Р Е Ш Е Н И Е
№ 2568
09.07.2010 г., град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XXХ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ
на 20 май
в публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА
при участието на секретар Хр. И.
разгледа докладваното от съдия М. Коюва
гражданско дело № 830 по описа за 2007 год.
Предявен е иск с правно основание
чл. 108 от ЗС.
С исковата си молба ищеца
„Св.Св.Константин и Елена холдинг”АД е предявил иск с правно основание чл. 108
от ЗС срещу ответника „Софсток”АД, при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Държавата чрез Министъра на икономиката и енергетиката,
като се иска от съда да осъди ответника да предаде владението на ищеца на
недвижим имот – находящ се в гр. Варна, общ. Варна, к.к.”Св.Св.Константин и
Елена”, представляващ хотел „***”, попадащ в УПИ№ ***, кв.*** по плана на к.к.”***”, със ЗП от ***
кв.м. и РЗП от *** кв.м., при граници: север-почивен дом на министерство на
отбраната, юг-улица към ресторант „***”, изток-хотел „***” и зелена площ,
запад-улица към комплекс „***”.
В исковата молба ищеца навежда
твърдения, че е собственик на процесния хотел по силата на АДС№*** г., като имота е описан в т.8
от акта, като се твърди, че ищеца е станал собственик на основание чл. 17а от
Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия/отм./
/ЗППДОбП/. Твърди, се че имота е продаден на ответника с договор за продажба
чрез публично оповестен конкурс от *** г. Ищеца твърди, че ответника владее
процесния хотел. Твърди, че договора от *** г., с който ответника е закупил
хотела не е породил вещно правен ефект и ответника не е станал собственик на
имота, поради което го владее без правно основание и се иска от съда да
постанови решение, с което ответника да бъде осъден да предаде на ищеца
владението върху хотела.
В съдебно заседание ответника
оспорва предявения иск, твърди, че ищеца не е собственик на процесния недвижим
имот. В евентуалност навежда твърдения, че ответника е придобил имота на
основание изтекла придобивна давност от момента на закупуване на имота до
завеждането на иска. Прави възражение за заплащане на извършени подобрения в
размер на *** лева, като претендира задържане на имота до заплащането на
подобренията.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл.188 ГПК/отм./, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От
АЧДС№*** г./л.6-7/ издаден за туристически обекти в КК „***”/построени от
държавно юридическо лице върху държавна земя – Решение №*** г. на ГНС-Варна,
чл.17а и §34 от ПЗР на ЗППДОбП/отм./ под
т.8 е вписан хотел „***” с бар-*** кв.м.
От
договор за продажба на хотел „***” от *** г. /л.8-17, 117-126, 229-247/ се
установява, че след публично оповестен конкурс и на основание чл. 34, ал.1, т.4
от ЗППДОбП/отм./ Министъра на търговията и туризма в качеството си на орган по
чл.3, ал.1, т.1 от ЗППДОбП/отм./ е подписал договора за „продавач” а като
купувач е определен ответника „Софсток”АД.
С
решение от 19.12.1995 г. на Народното събрание /л.20-копие от ДВ/ е приета
програма за приватизация, чрез инвестиционни бонове на държавни предприятия,
като в приложението към решението в програмата е включено и дружеството „***”АД.
От
копие на декларация по чл. 17 от ЗМДТ за
По
делото е приложено копие на препис-извлечение от Протокол №*** г. /л.110/ от
заседание на СД при „***”АД-гр. Варна, като е видно, че е взето единодушно
решение по т.1 за продажба на обособени обекти от „***”АД, съгласно чл.34, ал.2
от ЗППДОбП/отм./. Преписа е заверен вярно с оригинала, като за направил преписа
е положен подпис от зав.протокол М.Д. и е положен печат на дружеството „***”АД.
Към протокола е приложен списък с обектите по т.1, в който списък фигурира
хотел „***” /л.111/.
От
копие на Заповед № *** г. на министъра на Министерство на търговията и туризма
/л.116/ е видно, че е открита процедура за приватизация на обособени части от „***”АД,
като в заповедта е посочен и хотел „***”. Със заповед № *** г. на министъра на
Министерство на търговията и туризма /л.112-115/ е определено продажбата на
„обособените части” от „***”АД, гр.Варна, да се извърши чрез публично оповестен
конкурс, като са утвърдени началните конкурсни цени, която за хотел „***” е ***
лева. Със заповедта са определени и конкурсните условия.
По
делото са изискани и приложени всички документи, които се съхраняват в
Министерство на икономиката и енергетиката” във връзка с приватизационния
договор за продажба на хотел „***”, обособена част от „***”АД от *** г. /л.166-257/,
като по преписката е приложен препис-извлечение от Протокол №*** г. от
заседание на СД при „***”АД-гр. Варна /л.168/ и списъка към него по т.1 /л.169/
и офертата представена от ответника във връзка с конкурса. В получените
документи е приложена и Заповед № *** г. /л.228/ на Министъра на Министерство
на търговията и туризма, с която за спечелил конкурса за продажба на хотел „***”
е определен ответника „***”АД.
В
проведено съдебно заседание на *** г. /л.259-260/ ищеца е задължен повторно да
представи оригинал на Протокол №*** г. от заседание на СД при „***”АД-гр.
Варна, тъй като се е ползвал от това доказателство по друго дело – дело №483/1999
г. по описа на Софийски градски съд, ТО VI, 10 състав, като го е
представил в проведено заседание на 27.06.2000 г. /л.106-111 от делото/.
По делото е
изготвена СТЕ /л.307/ във връзка с оценката на подобренията извършени от
ответника в хотела, като заключението на вещото лице е, че изброените
подобрения в експертизата възлизат на обща сума *** лева. След оспорване на
експертизата от ищеца е назначена и изготвена СТЕ с участие на три вещи лица
/л.350-360/, която дава заключение, че подобренията извършени от ответника в
процесния хотел и подробно описани в приложение 1 и приложение 2 към
експертизата, като вещите лица дават заключение, че ремонта и извършените СМР
са на обща стойност *** лева.
По искане
на ответната страна са допуснати и разпитани свидетелите В.Т.А. и Т.С.Н., като
съдът приема изложените от свидетеля факти, доколкото същите кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото и релевират факти от значение за
правилното разрешаване на спора. От разпитите се установява, че хотел „***” от
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
За бъде основателен искът за
предаване владението на един недвижим имот с правно основание чл. 108 от Закона
за собствеността, е необходимо да са налице посочените в цитираната правна
норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на претендирания имот, а
ответникът да се намира във владение на същия, без да има правно основание за това.
Ищецът
твърди, че е собственик на процесния хотел „***” на основание чл. 17а от ЗППДОбП/отм./
и издаден АЧДС№*** г. Предвид така наведеното основание за придобиване на
собственост от ищеца съдът счита, че не го легитимира като собственик на
претендирания хотел. Съгласно текста на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОбП/отм./,
който гласи, че „при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски
дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или
управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в
собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго”. Видно
е, че разпоредбата не може да се приложи по отношение на ищцовото дружество,
което не е преобразувано в еднолично търговско дружество с държавно имущество.
Дружеството е било акционерно дружество, като държавата е приватизирала част от
дружеството, като акции са придобити от частни лица. Към настоящия момент не се
установява каква част от акциите на дружеството са собственост на държавата,
ако въобще държавата притежава акции в дружеството ищец и каква част от акциите
са собственост на частни лица. Към момента на продажбата на процесния хотел на
ответното дружество през
Не се спори
между страните, че хотел „***” е бил държавна собственост, като е включен в
АЧДС№*** г. След което е продаден на ответното дружество чрез публично обявен
конкурс.
Ищецът
следва при главно и пълно доказване да установи, че е собственик на процесния
имот на наведеното в исковата молба основание. Същото не е направено и предвид
доказателствата събрани по делото не се установява ищеца да е собственик на
имот по силата на чл. 17 или чл.17а от ЗППДОбП/отм./, тъй като тази разпоредба
е неприложима по отношение на акционерно дружество. Отделно от това акта за
държавна собственост легитимира държавата като собственик, а не конкретно
държавно дружество. Няма събрани доказателства по друг начин ищеца да се
придобил собственост върху претендирания хотел. Няма и доказателства дали
процесния имот е актив на ищцовото дружество.
С оглед
изложеното съдът счита, че предявения иск е недоказан и като такъв е
неоснователен и следва да се отхвърли, тъй като ищеца не се легитимира като
собственик на основание чл.17а от ЗППДОбП/отм./, както твърди.
Тъй като не
се доказва първата предпоставка за уважаване на предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС съдът не е необходимо да изследва наличието на другите
две предпоставки, но с оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че
ответника се легитимира като собственик на процесния имот съгласно сделка, като
не се събраха доказателства същата да страда от порок, който да я прави
недействителна и да не е могла да породи вещно прехвърлителен ефект за правото
на собственост.
С оглед
изложеното съдът счита, че ищеца не е доказал първата предпоставка от чл. 108
от ЗС, което е достатъчно основание за отхвърляне на предявения иск като
неоснователен.
Предвид
отхвърлянето на иска съдът не следва да се произнася по искането на ищеца да се
обявят за нищожни Заповеди на министъра на търговията и туризма със следните
номера: № *** г., № *** г., № *** г.
С оглед
отхвърлянето на предявения иск съдът не следва да се произнася по направеното в
евентуалност възражение от ответника за заплащане на извършените подобрения и
задържане на имота до заплащането им, както и за това, че имота е придобит от
ответника на основание изтекла в негова полза придобивна давност.
При този изход на спора
формулираното искане от ответната страна с правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК/отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно,
поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати сторените разноски с оглед
събраните доказателства.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на ищеца „Св.Св.Константин
и Елена холдинг”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление КК
„Св.Св. Константин и Елена”, административна сграда срещу ответника „Софсток”АД,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе”7-
ОСЪЖДА „Св.Св.Константин и Елена холдинг”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление КК „Св.Св. Константин и Елена”, административна сграда ДА
ЗАПЛАТИ на „Софсток”АД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе”7-
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните пред Окръжен съд - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: