РЕШЕНИЕ
№ 1325
гр. Плевен, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430101684 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “Ти Би Ай Банк”ЕАД-София против Р. ХР.
К., за установяване, вземането на ищеца по заповед по ч.гр.д.№5372/2020г. на ПлРС,
издадена в полза на ищеца по чл.417 от ГПК.Твърди се, че с издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №672/2020г. по описа на
ЧСИ ***. Със свое разпореждане, получено от дружеството ни на 24.02.2021г., съдът е
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване
вземането си. Посочва се, че на 08.08.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключва Договор за
потребителски кредит № ********** (Приложение № 2) с ответника. На основание така
сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД е предоставил сума в размер на 3010 лв. В чл. 7
ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит- 31010 лв., като към
отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 423,80лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от Кредитора и се
възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план
предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от
потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 258,26лв.както и застраховка
безработица-263,43лв. се финансира от Кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора,
потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждат от Кредитора
по банкова сметка Потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от
1
Договора) възлиза на 5376,58лв., която сума е разсрочена на 26 погасителни месечни-25
вноски всяка в размер на 207,18лв., ведно c последна изравнителна вноска в размер на
207,08лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният
кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 29,25 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Твърди
се, че ответника е преустановил плащането за вноски 15.05-15.07.2019г. и ищецът е
пристъпил към обявяване на предсрочна изискуемост, като е връчил писмо на посочения в
съглашението адрес ,съгласно чл.25.8 и 25.11 от Договора.Към датата на входиране на
заявлението, Договорът е бил падежирал и всички останали неплатени вноски са станали
изускуеми в пълен размер.Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че лицето, в качеството си на Кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № ********** от 08.08.2018 г., дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на Кредитодател по същия
договор, за сума в общ размер 4160,87 лв., от които: 2989,85лв. главница, 683,05лв.
договорна лихва за периода от 15.05.2019 г. до 01.10.2020г., 487,97лв.- обезщетение за забава
за периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, че е заплатила цялата
сума.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 260362/19.10.2020г. по ч. гр.д.№5372/2020г. по описа на
ПлРС, за следните суми: 4160,87 лв., от които: 2989,85лв. главница, 683,05лв. договорна
лихва за периода от 15.05.2019 г. до 01.10.2020г., 487,97лв.- обезщетение за забава за
периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводна
книга на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД, издадено по Договор за потребителски кредит №
********** от 08.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД, като кредитор и
ответницата, като длъжник.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ответникът е банкова институция,
която по занятие отпуска кредити чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го
определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.Безспорно между страните е
обстоятелството, че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК.
Спорни по делото са въпросите: не е спроно наличието на валиден договор между
него и ответника, предоставяне на сумата по кредита, ликвидност и изискуемост на
2
вземането, размера и периода на лихвите.
Спорен по делото въпросът, дали кредитополучателят е изпълнил задължението си в
срок
Съдът приема, че е налице сключен между страните договор, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит в размер на общо на сумата в
размер на 3010 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит-
31010 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в
размер на 423,80лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид
заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на
258,26лв.както и застраховка безработица-263,43лв. се финансира от Кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Съгласно чл. 7, ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по
кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка Потребителя. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 5376,58лв., която сума е разсрочена
на 26 погасителни месечни-25 вноски всяка в размер на 207,18лв., ведно c последна
изравнителна вноска в размер на 207,08лв. Уговореният между страните лихвен процент, с
който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер
на 29,25 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят
има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница
и договорна лихва. Твърди се, че ответника е преустановил плащането за вноски 15.05-
15.07.2019г. и ищецът е пристъпил към обявяване на предсрочна изискуемост, като е връчил
писмо на посочения в съглашението адрес ,съгласно чл.25.8 и 25.11 от Договора.Към датата
на входиране на заявлението, Договорът е бил падежирал и всички останали неплатени
вноски са станали изускуеми в пълен размер.След изследване съдържанието на договора,
съдът намира, че са спазени изискванията към съдържанието на договора за потребителски
кредит, предвидени в цитираните разпоредби.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява, че: към датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК съобразно извършените плащания се дължи сумата
по ИМ с изключеншие на лихвата за заба, която трябва да е в размер на 337,72лв. При така
изложеното, съдът приема, че претенцията за лихва за забава е основателна до сумата от
337,72 лева, като за разликата до 487,97 лева се явява неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението
си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи
разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца, съобразно
уважените претенции.
3
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се
присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение
на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била
основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл.
422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 128,41лв., съобразно предявените претенции и уважени.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да
бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника
да заплати направени разноски в настоящето производство общо 468,81лв. ,
съобразно уважените претенции.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника Р. ХР. К.,
ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК ***
и със седалище и адрес на управление-***, представлявано от законните си представители
*** и *** – изпълнителни директори, изискуема главница в размер на 2989,85лв.,
представляваща задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от
08.08.2018г. по извлечение от счетоводните книги към 01.10.2020г., 683,05лв. договорна
лихва за периода от 15.05.2019 г. до 01.10.2020г., 337,72лв.- обезщетение за забава за
периода от 25.02.2019г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК-16.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението , за които суми е издадена заповед за изпълнение
№262056/19.10.2020г. по ч.гр.д.№5372/2020г. по описа на ПлРС, като за разликата до
претендираната сума 487,97лв. лихва за забава, ОТХВЪРЛЯ предявения иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК Р. ХР. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ
БИ АЙ БАНК” ЕАД-гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***,
сумата общо 468,81лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.
4
ОСЪЖДА Р. ХР. К., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ БАНК” ЕАД-
гр.СОФИЯ, с ЕИК *** и със седалище и адрес на управление-***, сумата общо 128,41лв. -
разноски по ч.гр.д.№5372/2020г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5