Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
24.03.2021 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
02.03. |
Година |
2021 |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
В публично заседание и
следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Ралица Димитрова |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
АН |
дело
номер |
1407 |
по описа за |
2020 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-167/10.11.2020 г.,
издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени две административни наказания „имуществена
санкция” от по 1 000 лв., или общо „имуществена санкция” в размер на 2 000
лв., на Община Черноочене, ЕИК *********, адрес с.Черноочене, ул.„Шеста“ № 9,
представлявана от кмета Айдън Осман, за извършени две административни нарушения
по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Жалбоподателят Община Черноочене намира издаденото
наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като не било извършено
административно нарушение. В несъответствие с чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият
орган не събрал доказателства по отношение на твърдените нарушения, не провел и
разследване на спорните обстоятелства. Община Черноочене не бездействала, а
предприела действия за извършване на ремонтно-възстановителни работи на
процесния язовир. Освен това, за същите нарушения с Наказателно постановление №
НЯСС-88/06.07.2020 г.,
на жалбоподателя било наложено административно наказание. Така наказващият
орган с издаване на обжалваното постановление нарушил принципа „non bis in idem“. При
съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В нарушение на чл.57,
т.5 от ЗАНН, атакуваното постановление не съдържало описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. На следващо място, кметът на
наказаната Община Черноочене, в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не бил поканен
за съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото на защита. Не
отговаряли на истината и твърденията, че имало повторност по смисъла на § 1,
т.22 от ЗВ. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление.
В едно от проведените съдебни заседания жалбоподателят се представлява
от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призован за
съдебното заседание, не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено
становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление
да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност.
Моли и за присъждане на разноски в производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 20.05.2020 г. свидетелите Ц.И. и Д.К. – служители в РО
НЯСС ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и
съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „38176.13.103 и 38176.13.104“, находящ се в имоти с номера 38176.13.103 и 38176.13.104, в землището на с.Комунига, общ.Черноочене,
обл.Кърджали. Язовирът бил собственост на Община Черноочене съгласно
Акт № 123 от 13.08.2001 г. за публична общинска собственост. Проверката касаела
и изпълнението на задължителни предписания по осъществяване на безопасна
техническа експлоатация, дадени с Констативен протокол № 08-02-120/20.08.2019
г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С
предписание под т.2.1 от цитирания протокол, собственикът на язовира бил
задължен да извърши ремонтно-възстановителни работи за укрепване
на свличането на водния откос. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
23.03.2020 г. С предписание под т.2.2 от констативния протокол, собственикът на
язовира бил задължен да извърши
ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос. Даденият
краен срок за изпълнение на предписанието бил 23.03.2020 г. Контролните органи
установили, че предписанията по т.2.1 и т.2.2 не били изпълнени от жалбоподателя
в срок. На 20.05.2020 г. при обхождане и оглед на язовирната стена и
съоръженията към нея, те констатирали, че въздушният откос е с нарушения – на около 3 м. над петата на въздушния откос, в дясната половина, се наблюдавали свличания и засилена филтрация, свличания и
изравяния имало и по цялата височина в десния край, в контактната зона между въздушния откос и
ската, като по цялата дължина на свличането имало филтрация. Това означавало,
че не са изпълнени предписанията по т.2.1 и т.2.2, дадени с цитирания по-горе протокол от 20.08.2019 г. По този повод
на 22.06.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а
именно за две деяния, всяко от които съставляващо неизпълнено на 24.03.2020 г.
задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в Община
Черноочене на 17.06.2020 г. На 29.06.2020 г. бил предявен и връчен на кмета на
Община Черноочене, който го получил без възражения. На 30.06.2020 г.
жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт. Същото не
било уважено и на 10.11.2020 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ наложил две
административни наказания „имуществена санкция” от по 1 000 лв., или общо „имуществена
санкция” в размер на 2 000 лв., на Община Черноочене, за извършени две
административни нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка се установява след
анализ на показанията на свидетелите Ц.И., Д.К. и М.К., на които съдът дава
вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се; Акт за
установяване на административно нарушение № 08-029/22.06.2020 г.; Покана за съставяне
на АУАН от 15.06.2020 г.; Констативен протокол № 08-02-120/20.08.2019 г.; Констативен
протокол № 08-02-54/20.05.2020 г.; Възражение от 30.06.2020 г. срещу съставен
АУАН; Заповед № А-601 от 18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН; Заповед № А-5
от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН; Акт № 123 от 13.08.2001 г. за
публична общинска собственост; Наказателно постановление № НЯСС-121/12.07.2019 г.; Наказателно
постановление № НЯСС-88/06.07.2020 г.; известия за доставяне и другите приети по
делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
С обжалваното
наказателно постановление на Община Черноочене са наложени две административни наказания за нарушения по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците
на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно
предвижда, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4
имат право да дават предписания на собствениците
на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по
този закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение №
1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява
съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за процесните нарушения е наложена на
основание чл.200, ал.1, т.39 и ал.4 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 50 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, в
случаите на повторно нарушение. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административни нарушения по
чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние
се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от
ЗВ. В случая на Община Черноочене са били дадени две предписания относно язовир
„38176.13.103 и 38176.13.104“, находящ се в
землището на с.Комунига, общ.Черноочене, както следва: т.2.1.Да се извършат ремонтно-възстановителни работи за укрепване на
свличането на водния откос; т.2.2.Да се извършат
ремонтно-възстановителни работи в участъците със свличане по въздушния откос. Това Общината като собственик на язовира и адресат на
предписанията не е сторила в определения срок до 23.03.2020 г. Правилно е
констатирано от контролните органи, че са налице две нарушения извършени на 24.03.2020
г., тъй като дори и след тази дата не били извършени ремонтно-възстановителни работи за укрепване на
свличането на водния и въздушния откос, а дадения
краен срок за това изтекъл на 23.03.2020 г. Доколкото се касае за нарушения
извършени от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е
обективна и безвиновна, деянията не следва да се доказват изобщо от субективна
страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от
фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Видно обаче
от доказателствата по делото, в съставения АУАН, за разлика от наказателното
постановление, липсва изложение на обстоятелства,
обосноваващи правната квалификация на нарушенията относно признака
повторност. Липсата в акта на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се
защити срещу обвиненията в
извършени нарушения
по приложения по-тежко квалифициран състав на чл.200, ал.4 от ЗВ. Не само това, цитираното от наказващия
орган Наказателно постановление № НЯСС-121/12.07.2019 г. не касае същото по вид нарушение, за
което жалбоподателят да е санкциониран, както се изисква от § 1, т.22 от ЗВ. С
това постановление на Община Черноочене са били наложени наказания, но за извършени
нарушения по чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ, а не за неизпълнени предписания. От
друга страна, както вече се посочи, установените при проверката деяния на
жалбоподателя безспорно са в нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ и всяко от тях осъществява основния състав на чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Ето защо и съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр.
чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК настоящата въззивна инстанция следва
да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира процесните
деяния от такива по чл.200, ал.4 вр. ал.1, т.39 от ЗВ в нарушения по чл.200,
ал.1, т.39 от ЗВ. Няма пречка това да бъде сторено, предвид тъждеството на
фактите, изложени в обстоятелствената част на АУАН и наказателното
постановление, относими към основния състав на нарушението по ЗВ. По силата на
чл.334, т.3 от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с
пълните правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се
налага да изменя фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата
квалификация на нарушението не е в състояние да доведе до ограничаване правото
на защита на нарушителя, тъй като и в съдебното производство той се защитава
срещу фактите, а не само срещу правната им квалификация. В случая фактите,
покриващи признаците от състава на двете деяния по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ са идентични и в акта и в наказателното постановление,
възприети са като такива и в съдебния акт на настоящата инстанция. По изложените
съображения, наказателното постановление следва да бъде изменено, като на
жалбоподателя за нарушенията по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ се
следват наказания по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ. Последната разпоредба предвижда,
че се наказва с глоба, съответно
имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо
или юридическо лице, което не изпълни
предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. Горното
няма да доведе и до промяна в размера на наказанията, тъй като наложените
такива са минималните предвидени от закона, а именно „имуществена санкция” от 1
000 лв. за всяко от нарушенията.
Извън
горепосоченото относно допълването в наказателното постановление на признака
повторност на нарушенията, съдът не констатира да са допуснати нарушения на
процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за
отмяна на атакуваното постановление. В частта за нарушенията по основния
състав, и АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Нарушенията са пълно описани с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които са
извършени, както и доказателствата, които ги подкрепят, индивидуализиран е и
нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно
какви деяния е осъществил жалбоподателят, кога са извършени и каква е тяхната
правна квалификация, като по никакъв начин не се е стигнало до неразбиране
от страна на нарушителя за какво го санкционират, респ. не е било
ограничено правото му на защита. На следващо място, събрани са достатъчно доказателства за
извършените административни нарушения, за които жалбоподателят е понесъл
санкция. Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това е
сторено след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН – отправена и получена
в Община Черноочене покана за съставяне на акта. Не се установи да са допуснати
и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно
връчването на АУАН. Същият е бил надлежно предявен и връчен на кмета на Община
Черноочене, който го подписал бе възражения. Не е нарушен принципът „non bis in idem“ с атакуваното
постановление, тъй като преди издаването му жалбоподателят не е наказван за
същите деяния с влязъл в сила акт. Видно от цитираното в жалбата Наказателно
постановление № НЯСС-88/06.07.2020 г., то касае извършени на 22.10.2019 г.
нарушения по чл.141, ал.1, т.1 и т.2 от ЗВ. Обжалваното постановление има съвсем
друг предмет – осъществени на 24.03.2020 г. деяния по чл.190а, ал.2 вр.
чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
С оглед
изхода на делото и направената претенция за
разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В
случая по делото са проведени две съдебни заседания, в които не е
взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и
депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се
намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и
технически надзор гр.София,
именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения
правилник на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-167/10.11.2020 г.,
издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1,
т.39 и ал.4 от ЗВ са наложени две административни наказания „имуществена
санкция” от по 1 000 лв., или общо „имуществена санкция” в размер на 2 000
лв., на Община Черноочене, ЕИК *********, адрес с.Черноочене, ул.„Шеста“ № 9,
представлявана от кмета Айдън Осман, за извършени две административни нарушения
по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА санкционната
норма на двете административни нарушения по чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ, и ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: