№ 283
гр. София, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110156174 по описа за 2022 година
Ищецът „Х....“ ЕООД е предявил срещу ответника „И...“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2 вр. чл. 87, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 910.00 лв.,
представляваща получена на отпаднало основание част от авансово платено
възнаграждение по сключения между страните Договор от 10.06.2022 г., както
и сумата от 814.00 лв., представляваща неустойка за забава дължима съгласно
уговореното в чл.7 от горепосочения договор, ведно със законната лихва
върху уважените искове от датата на влизане в сила на съдебното решение до
пълното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че по силата на сключения между страните договор за
изработка от 10.06.2022 г., ответникът е следвало да достави и монтира
следните мебели - един гардероб с плъзгащи се врати за спалня, един
гардероб с плъзгащи се врати за коридор, един гардероб с нормални врати за
детска стая, един ТВ модул, един скрин с чекмеджета за детска стая, един
скрин с чекмеджета за спалня, две нощни шкафчета и едно антре – портманто
и шкаф за обувки. Сочи, че цената за посочените мебели била 16 280.00 лв.,
от които половината – 8 140 лв., били заплатени авансово по банков път.
Посочва, че срокът за изпълнение на договора бил два месеца от плащането
на тази сума, т.е. срокът бил изтекъл на 16.08.2022 г. Твърди, че мебелите
1
били доставени едва на 12.09.2022 г., като посочва редица недостатъци при
портмантото, гардеробите и ТВ модула. Излага твърдения, че е поканил
ответника да отстрани недостатъците на 21.09.2022 г., но последният е
отказал и на 06.10.2022 г. ищецът развалил частично договора с ответника
чрез уведомление, изпратено по електронна поща. Ищецът уведомил
ответника, че запазва скриновете и нощните шкафчета на обща стойност
3 23000 лв. Претендира разликата между авансово платените 8 140.00 лв. и
стойността на запазените мебели, в размер на сумата от 4 910 лв. Твърди, че
за забавянето от страна на ответника следвало да се начисли неустойка в
размер на 5 % от стойността на договора или общо сумата от 814.00 лв., която
се претендира с исковата молба. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника „И...“
ЕООД е постъпил отговор, с който счита предявените искове за недопустими
и неоснователни. Твърди, че не са настъпили условия за разваляне на
договора, че изработката е извършена съобразно уговореното, както и че
твърдените от ищеца недостатъци не са съществени. Не оспорва наличието на
договор за изработка, както и авансовото плащането на половината от
уговореното възнаграждение от ищеца. Не счита договора за развален.
Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
С определение от 27.06.2023 г., в което е обективиран изготвения по
делото писмен доклад съдът по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е приел за
безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че
между страните е възникнало валидно облигационно отношение съгласно
договор за изработка от 10.06.2022 г., по силата на което ответникът е
следвало да достави и монтира посочените в исковата молба мебели, че от
ищеца е заплатена изцяло авансовата сума от 8 140.00 лв. по сметка на
ответника.
От неоспореното от страните и прието заключение на вещото лице по
изслушаната СТЕ, което настоящия състав на съда намира за компетентно и
обективно дадено и кредитира с доверие, се установява, че вещото лице е
извършило два отделни огледа на процесните мебели, като една част от тях са
2
огледани на мястото на монтажа им – в гр. София, ул. ..., а втората част се
съхраняват в разглобен вид на адрес – гр. София, кв. Военна рампа, ул. ....
При извършения оглед вещото лице е установило следното:
Позиция 1.1: антре - портманто и шкаф за обувки:
Врата висока част монтирана надолу спрямо корпуса, в резултат на
монтажа и липсата на регулация на пантите. На същата врата липсва
механизъм за плавно затваряне.
Височината на плоскостта с огледалото е 10 мм по-малка от страницата
на гардероба, в резултат на грешка при изработката на конкретния
артикул.
Позиция 1.5: TV модул:
Трите долни врати не се затварят добре, в резултат поставяне на
неподходящи за целта механизми. Изкривен пуш-механизъм, в резултат
на грешен монтаж на механизма.
Луфт в затворено положение на високите врати, в резултат на монтажа
на вратите и липсата на регулация на пантите.
Липсват насрещници на част от пуш-механизмите.
Странична бленда с по-голяма височина от корпуса на шкафа, в резултат
на извършения монтаж.
Гардеробите се съхраняват в разглобен вид в складово пространство на
ищеца и установяване на недостатъци в монтажа няма как да бъдат
констатирани тъй като не са сглобени към момента на огледа и не се намират
в предвидените за целта места. Наличните дефекти на отделните елементи са
следните:
Позиция 1.2: гардероб с плъзгащи врати за коридор:
Драскотина на огледалото, в резултат на външно въздействие с остър
предмет.
Спукана плоскост на страница, в резултат от монтаж на остри елементи в
канта, от неправилно монтирана мебелна сглобка или от друг вид
външно въздействие.
Застъпването на вратите е прекалено малко, конструктивен недостатък,
още при изготвяне на чертежите.
Позиция 1.3: гардероб с нормално отварящи се врати за детска стая:
Отчупване на материала в зоната около винта, характерно при
неправилен монтаж на даден винт.
Надраскана бленда в резултат на външно въздействие с остър предмет.
Спукана бленда, в резултат от монтажа на свързващ елемент в края на
плоскостта, заковаване на пирон твърде близо до края на дадения
3
елемент.
Позиция 1.4: гардероб с плъзгащи врати за спалня:
Нарушаване на целостта на плоскостта в надстройката, недостатък
появил се още в производствени условия.
Отчупване на страницата, този недостатък може да настъпи по време на
изработка на самия детайл, по време на монтажа или транспорта.
Вещото лице е констатирало, че откритите недостатъци са от различно
естество, като част от тях не пречат на нормалното функциониране на
дадената мебел, други го затрудняват, а някои имат само естетически
характер. За установяване на нормалната експлоатация на гардеробите е
необходимо те да бъдат сглобени. След съпоставяне на размерите на
гардеробите и тези на нишите, е установено, че всички гардероби могат да се
монтират в предвидените за тях ниши.
По отношение на откритите недостатъци вещото лице е констатирало
следното:
Недостатъци, които не пречат на нормалното функциониране на дадения
шкаф, но развалят естетическия вид на изделието: врата монтирана
надолу, разлика във височина плоскост /портманто/; различна височина
на страничната бленда, наличие на странична бленда само в дясно /TV
модул/; драскотина огледало, спукана плоскост /гардероб коридор/;
отчупване материал зона винт; надраскана и спукана бленди /гардероб
детска стая/; нарушаване на целостта в ъгъла на надстройката, отчупване
на част от материала /гардероб спалня/;
- Недостатъци, които пречат на нормалната експлоатация на дадената
мебел: невъзможност за затваряне на долни врати, изкривен пуш-механизъм
/TV Модул/;
- Недостатъци, които водят до нормално функциониране, но е нарушена
практичността на използването на дадения шкаф: липсва механизъм плавно
затваряне /антре/; луфт в затворено положение на вратите /TV модул/; твърде
малко застъпване на плъзгащите врати /гардероб коридор/.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Относно иска по чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 265, ал. 2 вр. чл. 87,
ал.1 ЗЗД
4
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на връщане
полученото на основание, което е отпаднало с обратна сила. В ППВС №
1/28.05.1979 г. неизчерпателно са изброени хипотези на неоснователно
обогатяване, при които намира приложение третия фактически състав по чл.
55, ал. 1 ЗЗД, при който основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила, напр. при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на
договорите поради неизпълнение (когато то има ретроактивно действие), при
настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова
условие, и др.
В константната практика на ВКС се приема, че само при надлежно
упражнено право за разваляне на договора, би могло да се иска реституция на
даденото по него.
Ето защо, по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение между страните по
делото с твърдяното съдържание; престиране в изпълнение на същия в полза
на ответника на претендираните за връщане суми предмет на договора;
основанието за получаване на престацията е отпаднало впоследствие с
обратна сила, обусловено с оглед конкретните твърдения от разваляне на
договора. При доказване на горните предпоставки в тежест на ответника е да
докаже наличието на основание за задържане на полученото – точно
изпълнение на поетите с договора задължения, или алтернативно – връщане
на дадената сума по договора.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че
искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД са предвидени предпоставките за
едностранно преустановяване на двустранен договор при неизпълнение от
страна на длъжника, по причина, за която последният отговаря. С
изявлението за извънсъдебно разваляне на договора изправната страна
упражнява свое потестативно право, като е необходимо изявлението да
достигне до неизправния длъжник. При сключен в писмена форма договор,
предупреждението, на осн. чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД също следва да се направи
писмено. То може да се отправи по пощата, чрез нотариална покана или с
исковата молба. Ирелевантно е следователно дали изявлението за разваляне
5
на договора е направено преди подаване на исковата молба, тъй като е
възможно договорът да бъде развален с връчване на препис от исковата
молба на ответника, вкл. и в случаите, когато предмет на делото е реституция
на даденото при сключване или по време на действие на договора, до
настъпване на прекратителното действие на извънсъдебното разваляне на
договора. (в този смисъл е константната съдебна практика, обективирана
например в Решение № 269 от 22.10.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1980/2017
г., Решение № 76 от 13.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1037/2016 г., I т. о., ТК и
др.).
В случая по делото бе доказано както сключване на процесния договор
с твърдяното съдържание, така и плащането на посочената сума в размер на
8 140.00 лв. от ищеца в изпълнение на същия. Посочените обстоятелства не са
спорни между страните в настоящето производство.
За да възникне преобразуващото право да се развали един договор, е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1 между страните да е
сключен договор, който да не е прекратен на друго основание; 2 да има
неизпълнение на задължение на насрещната страна по договора - пълно
неизпълнение, забавено, лошо, несъответно на уговореното или частично
неизпълнение; 3 неизпълнената част от договора да е значителна; 4
неизпълнението да е виновно, т. е. да се дължи на причина, за която
длъжникът отговаря; 5 кредиторът трябва да бъде изправен. Правото да се
развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за неизпълнението,
напр. ако неизпълнението е в резултат на забава на кредитора, неоказано
съдействие от негова страна, или забава на трети лица.
Доколкото процесният договор за изработка е сключен в писмена
форма, съобразно правилото на чл. 87, ал. 1, изр. последно
ЗЗД предупреждението за разваляне трябва да се направи писмено и следва
да бъде доведено на знанието на насрещната страна (в този смикъл Решение
№ 203 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 116/2011 г., II т. о., ТК).
Настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е упражнил валидно
правото да развали процесния договор за изработка, поради следните
съображения:
Договорът за изработка по своята правна същност представлява
неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор.
6
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното - чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Приемането като правно действие представлява: 1. фактическо получаване на
изработеното и 2. признанието, че то съответства на поръчаното.
Следователно приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договореното.
Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането
значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа
работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение
- чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Ако не направи такива възражения, работата се счита за
приета, т. е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3
ЗЗД необорима презумпция. Необходимо е да се съобщи на изпълнителя
своевременно, за да може той сам да провери и да запази правата си спрямо
този, от когото евентуално е закупил некачествените материали, от които е
изработена поръчаната вещ. При констатирани явни недостатъци или
отклонения - такива, които са видими при обикновен преглед на работата,
възложителят е длъжен да направи всичките си възражения пред изпълнителя
незабавно при предаване на работата или в уговорения от страните срок, ако
такава уговорка се съдържа в договора. Презумпцията за точно изпълнение
преклудира правото на възложителя на последващи възражения за
неправилно или неточно изпълнение (арг. чл. 264, ал. 3 ЗЗД). Оборването на
тази презумпция е в тежест на възложителя.
С Решение № 250 от 11.01.2011 г. по т. д. № 535/10 г. на ВКС, ІІ т. о., е
прието, че, ако възложителят е във фактическа власт на изработеното от
изпълнителя съоръжение и същото функционира по предназначение, без да
има възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че
изработеното е прието от последния чрез конклудентни действия.
Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на
одобрение - признание, че изработеното съответства на договора - чл. 264, ал.
3 ЗЗД ( в този смисъл - Решение № 45 от 04.03.2013 г. по гр. д. № 197/2012 г.
на ВКС, ІV г. о. и Решение № 5 от 15.03.2010 г. по т. д. № 390/2009 г. на ВКС,
І т. о. ).
Анализирайки събраните по делото писмени доказателства, липсата на
приемо-предавателен протокол и показанията на разпитаните по делото
7
свидетели, съдът приема, че ищецът не е приел извършената работа, като
своевременно е възразил за некачествено изпълнение.
Това налага да се установи налице ли е съществено отклонение от
поръчката, респ. съществени недостатъци, които да правят работата негодна
за нейното договорно или обикновено предназначение.
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя
се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1. отстраняване на
недостатъците; 2. заплащане на разходите, необходими за отстраняването им;
3. намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата
на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението
им върху годността на изработеното. Съобразно разпоредбата на чл. 265, ал. 2
ЗЗД възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме,
че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само, дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или
икономически нецелесъобразно (в този смисъл - Решение № 157 от 08.11.2010
г. по т. д. № 1135/2009 г., на ВКС, II т. о.; Решение № 186 от 30.10.2013 г. по
т. д. № 820/2012 г. на ВКС, II т. о. и др.).
За установяване на изпълнението по процесния договор по делото са
събрани гласни доказателствени средства.
Безспорно е, че част от доставените и монтирани мебели се изполват и
към настоящия момент от ищеца, което изключва възможността изработеното
да не е годно за договорното или обикновеното си предназначение. Освен
това дори да се приеме, че са налице недостатъци, то те при всички
положения са технически отстраними. В този смисъл е и заключението на
вещото лице. По отношение на част от доставените мебели, съдът
кредитирайки заключението на вещото лице намира, че същите са
изработени, а не монтирани некачествено. В този смисъл съдът намира, че
констатираните недостатъци по процесните мебели, не могат да бъдат
8
приравнени на пълно неизпълнение на договора, което може да породи
правото на ищеца да го развали. Предвид заключението на вещото лице за
качествата на изработеното съдът намира, че процесните мебели, не могат да
бъде квалифицирани като такива с недостатъци, които не могат да бъдат
отстранени, и толкова отклоняващи се от възложеното, че изработеното да е
негодно за договореното и обикновено предназначение, и във връзка с чл. 265
ЗЗД възложителят да няма правото да прекрати едностранно договора, а
следва да избере една от възможностите по ал. 1 на същата норма. Съдът
намира за процесните отношения не намира приложение и нормата на чл. 265,
ал. 2 ЗЗД.
При очертаната в договора за възложена работа, и във връзка със
събраните писмени доказателства и гласни доказателства съдът намира, че
изработеното, отговарящо на параметрите по договора, не може да бъде
квалифицирано като такова с недостатъци, които не могат да бъдат
отстранени, и толкова отклоняващо се от възложеното, че да е негодно за
договореното и обикновено предназначение, поради което във връзка с чл.
265 ЗЗД възложителят няма правото да прекрати едностранно договора.
Самото некачествено изпълнение не води до разваляне на договора.
За пълнота следва да се посочи и, че по делото не бяха събрани
доказателства, от които да се установява категорично, кои от констатираните
от вещото лице недостатъци са били налице към момента на извършване на
монтажа на процесните мебели, доколкото част от мебелите са демонтирани
от ищцовото дружество и се съхраняват в разглобен вид, към момента на
извършване на огледа от вещото лице.
С оглед предходното настоящият съд намира, че по делото не се
събраха доказателства и, че забавата на длъжника е виновна, а от друга
страна, че продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно
основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало
безполезно. Отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде
обосновано и доказано. В тази насока по делото са събрани единствено
гласни доказателства – показанията на свидетелката Й.А.К., която е служител
на ищцовото дружество. Ето защо, съдът не възприема изцяло показанията на
този свидетел, като отчита неговата евентуална заинтересованост от изхода на
спора. Отделно от предходното следа да се има предвид, и че ищецът изрично
9
е заявил съгласието си да задържи част от монтираните от ответното
дружество мебели, и в същото време е предприел действия по едностранно
прекратяване на договора поради настъпила безполезност от изпълнението
му.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира за необосновано и
недоказано отпадането на интереса на възложителя по договора в резултат на
забавата на изпълнителя.
С оглед изложеното по-горе не може да се приеме, че е налице
неизпълнение на договорно задължение на ответника, поради което ищецът
не е имал право да развали сключения между страните договор за изработка
от 10.06.2022 г., а след като не са налице необходимите предпоставки по чл.
87, ал. 1 ЗЗД, направеното с уведомлението волеизявление на ищеца за
разваляне на договора не е произвело правно действие. Последното от своя
страна води до извод, че в полза на ищеца не е възникнало твърдяното
вземане за сумата 4 910.00 лв. и искът по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Относно иска по чл. 92 ЗЗД
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже съществуването
на облигационно отношение между него и ответника, неизпълнение на
задължение от страна на последния, съществуването на валидна клауза за
неустойка и нейния размер.
В тежест на ответника е да докаже наведените в писмения отговор
правопогасяващи възражения.
Правото на неустойка за неизпълнение по чл. 92 ЗЗД принадлежи само
на изправната страна по договора. С оглед изложените по-горе изводи
относно претенцията за неоснователно обогатяване, то и тази искова
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По разноските
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето
производството в размер на сумата от 1 400.00 лв., представляваща сбор от
заплатеното адвокатско възнаграждение и внесен депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Х....“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. ..., адв. Б. Т., срещу „И...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес:
гр. София, .., адв. К. Д., искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
за заплащане на сумата от 4 910.00 лв., представляваща платено на отпаднало
основание възнаграждение по развален Договор за изработка от 10.06.2022 г.,
и с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 814.00 лв.,
представляваща неустойка за забава дължима съгласно уговореното в чл.7 от
горепосочения договор, ведно със законната лихва върху уважените искове от
датата на влизане в сила на съдебното решение до пълното изплащане на
сумите, като неоснователни.
ОСЪЖДА „Х....“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ...,
адв. Б. Т., да заплати на „И...“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София,
.., адв. К. Д., сумата от 1 400.00 лв., представляваща разноски по делото пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11