№ 200 / 8.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 08.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана….….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 08 юни…...……..…………...........……………………………….
през две хиляди и двадесета година........……….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова...................…………..……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..……………………..………....…....АН дело 500 по описа
за 2016г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 20-0996-000414/ 14.03.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Г.А.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.179 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Г.А.Г. xxx, който обжалва същото само в частта на наложеното наказание по чл.178 от ЗДвП с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Взема становище, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С акт за установяване на нарушение е констатирано, че жалбоподателя Г. на 15.01.2020г. в 12.15 часа в град Монтана по ул.”Извора”, на пл.”Славейков” управлявал собственият си товарен автомобил „Ивеко 35Е”, с регистрационен номер М 81 96 ВК, който е бил с изменена конструкция: премахнати капаци на товарната част и с удължена задна част с 0.62 сантиметра на пода. Пригоден за превоз на автомобили. Прикачено ремарке за товарен автомобил Бешантрейлърс Д2Ц с регистрационен номер М 02 79 ЕХ.
Проверяващите приели това като нарушениe на чл.146 ал.1 ЗДвП и съставили АУАН на жалбоподателя Г., за кова, че като собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение.
При предявяването на акта на жалбоподателя не направил възражения. Не направил такива и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган въз основа на акта за установяване на административното нарушение издадал атакуваното наказателно постановление, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
По фактите не се спори между страните, а именно, че на 15.01.2020г. жалбоподателят е управлявал МПС с премахнати капаци на товарната част и с удължена задна част с 0.62 сантиметра на пода.
Жалбоподателят навежда доводи, че е премахнал капаците, защото тежат допълнително при превоза на товара, но това не е променило конструкцията на МПС. Навежда още доводи, че така е закупил МПС и не е удължавал нищо, а и констатираното удължение не е значително – 0.62 сантиметра.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Същото е постановено при непълно изясняване на фактическата обстановка.
По делото не се съдържат никакви доказателства, че именно жалбоподателя Г. е изменил конструкцията на МПС, без да спазва установения ред. От доказателствената сила на АУАН се установява само и единствено, че е налице несъответствие между вида на регистрираното превозно средство и действителното състояние на същото, а именно: удължение на задната част на пода с 0.62см, както и че са демонтирани капаците на товарната част.
Административнонаказващият орган не е установил кога и при какви условия е променена конструкцията и от кого.
Съдът не споделя правният извод на АНО, че по безспорен начин е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение - чл.146 ал.1 от ЗДвП, поради обстоятелството че не е изяснено авторството на нарушението. Съгласно чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП се наказва с глоба този, който, собственик или длъжностно лице, което допуска в движението по пътищата пътно превозно средство, чиято конструкция е изменена без съответното за това разрешение. Наказващият орган не е доказал в процеса по никакъв начин, нито чрез свидетелски показания, нито чрез писмени доказателства /справка/, че жалбоподателят е собственик на автомобила, макар същият да разполага с такава информация.
В производството по никакъв начин не се доказва, че жалбоподателят е извършил това изменение, а само че е управлявал такова МПС. Следва да се има предвид, че установения ред за изменение на конструкцията на МПС е свързан и с регистрацията на МПС, която не е задължение на водача на МПС, а на собственика на МПС - чл. 15, ал. 1, т. 8 от Наредба № І-45/2000 г. за регистрация, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. За налагане на санкция по чл.178 ал.1 т.3 от ЗДвП административния орган е следвало да установи извършителя.
С оглед на горното, съдът намира, че не са събрани доказателства, относно авторството на вмененото на Г. нарушение. Наказателното постановление е издадено при напълно неизяснена обстановка, макар без никакво затруднение АНО да е могъл да се снабди с такава.
При така събраните доказателства по делото, съдът намира, че в проведеното административнонаказателно производство не е установено по безспорен начин жалбоподателят да е извършил от обективна и субективна страна описаното в АУАН и НП административно нарушение, квалифицирано от съда по чл.146 от ЗДвП. Тежестта на доказване на извършеното административно нарушение по силата на закона е на административнонаказващият орган. Същият следва с допустими доказателствени средства да установи по безспорен начин факта на извършеното административно нарушение и вината на нарушителя. В конкретния случай нарушението и вината на жалбоподателя не са безспорно установени, поради което издаденото наказателно постановление в тази си част, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 20-0996-000414/ 14.03.2020г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Г.А.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева на основание чл.179 ал.1 т.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: