ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№……….
гр. София,
23.12.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав, в закрито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
като
разгледа гр.д. № 2249/2019 г. по описа на СГС, намери
следното:
Производството
е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството
е образувано по предявен от В.Д.С. ерещу Н.Е.С. иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 22 СК. В исковата молба се твърди, че страните са сключили
граждански брак на 06.08.2005 г., прекратен на 31.01.2017 г. Твърди се по време
на брака лични суми на ищеца да са били внасяни по сметка на ответницата. На
25.02.2016 г. ответницата превела по банков път по сметка на ищеца сумата от
17000 евро като част от уреждане на отношенията помежду им, а впоследствие твърдяла,
че се касае за общи средства и сумата следва да й се възстанови. Ищецът твърди,
по отношение спора между страните да са приложими правилата на немското
материално право, тъй като това е държавата с най-тясна връзка. Същевременно се
сочи, че с новата уредба на СК от 2009 г. влоговете, вкл. депозити, са лично
имущество на съответния съпруг – титуляр на влога. Ето защо иска да бъде
признато за установено спрямо ответницата, че сумата от 17000 евро, набран по
разплащателна сметка N ******** в Комерцбанк са лична собственост на
ищеца.
В
отговор на исковата молба ответницата прави възражение за недопустимост на
иска. Посочва, че по дело 22F1627/18 на Окръжен съд Щутгард спорът е разгледан и е
постановено решение, касаещо процесните суми. От приложеното решение е видно,
че сезираният съд е приел да има международна и местна юрисдикция. Прието е, че
страните са имали обичайно местопребиваване в Германия и съгласно чл. 4,
параграф § от Регламент Рим І приложимо е германското право. Съдът е приел, че
процесната сума е постъпила по немска сметка и това е допълнително
обстоятелство, обуславящо компетентността на немския съд на принципа на
по-тясната връзка. По отношение на процесната сума от 17000 евро, предоставена
от ищцата на ответника (съответно ищец и ответница в настоящия спор) по
същество е прието, че между страните е бил сключен договор за заем и до
25.02.2017 г. ответникът по делото (ищец по настоящя иск) е следвало да върне
заетата сума. Задължението за връщане на сумата е изискуемо, като считано от
26.02.2017 г. ответникът е в забава. По изложените съображения ответникът (ищец
по настоящото дело) е осъден да върне на ищцата (ответница в настоящия спор)
сумата от 17000 евро, дължима по договор за заем от 25.02.2017 г.
Съдът
намира за основателно възражението на ответницата за липса на компетентност на
българския съд да разгледа настоящия спор. Изхождайки от твърденията на ищеца считано
от 29 януари 2019 г. приложима в отношенията между страните се явява уредбата
на Регламент (ЕС) 2016/1103 на Съвета от 24 юни 2016 година за изпълнение на
засиленото сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право,
признаването и изпълнението на решения по въпроси, свързани с имуществения
режим между съпрузи (чл. 70, т. 2). Доколкото делото за прекратяване на брака с
развод е приключило, по арг. от чл. 6 от регламента компетентен да разгледа
спора е съдът по обичайно местопребиваване на ответницата.
Наред
с това следва да се отчете, че макар ищецът да се позовава на основание,
различно от твърдяното от ответницата, спорът относно процесната сума е решен с
влязъл в сила съдебен акт, постановено по дело 22F1627/18 на Окръжен съд
Щутгард. Влязлото в сила решение се явява процесуална пречка за повторното
развитие на производството.
С оглед
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 2249/2019 г. на СГС, І-15 с-в.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд
в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: