Решение по дело №24/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 август 2010 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20101200600024
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Решение № 228

Номер

228

Година

17.10.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

09.21

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Пламен Александров Александров

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Мария Кирилова Дановска

Кирил Митков Димов

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20125100500240

по описа за

2012

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 42 от 02.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 2465/2011 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил молбата на Н. Г. В. и К. З. В., с правно основание чл.19, ал.1 от ЗГР, за промяна на бащиното име на малолетното им дете Д. К. В., като неоснователна.

Недоволни от така постановеното решение са останали въззивниците Н. Г. В. и К. З. В., в качеството им на родители и законни представители на Д. К. В., които го обжалват в срок. Считат, че решението е неправилно. Твърдят, че при формиране на правните си изводи съдът не взел предвид и не анализирал в цялост събраните по делото доказателства, игнорирал наличието на факти и дал преимущество на несъществени и несъстоятелни обстоятелства. Считат, че неправилно съдът приел липсата на важни обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното име на детето от Красенов Ýа К.. Излагат съображения за наличие на трайно утвърдено желание детето им да носи бащиното име К., което представлявало обективна предпоставка за прилагане на чл.19, ал.1 от ЗГР. Твърдят също, че детето им, макар и ненавършило 1-годишна възраст, било известно в обществото с бащино име К.. Молят съда да отмени изцяло атакуваното от тях решение на Кърджалийския районен съд и да постанови друго ,с окето да допусне промяна на бащиното име на малолетното им дете от К. на К..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от О. К. и Районна П. – К. не е постъпил.

Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивниците, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от въззивниците Н. Г. В. и К. З. В., в качеството им на родители и законни представители на Д. К. В., с правно основание чл.19 от Закона за гражданската регистрация, за промяна на бащиното име на детето от К. на К..

Установено е по делото, че въззивниците са родители на малолетното дете Д. В., родено на 25.09.2011 г. и записано с бащино име К., за което е съставен акт за раждане 1252/29.09.2011 г.

По делото са разпитани като свидетели Д. Р. и Х. Р., които установяват, че още преди раждане на детето желанието на родителите – ищци по делото, било детето им да бъде с бащиното име К., без наставката „ов”, както и че искали да създадат такава семейна традиция и за бъдещите им деца. Свидетелките сочат също, че това желание било заявено от родителите, но длъжностното лице по гражданско състояние им отказало.

Във връзка с предявения иск, съдебната практика приема, че правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, свързано с определено физическо лице – гражданскоправен субект и е защитено от закона. Законът урежда начина на образуването на имената на българските граждани с императивни правни норми, поради което и промяната на името е правно уредена възможност, възникваща при точно определени от закона основания, като осъществяването на тази промяна се упражнява по специално предвиден ред. Съгласно чл.13 от Закона за гражданската регистрация, бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка –ов или –ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Същевременно чл.19, ал.1 от закона приема, че собственото, бащиното и фамилното име на лицето могат да бъдат променени от съда в случаите, когато са осмиващи, опозоряващи или обществено неприемливи, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Името представлява постоянно словесно обозначение на физическото лице, което го индивидуализира, идентифицира и отличава от останалите лица, поради което промяната в него следва да се допуска само при наличието на обстоятелства, налагащи промяната.

По въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни е налице практика на ВКС по чл.290 от ГПК – решение № 434 от 24.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 712/2009 г., ІV г.о., ГК. В цитираното решение е прието, че предвид основните принципи на гражданското право и господстващия обществен морал, важни по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР биха били такива лични и обществени обстоятелства, които биха направили носенето на името лично или обществено неудобно или неподходящо. Тази преценка обаче винаги следва да бъде обвързана с императивните изисквания на чл.13 от ЗГР (и посочените в него отклонения) относно начина на образуване на бащиното име на физическите лица. В решение № 200 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 25/2009 г., ІV г.о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК, е прието, че промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки, които законът е уредил изчерпателно.

Във връзка с гореизложеното, въззивният съд счита, че в настоя¨ия случай не е налице никоя от посочените в чл.13 от ЗГР предпоставки, позволяваща бащиното име на детето да се образува в отклонение от императивните изисквания на посочения член и в частност – да бъде без наставката –ов. Това е така, тъй като собственото име на бащата – К., позволява поставянето на това окончание, като по делото не се установява същото да противоречи на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Бащиното име на детето – Красенов, не е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, като съдът намира, че в случая не са налице важни обстоятелства, налагащи промяната му. Несъстоятелен е в тази връзка довода във въззивната жалба, че желанието на родителите, още преди раждането на детето, да го запишат с бащино име К., без наставката –ов, представлявало вече една традиция. Съгласно Тълковен речник, традицията е това, което се предава от поколение на поколение; установено от предшествениците, което се повтаря като обичай. В тази връзка, по делото не се установява семейна именна традиция по отношение на някой от ищците или техните родители относно формирането на бащиното име по начин, различен от установения в чл.13 от ЗГР. Впрочем, в самата молба ищците сочат като основание за промяна на бащиното име на детето им желанието им да създадат семейна традиция, а не наличието на такава, както се поддържа във въззивната жалба.

Що се касае до желанието на родителите да запишат детето си с бащиното име К., без наставката – ов, то същото не представлява важно обстоятелство по смисъла на цитираната по – горе правна норма, което да обуславя исканата промяна. Впрочем, в тази насока е и съдебната практика – решение № 680 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1164/2009 г., ІV г.о., ГК.

По отношение на поддържания във въззивната жалба довод на въззивниците, че детето им било известно в обществото с бащино име К., което представлявало важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР, следва да се посочи, че такъв довод не е релевиран в исковата молба, поради което в случая същият е ирелевантен. Независимо от това, настоящият състав счита, че не представлява важно обстоятелство по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗГР твърдяното от въззивниците обстоятелство, а именно – че детето им било известно в обществото с бащино име К.. Отделен е въпроса, че дори и детето да е било представяно пред близки и познати с бащино име К., в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, то трудно би могло да се приеме, че към датата на подаване на молбата, когато детето е на 3 месеца, същото вече е станало известно в обществото с това бащино име.

Впрочем, въззивният съд изцяло подкрепя мотивите на първоинстанционният съд и намира, че постановеното от него решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 42 от 02.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 2465/ 2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Р. Б. в едномесечен срок от съобщението му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.

Решение

2

ub0_Description WebBody

5DE188D2DC38CECEC2257A9A0027B5AA