О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102 /17.01.2023
година, град Бургас
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав, в закрито заседание на 17.01.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Яна Колева Константин
Григоров
като
разгледа докладваното от съдия Григоров частно административно касационно дело
№ 1725 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава тринадесета от АПК,
вр. чл.281, ал.2 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба от И.Г.П., ЕГН ********** против
разпореждане № 2990 от 21.07.2022 г., постановено по адм.д. № 691/2022 г. по
описа на Административен съд – Бургас, в частта:
- в която е оставено без разглеждане искането на касатора да се преустановят действията на администрацията на Затвора-Бургас
относно „връщане на писма“, чрез които се нарушавало правото му на комуникация
и съставлявало нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като поставяне в „крайна изолация“,
като процесуално недопустимо и производството по делото е прекратено;
- в която е оставено без разглеждане искането на касатора да се осъдят
органите по изпълнение на наказанието на Затвора-Бургас по реда на чл.276 от ЗИНЗС да му върнат сумата от 20 лв. и 2 бр. бързовари, чието
отнемане съставлявало нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, като процесуално недопустимо
и производството по делото е прекратено в тази част;
- в която е отхвърлено като неоснователно искането с правно
основание чл.276,
ал.1, т.2 от ЗИНЗС предявено от касатора за осъждане на органите по
изпълнение на наказанието в Затвора-Бургас да му върнат вещи: саморъчно направена везна и радиоапарат „SENCOR“,
чието отнемане представлявало нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
В касационната жалба и становище към нея се излагат съображения за
неправилност на разпореждането в оспорените части. Излага се, че иззетата чаша
и иззетата телевизионна антена са върнати на жалбоподаетля.
Ответникът не е депозирал възражение в срока по чл.232 от АПК.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в предвидения от
закона срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
1. На 20.12.2021 г. по повод претърсване на помещението,
в което бил настанен касаторът П. били намерени и иззети 2 бр. бързовари,
които били описани като повредени. Наред с тях била иззета и „самоделна
контролна везна“, която П. използвал за претегляне на храната. Тези вещи
били отразени в протокол, въз основа на който била издадена Заповед № 109 от
01.03.2022 г. В тази заповед е отразено, че вещите се отнемат на основание
чл.122, ал.2 от ЗИНЗС, тъй като ползването им не е позволено (л.52 от адм.д. №
691/2022 на Адм. съд – Бургас). Не било посочено отнемане на самоделната везна,
но въз основа на доказателствата съдът приел, че тази вещ също била отнета. Още
повече, че същата била описана в съставения протокол (л.65 от адм.д. № 691/2022
на Адм. съд – Бургас).
2. По отношение на иззета парична сума в размер на 20 лв. била издадена Заповед № 192
от 12.04.2021 г. (л.68 от адм.д. № 691/2022 на Адм. съд – Бургас), с което на основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС същата била
отнета в полза на Фонд „Затворно дело“. Описано е, че сума била предадена от П.
доброволно на постови надзирател на 09.04.2021 г., защото не е разрешено лица
настанени в условията на заведение от закрит тип да притежават пари.
Според
първоинстанционния съд искането по отношение на вещите и парите – 2 бр.
бързовари и 20 лв., за които били издадени административни актове било
недопустимо. Този извод е правилен. Това е така, тъй като на основание чл.122,
ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, предметите и парите,
държането на които не е разрешено или не е установено чия собственост са, се
изземват. Собствеността им се отнема в полза на Фонд „Затворно дело” със
заповед на началника на затвора, която се обявява на лишения от свобода срещу
подпис. Той може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при условията и
по реда на чл.111. В конкретния случай за
процесните вещи и пари били издадени нарочни заповеди (л.61 и 68 от
адм.д. № 691/2022 на Адм. съд – Бургас), които били връчени на лишения от
свобода П. и за него възникнало правото да ги обжалва. В този смисъл същият не
може да търси защита по реда на чл.276 от ЗИНЗС, тъй като не се касае за
извършено фактическо действие или бездействие, а за уредена в специалния закон
хипотеза, при която се издава административен акт, срещу който лишеният от
свобода може да търси защита, чрез неговото обжалване. В този смисъл правилно
съдът е преценил, че искането за осъждане органите на Затвора – Бургас по реда
на чл.276 от ЗИНЗС да му върнат сумата от 20 лв. и 2 бр. бързовари е
недопустимо и правилно е оставил същото без разглеждане, като е прекратил съдебното
производство в тази част.
3. П. получил от Н.Д.Д.и внесъл за ползване радиоапарат SENCOR и други вещи по време на
свиждане на 05.06.2021 г. (л.172). Служители на затворническата администрация
взели вещите, тъй като същите подлежали на проверка, като заявили, че до
няколко дни ще бъдат върнати. На 09.06.2021 г. П. е описал (л.172, стр.2), че на
същата дата му бил върнат радиоапарат SENCOR и други вещи.
Според първоинстанционния съд писменото изявление на касатора, че
радиоапаратът му бил върнат и при липса на каквито и да е други данни за
последващото отнемане или доброволно предаване на затворническата
администрация, обусловили извод за неоснователност на искането с правно
основание чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС за
осъждане на органите по изпълнение на наказанията в Затвора – Бургас да му
върнат сочения радиоапарат SENCOR. Този извод е правилен. След като самият касатор писмено е
заявил, че вещта му била върната и по делото не било доказано последващо
отнемане на същата, то не е налице основание по чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
Относно сочената саморъчно направена везна съдът изложил, че
искането е допустимо, доколкото за нейното отнемане не бил издаден нарочен акт.
Същата нямала характеристиките на същинска везна, поради което се касаело за
импровизирана вещ, имитираща функциите на измервателен уред. Съдът преценил, че
на връщане не подлежи нито импровизираната вещ, нито дори ако същата била
истинска везна, тъй като такива не били сред разрешените лични вещи със Заповед № ЛС-04-642 от 28.11.2018г. издадена
от Министъра на правосъдието. Така съдът приел искането за осъждане на
органите по изпълнение на наказанията в Затвора – Бургас да върнат на касатора
вещта наречена везна за неоснователно. Този извод също е правилен. След като в
действащ общ административен акт, издаден от съответния орган, притежаването на
подобни вещи не е разрешено, то неоснователно се явява искането за връщането
им, следователно не е налице основание по чл.276, ал.1, т.2 от ЗИНЗС.
4. По отношение пощенските пратки П. сезирал съда с искане да бъде
осъдена затворническата администрация да преустанови действията по връщане на
писма, чрез което се нарушавало правото му на комуникация, което било нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като бил поставен в крайна изолация.
Във връзка с твърденията за неправомерно върнати пощенски пратки,
изпратени до П. съдът изслушал като свидетел служебното лице от затвора, което
извършва приемането на кореспонденция от пощите и ги предава към съответните
лица. Същата потвърдила, че е имало случаи на върнати пратки, адресирани до касатора,
но това се налагало поради обема на тези пратки. В тях имало вещи, различни от
писмо и лична кореспонденция, каквито има право да получава, поради което са
били връщани. Само чуждите граждани имали право да получават колетни пратки по
пощата, а представените приложените по делото били означени от пощенските
служби, като „малък пакет“. Въз основа на събраните доказателства съдът приел,
че не се установяват неправомерни действия по смисъла на чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, които да бъдат преустановявани със санкция на съда. Този извод е
правилен.
По делото са налице доказателства за върнати пощенски пратки. Според
кредитираните от съда показания на свидетелката Д. обаче, тези пратки били
върнати поради техните параметри и наличието на вещи, които не са разрешени за
притежание, а могат да бъдат получени при свиждане или са от естеството на
разрешителен режим за притежание. Посочените като „малки пакети“ били окачествени
като колетни пратки, каквито са разрешени само за чуждите граждани. Ищецът не е
чужд гражданин, поради което не бил сред лицата, които могат да получават
такива пратки. Правилно е прието по делото, че не е доказано нарушаване правото
на лична кореспонденция (получаване и изпращане на писма), с което П. да е
поставен в унизително или нечовешко отношение и крайна изолация, поради което
правилно съдът е приел, че искането в тази насока е неоснователно.
На следващо място правилно първоинстанционният съд приел, че принципното
задължаване на администрацията за преустановяване действия по връщане на
пощенски пратки означава предварително тези действия да бъдат квалифицирани
като незаконосъобрзни. Следва да се отбележи, че такова искане е с невъзможен
предмет. Касае се за бъдещи несигурни събития – евентуално получаване на
пратки, евентуална преценка относно тяхната допустимост до получателя и
евентуално връщане.
5. С определение № 949/17.06.2022 г. по адм. д. № 691/2022 г.
на касационния жалбоподател е била предоставена исканата правна помощ, поради
което поредно искане за предоставяне на такава в настоящото производство не
следва да бъде разглеждано.
Предвид
изложеното и на основание чл.135, ал.4 и 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 2990 от 21.07.2022 г., постановено по адм.
дело № 691/2022 г. по описа на Административен съд – Бургас в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: