№ 120
гр. Варна, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500490 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 490/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по две въззивни жалби от страните срещу
различни части от решение № 260040/26.07.2021 г., постановено по т.д. №
77/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез
юрисконсулт Ш., против решението на окръжния съд в ЧАСТТА, с която
фондът е осъден да заплати на Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен
представител Т. СЛ. ИВ., обезщетение за неимуществени вреди, причинени
при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище за горницата над 7 500 лв. до
присъдените 9 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата от
12.10.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната осъдителна
част е неправилно поради противоречието му с материалния закон и поради
необоснованост, като е молил за отмяната му в същата част и за отхвърляне
на исковете с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оплакванията
са за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД при
1
определяне размера на обезщетението, който бил завишен, несправедлив и
несъответстващ на събраните доказателства и икономическата конюнктура.
Д. Т. ИВ., чрез адв. О., е подал писмен отговор, с който е оспорил
въззивната жалба и по съображения за нейната неоснователност е молил за
оставянето й без уважение и за присъждане на сторените по делото разноски.
-По въззивна жалба на Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен
представител Т. СЛ. ИВ., подадена чрез адв. О., против решението на
окръжния съд в ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът му срещу Гаранционен
фонд гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени му при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище в частта за
горницата над сумата от 9 000 лв. до 40 000 лв.
Въззивникът е навел оплаквания за неправилност на обжалваната част
от решението на окръжния съд, като постановено в нарушение на
материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и като
необосновано. Молил е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна
част и за уважаване на иска над 9000 лв. до 40 000 лв., ведно с лихвите от
12.10.2020 г. до окончателното изплащане. Молил е за присъждане на
сторените по делото разноски. Изложил е, че прилагайки разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, окръжният съд само формално се е позовал на принципа за
справедливост. Той не обвързал преценката си за размера на обезщетението
за неимуществени вреди с всички релевантни обстоятелства, като не отчел
интензитета, продължителността, и характера на претърпените болки и
страдания, не обсъдил всички търпени травматични увреждания, както и
обществения критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическо развитие с проявна форма лимитите на застрахователни
обезщетения и обичайната съдебна практика и така достигнал до погрешен
извод и до занижен размер на обезщетението.
Гаранционен фонд гр.София, чрез адвокат В., е подал писмен отговор
на въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователността й е молил за оставянето й без уважение.
Третото лице – помагач ЗД „Бул Инс“ АД не е подало отговор на
жалбата.
Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в
осъдителната му част до размер на сумата от 7 500 лв. - присъдено
2
обезщетение за неимуществени вреди.
С писмени молби, депозирани преди съдебното заседание чрез
процесуалните им представители, въззивникът и въззиваемият са изразили
становище по същество на делото, като са поддържали съответно въззивните
си жалби и отговора и са претендирали разноски по приложени списъци, като
Гаранционен фонд е претендирал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а ищецът – заплащане в полза на адв. В.В. О. адвокатско
възнаграждение в минимален размер за оказана безплатна защита по чл. 38,
ал.1, т.3 ЗАдв.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение
за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с
оглед наведените оплаквания и на база събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявен от
малолетния Д. Т. ИВ., чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ.,
против Гаранционен фонд гр. София иск по чл. 562, ал. 5 от КЗ за заплащане
на сумата от 40 000 лв. – частичен от 80 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания от травмите, причинени при ПТП
на 05.06.2019 г. в гр. Търговище, ведно със законната лихва, считано от 12.10.
2020 г. до окончателното изплащане. Ищецът е поддържал, че при
произшествието е получил счупване на лъчевата кост на дясната ръка в
областта на гривнената става, охлузвания по лицето в областта на дясната
скула и коремната област, като вследствие на това било влошено
здравословното му и физическо състояние, имал болки и трайно затруднение
в движенията на ръката, болки в областта на лицето и корема, страдания и
отрицателни изживявания в дълъг период от време.
Ответникът е оспорвал иска, като относими към настоящото
производство са наведените с въззивната жалба възражения за размера на
обезщетението.
Третото лице – помагач застрахователно дружество „Бул инс“ АД гр.
София не е изразило становище по делото.
С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно
обезщетението за неимуществените вреди (до размер на 7 500 лв.) са
установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника
3
Гаранционен фонд по чл. 562, ал. 5 от КЗ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищеца при
процесното произшествие, осъществено с автомобил под специален режим,
както и заявената извънсъдебна претенция на ищеца пред ГФ и несъгласието
на ищеца с предложеното му от фонда обезщетение от 7 500 лв.
Установено е със събраните по делото доказателства, че на 05.06.2019
г., около 20.00 часа в гр. Търговище, С.Т.С. паркирал управлявания от него
лек автомобил марка “Опел“, модел “Астра“ с peг. № Т 4020 СТ (собственост
на Министерство на вътрешните работи - ОДМВР – Търговище) в
междублоковото пространство на ул. “Капитан Данаджиев“, успоредно на бл.
№ 8, срещу вх. “А“, гр. Търговище. В същото време по ул. “Капитан
Данаджиев“ Д.И. управлявал велосипеда си с висока скорост. Водачът на
лекия автомобил, извеждайки автомобила от реда на паркиралите, навлязъл с
предната му част срещу посоката на движение на велосипедиста и настъпил
удар с него. Предвид, че детето управлявало велосипеда с висока скорост, не
могло да реагира своевременно и да предотврати произшествието. Ударът с
велосипеда настъпил в предната част на полицейския автомобил, като тялото
на детето паднало върху предния му капак, а след това се плъзнало и паднало
на земята до десния калник. Установено е също така, че водачът Станислав
Стоянов нарушил правилата за движение по пътищата и станал причина за
настъпване на пътно-транспортно произшествие, при което по
непредпазливост причинил на ищеца Д. Т. ИВ. следните телесни увреждания:
счупване на лъчевата кост на дясната ръка в областта на гривнената става,
охлузвания по лицето в областта на дясната скула и коремната област. Д.И. е
постъпил в ортопедо-травматологично отделение “МБАЛ - Търговище“ АД с
оплаквания от болки и оток в областта на гривнената става в дясно, с
болезнени активни и пасивни движения в областта на ставата и охлузвания в
областта на дясната скула и коремната област. Извършени са му изследвания
- електрокардиограма, микроскопско изследване на кръвта и скелетно-
рентгеново изследване на лакът и предмишница, проведени са консултативни
прегледи и му е поставена окончателна диагноза - “счупване на долния край
на лъчевата кост, закрито в дясно.“ При локален анестетик е извършена
закрита репозиция на фрактурата на лъчевата кост с поставяне на гипсова
имобилизация - нисък гипсов ръкав, без фиксация. След контролна
рентгенова снимка, Д. е изписан на следващия ден 06.06.2019 г. Поради
4
необходимост от корекция на счупването, на 12.06.2019 г. детето отново е
било прието в отделението, където му е направено закрито наместване на
лъчевата кост с последваща гипсова имобилизация. Изписано е на 13.06. 2019
г. с указания за щадящ режим на ръката.
Със заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза д-р Горанов, което като пълно, ясно и обосновано, изготвено от
специалист в изследваната област и неоспорено от страните се кредитира
напълно от съда е установено, че периодът на възстановяване на счупването и
вследствие на това и на трайното затруднение в движението на дясната ръка
на детето е продължил около 4-5 месеца, като болките са продължили по-
дълго, около 6-8 месеца. В съдебно заседание, експрертът е пояснил, че по-
продължителният оздравителен период в сравнение с обичайния в подобен
случай, се дължи на това, че счупването е в близост до сложна става -
лъчевата става, където има много други костици. При самото произшествие
детето е изпитало силен страх и стрес, които с времето са отзвучали. Към
момента на експертизата, според експерта, детето се е възстановило добре,
няма видими деформации в областта на дясната гривнена става, няма болки
или ограничения на движенията. Перспективата за в бъдеще също е много
добра - няма да има болки, ограничени движения или смутени функции на
дясната гривнена става. Няма усложнения в здравословното състояние на Д.
от произшествието, включително и психични проблеми. Той е започнал да
кара колело отново.
За негативните преживявания на детето от произшествието, е
свидетелствала неговата майка – св. И.а, чиито показания съдът кредитира (с
изключение на продължителността на срока за възстановяване от една година,
по който въпрос е назначена експертизата от специалиста) като дадени от
лице с преки и непосредствени наблюдения, подкрепени са от писмените
доказателства за обстоятелствата при които е станал инцидента, от
медицинската документация за манипулациите и експертизата в тази връзка и
освен това са и житейски логични. Според свидетелката, Д. изпитвал
затруднения в ежедневието, при осъществяване на битови нужди като
хранене, ходене до тоалетната, при сън. Трудно му било да се храни, ядял по-
мако и отслабнал. Бил неспокоен след инцидента и сънувал кошмари. Есента
още го боляло и в училище му било трудно да пише. Според свидетелката не
5
са търсили психолог, защото самата тя имала нужната квалификация –
работела като педадогически съветник.
Установено е също така по делото и не е спорно между страните, че
детето е допринесло в увреждането с принос от 50% - изрично признат от
ищцовата страна в производството пред застрахователя и в съдебното
производство.
По спорния въпрос за размера на обезщетението:
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г.
При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди,
следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по
делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също от обичайните размери на
обезщетенията, платими в подобни случаи и от икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, което се влияе от минималната
работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на цените и др.
При определяне размера на обезщетението, в насока на неговия по-
висок размер съдът взема предвид, че: пострадалият е малолетно дете, което
към датата на инцидента е било на 9 години; съприкосновението с автомобила
е станало внезапно докато детето е карало колело; било е силно стесиращо за
него, като стресът е продължил и в близкия период с нощни кошмари;
получените увреждания са повече от едно: по-тежкото е счупена гривнена
става на дясната ръка и две леки - охлузвания по лицето и по корема;
уврежданията са били съпроводени със силни болки още в момента на
произшествието, като тези от счупената кост са продължили с голям
интензитет в процеса на двукратното наместване на костта и в периодите на
лечението до пълното отшумяване на болките (в срока от 8 месеца); по-
голямата от обичайната продължителност на лечението с оглед мястото на
счупването - сложна става; ограниченията и неудобствата от обездвижването
в битов план, в ежедневието на детето; болезнеността на ръката и
6
ограниченията в училищните дейности; От друга страна съдът отчита, че
детето е напълно възстановено - няма видими деформации от счупването,
няма болки или ограничения на движенията и в бъдеще няма да търпи такива,
няма и психични проблеми, като отново кара колело. При това положение и с
оглед обществено-икономическите условия в страната и лимита на
застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната практика в
подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 18 000 лв.
представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалото дете
неимуществени вреди, като след приспадане на 50 % за съпричинаването,
следва да му бъде присъдено обезщетение от 9000 лв. В този размер искът е
основателен, а за горницата до 40 000 лв. той е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Окръжният съд е достигнал до идентичен правен извод и решението му
в обжалваната част следва да бъде потвърдено. В този смисъл, неоснователни
са оплакванията и в двете въззивни жалби на двете страни - съответно за
завишаване и за занижаване размера на обезщетението.
С оглед изхода от спора не се налага промяна на разноските за първата
инстанция, а за въззивното производство страните дължат разноски за
адвокатско, съответно за юрисконсултско възнаграждение според резултата
(поради неоснователност и на двете жалби не си дължат разноски за
държавна такса). Гаранционен фонд следва да заплати на адв. В.О. сумата от
69,23 лв. - съразмерна част от минимално, според Наредба 1/2004 г.,
адвокатско възнаграждение (в пълен размер от 1 505 лв.) по чл. 38, ал.1 от
ЗАдв за оказаната на ищеца безплатна защита, а Д. Т. ИВ., чрез неговия
баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., следва да заплати на Гаранционен
фонд на осн. чл. 78, ал.8 ГПК сумата от 95,30 лв. - съразмерна част от
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер (от 100 лв.).
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260040/26.07.2021 г., постановено по т.д.
№ 77/2020 г. по описа на Търговищкия окръжен съд в ЧАСТИТЕ, с които: -
Гаранционен фонд гр.София е осъден да заплати на Д. Т. ИВ., чрез неговия
баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., обезщетение за неимуществени
7
вреди, причинени при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр. Търговище за горницата
над 7 500 лв. до присъдените 9 000 лв., ведно със законната лихва върху
разликата от 12.10.2020 г. до окончателното изплащане; - е отхвърлен искът
на Д. Т. ИВ., действащ чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ.,
срещу Гаранционен фонд гр.София за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 05.06. 2019 г. в гр.
Търговище в частта за горницата над сумата от 9 000 лв. до 40 000 лв.;
ОСЪЖДА Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ‘Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, булстат ********* да заплати на адв.
В.В. О. с ЕГН ********** от гр. София, ул. “Цар Самуил“ №38, ап.2, сумата
от 69,23 лв., представляваща съразмерна част от минимално, според Наредба
1/2004 г., адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1 от ЗАдв за оказана
безплатна защита на Д.И..
ОСЪЖДА Д. Т. ИВ. от гр. Търговище, ЕГН **********, малолетен,
чрез неговия баща и законен представител Т. СЛ. ИВ., ЕГН **********,
двамата от гр. Търговище, ул. “Бистрица“ № 5А, ет. 2, ап. 2, да заплати на
Гаранционен фонд със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.‘ Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, булстат ********* на осн.чл. 78, ал. 5 ГПК сумата от
95,30 лв. - съразмерна част от юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
Решението е постановено при конституирано на страната на ответника
Гаранционен фонд гр.София трето лице – помагач застрахователно
дружество „Бул инс“ АД гр. София.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8