Решение по дело №66398/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5706
Дата: 10 април 2023 г.
Съдия: Снежана Андонова Чалъкова
Дело: 20221110166398
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 5706
гр. София, 10.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20221110166398 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН)
Образувано е по молба с вх.№269882/05.12.2022г., с правно основание чл.8, т.1 и т.2 от
ЗЗДН, във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДН, подадена от Р. Е. А. срещу Н. М. К. – с която търси
защита от домашно насилие за себе си . Пострадалата изрично е посочила като е
декларирала в декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, че с извършителя на насилието – Н. М. К.,
е съжител, т.е. не посочва изрично да е в брачна връзка, нито е или е била във фактическо
съпружеско съжителство, нито двамата да са обвързани от родствена връзка, нито да имат
общо дете.
В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата, които могат да бъдат пострадали,
респ. извършители на домашно насилие. Според изричната разпоредба на чл.3 от ЗЗДН
защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие,
извършено от: 1. съпруг или бивш съпруг; 2. лице, с което се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство; 3. лице, от което има дете;4. възходящ; 5. низходящ; 6.
лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; 7.
лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; 8.
настойник, попечител или приемен родител; 9. възходящ или низходящ на лицето, с което се
намира във фактическо съпружеско съжителство; 10. лице, с което родителят се намира или
е бил във фактическо съпружеско съжителство.
Посочва се от молителя, че страните са живеели заедно при условията на съвместно
съжителство в едно домакинство в апартамент под наем за ответника, като си делили
разходи и консумативи. Оплаква се от психически тормоз на 02.11.2022г. със заплахи и
обиди по телефон и на 28.11.2022г., подрпобно описани в молбата от 05.12.2022г..
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва подадената
молба и счита, че молбата е нередовна, въпреки даваните указания от съда за отстраняване
на нередовности и на второ място оспорва твърдението да са живели във фактическо
съпружеско съжителство. Твърди, че живее в апартамента на молителката по обява за наем
поради месторабота в София, но не е живеел с молителката на семейни начала.
След преценка на събраните по делото доказателства, ведно със становищата и
1
доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Молбата по чл. 8, ал. 1 ЗЗДН е допустима и е спазен предвиденият в чл. 10, ал. 1
ЗЗДН едномесечен преклузивен срок- същата е подадена на 05.12.2022г., като за дата на акта
на домашно насилие, което се твърди, че е било извършено, е посочена датата 28.11.2022г./
датата 02.11.2022г. е извън преклузивния едномесечен срок по чл.10 от ЗЗДН/.
Разпоредбата на чл. 2, ал.1 ЗЗДН съдържа легална дефиниция на понятието „домашно
насилие” - акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършен спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство. По силата на посочената разпоредба, както и по аргумент от противното от
разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, активно легитимирани като пострадали лица да търсят защита
по ЗЗДН, са тези лица, които се намират с извършителя на домашно насилие в роднински
или семейни отношения, както и в отношения, наподобяващи семейните - фактическо
съпружеско съжителство.
Съдът, като разгледа молбата по същество, намира същата за неоснователна, доколкото в
настоящото производство не бяха ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
твърдението на молителката, че с ответника живеят на семейни начала.
Според трайната съдебна практика фактическото съпружеско съжителство е интимен
съюз с избран и желан партньор, който се характеризира с трайност и споделяне на едно
общо домакинство по см. на ДОПК. Това са отношения на взаимност, фактическа и
физическа близост в общ дом, споделяне на разходи, обща грижа за семейството и др.
От свидетелските показания на Полина Петрова – приятелка на молителката, се
установява, че молителката и ответника са гаджета, определя връзката им като романтична,
и в същото време определя съжителството им на семейни начала, но не сочи и формирано
намерение за трайно съвместно съжителство един с друг, т.к. ответникът имал проблеми с
бившата си жена. Свидетелят Борис Десподов сочи, че има впечатление двамата да са
гаджета, твърди, че ответникът не е имал ключ от апартамента, където живеели. Не твърди
да е разговарял с ответника, макар че е в приятелски отношения с молителката, тя сама е
ходила на гости у свидетеля, не му е известно дали ответникът е давал пари за наем на
молителката, както и съвместно те да са ходили някъде извън апартамента, в който живеят.
Сочи, че ответникът е дал 1000 лева за купуване на породисто куче на молителката като
заем. Свидетелката Емилия Сотирова сочи, че ответникът е споменавал за молителката като
„ моята хазяйка“. На свидетелката й е известно, че молителката е приела ответника да
живее в апартамента, който тя обитава като квартирант. За Коледа двамата са били при
родителите на ответника, но по работа, не са се представили като двойка, нито са заявили
намерение за съвместен живот, дори молителката е заявила, че си има сериозен приятел.
Сочи, че дори не знае да са били гаджета. Свидетелят Марин К. е баща на ответника и не му
е известно ответникът и молителката да живеят на семейни начала. За пребиваването му в
София, когато е работил, ответникът е уведомил свидетеля, че живее на квартира, за което е
плащал наем от 400 лева на молителката, но не е имал ключ от апартамента. Сочи, че по
това време ответникът е харесвал друга жена- Корнелия, а молителката „не е по вкуса му“.
Съдът кредитира показанията на свидетелите и ги намира за достоверни и
непротиворечиви, доколкото няма други доказателства, които да сочат факти в
противоположна насока. Представените писмени доказателства – договор за наем от
01.01.2022г. между молителката (наемател) и Светла Здравкова Василева (наемодател) за
срок от 12 месеца, считано от 01.01.2022г., и представен трудов договор от 21.07.2021г. и
допълнително споразумение към трудов договор от 31.08.2022г.на ответника, не доказват
съвместо фактическо съжителство, нито споделяне на разходи. Не е налице общо
2
домакинство между двамата. През процесния период молителката и ответникът не са
живеели съвместно при условията на фактическо съпружеска общност, тъй като не заявиха
общи планове в тази насока, не са се представяли като двойка сред приятелския и роднински
кръг, не се представиха доказателства да са имали съвместна почивка, не се установи да
имат грижа един към друг със съзнание за семейство.
Ето защо съдът счита за недоказана пасивната материалноправна легитимация на
ответника, поради което молбата се явява недопустима само на това основание, без да е
необходимо да се изследват останалите елементи от фактическа и правна страна.
По разноските
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът следва да осъди
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25.00 (двадесет и пет) лева. Искане за присъждане на разноски не е направено, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Предвид гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Р. Е. А., ЕГН ********** , за издаване на
заповед за съдебна защита срещу Н. М. К., ЕГН **********, като НЕДОПУСТИМА и
прекратява производството по гр.д.№66398/2022г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 83 състав.
ОСЪЖДА Р. Е. А., ЕГН ********** , да заплати по сметка на Софийския районен съд
държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3