разрешения от работодателя отпуск.

На 22.04.2020 г. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/22.04.2020 г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл.50, ал. 6 от КСО от 10.03.2020 г.

Със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/08.09.2020 г. осигурителят е представил  удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл.50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от 08.09.2020 г.

На 15.09.2020 г. с вх. № Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. осигурителят е подал заличаване на подаденото заявление/декларация за изплащането на парично обезщетение по чл.50, ал.1 и чл. 51 от КСО, считано от 08.09.20209 г. На същата дата със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. е представено удостоверение приложение №10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал.7 от КСО, считано от 08.09.2020 г.

Установено е по данни от информационната система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, че майката А.М.Е.,ЕГН ********** се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********. Към момента няма прекъсване на дейността.

Установено е също така, че съгласно регистър "Приход" за А.М.Е.липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018г. до м.12.2020г. включително.

Прието е, че съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

В резултат на така установеното е прието, че Н.М.Е. няма право на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, както и на парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително. Паричното обезщетение, изплатено от ТП на НОИ-Пловдив следва да бъде възстановено от Н.М.Е., за периода от 08.09.2020г. до 31.12.2020г. включително.

Във връзка с установеното и на основание чл. 53, ал. 2 КСО е формиран крайният извод, че на Н.М.Е. е изплатено неправомерно парично обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително, в размер на 5159,60 лв.

ІV. За правото :

7. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения 114, ал. 3 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е  възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив. Изложеното до тук обаче, не е в състояние да санира неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

8. На основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) след използуване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. С ал. 3 е предвидена възможност отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) да се разреши на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. За лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ, ползващо допълнителния платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо майката, възниква правото по чл. 53, ал. 2 от КСО на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

В разглеждания случай е установено, че Н.М.Е., който е баща на детето А. Н. Е., е работил по трудово правоотношение с "м+в Медиа Нетуъркс" ЕООД, ЕИК ********* и има необходимия 12 месечен осигурителен стаж. На  08.09.2020г. е декларирал ползването на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, както и че осигуряването на майката не е прекратено. При извършената проверка от органите на ТП на НОИ - Пловдив в информационната система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, е установено, че майката А.М.Е.се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********. Към момента няма прекъсване на дейността. Установено е обаче, че съгласно регистър "Приход“ за А.Е.липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018г. до м.12.2020г. вкл.

9. По делото не се формира спор по установените факти. Спорът в случая е от правен характер, като касае две основни спорни обстоятелства – дали към началния момент на изплащане на обезщетението по чл. 53 ал. 2 от КСО на Н.М.Е., и до крайната дата на плащанията (което право е производно на това на майката на отглежданото малко дете), майката – А.М.Е.е била осигурено лице по см. § 1 т. 3 от ДР на КСО, както и дали оспорващият е недобросъвестен при получаването на паричното обезщетение за периода от 08.09.2020г. до 31.12.2020г.

По първият от релевантните за правилното решаване на спора въпроси – качеството на осигурено лице на А.М.Е.към 08.09.2020г. до 31.12.200г., следва да се посочи, че съгласно § 1 т. 3 изр. III - то от ДР на КСО самоосигуряващите се лица се смятат за „осигурени лица“ за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл.6, ал.8 от КСО. По делото е безспорно установено, от събраните писмени доказателства и не е опровергано обстоятелството, че съгласно регистър "Приход“ за А.М.Е.липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018г. до м.12.2020г. включително. С оглед на това безспорно установено обстоятелство, следва да се приеме, че към 08.09.2020г., от която дата е изплащано на  жалбоподателя обезщетението по чл. 53 ал. 2 от КСО, майката на отглежданото малко дете, като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД не се явява осигурено лице по см. на § 1 т. 3,изр.III- то от ДР на КСО, доколкото за същатата липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за период от м.01.2018г. до м.12.2020г. След като  А.М.Е.,към  08.09.2020г. е нямала качеството на осигурено лице, вкл. за общо заболяване и майчинство, то не е съществувало и право за бащата на детето и жалбоподател в настоящото производство да получава обезщетението по чл. 53 ал. 2 от КСО, доколкото последното е предпоставено именно, с оглед качеството на майката на осигурено лице.

10. В случая обаче, липсата на предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 53 ал. 2 от КСО не е достатъчно за издаване на административния акт по чл. 114 ал. 3 от КСО, доколкото осигурителният орган е обосновал дължимостта на възстановяването на платените суми поради недобросъвестност на получилото ги лице. В тази насока е необходимо да се посочи, че за да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получени суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Под недобросъвестност по смисъла на чл. 114 ал. 1 от КСО следва да се разбира знанието или задължението за знание на получилото осигурителното плащане, че последното не му е дължимо.  В случая Е. не е укрил факти и е представил всички относими документи във връзка с придобитото право на обезщетение в размера по чл. 53, ал. 2 от КСО. Проява на недобросъвестност би била налице, ако Е. бе подал невярна информация относно релевантните за осигурителните плащания обстоятелства или бе затаил такава. Анализът на установените обстоятелства във връзка с осигурителния статус на майката А.М.Е.не водят до извод за недобросъвестно поведение на бащата Н.М.Е., изразяващо се в съзнателно укриване на правнорелевантни факти. В разглеждания случай се установява, че за целия процесен период от 08.09.2020г. до 31.12.2020г. А.М.Е.е била собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД, респ. по силата на чл. 4 ал. 3 т. 3 от КСО  Е. би следвало да притежава качеството на осигурено лице за процесния период, което обстоятелство е декларирано от жалбоподателя и посочено в представеното удостоверение приложение №10 към чл.9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. №Р 14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. от осигурителя "м+в Медиа Нетуъркс" ЕООД. У оспорващият обаче, не е налице нито задължението, нито възможност да преценя осигурителния статус на основното правоимащо лице, доколкото в случая се касае за правоотношения между осигуреното лице и осигурителния институт. По делото липсват данни, че ползващият отпуска е знаел, че липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018г. до м.12.2020г. вкл. за А.М.Е.,в качеството й на самоосигуряващо лице. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. Недобросъвестното поведение на лицата в хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО следва да бъде доказано, което в случая не е извършено от органите на ТП на НОИ - Пловдив, които носят доказателствената тежест да обосноват фактическите констатации в оспорения административен акт. Доводите на ответната страна, че Е. е затаил правно относими обстоятелства,респ. са декларирани неверни обстоятелства, е предположение, което не е мотивирано като извод от страна на осигурителните органи.

11. В обобщение на всичко изложено до тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира никакви недобросъвестни действия от страна на Е., които биха могли да обосноват приложението на чл. 114, ал. 1 от КСО.

12. Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-259/28.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, поради което същите ще следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата.

V. За разноските:

13. При посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя, се дължат извършените разноски по производството. Те се констатираха в размер на 802 лв., от които заплатената от жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лв. и заплатеното възнаграждение за един адвокат в размер на 792лв.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-259/28.07.2021г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, постановяващо Н.М.Е. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 5415.89 лв., от които 5159.60 лв. - главница и 256.29 лв. -  законна лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на настоящото разпореждане (13.05.2021 г.).

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София, да заплати на Н.М.Е., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 802 лева, представляваща сторените от последния разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: