№ 59
гр. Плевен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря М.С.Й.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско
дело № 20214400900122 по описа за 2021 година
Иск с правно осн. чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 52 и вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила искова молба от от В.Х.А. от
с.*******, обл.Плевен, ******* ЕГН **********, чрез адв.Н.М. от ПлАК,
упълномощен представител и съдебен адресат: ******* против „ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори - Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. по иск с правно осн. чл. 432 от
КЗ във вр. чл.86 от ЗЗД за сумата 120000лв. - обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди – болки и страдания, и 117лв. за имуществени
вреди, настъпили в следствие на телесни увреждания получени при ПТП на
25.11.2020г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 25.11.2020г. –
датата на увреждането до окончателното й изплащане. Претендира се и
присъждане на деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение
на осн. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ищцата твърди, че на 25.11.2020г. около 18.00ч. на път 3-305 на 150м
преди разклон гр.*******, *******, с ******* в посока с.******* е
осъществено ПТП с участници №1 – ППС Форд Мондео с рег.№*******,
собственост на Авто – ЕООД с ЕИК ******* гр.Габрово, управляван от
П.И.Р. от гр.Плевен и №2 – пътник при участник №1 – В.Х.А. от с.*******.
1
Участник №1, като водач на МПС не съобразява скоростта на движение с
пътните условия и условията на видимост в ляв завой, губи контрол на
управлявания от него автомобил, напуска пътното платно в дясно по посока
на движението, като се блъска в крайпътни дървета и храсти. Допуска ПТП с
пострадала пътничка. Причина за настъпване на ПТП са допуснати от водача
на автомобила нарушения на правилата за движение по пътищата, като
настъпилите увреждания са в пряка връзка с неговото противоправно деяние.
В резултат на ПТП на ищцата е причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в следните телесни увреждания: консолидирана фрактура на
десния акромион с умерена дислокация; данни за луксация на
акромиоклавикуларната става; фрактура на инфрагленоидния туберкул;
консолидирана фрактури на 2-ро ребро по ЗАЛ, на 3-то ребро по САЛ и ЗАЛ,
4-то, 5-то, 6-то и 7-мо по ПАЛ; фрактури на десните трансверзални израстъци
на Th11 и Th12; компресионни фрактури на костните сегменти на тялото на
Th11; фрактури на десните трансверзални израстъци на Th7 и Th8; счупен
гръбначен прешлен.
На датата на произшествието ищцата е хоспитализирана в клиника по
неврология, където са установени конкретните травми. След изписването от
лечебното заведение тя спира да посещава работното си място и изпада във
временна неработоспособност. Това продължава и да датата на подаване на
исковата молба. Продължава лечение в домошни условия, но не се е
възстановила. Изпитва трудности в ежедневието – има нужда от чужда
помощ при приготвяне на тоалета си, при придвижване, не може да
осъществява домашните си задължения поради силни болки. Това води до
смущение по време на сън, често събуждане през нощта, получаване на
сърцебиене. Стресът и болките трайно промунат ежедневието й. Не може да
води нормален и пълноценен живот. Изпитва страх от превозването в
автомобил. Преди инцидента е била в добро здравословно състояние,
енергична жена с активен социален живот. Получените увреждания и
преживения стрес прекъсват обичайното й ежедневие, като освен физически
травми, нарушават и психическото й здраве.
Тъй като автомобилът е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество,
учредена с полица №BG01 119003536230 с крайна дата на покритие
2
28.12..2020г., ищцата е предявила към него и претенция за изплащане на
обезщетение. Тя е получена от застрахователя на 27.01.2021г. и е образувана
щета №1001/21/217/500006, по която не е заплатено обезщетение. В отговор
от 10.02.2021г. са изискани допълнителни документи от В.А.. Същата
изпратила исканите документи на 11.05.2021г., но няма отговор от
дружеството, поради което счита че е налице отказ за изплащане на
обезщетение.
Ответното дружество ангажира писмен отговор, с който претенцията се
оспорва по основание и по размер, като се моли да бъде отхвърлена, а
алтернативно се заявява частична основателност.
Признава се факта, че Форд Мондео с рег.№*******, собственост на
Авто – ЕООД с ЕИК ******* е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, към
25.11.2020г. – датата на ПТП.
Не се оспорва факта, че на 25.11.20209г. преди разклон гр.*******,
*******, с. ******* в посока с.******* е осъществено ПТП с участник –
ППС Форд Мондео с рег.№*******.
Оспорва се механизма на осъществяване на ПТП. Оспорва се
обективирания в констативен протокол с пострадали лица №257000-4656/25-
11-2020г. механизъм на настъпване на ПТП. В тази връзка се възразява
относно доказателствената му сила, като счита, че тя не се разпространява и
по отношение на механизма на настъпване на произшествието.
Оспорва, че претендираните болки и страдания, претърпени от
пострадалата в обема описан в исковата молба са в пряка причинна връзка с
твърдяното ПТП. Оспорва продължителността на твърдените болки и
страдания, като твърди, че вредите са в резултат на предходни съпътстващи
заболявания на пострадалата.
Твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, като
заявява, че същата в нарушение на чл.137а от ЗДвП е пътувала в автомобила
без поставен предпазен колан. Счита, че увражданията са резултат само и
единствено от противоправното поведение на ищцата. Уврежданията са
причинени в резултат на свободното предвижване на тялото й в автомобила,
което не би се получило при ползване на предпазен колан, който би я
задържал за седалката. Твърди наличие на съпричиняване от страна на
3
ищцата, поради неизпълнение на лекарските предписания за домашно
лечение и за хииенно-диетичен режим.
При условията на евентуалност счита, че искът е неоснователно
завишен. Обезщетението за неимуществени вреди приема за производно
избрано е не отговарящо съразмерно на претърпените болки и страдания.
Заявява, че вредите трябва да са действителни, а не предполагаеми и че
следва да бъдат надлежно доказани от ищеца. Заявява, че претенцията не е
съобразена с чл.52 от ЗЗД, че се сочат евентуални, а не настъпили реално
вреди, че искания размер на обезщетението не е справедлив и
пропорционален с настъпилите вреди.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на
претендираните лихви и началния момент. Отказа за изплащане е
непредставянето на доказателства за вината на водача на застрахования
автомобил. Налице е невъзможност за определяне на обезщетението поради
несъдействието на ищцата да представи нужните документи, установяващи
основателността на изплащане на обезщетението. Счита, че лихвите следва да
бъдат присъдени от датата на завеждане на ИМ.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан,
като се присъдят направените разноски.
С допълнителната искова молба се оспорват всички наведени от
ответника възражения в отговора. Отново се заявява, че констативния
протокол е годно доказателство, както за факта на настъпване на ПТП, така и
за неговия механизъм, тъй като има обвързваща формална доказателствена
сила не само спрямо автора си, но и по отношение на отразените в него факти,
като официален свидетелстващ документ. Съставен е от длъжностно лице при
изпълнение на служебните задължения в рамките на законовата му
конпетентност. Счита, че вината се предполага съгласно презумпцията на
чл.45 ал.2 от ЗЗД до доказване на противното и поради това не е в тежест на
ищцата да доказва механизма на ПТП. Твърди, че неоснователно се
претендира съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като няма данни
ищцата да е допуснала нарушение на ЗДвП. Счита за неоснователно и
възражението за причинно-следствена връзка между вредите и ПТП, тъй като
всички травматични увреждания описани в ИМ са в резултат именно от ПТП,
а тя е спазвала и лекарските предписания. За неоснователно се счита и
4
възражението, че не е съдействала за установяване основателността на
претенцията, тъй като са представили всички документи, с които са
разполагали, а дружеството не ги е уведомило с писмо, че изисква и други.
Счита поведението му в размер с нормата на чл.106 ал.5 от КЗ и чл.496 ал.3 от
КЗ. Също счита, за неоснователно и възражението относно размера на
исковата претенция, като приема, че поисканото обезщетение съответства на
причинените вреди по справедливост.
В законовия срок не е постъпил допълнителен отговор на
допълнителната искова молба.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност и след като обсъди доводите на страните, намира за
установено следното:
С доклада по делото са приети за безспорни между страните следните
факти:
1. Форд Мондео с рег.№*******, собственост на Авто – ЕООД с
ЕИК ******* е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ с ответното дружество, към 25.11.2020г. – датата на
ПТП.
2. на 25.11.2020г. преди разклон гр.*******, *******, с. ******* в
посока с.******* е осъществено ПТП с участник – ППС Форд Мондео с рег.
№*******.
Също така не е спорно и е видно от представеното от РП-Плевен
постановление за прекратяване на наказателно производство, че воденото
срещу П.И.Р. разследване за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342
ал.1 от НК, за това, че на 25.11.2020г. преди разклон гр.*******, *******, с.
******* в посока с.******* е при управление на МПС- Форд Мондео с рег.
№******* е нарушил правилата за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил средни телесни повреди на В.Х.А. от с.*******,
изразяваща се в счупване на метири ребра, счупване на тялото на страничния
израстък на единадесети гръден прешлен; луксация /изкълчване/ на
акромиоклавикуларна става, като всяко едно от тези наранявания
самостоятелно е довело до трайно затруднение на движението на снагата, а
последното на дясна ръка е прекратено на осн. чл.24 ал.1 т.9 от НК, поради
искане от страна на пострадалата.
5
Спорни по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение
на ищцата, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
В.А., в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението и от коя
дата?
По отношение на механизма на настъпване на ПТП извън приетите за
безспорни факти съдът възприема иизцяло като обективно и компетентно
заключението на автотехническата експертиза, изготвено от в.л.В. ИВ.. От
него се установява, че ПТП е в следствие на загубана напречна устойчивост
на лекия автомобил „Форд Мондео“, в следствие на което е напуснал пътното
платно в дясно и се е ударил последователно в дървета и храсти.
Автомобилът се е движил на къси светлини със скорост 91.8км/ч. На мястото
на ПТП липсва вертикална маркировка и ограничения на скоростта на
движение на МПС. След излизане от пътното платно автомобилът се е движи
със скорост 81.54км/ч и е изминал разстояние от 24.8м, като с челната и
странична дясна част на купето последователно се удря в нискостеблени
крайпътни храсти до момента на удар в крайпътно дърво, при което скоростта
намалява до 35.6км/ч, а возещата се на предната седалка ищца се отклонява
напред и надясно спрямо посоката на движение. Максимално възможната
скорост на движение при къси светлини, при която водачът е имал техническа
възможност да спре в зоната на видимост и запази движението в пътната
лента е 71.1км/ч. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати произшествието ако се е движил с по-ниска скорост.
Видно от епикриза от Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р
Георги Странски“ гр.Плевен ищцатае постъпила на лечение на 25.11.2020г. и
е изписана на 30.10.2020г., правено е рентгенологично изследване и
консултативни прегледи, поставена е окончателна диагноза: контузио
корпурис. Комоцио церебри. Фрактура косте I sin, II, III eт IV dex. Контузио
пулмонис. Фрактура ТХ11. Луксация на дясна акромиоклавикуларната става.
От приложените амбулаторни листове е видно, че болките в наранените
области са продължавали до месец 10.2021г.
От приложените болнични листове и медицински протоколи от ЛКК е
видно, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност за
периода 25.11.2020г. – датата на увреждането до 23.05.2021г.
6
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема за обективно и
компетентно, се установява, че на ищцата са причинени черепно-мозъчна
травма; тежка гръдна травма - фрактури на 1-во ляво ребро, на 2-ро, 3-то, 4-
то, 5-то, 6-то и 7-мо ребро в дясно; фрактури на десните трансверзални
израстъци на Th11 и Th12; фрактури на десните трансверзални израстъци на
Th7 и Th8; луксация на акромиоклавикуларната става. Вещото лице
установява, че ищцата е престояла в болница 5 дни, ползвала е болнични
листи за временна нетрудоспособност в продължение на 6 месеца и е провела
множество лечебни курсове физиотерапевтични и рехабилитационни
процедури. Установява, че към 29.10.2021г. когато е проведен преглед в
съдебна медицина ищцата е напълно възстановена без сериозни остатъчни
явления. Настоящите оплаквания за болки се отдават на наслагване на късния
ефект от травмите върху предшестващи възрастово-болестни изменения в
нейния двигателен апарат. Вещото лице сочи, че около 2 месеца след
травмата е била необходима чужда помощ за ставане от леглото, хранене и
личен тоалет.
Също така експертизата установява, че морфологията и луксацията на
едно от уврежданията - луксация на акромиоклавикуларната става може да
бъде обяснен с наличието на предпазен колан. Липсват т.н. контактни
отпечатъци, но същите много рядко се срещат дори описани в статистики.
Въпреки тяхното отсъствие експертизата счита, че констатираните травми у
В.А. е възможно да се получат при закопчан предпазен колан. Вещото лице е
категорично, че няма никакви данни ищцата да е нарушавала предписания
хигиенно-диетичен режим. Също така няма данни за тежки предшестващи
остри или хронични заболявания, които да окажат влияние върху ефекта на
нанесените травми, продължителността на оздравителния процес или появата
на усложнения.
От показанията на свид.П.Р. се установява, че той е управлявал
автомобила причинил ПТП, че ищцата е потувала до него на предна дясна
седалка, като е била с поставен предпазен колан, че го е заслепил насрещно
движещ се автомобил и поради това е напуснал пътното платно. След като я
откарали в болницата разбрал, че има счупени ребра и прешлени.
В показанията си свид.К.К. установява, че е посетила ищцата в
7
болницата още в деня на катастрофата, че е ходела при нея всеки ден по
време на престоя в болницата и след това в домашни условия. Тя я уе
придружавала и се е грижила за нея, като личен помощник , защото не е
могла да става от леглото повече от два месеца. Не е могла да ходи до
тоалетна и е била с памперси. Тази свидетелка съобщава, че е било извадено
рамото й и е било посинено, където е бил колана. Заявява, че след травмите и
дори след излекуването й не може да върши голяма част от работата си, а се е
променила и психически.
Сходни са и показанията на свид.Б.А., който заявява, че съпругата му –
ищцата не е можела да се движи два месеца и е била на легло, че свидетелката
Колева я е гледала – къпала, сменяла памперси и т.н. Че е ходила на
раздвижване и сега се обслужва сама, но още чувства болки в ръката.
В съдебно заседание беше представено и платежно нареждане, от което
е видно, че ответното дружество е превело на ищцата сумата от 20000лв.
обезщетение по предявената от нея извънсъдебна претенция на 10.06.2021г.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът
намира за установено следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска" отговорност", застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно
чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното
провеждане на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат,
както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
8
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото
лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Както бе посочено в приетата за установена фактическа обстановка,
обстоятелствата, че управляваният от виновния водач лек автомобил е бил
застрахован при ответното дружество по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност", както и валидността й към датата на
произшествието са приети за безспорно доказани по делото. Не са спорни и
фактите на настъпилото застрахователно събитие на 25.11.2020г., както и че
то представлява покрит от застрахователното правоотношение риск.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство на
осн. чл.24 ал.1 т.9 от НК, макар и да не е задължително за гражданския съд,
дава възможност за преценката на настоящия състав относно това дали е
извършено деянието, противоправно ли е то и относно вината на дееца. Съдът
счита, че от събраните по делото доказателства- автотехническа експертиза,
свидетелски показания, протокол за ПТП се установява, че свид.П.Р., като
водач на лекия автомобил „Форд мондео“ е нарушил правилата за движение
по пътищата по чл.5 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като е управлявал
същия с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост, не е
контролирал непрекъснато движението на автомобила. Именно поради това е
настъпило и ПТП. В случая, макар и да не е реализирана наказателната
отговорност, фактите по настоящето дело установяват противоправност на
поведението на водача, неговата вина, под форма на непредпазливост и
съответно извървшителството.
В конкретния случай не може да се приеме, че ищцата има принос за
настъпване на ПТП и съответно вредните последици от него. Т.е.
възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно, тъй като
същата е пътувала в автомобила и не е отговорна за неговото водене. Била е с
поставен обезопасителен колан и не е извършила никакво действие или
бездействие, с което да е допринесла за настъпването на вредоносните
последици. Също неоснователно е и възражението за съпричиняване, поради
това, че не е спазвала предписания от лекарите хигиенно-диетичен режим. В
това отношение са налице множество медицински документи, че тя е
следвала предписанията, както и че често е посещавала лекуващия лекар,
както и е следвала предписаното лечение. Също така е налице и
9
категоричното заключение на съдебно медицинската експертиза, че режимът
не е нарушен.
Поради това съдът приема, че застрахователят отговаря изцяло за
всички преки имуществени и неимуществени вреди в резултат на получените
при ПТП увреждания.
По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, съдът счита, че същото е доказано по своето основание, но не и в
пълния си предявен размер.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка
на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства
категорично се установява, че след произшествието ищцата в един
продължителен период от време от около 10 месеца е била неработоспособна,
че е търпяла множество болки и страдания, че е била 2 месеца на легло с
чужда помощ, както и лечение на появили се усложнения, както и психически
срив и дискомфорт. Установява се също, че към момента на приключване на
съдебното дирене е налице пълно възстановяване. Всяка от травмите може да
бъде квалифицирана като средна телесна повреда, а техния брой е значителен
– 12бр. При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че заместващото обезщетение на ищцата
10
за причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания следва да се определи в размер на
60000,00 лв. В процеса на доказване не се установиха обстоятелства, които да
увеличават интензитета на тези болки и страдания над обичайния за
нанесеното телесно увреждане. В този смисъл и съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият
размер за заплащане на заместващо обезщетение при средна телесна повреда,
с продължителен срок за възстановяване.
Предвид представените доказателства за извършено частично плащане
за сумата от 20000лв., ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
съответстващата част на застрахования при него деликвент в размер на
40000/четиридесетт хиляди/ лева., като за разликата до предявените 120000лв.
искът се явява недоказан по основание и размер и следва да се отхвърли.
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
присъдена лихва за забава. Лихвата е дължима с изтичане на 15 дневен срок
от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна
на пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на
застрахователя да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за
представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). В конкретния случай, ищцата е предявила претенция, която е
заведена като щета №1001/21/217/500006 на 26.01.2021г. С писмо №2-101-
4101-1764/10.02.2021г. – л.18 ответното дружество е изискало допълнително
представяне на изрично посочени документи. Тези документи, които са
изцяло относими към определяне на обезщетението са представени от ищцата
на 11.05.2021г., видно от разписки на л.19 от делото. Съдът счита, че макар и
да не става ясно кога точно са връчени на ответното дружество тези
документи са получени от него. При това положение намира приложение
нормата на чл.497 ал.1 от КЗ , съгласно която, „Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
11
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3. В конкретния случай тримесечния
срок е изтекъл на 11.05.2021г., с оглед датата на писмото, с което се искат
допълнителните документи, които пък на тази дата са предадени на куриер.
Ето защо и съдът счита, че от тази дата се дължи и законна лихва върху
обезщетението, която следва да се присъди.
По делото се претендира обезщетение и за имуществени вреди в размер
на 177лв. Неговият размер е надлежно установен с представени два броя
фискални бонове за закупени медицински материали и консумативи от
лечебното заведение, в което е извършвана терапия на А.. В тази връзка и
заключението на вещото лице по СМЕ, че същите са в пряка връзка с
лечението и са необходими. Поради това и съдът приема, че тези разходи,
които намаляват имуществото на ищцата нямаше да бъдат направени, ако не
беше получила увреждания в резултат на процесното ПТП. Съдът приема
този иск за доказан по основание и размер.
Върху тази сума се дължи законна лихва, считано от 11.05.2021г. –
датата на изтичане срока по чл.496 ал.1 от КЗ, по изложените по-горе
съображения.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват направените
разноски, съобразно уважената част от иска. Исковете са предявени общо за
120177лв. Уважени са за 40177лв. Ищцата е направила разноски по делото в
размер на 200лв. Следователно й се дължат разноски в размер на 66.86лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на
ищцата от страна на адв. Н.М., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то на
нея се следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7,
ал. 2 т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и предвид възражение за прекомерност. Минималния размер
на възнаграждението и за двата иска възлиза на 3933.54лв., при което
съразмерно с уважената част от иска на присъждане подлежи сумата
1315.04лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен
списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на ответника. Същият е
представил списък по чл.80 от ГПК за общо 5156лв., като е претендирал
12
4716лв. адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел 40лв.
и депозит за изготвяне на мед. експертиза 400лв. Направено е възражение от
страна на пълномощника на ищцата спрямо размера на адвокатското
възнаграждение. Това възражение съдът счита за неоснователно. Както бе
посочено по-горе минималния размер на адвокатски хонорар при така
заведените искове е 3933.54лв. Договорения такъв е 3930.00лв. – видно от
представената фактура. Сумата от 786лв. не е възнаграждение, а ДДС, което
обаче следва да се начислява задължително съгласно на осн. § 2а от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо
хонорарът не може да се редуцира, тъй като е в минимален размер.
Отхвърлената част от иска е 80000лв. за тях се дължат разноски от 3432.27лв.,
които ищцата следва да бъде осъдена да заплати. Следва да се извърши
прихващане между дължимата към ищцата сума за разноски и по-голямата
дължима към ответното дружество, като ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на застрахователя сумата от 3365.41лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество, следва да бъде осъдено
да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Плевенски
окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна такса в размер
на 1607.08лв., направените разноски за вещи лица – 400лв. /от бюджета на
съда/, както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори - Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. от
с.*******, обл.Плевен, ******* ЕГН ********** сумата от 177лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплащане на
медицински материали и консумативи, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 11.05.2021г. – датата на изтичане срока по чл.496 ал.1 от КЗ, като
за периода от 25.11.2020г. до 11.05.2021г. по отношение на законната лихва
отхвърля предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.432 от КЗ вр. с чл.52 вр. с чл.45 от ЗЗД ЗАД
13
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори - Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. от
с.*******, обл.Плевен, ******* ЕГН ********** сумата от 40000лв.
/четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – изразяващи се в болки и страдания настъпили в следствие на телесни
увреждания получени при ПТП на 25.11.2020г. от застрахован при ответника
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.05.2021г. – датата на изтичане
срока по чл.496 ал.1 от КЗ до окончателното й изплащане, като за разликата
до предявения размер от 120000лв. и за периода от 25.11.2020г. до
11.05.2021г. по отношение на законната лихва отхвърля предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от всеки двама от изпълнителните
директори - Й.К., Е.Н., А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н.А. М.
от АК - Плевен, ******* сумата от 1315.04лв – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК В.Х.А. от с.*******, обл.Плевен,
******* ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“
АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори - Й.К., Е.Н.,
А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. деловодни разноски съобразно отхвърлената част на
исковете по компенсация от 3365.41лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАД „АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от всеки двама от изпълнителните директори - Й.К., Е.Н.,
А.Б.А., П.Д.П. и В.В.А. ДА ЗАПЛАТИ на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 1607.08лв., направените разноски за вещи лица – 400лв. /от
бюджета на съда/, както и 5.00лв., за служебното издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред АС-В.Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
14
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
15