№ 4762
гр. С, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Д.К.
при участието на секретаря ХР.Н.К.
като разгледа докладваното от Н.Д.К. Гражданско дело № 20231110123074
по описа за 2023 година
намери следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба от
22.05.2023 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД против наследниците на К. Д. С. - Ц. А.
С., В. К. С., Е. К. С., С. К. С. и Б. К. С., с искане да бъдат осъдени, при
условията на разделна отговорност, съобразно припадащите им се части от
наследството на К. Д. С., да заплатят в полза на дружеството сума в размер на
911,86 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в топлоснабден имот, собственост на ответниците, в периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 210,16 лева –
мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 13,62 лева – цена за услуга за дялово
разпределение, дължима за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга, както и 3,72 лева – мораторна лихва върху главницата за
услугата за дялово разпределение, начислена за периода 15.09.2020 г. –
19.04.2023 г. Ищецът твърди наличието на облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на
договорните си задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., е
доставил топлинна енергия в топлоснабден имот с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл.
***, вх. „В“, ет. 14, ап. 96, притежаван в съсобственост от ответниците,
настъпила по силата на наследствено правоприемство, която била на стойност
911,86 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите
условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за
доставената топлинна енергия в 45 – дневен срок от изтичането на периода, за
1
който се отнасят. В тази връзка, сочи че за него са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение, в размер на 210,16 лева, начислено
за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г. Твърди, че в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„БР.“ ООД, поради което ответниците му дължали и цената на услугата за
дялово разпределение, на стойност 13,62 лева, за периода от 01.04.2020 г. до
30.04.2021 г., както и лихва за забава върху посоченото главно вземане в
размер на 3,72 лева, начислена за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г. В тази
връзка, моли съда да осъди ответниците да му заплатят стойността на
процесните вземания, при условията на разделна отговорност, при квоти
както следва: Ц. А. С. – 6/10 части от общото задължение или сума в размер
на 547,11 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 126,09
лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2020 г. –
19.04.2023 г., 8,17 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима
за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
2,23 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023
г., а по отношение на останалите ответниците, сочи че отговорността на всеки
от тях е в размер на 1/10 част от общото задължение или сума в размер на
91,18 лева – главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 21,01
лева – мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2020 г. –
19.04.2023 г., 1,37 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима
за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и
0,38 лева – мораторно обезщетение, начислено върху стойността на
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023
г., като претендира осъждането на всеки от тях, съобразно припадащата им се
част от общия дълг, в посочените стойности. Претендира разноски. В срока по
чл. 131 ГПК, ответниците Ц. А. С. и Б. К. С., чрез назначения им особен
представител, са подали отговор на исковата молба. Вземат становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение с ищеца. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните вземания за цената на
доставената топлинна енергия, дължима за периода от 01.05.2019 г. –
02.05.2020 г. Молят съда да отхвърли предявените искове. От останалите
ответници не е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът не се
явява, изпраща представител, чрез когото поддържа исканията си.
Ответниците Ц. А. С. и Б. К. С. се представляват от особен представител, чрез
когото поддържат исканията си. Останалите ответници не се явяват, не
изпращат представител и не взимат становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
2
осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната
действителност на следните материални предпоставки (юридически факти):
1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице
- собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно §
1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който
купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на
договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за
битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови
нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на
3
ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на
принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както
за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената
топлинна енергия за собствените му битови нужди.“
След анализа на доказателствената съвкупност, съдът не счита, че
качеството на потребител на ответниците е доказано. За установяване на този
факт от ищеца е представен Договор за продажба на жилище, сключен по
реда на Закона за общинската собственост от 20.11.1997 г. (л. 170 от делото)
от който е видно, че на същата дата К. Д. С. е придобил собствеността върху
процесния имот. Ищцовата претенция срещу ответниците се основава на
качеството им на наследници на починалото лице – собственик на
апартамента. Наследството представлява съвкупност от права и задължения
на едно физическо лице, която съвкупност преминава върху други лица с
настъпване на момента на смъртта на това лице, т.е. наследими са единствено
права или задължения, които са съществували в патримониума на едно лице
към момента на смъртта му. Видно е от представеното удостоверение за
наследници (л. 44 от делото) че К. Д. С. е починал на 16.10.2003 г. Доколкото
по делото се претендира потребена енергия за период от 2019 г. до 2021 г.,
т.е. след смъртта на К. Д. С., ясно е, че тези задължения няма как да са
възникнали в неговия патримониум и да са били наследени от ответниците,
поради което няма как и да се претендират от тях на основание наследствено
правоприемство. По делото не са налице доказателства, които да установяват
качеството потребител на ответниците на други основания, поради което
съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на
ответниците. Доколкото те бяха представлявани от особен представител
разноски между страните не се дължат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** със седалище
и адрес на управление: гр. С, ул. „Я“ № **** искове срещу Ц. А. Станкева,
ЕГН: ********** с адрес гр. С, ул. А 33, ет. 4, офис 422 на основание чл. 318,
ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 547,11 лева – главница за доставената
и незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 126,09 лева – мораторно
обезщетение, начислено за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 8,17 лева –
4
цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода 01.04.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба
до окончателното изплащане на вземането, както и 2,23 лева – мораторно
обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г. като
неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** искове срещу
Б. К. С., ЕГН: ********** с адрес гр. С, ул. А 33, ет. 4, офис 422 на основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 91,18 лева – главница за доставената и
незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 21,01 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 1,37 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,38 лева – мораторно обезщетение,
начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** искове срещу
В. К. С., ЕГН: ********** с адрес гр. С, ул. С.Р., № 7, ет. 1 на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 91,18 лева – главница за доставената и
незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 21,01 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 1,37 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,38 лева – мораторно обезщетение,
начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** искове срещу
Е. К. С., ЕГН: ********** с адрес гр. С, ул. Старозагорско Въстание № 53, ет.
1, ап. 3 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал.
2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 91,18 лева –
главница за доставената и незаплатена топлинна енергия в периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, 21,01 лева –
мораторно обезщетение, начислено за периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г.,
1,37 лева – цена на услугата за дялово разпределение, дължима за периода
01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и 0,38 лева –
мораторно обезщетение, начислено върху стойността на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ******** искове срещу
С. К. С., ЕГН: ********** с адрес гр. С, кв. Г.Б., ул. О, № 29 на основание чл.
318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите: 91,18 лева – главница за доставената и
незаплатена топлинна енергия в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно
5
със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, 21,01 лева – мораторно обезщетение, начислено за
периода 15.09.2020 г. – 19.04.2023 г., 1,37 лева – цена на услугата за дялово
разпределение, дължима за периода 01.04.2020 г. – 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и 0,38 лева – мораторно обезщетение,
начислено върху стойността на главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2020 г. до 19.04.2023 г.като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач БР.
ООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6