№ 329
гр. Варна, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110205397 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. ЛЮБ. Т. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-005152/08.12.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Оспорва фактическите твърдения на наказващия орган и
намира същите за недоказани. Конкретно сочи, че не е установен
извършителят на деянието, като в АУАН е посочен неверен ЕГН. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. Д. П. от ВАК, която поддържа жалбата и
привежда допълнителни аргументи за нищожност на съставения АУАН, тъй
като нарушителят не е надлежно индивидуализиран и посочения в акта ЕГН
не съответства на този на жалбоподателя.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
1
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 20.10.2021г. в 12,43 часа, лек автомобил
марка и модел „Лексус ИС 220 Д“ с рег.№ В 5557 ТС се движел по Аспарухов
мост в гр.Варна. Участъкът от пътя бил в границите на населеното място, а
процесният автомобил се движел със скорост от 106 км/ч. Поради
движението си с превишена скорост, в района на южен пътен възел в посока
изхода на града автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо
средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194. След справка в
информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е
собственост на Л. Н. Т. и той бил поканен да се яви в сектор „Пътна
полиция“-Варна във връзка с констатираното нарушение. На 11.11.2021г. Т.
представил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че по време
на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от сина му-
жалбоподателя М.Т.. От своя страна на 12.11.2021г. жалбоподателят
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесните
дата и час действително е управлявал лично автомобила.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява лек автомобил със скорост 106 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан без общи възражения. Писмени
такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН (в редакцията,
действала в този момент). Въз основа на съставения акт на 08.12.2021г. било
издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя
били наложени наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката Р. ИВ. ИВ., от
приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на св.И. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или
2
необективност у свидетелката, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания. От изявленията й се
установява, че пред нея жалбоподателят е заявил, че той е управлявал
автомобила при заснемането му от техническото средство и лично е попълнил
декларация за това.
Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение
са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –CORDON
–М-2 с № MD 1194 и фотоснимка, протокол за използване на АТСС,
декларации по чл.188 от ЗДвП и др., които позволяват изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №8121з-
825/19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
Неоснователни са доводите за ненадлежно индивидуализиране на
нарушителя в съставения акт и за погрешно посочване на ЕГН на
санкционираното лице. В акта ясно са посочени трите имена и ЕГН на
3
жалбоподателя, като последният съвпада напълно както с изписания в НП
единен граждански номер на Т., а и с този, посочен в самата жалба.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
От приложените по делото декларации по чл.188 от ЗДвП и от
показанията на св.И. се установява, че на 20.10.2021г. около 12,43ч.
жалбоподателят е управлявал процесният автомобил в гр.Варна. Предвид
приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо
средство– Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194 съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по
Аспарухов мост в гр.Варна, в рамките на населено място, в района на южен
пътен възел със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По
делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство
представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на
метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно последваща
метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие на Протокол
за проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г.) и е в изправност. Системата е заснела
и записала скорост на движение на процесния автомобил от 110 км/ч. (видно
от данните, отбелязани върху фотоснимката). При издаването на
наказателното постановление е приспадната допустима техническа грешка от
3% и е приета скорост на движение от 106 км/ч. По делото е приложен
снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който
е видно, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във
връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното
деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по
който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място,
поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите
правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
4
нарушена виновно. Надлежно е издирена и приложимата санкционна
разпоредба. Нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда специални
наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Наказанието глоба е
определено във фиксирания размер, предвиден в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а
именно- 700 лв., увеличени със 50 лв., тъй като санкционната норма
предвижда глобата да се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е превишена с 56
км/ч). Наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно
средство също е наложено в предвидения в закона размер, като липсва
възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Превишението на скоростта е
значително, над предвидения в санкционната норма минимален размер,
обуславящ наличието на процесното нарушение. Касае се също така за
формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на
извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията, действала при обявяванетео на делото за решаване), вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН .
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът
на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
5
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 21-0819-
005152/08.12.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна, с което на М. ЛЮБ. Т. от гр. Варна, ЕГН:**********, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени
административни наказания глоба в размер на 750 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА М. ЛЮБ. Т. от гр. Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6