Номер 47617.07.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – Перник
На 17.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:АНТОН Р. ИГНАТОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно частно гражданско дело №
20201700500343 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна вх.№ 10454/27.05.2020год. / п.к 26.05.2020год./ от „ Профи
кредит България „ ЕООД гр.С. против Разпореждане на Районен съд Перник от
05.03.2020год. , В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлено заявление № 6961/02.03.2020год. / п.к
28.02.2020год./ , подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против М. Н. Р. от *** за сумата от 974.61 лева , представляваща
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.
Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила поради което моли то да бъде
отменено и разпоредено издаване на заповед за изпълнение против М. Н. Р. за сумата ,
посочена по-горе. Навежда доводи за неправилност и необоснованост на изводите на
районния съд относно нищожността на клаузата за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на допълнителен пакет от услуги поради заобикаляне на установеното в
чл.10а, ал.2 от ЗПК законово изискване. Счита ,че заповедния съд няма правомощия да се
произнася по валидността на сделката. Поддържа, че кредитополучателят е бил
предварително запознат с параметрите на желания от него кредит и е приел предоставянето
на допълнителния пакет услуги и волята му за това е обективирана в подписано между
страните споразумение. Сочи ,че предоставянето на допълнителни услуги , свързани с
договора за потребителски кредит е легално уредено в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗКП,
като ал.4 на същата предвижда ,че видът ,размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисионни трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Поддържа ,че изборът и закупуването на пакет от допълнителни услуги не е
задължително условие за получаването на потребителския кредит или за получаването му
при предлаганите условия,поради което разходите на потребителя за въпросните
допълнителни услуги не представляват част от общите разходи по кредита,съответно не
следва да се отчитат при изчисляване на ГПР.
Пернишкият окръжен съд намира подадената частна жалба за допустима като подадена от
легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по ч.гр.дело № 01468 на ПРС е образувано по заявление по чл.410 от
ГПК с вх.№ 6961/02.03.2020год. / п.к.28.02.2020год./ , подадено от „ Профи Кредит
България“ ЕООД гр.С. за заплащане на следните суми :
= сумата от 823.33 лева ,представляваща главница
= сумата от 88.21лева договорено възнаграждение
=сумата от 974.61лева , представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В
обстоятелствената част на заявлението е посочено ,че вземанията съставляват неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит № ***год. , сключен между „ Профи
Кредит България“ ЕООД и М. Н. Р. . Посочено е също така ,че договорената сума е
предоставена на кредитополучателя ,че същият са се задължили да я върнат в срок от 24
месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 100.54лева и падежна дата всяко
25-то число на месеца,както и че съгласно Общите условия към договора за кредит са се
задължили да заплатят и възнаградителна лихва ,която е в размер на 88.21лева . Уточнено е
,че страните по договора за потребителски кредит са сключили и Споразумение за
предоставяне на пакет допълнителни услуги ,по силата на което длъжникът дължи
възнаграждение, което става изискуемо с подписването му. Посочено е ,че страните са се
съгласили да заплатят разсрочено възнаграждението за пакет допълнителни услуги на равни
месечни вноски чрез добавянето им към месечните вноски за погасяване на кредита.
Разяснено е ,че кредитополучателя е направил 2 погасителни вноски и че към настоящия
момент кредитът е изцяло изискуем. Предвид на това се сочи ,че дължимата се по договора
главница е в размер на 823.33лева , договореното възнаграждение в размер на 88.21лева , а
дължимото възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги е в размер на 974.61лева.
С Разпореждане от 05.03.2020год. районният съд е издал заповед за изпълнение в полза на
заявителя за сумата от 823.33лева главница по договор за потребителски кредит № ***год. ,
сумата от 88.21 лева- договорна възнаградителна лихва , но е отхвърлил заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 974.61лева ,
представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги. За да отхвърли
заявлението в тази му част районният съд е приел, че с клаузата , въз основа на които се
претендира възнаграждение за допълнителен пакет услуги , е нищожна на основание чл.21,
ал.1 от ЗПК, тъй като договореното е в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Неоснователни са доводите в частната жалба , че при произнасянето си заповедният съд е
излязъл извън правомощията си като е обсъдил обстоятелство по същество,което следва да
бъде доказано в едно бъдещо исково производство. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК
заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 ГПК от длъжника да
извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на
закона и/или добрите нрави и именно в изпълнение на това си законово задължение, съдът
се е произнесъл относно валидността на клаузата за заплащане на възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги. В същия смисъл е и определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д.
N 797/2010 г. на ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012год. по дело С-618/2010год., с
което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.633 и чл.267 от ДФЕС на реципираната
в националното ни законодателство директива 93/13/ ЕИО. Същевременно заповедният съд
следи и за наличието на неравноправни клаузи в договора ,сключен с потребителя като
наличието на такива е предпоставка за отхвърляне на заявлението. Това задължение е
вменено на заповедния съд с нормата на чл.411, ал.2 ,т. 3 от ГПК , действаща към датата на
постановяване на обжалваното в настоящото производство разпореждане- 05.03.2020год.
От изложеното в заявлението е видно ,че възнаграждението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги се претендира въз основа на сключено между страните Споразумение,
с което е постигната договореност възнаграждението да бъде разсрочено за срока на
сключения между страните договор за кредит,на равни месечни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на кредита. Предвид описанието на претенцията , дадена в
т.12 от заявлението , настоящият състав намира ,че клаузата за заплащане на
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на чл.10а,ал.2 и ал.4
вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК,което обосновава извод за нейната нищожност. От посоченото в
цитираната по-горе молба е видно ,че възнаграждението се претендира за различни
услуги,без да е формирана цена за всяка една от тях. Съгласно чл. 10а, ал.4 от ЗПК видът
,размерът и действието , за което се събират такси и / или комисионни трябва да бъдат ясно
и точно определени ,което в случая не е направено. В противоречие на императивното
изискване на чл.10а,ал.4 от ЗПК се претендира общо възнаграждение за множество услуги
,което освен това е уговорено да се заплаща предварително. Подобна уговорка за
заплащане на възнаграждение за услуга, от която кредитополучателят би могъл и да не се
възползва по време на действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето,който изисква потребителят да заплаща
такса за реално ползване на дадена услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Съдът намира ,че „ допълнителните услуги“ представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита,поради което и не може да се приеме ,че попадат в
приложеното поле на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Поради това претендирането им от потребителя
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление на кредита.
Разпоредбата на чл.9 от ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето ,но той не може
да оправдае уговарянето на клаузи,противоречащи на повелителните норми на закона и
добрите нрави.
По изложените съображения въззивната инстанция намира ,че възнаграждението за
допълнителен пакет услуги в размер на 974.61лева , което се претендира със заявлението ,
противоречи на закона и добрите нрави на основание чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК,поради което
правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за
тази сума. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в обжалваната му част
следва да се потвърди , а подадената против него частна жалба-да се остави без уважение
като неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Р азпореждане от 05.03.2020год. , постановено по ч.гр.дело №
01468/2020год. по описа на Районен съд-Перник , в частта му, с която отхвърлено заявление
№ 6961/02.03.2020год. / п.к 28.02.2020год. / , подадено от „ Профи Кредит България“ ЕООД
гр.С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК спрямо М. Н. Р. от гр. Б. за
сумата от 974.61лева ,представляваща възнаграждение за закупен допълнителен пакет
услуги.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________