Р Е Ш Е Н И Е
№ 96/13.02.2018 г.
Административен съд - Монтана, в публичното съдебно заседание на девети февруари ,през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
Членове: С. КАМАРАШКА
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря……...А.А*** и с участието на прокурора……..Галя А*** ………като
разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№33/2018г.
по описа на Административен съд-Монтана............................. взе
предвид следното:
Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63 ,ал.1 от ЗАНН.
С решение от 13.11.2017г.,постановено по АНД №235/2017г.по
описа на РС-Берковица е изменено наказателно постановление№12-000932/06.06.2017г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана,с което на ЕТ„И.И.-***,в
качеството му на работодател му е
наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1500 лв.на основание чл.416,ал.5 във връзка с чл.414,ал.1 от КТ , за нарушение на чл.262,ал.1,т.4
от КТ,като е намалена имуществената санкция от съда от 1500лв.на 300лв.
Горното решение е обжалвано с
касационна жалба от ЕТ„И.И.-*** и касационна жалба от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда”гр.Монтана,като в съдебно заседание първия касатор, чрез
адв.Г. моли да се постанови решение,с което да се потвърди решението на съда ,с
което е изменена имуществената санкция от 1500лв. на 300лв.,а втория касатор не
изпраща представител в съдебно заседание, но в касационната жалба иска да се отмени решението и да се потвърди
наложената санкция от 1500лв. в наказателното постановление.
Ответниците по жалбата - ЕТ„И.И.-*** и от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”гр.Монтана искат -първия да се
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно,а вторият-да се
отмени решението и да се потвърди санкцията от 1500лв.
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата на ЕТ„И.И.-*** за неоснователна,а
жалбата на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Монтана за основателна.
Административен съд Монтана,като взе предвид събраните по делото
доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в
жалбата,намира за установено следното:
Жалбите са подадена в срока по
чл.211,ал.1 от АПК и са допустими,а разгледани по същество-първата от тях-на ЕТ„И.И.-***
се явява основателна,а тази на
Инспекцията по труда-Монтана-неоснователна,по изложените по-долу съображения.
Решението на въззивният съд е правилно
и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора ЕТ„И.И.-***
е съставен
акт за установяване на административно нарушение №12-000932/10.05.2017г.
и наказателно постановление №12-000932/06.06.2017г.,за
това,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от
контролните органи на ИТ ,извършена в Бензиностанция и Газстанция и заведение
за бързо хранене в с.Б*** е констатирано ,че дружеството в качеството си на
работодател,представлявано от И.А.И. ,видно от представения график за
м.декември 2016г. както и от ведомост за заплати за м.декември 2016г. е
допуснал действително положения извънреден труд във връзка със сумирано
отчитане на работното време с период-едномесечен да бъде неначислен и изплатен
по разплащателна ведомост с увеличено трудово възнаграждение на В*** Ц*** М*** на
длъжност“продавач-консултант“ ,който при норма 168ч. е отработил 192ч. и е
положил 24 ч извънреден труд.С деянието е нарушен чл.262,ал.1,т.4 от КТ за
което на виновното лице е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1500лв.,намалена от съда на 300лв. Нарушението е констатирано с протокол от
извършена проверка от 24.04.2017г.Тази фактическа обстановка е установена по
несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Решението
на съда е правилно и законосъобразно постановено ,като съобразено в приложимия
материален и процесуален закон.Съгласно чл.262, ал.1,т.4 от КТ Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение,
уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на
сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.Фактът ,че
уговореното месечно възнаграждение не е изплатено в увеличен размер за
м.декември 2016г. на работника В*** Ц*** М*** в срок от страна на едноличния
търговец се потвърждава от представените писмени доказателства. За това правилно
и законосъобразно и в съответствие с приложимия материален и процесуален закон
е съставен акт и наказателното постановление за това нарушение,като правилно и
законосъобразно санкцията е била намалена от съда,поради факта на изплащане на
увеличения размер на трудово възнаграждение по-късно ,респективно липсата на
щета от неизплащането му в срок.Касае се за маловажност на случая ,при което
правилно нарушението е преквалифицирано по чл.415в,ал.1 от КТ с налагане на
най-тежката санкция от квалифицирания състав-300лв.След като нарушението е
отстранено веднага и няма наличие на щета от неизпълнението ,правилно е
приложен чл.415в ,ал.1 от КТ от съда.Решението му ,като правилно и
законосъобразно следва да е остави в
сила.
Предвид гореизложените мотиви и на
основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 13.11.2017г.,постановено
по АНД №235/2017г.по описа на РС-Берковица .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.