Решение по дело №66/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ... Д.М., като пълномощник на директора Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /НТУ към АПИ/ – гр. София, срещу Решение № 612/ 20.12.2023 г. по АНД № 1446/ 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG01042023/1000/Р8-987 от 07.09.2023 г., издадено от директора на НТУ към АПИ, с което на А.М.С. с ЕГН **********, адрес ***, за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лв. и АПИ е осъдена да заплати на А.С., разноски по делото пред ВТРС, в размер на 500,00 лева.

Касаторът твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяването му в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН. Развива подробни доводи за валидност, процесуална и материалноправна законосъобразност на наказателното постановление, издадено при безспорна установеност от обективна страна на санкционираното деяние и доказано авторството на нарушението. Счита, че съдът неправилно е приел наличието на неправилна правна квалификация на деянието от санкционираното лице. От настоящата инстанция се иска да отмени обжалваното решение на ВТРС и разреши спора по същество като потвърди наказателното постановление, издадено на А.М.С.. Претендира присъждане на разноски за ...ско възнаграждение, в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касаторът, чрез пълномощника си ... М., поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания.

Ответникът по касационната жалба А.М.С. ***, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и изпраща представител. В писмен отговор, чрез пълномощника си по делото ... М.Д. ***, заявява, че оспорва жалбата. Счита, че решението на ВТРС е правилно и законосъобразно, и не страда от сочените от касатора пороци. Намира за правилни изводите на съда относно допуснато при издаването на отмененото НП, съществено нарушение на процесуални правила. Развива и подробни доводи по същество за липса на извършено съставомерно нарушение, тъй като е закупил маршрутна карта, но в нея автоматично е бил зададен маршрут, включващ пътен участък, забранен за движение за МПС с тонаж като на управлявания от него автомобил. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни изводите на районния съд за незаконосъобразност на НП, издадено от директора на НТУ към АПИ, поради допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Счита обжалваното решение за постановено при напълно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, от районния съд е установена следната фактическа обстановка:

На дата 01.04.2023 г., в 21:50 часа на граничен контролно-пропускателен пункт Лесово в направление излизане от територията на Република България, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № ***, с обща техническа допустима масимална маса - над 12 тона, управлявано от А.М.С.. При извършена проверка от инспектори в Териториална дирекция Бургас при на Агенция „Митнизци“, е било установено, че за посоченото ППС е засечено движение на дата 30.03.2023 г., в 14:49 часа, по път II-55, км. 5+140, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Движението на посочените дата и час е установено чрез техническо устройство № 20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на посочения пътен участък. За същото е генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система, с номер на нарушението F820CC252A717E3DE053011F160AED82. Констатирано е, че движението на ППС „Мердедес Актрос“ с peг. № *** на 30.03.2023 г., в 14:49 часа по посочения пътен участък, няма предварително закупена маршрутна карта, нито валидна тол декларации и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на рамката (**********), на която е отчетено нарушението. При проверката на 01.04.2023 г., от водача на ППС е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 68,00 лв., съгласно квитанция от същата дата.

При така констатираното от участвал в проверката инспектор в „ТД Бургас“ при АМ към АПИ, на водача А.М.С. е съставен АУАН № BG01042023/1000/Р8-987 от 01.04.2023 г., за извършено от него на дата 30.03.2022 г. в 14:49:13 часа, нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като последният не е вписал възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу акта не са подадени писмени възражения. Въз основа на констатациите в АУАН, от директора на Национално тол управление към АПИ е издадено Наказателно постановление № BG01042023/1000/Р8-987 от 07.09.2023 г., с което на А.М.С. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП и на основание същата законова норма, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 лева. Наказателното постановление е връчено на С. на дата 15.09.2023 г., жалбата срещу него пред РС – Велико Търново е подадена чрез АНО, на дата 28.09.2023 година. Пред районния съд санкционираното лице е оспорило от фактическа страна извършването на нарушението за което е наказано, като е посочило, че е закупена маршрутна карта, но в нея автоматично е бил зададен маршрут, включващ пътен участък, забранен за движение за МПС с тонаж като на управлявания от него автомобил, поради което водачът е бил принуден да ползва друг маршрут. В хода на съдебното следствие районният съд е приобщил документите от административната преписка, доказателства за компетентността на актосъставителя и АНО, и е изслушал показанията на служителите на АМ, участвали при извършването на проверката на 01.04.2023 година. Въз основа на установените чрез тях обстоятелства и след извършване на проверка по отношение законосъобразността на АУАН и НП, районният съд е формирал извод за основателност на подадената пред него жалба. Той е приел наличието на съответната материална компетентност у актосъставителя и АНО, но е преценил че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Приел е, че в АУАН и НП неправилно е посочена нарушената материално правна норма, с което е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Така мотивиран, районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, като е присъдил разноски в полза на жалбоподателя във въззивното производство.

Постановеното от Районен съд – Велико Търново решение е правилно.

Обратно на бланкетно направените твърдения в касационната жалба, при постановяване на същото не са допуснати нарушения на процесуални правила и делото е попълнено с необходимия доказателствен материал, касаещ релевантните факти. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. Решаващият състав е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, както и наведените от страните относими доводи и възражения. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за проведените открити заседания са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.

Решението на районния съд е постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена съответно с чл. 189е, ал. 1, вр с чл. 167, ал. 3б от ЗДвП и чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП, което се установява от приложените Заповед № ЗАМ-1434/ 32-263874 от 08.08.2022 г. на директора на АМ и заповеди с № ЧР-СП-НТУ-149/ 25.05.2023 г. и № РД-11-740/ 07.06.2023 г. на председателя на УС на АПИ.

Обосновани са изводите на съда относно неспазване при издаването на НП на изискването по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочена материалноправната норма, чието нарушаване се претендира като основание за наложеното административно наказание. Изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не са въведени произволно, а имат за цел да определят от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение, а от друга да обезпечат извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. В тази връзка настоящият състав не възприема тезата на касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция, доколкото задължението за водача за предварително закупуване на маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или за изпълнение на съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е въведено с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, а не с посочената от актосъставителя и АНО санкционна норма. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. И докато непосочването в АУАН на нарушената законова разпоредба може да бъде санирано от наказващия орган, липсата на този реквизит в наказателното постановление представлява съществен порок, тъй като ограничава правото на защита на санкционирания субект, а също така възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност. Като се е произнесъл в този смисъл, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на закона.

За пълнота на изложението следва да се посочи и че по делото не е безспорно установено авторството на санкционираното нарушение. Същото е установено повече от денонощие след извършването му, с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката /вечерта/ е същият, който го е извършил /на предния ден след обяд/. От събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС в момента на твърдяното нарушение - 30.03.2022 г. в 14:49:13 часа. В тежест на административнонаказващия орган е да представи доказателства за законосъобразността на издаденото от него наказателно постановление. Тези доказателства следва да установят всички елементи на състава на административното нарушение. В конкретния случай след като адресат на административнонаказателната отговорност е водачът на товарния автомобил, то обстоятелство кое физическо лице го е управлявало към момента на извършване на нарушението, е следвало да бъде надлежно установено преди издаване на наказателното постановление. Липсата на подадено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение не може да бъде тълкувано като признание на нарушението, тъй като подаването на възражение е право на лицето, а неупражняването на това право не представлява признание или потвърждение на фактите, описани в документа. Същите съображения важат и относно непредставяне от санкционираното лице на доказателства, относно друг извършител на нарушението, доколкото липса законова презумпция в този смисъл. След като безспорно товарния автомобил се е движил, то подлежащи на установяване факти са вида на товарния автомобил, движението по път, изискващ заплащането на пътни такси, самоличността на водача и начина на заплащане на пътни такси. Съгласно чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП в случай на установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му или от вписания в свидетелството за регистрация на ППС ползвател. В конкретния случай на практика не е установено кой е управлявал товарния автомобил на посочените в АУАН и НП дата и час, т.е. не е доказано авторството на деянието, а няма данни А.С. да попада в някоя от категориите лица по чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.

При това положение административното наказание се явява наложено и в нарушение на материалния закон, без да е доказано авторство по безспорен начин авторството на съставомерното деяние.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда от пороците, визирани в жалбата на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъждани.

Основателно е искането на ответника за присъждане на разноските направени в настоящото производство, до размер на 480,00 лв. /минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г./, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна помощ от 18.01.2024 година. При своевременно направеното от касатора възражение, съдът намира, че заплатеното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение над посочения размер не съответства на фактическата и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на отвветника процесуални действия.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила Решение № 612 от 20.12.2023 г., постановено по АНД № 1446 от 2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

Осъжда Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, район „Красно село“, бул. „Македония“ № 3, да заплати на А.М.С. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото пред настоящата инстанция, в размер на 480,00 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: