Р Е Ш
Е Н И Е № 141
гр.Кюстендил, 29.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА -
СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Демиревски КАдмД №
180/2020 г., за да се произнесе взе предвид:
К.Д.И., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
чрез адв. Т., обжалва Решение № 38/11.02.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д.
№ 391/2019 г., с което са отхвърлени предявения от него иск с правно основание
чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ – София за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000
лв., в резултат на
претърпени болки и страдания в
периода 09.10.2015 г. до 09.02.2019 г., резултат на нарушения на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в системно незавеждане на молби и жалби на ищеца в
специалната книга на Затвора гр. Бобов дол по време на престоя му там и
неиздаване на входящ и изходящ номер и иск за заплащане на обезщетени а за
претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в резултат на
претърпени болки и страдания в периода 09.10.2015 г. до 09.02.2019 г., резултат
на нарушения на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващи се в укриване или прикриване
на депозирани от ищеца молби или жалби е недостигането им до органа или
длъжностното лице, до което са адресирани от специализираните органи по
изпълнение на наказанието в Затвора гр. Бобов дол. Моли да се уважат исковете
му до размер преценен от съда по справедливост. Не се претендират разноски.
Ответната
дирекция, същата и касационен жалбоподател, чрез процесуалния си представител ст.
юр. Г., изразява становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на съдебното решение. Моли да се отхвърли изцяло предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заключението
на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и
правилност на първоинстанционното решение.
Премет на касационно оспорване е Решение
№ 38/11.02.2020 г. на КнАС, постановено по адм.д. № 391/2019 г. Същото е
образувано по искова молба на К.Д.И., изтърпяващ понастоящем наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пазарджик срещу ГД „ИН“ – София с правно
основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС, за
заплащане на обезщетение
общо в размер на 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от системното
незавеждане на молби и жалби на ищеца в специалната книга на Затвора гр. Бобов
дол по време на престоя му там и неиздаване на входящ и изходащ номер и
унищожаване или прикриване на депозирани от ищеца жалби или молби и
недостигането им до органа или длъжностното лице, до което са адресирани от специализираните
органи по изпълнение на наказанието в Затвора гр. Бобов дол.
Първоинстанционният съд е формирал правен извод за неоснователност
на предявените искове и ги е отхвърлил.
Приел
е недоказаност на нарушение на чл. 3 ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в
неблагоприятно третиране, надхвърлящо неизбежното ниво на страдание във връзка
с неосигурено право на кореспонденция. Съдът е приел, че безспорно е
установено, че депозираните молби и жалби от И. са достигали до адресатите си.
Приел е от доказателствата по делото, че не е установено нарушаване на това му
право от служителите на затворническата администрация, изразяващо се в
бездействие на администрацията за осигуряване на редовната му кореспонденция. В
този смисъл е формирал извод за отсъствие на първата предпоставка на чл. 284
ал. 1 от ЗИНЗ и исковете са отхъвърлени като неоснователни.
Касационната жалба е допустима – подадена е от
процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211
ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
В пределите на служебната проверка
по чл. 218 ал. 2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на КнАС. Същото е
и правилно.
Касационната инстанция счита, че
административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните
доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото. Основателността
на иска за вреди с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС предполага
кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се
предполага до доказване на противното /чл. 284 ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното
действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
Съдът счита, че с оглед събрания
доказателствен материал по делото, исковете с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС се явяват недоказани. Съгласно практиката на Съда по правата на човека,
чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява
наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние
или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при
престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването
от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са
гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Съдът е приел, че
изключването на лице от затворническия колектив само по себе си не представлява
форма на нечовешко отношение, като уточнява предназначението на по-строгия
режим спрямо лица, които се предполага, че са опасни - да предотвратят опити за
бягство, нападение или безпорядък сред затворническия колектив. В контекста на
тази съдебна практика законодателят е приел в националното законодателство чл. 3
от ЗИНЗС, с който забранява жестокото, нечовешко и унизително отношение към
лишените от свобода и поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“.
В случая чрез събраните писмени и гласни
доказателства не е установено твърдяното незаконосъобразно действие/бездействие
на служителите по изпълнение на наказанието, изразяващо се в неосигуряване на редовна
кореспонденция на л. св. И.- Разпоредбата на чл. 90 ал. 1 от ЗИНЗС гарантира
правото на лишените от свобода да подават молби и жалби, а съгласно чл. 75 ал. 1
от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в
броя на писмата, които изпращат или получават. Писмата на и до лишените от
свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна
работа /чл. 75 ал. 3 от ППЗИНЗС. Пликът се запечатва или разпечатва по начин,
който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. В чл. 77 ал. 1 от
ППЗИНЗС е предвидено, че молбите и жалбите на лишените от свобода се завеждат в
специална книга, в която се отбелязват датата на получаването и изпращането,
името на затворника, органът до който са адресирани, предметът и полученият отговор.
Отговорите на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до
тях чрез администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора
им се съобщават срещу подпис. По делото е доказано, чрез събиране на редица
писмени доказателства, които са били изискани от съда от различни държавни
органи и институции – адресати на молби и жалби на л. св. И., че написаните и
изпратени от него документи, са достигали до съответните адресати. Не се
доказава нарушаване на правото на лична кореспонденция на ищеца и депозираните
от него молби и жалби са придвижвани по реда уреден в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, до
съответнвите държавни учреждения и съдебни органи, като са били завеждани в
специалните книги за това. Издаването на входящи или изходящи номера на молбите
или жалбите не е изискумемо от ЗИНЗС действие като част от процеса по
придвижването на кореспонденцията на лишените от свобода. Не се доказват и
твърденията на ищеца за унищожаване или прикриване на негови молби и жалби и
недостигането им до адресатите. Системното депозиране от ищеца на множество
молби и жалби и безспорната установеност на достигането им до съответните държавни
органи и институции е достатъчно доказателство за неизвършване на
незаконосъобразно действие/бездействие от страна на затворническата
администрация.
Правилна е и преценката на съда за недължимост
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на л. св. И., доколкото същият
не е бил подложен на неблагоприятно третиране от служители на ответната ГД „Изпълнение на наказанията“ София и не е
засегнато човешкото му достойнство. Не са налице релевираните от ищеца действия
и бездействия, които да нарушават забраната на чл. 3 ал. 1 от ЗИНЗС за
унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от фактическия състав на
отговорността на ответника по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС. Не се доказват и настъпили
в реди в правната сфера на И. – психически страдания, нито причинна връзка
между оплакванията му за тревожност и подтиснатост и твърдените
незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ГД „Изпълнение на
наказанията“ София.
По изложените съображения АС – Кюстендил, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с която е иска с правно основание чл. 284 ал. 1 от ЗИНЗС в размера му общо в размер от 200 000 лв. е отхвърлен, е правилно и
законосъобразно, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209 от АПК и
ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2
от АПК, Кюстендилския административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 38/11.02.2020 г. на Кюстендилския административен съд,
постановено по адм.д. № 391/2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: