Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 02.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Йоана Петрова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1676 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от А.П.К. АГ,
Ф.Р.Г., със седалище гр. Мюнхен и адрес на управление:***8, дружество учредено
във Ф.Р.Г., вписано в търговския регистър на Мюнхен под № HRB2212, срещу Г.
Ф., ***, БУЛСТАТ ********, за заплащане на сумата 55811,02 лева –
суброгационно вземане за изплатено обезщетение за претърпени имуществени вреди
от ПТП, настъпило по вина на водач без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, заедно с обезщетение за забава върху главницата в размер на
26723,23 лева за периода 15.11.2013 г. –
02.08.2018 г., съгласно допуснато с определение от 18.09.2018 г. изменение в
петитума на акцесорната претенция.
Ищецът твърди, че
на 02.08.2013 г. около 15,30 часа на пътя между с. Кошарица и с. Плазовец,
община Несебър, по вина на И.Н.Я. настъпило пътно-транспортно произшествие, в
резултат на което на германските гражданиД.-Д.К., роден на *** г., И.К., родена
на *** г. и А.А., роден на *** г. били причинени увреждания на здравето, за
лечението на които били извършени разходи, заплатени от ищеца на основание
сключена медицинска застраховка „Помощ при пътуване“. Така за лечението наД.-Д.К.
било заплатено обезщетение от 13200 евро – разходи за специализиран транспорт и
14975,50 лева – разходи за проведено лечение в България, по отношение на
пострадалите И.К. и А.А. било заплатено съответно обезщетение от 180 евро и
180,22 евро – разходи за лечение в България. Виновното за настъпване на ПТП
лице не било страна по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и затова за причинените вреди отговорност носел ответникът, но
същият отказал да извърши плащане. Върху дължимото застрахователно обезщетение
следвало да се заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
което за периода 15.11.2013 г. – 01.08.2018 г. възлизало на сумата 26723,23
лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Г. Ф.
оспорва исковете като недопустими и неоснователни с твърденията, че не е
пасивно легитимиран по предявените претенции. Признава, че по претенцията била
образувана щета № 210221/08.10.2013 г., по която отказал плащане, тъй като
съгласно приложимия български законГ.т Ф. нямал задължение да репарира
изплатени застрахователни обезщетения на основания, различни от задължителните
застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и „Злополука на пътниците
в средствата за обществен превоз“. Застрахователят по здравна застраховка не се
суброгирал в правата на увредения по отношение наГ. Ф., а само по отношение
причинителя на вредите. Това било изрично предвидено в разпоредбата на чл. 501 КЗ. При тези твърдения прави искане за прекратяване на производството, което е
неоснователно – невъзникването на право на вземане спрямо процесуално
легитимирания ответник е въпрос по същество, но не обуславя процесуалната
недопустимост на предявените искове.
Извън това принципно оспорване счита размера на главния
иск за несъответен на критерия за справедливост. Неоснователен бил и акцесорният
иск, тъй катоГ.т Ф. нямало как да бъде поставен в забава по отношение на
несъществуващо задължение.
В допълнителната искова молба А.П.К. АГ
поддържа предявените искове като твърди, че е било длъжно да изпълни
задълженията си да заплати разходите за болнично лечение и стойността на специализиран
транспорт на застраховани при него лица, които разходи представлявали
имуществени вреди от настъпилото ПТП. Приложимо било правото на Ф.Р.Г., тъй
като там били настъпили вредите, а съгласно това право ответникът бил длъжен да
удовлетвори регресната претенция.
В
допълнителния отговорГ.т
Ф. оспорва да е приложимо немското право, тъй като вредите били настъпили на
територията на Република България.
Претендираният делинквент И.Н.Я., ЕГН **********, конституиран
като трето лице-помагач на ответника, не изразява становище по предявените
искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Представен е констативен протокол за ПТП № 252/29.08.2013
г., съставен от разследващ полицай от РПУ-Несебър за настъпило на 02.08.2013 г.
ПТП на път между с. Кошарица и с.
Плазовец с участието на лек автомобил УАЗ, рег. №*******, при което са
пострадали физическите лица А.А.,Д.-Д.К. и други, имената на които в
представеното копие не се четат. В протокола изрично е отразено, че обстоятелствата
и причините за произшествието са в процес на изясняване и същият е съставен без
да е извършено посещение на мястото на пътния инцидент.
Представени
са медицински удостоверения № А 0598-1317586 и № А 0597-1317636, издадени от „Л.Х.“
ЕООД за извършена на И.К. превръзка на рана на стойност 20 евро/40 лева,
преглед от специалист на стойност 70 евро, превръзка на стойност 20 евро,
първична хирургична обработка на стойност 20 евро и шев на рана на стойност 50 евро.
От медицинско удостоверение № А 0598-1317586, издадено от „Л.Х.“ ЕООД се
установява, че на А.А.е извършен преглед от специалист на стойност 70 евро и
рентген на пръсти на стойност 100 евро.
В
доклад за произшествие, предаден на ищеца е отразено, чеД. Д.Е.К., роден на ***
г., застрахователен № АК **********, е получил фрактура на горна бедрена кост
на 02.08.2013 г. на селски път в България, при сафари с джип, като
управляваното от гид превозно средство излязло наляво от пътя и се преобърнало.
В
отчет за плащане по фактура за регулиране на щета № 110038/28.08.2013 г. е
отразено плащането на сумата 13200 евро, представляваща стойност на самолетен
билет за болничен транспорт за К.Д. Д.Е., застрахователен № АК-**********, по
направление Бургас – Магдебург, ФРГ.
В
първо известие за регресен иск от 10.09.2013 г. за третиране на пострадалия А.А.,
роден на *** г., застрахователен № *********-АК2013-20234727, е отразено, че са
извършени и репарирани разходи в размер на 180,22 евро, съответно по отношение
на И.К. са възстановени разходи в размер на 180 евро.
В
писмо на застрахователя във връзка със застраховка за заболяване по време на
пътуване в чужбина: **********-502-13 на И.К. и А.А.от 16.09.2013 г.,
адресирано до „С.“ ООД са изложени твърдения, че застрахованите лица са
претърпели злополука при организирана от адресата на поканата екскурзия –
сафари с джип на 03.08.2013 г.. В отговор организаторът на екскурзията посочва,
че именно клиентите на застрахователя са управлявали джип УАЗ 469В, рег. №*******,
но с оглед липсата на сключена задължителна застраховка „ГО“ претенцията
следвало да бъде предявена срещуГ. Ф..
Последвала
покана от ищеца доГ. Ф. за заплащане на сумата 13560,22 евро, изпратена на
11.10.2013 г.. На 13.11.2013 г. е изготвено следващо известие за регресен иск
за злополука от 03.08.2013 г. за пострадалото лицеД.-Д.К. за сумата 14975,50
евро – разходи за лечение в „Л.Х.“ ЕООД за периода 06-08.08.2013 г..
Представено
е писмо на ищеца до А.А.за промяна на номера на семейна застраховка при пътуване
– застраховка при заболяване на семейство АК ********** с начало на действие
18.02.2006 г. и валидна по отношение на А.А., И.А.и живущите в общото им
домакинство несемейни деца до навършване на 18-годишна възраст. В писмото е
посочено, че застраховката осигурява застрахователна защита за заболявания,
които настъпват в чужбина, както и при злополуки и изплаща компенсация на
разходите при необходима по медицински показатели амбулаторна и стационарна
лечебна терапия, предписани от лекар лекарствени средства, необходим по
медицински причини транспорт до завръщане в постоянното местоживеене.
Представени са и приложимите общи условия на ищеца.
В
представената от ответника застрахователна преписка по щета № 210221/08.10.2013
г. се съдържа справка от базата данни на Информационен център към ГФ, видно от
която към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил УАЗ с рег. №*******
не е налице сключена застраховка „ГО“.
Част
от преписката по щетата съставлява и писмо на Областна дирекция на МВР – гр.
Бургас, в което е отразен фактът, че на виновния водач е наложена санкцията по
чл. 315, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за управление на лек автомобил без задължителна
застраховка „ГО“, но не се установява по отношение на същия да е наложено
наказание за извършено при управлението на автомобила нарушение на ЗДвП.
Видно
от представения превод на § 86, ал. 1 от германския Закон за застрахователния
договор, ако застрахованото лице има право на обезщетение от трето лице, то
това право на обезщетение преминава към застрахователя, в случай че
застрахователят компенсира щетата. Прехвърлянето не може да бъде предявено в
ущърб на застрахованото лице.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно главния иск с правна
квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.)
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „б“ КЗ (отм.), но приложима към
процесното правоотношение с оглед момента на възникването му (§ 22 ПЗР на КЗ), Ф.ът
изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако
пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Нормата на чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) пък предвижда с плащането на застрахователно
обезщетение, застрахователят по имуществена застраховка да встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В
настоящото производство ищецът твърди да е застраховател по имуществена семейна
медицинска застраховка „Помощ при пътуване“, обезщетил застрахованите лица –Д.-Д.К.,
И.К. и А.А.за претърпени имуществени вреди от настъпило в Република България
ПТП, причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и
затова се суброгирал в правата им.
Следователно, основателността на
предявения иск, се обуславя от кумулативното наличие на елементите: сключен договор
за имуществена медицинска застраховка, плащане от застрахователя по реализиран
покрит риск в рамките на сключения договор, обезщетените от застрахователя вреди
да са причинени виновно от лице при управление на автомобил без сключена застраховка „Гражданска отговорност” и нормативната
уредба да предвижда в тежест на процесуално легитимирания ответник – Г. Ф. да се
поражда отговорност спрямо суброгиралия се в правата на пострадалите имуществен
застраховател.
Възникналият
спор е трансграничен – ищецът е юридическо лице със седалище в държава-членка
на ЕС, различна от държавата на сезирания съд и това предполага отговор на спорния
между страните въпрос за приложимото право. Ищецът счита, че спорното
правоотношение се регулира от правото на Ф.Р.Г., но неоснователно.
Общото
правило, което Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета
от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“) въвежда в член 4 е, че освен ако не е предвидено друго в
настоящия регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения,
произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е
настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и
независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт.
В
случая в резултат на настъпилото на територията на Република България ПТП е
увредено здравето (телесната цялост) на три физически лица, поради което преките
вреди от деликта са настъпили на българска територия, като разходите за лечение
и медикаменти са извършени именно поради уврежданията на здравето и целят
тяхното възстановяване. В този смисъл за определяне на приложимото право е без
значение къде от гледна точка териториалност са извършени разходите за лечение
на получените телесни увреждания, тъй като именно последните представляват
настъпилите от деликта вреди, визирани от чл. 4 Регламент (ЕО) № 864/2007 на
Европейския Парламент и на Съвета, а разходите съставляват непреките последици
от този факт.
В
член 19 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета е
уредено приложимото право при суброгация, като разпоредбата предвижда, че когато
едно лице („кредитор“) предяви иск по извъндоговорно задължение срещу друго
лице („длъжник“) и трето лице има задължение към кредитора, или действително е
удовлетворило кредитора в изпълнение на това задължение, правото, което урежда
задължението на третото лице към кредитора определя дали и до каква степен
третото лице може да упражни срещу длъжника правата, които кредиторът е имал
срещу длъжника съгласно правото, уреждащо тяхното отношение. Тази разпоредба
обаче не покрива настоящата хипотеза и не води до определяне на приложимо
право, различно от това по чл. 4, а именно – българското.
В
случая извъндоговорното правоотношение за реализиране на гражданската
отговорност за вреди възниква между увредените физически лица - А.А., И.К. иД.-Д.К.,
които са кредитори на отговорността и претендирания делинквент И.Н.Я. (длъжник).
Трето лице по смисъла на разпоредбата е ищецът А.П.К. АГ,
който по силата на сключената семейна медицинска застраховка е удовлетворил
кредиторите. Няма съмнение, че приложимото към застрахователното правоотношение
право е това на ФРГ, затова и това право би определило условията на възникване
и обема на суброгационните права на А.П.К. АГ, но само по отношение на длъжника
на отговорността - И.Н.Я.. По отношение на претендираната в
настоящото производство отговорност на друг правен субект, който няма
качеството длъжник по деликтното правоотношение чл. 19 Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета, е неприложим.
Всъщност,
в посочения регламент не се съдържа правило, което да предвижда отклонение от
общото правило на чл. 4 и да обуславя приложимост на различно от българското
право. По-специално не дерогира чл. 4 и разпоредбата на чл. 18 Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския Парламент и на Съвета, която предвижда възможност
увреденото лице (в случая А.А., И.А.иД.-Д.К.) да предяви иск за обезщетение
пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси (И.Н.Я.), ако
приложимото към извъндоговорното задължение право или приложимото към
застрахователния договор право предвижда това. Но в производството няма спор,
че застраховател на И.Н.Я. не е налице, а от друга страна предмет на делото не
е вземане на самите увредени от ПТП лица, а на суброгирал се в правата им техен
застраховател.
При
това положение обемът и отговорността наГ. Ф. се определят от правото на
Република България, а това право не допуска да се реализира отговорността на
този ответник спрямо суброгирал се в правата на увредените лица застраховател по
имуществена застраховка.
В решение № 5 от 24.03.2017
г. на ВКС по т. д. № 2787/2015 г., II т. о., ТК, е разяснено, че съгласно чл. 3 и § 3 от преамбюла на
транспонираната в българското законодателство Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката Гражданска отговорност при използването
на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на
такава застраховка всяка държава - членка при спазване на чл. 5 е длъжна да предприеме
всички подходящи мерки, за да гарантира, че гражданската отговорност при
използването на моторни превозни средства на нейната територия е покрита със
застраховка, като покритите вреди, условията и правилата на застрахователното
покритие се определят в рамките на тези мерки. Съобразно чл. 10 и § 14 от преамбюла на
горепосочената Директива задължение на всяка държава - членка на ЕС е да
предвиди, че определен орган ще гарантира, че пострадалият няма да остане без
обезщетение, когато превозното средство, което е причинило пътнотранспортното
произшествие не е застраховано или не е идентифицирано, като държавите - членки
имат възможност да приемат определени ограничени изключения по отношение на
изплащане на обезщетението от този орган. С разпоредбите на чл. 287 и следващите от Кодекса за
застраховането
(отм.) българският законодател е изпълнил посоченото задължение. Отговорността наГ.
Ф. цели да гарантира пострадалите срещу риска да не получат обезщетение за
причинени им вреди, поради липсата или при недостатъчност на имуществото на
делинквента, който не е изпълнил задължението си да сключи договор с платежоспособен
субект, който да покрие тази отговорност и да обезпечи реализирането й.
Предпоставките за
ангажиране на отговорността наГ. Ф. за заплащане на обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите са регламентирани
в разпоредбата на чл. 288, ал. 1 КЗ
(отм.). Съгласно същатаГ.т Ф. не отговаря
изобщо, а само в рамките на предвидените в КЗ (отм.) хипотези, които обаче не включват
извършване на плащания в полза на суброгирал се застраховател по имуществена
застраховка. Както вече се посочи,Г.т Ф. заплаща обезщетения за имуществени
вреди вследствие на телесни увреждания, резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на територията
на Република България,
причинено от моторно превозно средство, виновният водач на което да не е
страна по
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. В тази хипотезаГ.т
Ф. би отговарял за репариране на причинените вреди, но само
спрямо увредените лица (А.А.,
И.А.иД.-Д.К.), тъй като Ф.ът осигурява плащането, което би се дължало от застраховател
по сключена задължителна застраховка „ГО“.
Действително цитираната
по-горе разпоредба чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.) предвижда с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществена
застраховка да
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" -
срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като следва да предяви вземанията си
към застрахователя по "Гражданска отговорност", а към причинителя - само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по
договора за задължителната застраховка или
за които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл.
268.
Тази норма
изрично установява предпоставките за възникване и обема на суброгационното
право на платилия имуществен застраховател по отношение на застраховател по
задължителна застраховка „ГО“, затова и следва да се тълкува и прилага
стриктно, като по аналогия на същата не може да се приеме извод за допустима
суброгация на имуществен застраховател спрямо нарочно създадения Г. Ф., който е
с нормативно установени функции, които обаче не включват репариране на
изплатени от имуществен застраховател обезщетения.
ЧеГ.т Ф. не
отговаря спрямо застраховател по имуществена застраховка (без значение на вида
й) е изрично регламентирано в действащия чл. 501, ал. 1 КЗ - когато
застрахователното събитие е настъпило на територията на Република България,
застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахования срещу виновния водач, който е управлявал моторно превозно
средство, за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, няма право на вземане срещуГ. Ф. по чл. 518 (препращането е
към нормите, уреждащи плащанията - чл. 557 КЗ и чл. 558 КЗ, но в закона е
допусната техническа грешка). Действащият КЗ
действително не регулира възникналото правоотношение, но пряко изразява законодателната
идея Ф.ът да не отговаря спрямо платилите имуществени застрахователи.
След като такава
суброгация не е предвидена в КЗ (отм.), включително неприложима е и общата
разпоредба на чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят по медицинска застраховка не
изпълнява чуждо задължение, а свое договорно такова, то е ясно, че ищецът не е
носител на право на вземане за обезщетените вреди от процесуално легитимирания
ответник. Застрахователят А.П.К. АГ може да търси
възстановяване на заплатените обезщетения единствено от прекия причинител на
вредите.
В тази връзка
обаче е необходимо да се отбележи, че доказателства вредите да са резултат от
противоправно поведение на И.Н.Я. в производството
не са ангажирани. Причините, поради които е настъпило ПТП не са установени,
съответно няма как да се приеме, че при управлението на превозното средство Я.
е допуснал нарушение на правна забрана, за да е отговорен за причинените на А.А., И.А.иД.-Д.К. увреждания на
здравето.
По
тези принципни съображения предявеният главен иск е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен, без да се обсъждат в детайли всички факти от правопораждащия
съдебно предявеното вземане състав, защото това не би променило формирания
правен извод.
По отношение на акцесорния иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая съдът възприе извод, че не съществува главно задължение наГ. Ф. за заплащане
на имуществените вреди, обезщетени от
ищеца А.П.К. АГ, поради което и акцесорният
иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на главницата е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на
разноските за производството се поражда за ответника, в приложение на чл. 78,
ал. 3 ГПК, който претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лева. Разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК, действаща към приключване на устните състезания редакция, предвижда
в полза на юридически лица или еднолични търговци да се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Посочената разпоредба предвижда, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Приложимият
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя, че за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, като
за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни
заседания, или когато материалният интерес е над 10000 лева, както в случая,
възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максимално
предвидения размер, но съдът е ограничен от искането, в приложение на
диспозитивното начало. Затова при така действащата нормативна уредба ищецът има
право на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 300 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.П.К. АГ,
Ф.Р.Г., със седалище гр. Мюнхен и адрес на управление:***8, дружество учредено
във Ф.Р.Г., вписано в търговския регистър на Мюнхен под № HRB2212, срещу Г.
Ф., ***, БУЛСТАТ ********, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 55811,02
лева – суброгационно вземане за изплатено обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ПТП, настъпило по вина на водач без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, заедно с обезщетение за забава върху главницата за периода
15.11.2013 г. – 02.08.2018 г. в размер на 26723,23 лева.
ОСЪЖДА
А.П.К. АГ, Ф.Р.Г., със седалище
гр. Мюнхен и адрес на управление:***8, дружество учредено във Ф.Р.Г., вписано в
търговския регистър на Мюнхен под № HRB2212, да заплати на Г.
Ф., ***, БУЛСТАТ ********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
300 (триста) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните и е постановено при участието на И.Н.Я., ЕГН **********
- трето лице-помагач на ответника Г. Ф..
СЪДИЯ: