№ 881
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д.А ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110132934 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. Н. М. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че на 21.09.2021г. между страните е сключен договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № ***********, съгласно
който следвало да му бъде предоставена сумата от 3500лв. и да върне сумата от
4725лв., при лихва от 1225лв., ГЛП 35,00%, ГПР 49,66% , на 18 вноски. Съгласно чл. 5
от договора, ищецът следвало да сключи договор за гаранция с /фирма/ за
обезпечаване вземанията по кредита, за което дължал сумата от 3465лв.
Ищецът счита, че договорът за заем от 21.09.2021г. е нищожен, а в условията на
евентуалност, че е нищожна клаузата на чл. 5 от него, въз основа на която е сключен
договорът за гаранция/поръчителство. Посочва, че по договора за заем е налице
погасителен план, но той не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК,
като в него липсва задължителна информация. Поддържа, че е нарушена и нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора е посочена само общата стойност на ГПР,
без да е налице ясно разписана методика на формиране на ГПР и какво точно е
включено в него. Твърди, че договорът е нищожен и поради неспазване на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй като сумата от 3465лв., която се дължи по договора за
гаранция/поръчителство, не е включена в ГПР и ГЛП, а тази дейност представлява
такава по управление на кредита и следва да бъде включена. Счита, че заплащането на
сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от
общия разход по кредита за потребителя и е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ГПК и
нарушение на изискването ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва.
Изтъква, че нищожността на клаузата за ГПР влече нищожност на целия договор
съгласно чл. 22 ЗПК. Посочва, че е нарушено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
тъй като липсва посочване на условия за прилагане на лихвения процент, дали е
фиксиран или променлив. Счита, че ГЛП от 35% надвишава трикратния размер на
законната лихва и е налице нарушение на добрите нрави. В условията на евентуалност,
ищецът счита, че клаузата на чл. 5 от договора е нищожна, тъй като сключването на
1
договора за поръчителство представлява условие за отпускането на кредита, като това
водило до нееквивалентност на насрещните престации и до накърняване на добрите
нрави. Също така, тази клауза била и неравноправна, тъй като е във вреда на
потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие в
правата на страните, не е формулирана по ясен и недвусмислен начин и не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора,
като не била и индивидуално уговорена.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
прогласен за нищожен договор за кредит № *********** от 21.09.2021г., а евентуално
клаузата на чл. 5 от него.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен посочения
по-горе договор със соченото съдържание. Счита, че договорът отговаря на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и
същият не надвишава петкратния размер на законната лихва. Излага и допълнителни
съображения за неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен са за разглеждане главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр.
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и евентуален иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал.
4 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 21.09.2021г. между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски
кредит № ***********, по силата на който ответникът е кредитодател, а ищецът
кредитополучател. Размерът на кредита е в размер на 3500лв., платим на 18 вноски
съгласно погасителен план към договора, първата от които е с падеж 21.10.2021г.
Предвидено е, че лихвеният процент възлиза на 35,00% и се равнява на 1225лв. В чл. 4
е уговорено, че ГПР е в размер на 49,66%, изчислен по реда на чл. 8.4. от ОУ, като
общият разход по кредита се равнява на 1225лв., колкото е размерът на
възнаградителната лихва.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на ответното дружество. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с
обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора
кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания
поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и
предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в
процедурата по кандидатстване.
В погасителния план към договора /л. 56-57/ е предвидено, че кредитът следва да
бъде погасен на месечни вноски с падежи в периода 21.10.2021г.-15.03.2023г.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
между кредитополучателя и /фирма/ е сключен договор за гаранция (поръчителство). В
чл 1.3 и 1.4 от него е предвидено, че потребителят е сключил в качеството си на
кредитополучател договор за потребителски кредит с кредитора на 21.09.2021г. с №
*********** за сумата от 3500лв. и краен срок за издължаване 15.03.2023г.
Предвидено е, че гарантът се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на
потребителя, произтичащи от договора за кредит. В чл. 1.6 е уговорено, че клиентът
2
заплаща на гаранта такса за предоставяне на поръчителството в общ размер от 3465лв.,
като същата е платима на 18бр. вноски с дата на първо плащане 21.10.2021г. и краен
срок за издължаване 15.03.2023г.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а
кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП. Ето защо, догооворът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и
ЗЗП.
Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този
размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче
не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с /фирма/, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита,
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя несъмнено представлява разход,
свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по
кредита. В случая, в договора за кредит /чл. 5/ изрично е уговорено, че кредитът ще
бъде обезпечен от /фирма/, тоест на кредитора му е изначално известно, че такъв
договор ще бъде сключен. В преддоговорната информация /стандартен европейски
формуляр – л. 35-43/ в точка 2, подточка 8 /л. 37/, наименувана „изисквани
обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за
кредит“, изрично е отбелязано „договор за предоставяне на поръчителство/гаранция“.
Дружеството – поръчител представлява предварително одобрено и известно на
кредитора дружество, с оглед на което същият е запознат с обстоятелствата, при които
биват сключвани договорите за поръчителство. Не без значение е, че наименованията
на двете дружества – /фирма/ и /фирма/ са еднакви, което навежда на свързаност между
тях, макар и непряка (чрез пряко участие на едното дружество в другото). Също така,
начинът на погасяване на вноските по кредита напълно съвпада с начина на погасяване
3
на вноските по договора за поръчителство – 18бр. вноски със същите падежи и краен
срок на издължаване. Всички тези обстоятелства навеждат на извода, че на
кредитодателя му е известно, че потребителят ще трябва да заплати разходи за
възнаграждение, свързани с осигуряването на обезпечението от предложеното от
кредитора и единствено одобрено от него дружество – гарант. Това възнаграждение
безспорно е свързано с договора за кредит, доколкото касае обезпечаването на
задълженията по него. Също така, попада в легалната дефиниция по пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, в която изброяването не е изчерпателно. В нея изрично е посочено, че в общия
размер на разходите по кредита попадат включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита. В случая сключването на договора за поръчителство
представлява задължително условие, за да породи действие договора за кредит и да
бъде получена сумата по него. Ето защо, това възнаграждение трябва да бъде
включено при определяне на годишния процент на разходите в договора за кредит.
Обстоятелството, че потребителят може да избере вместо дружеството – гарант
други физически лица за поръчители е ирелевантно, тъй като значение в случая има
какви са последиците при избор на това известно и предварително одобрено от
кредитора дружество – гарант и свързаните с него разходи, които трябва да направи.
Макар всеки един от договорите – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално да представляват самостоятелни такива, двата договора
следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани. Тази обвързаност се
установява от клаузите във всеки един от тях, които са аналогични на клаузите в
другия относно предварително одобряване, условие за отпускане на кредита, влизане в
сила на договора и т. н.
По изложените съображения, съдът намира, че разходът за възнаграждение на
поръчителя за обезпечаване вземанията на кредитодателя по договора за
потребителски кредит отговаря на поставените в ЗПК изисквания и следва да бъде
включен в общия разход по кредита, което в случая не е сторено. Размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство е почти равен на отпуснатата по
кредита сума, а именно 3465лв., което налага извода, че действителният ГПР по
договора за кредит е значително по-висок от обявения в него от 49,66%, в който е
включена само възнаградителната лихва от 1225лв. При това положение се налага
извода, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на
тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за
изпълнено, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и
действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не
бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След
като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при
формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия
размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Последица от неспазване изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява
недействителен – чл. 22 ЗПК, като доводите на ответника в обратен смисъл са
неоснователни.
4
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира предявеният
главен иск за нищожност на договора за потребителски кредит за основателен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъжадане на сторените
разноски за главния иск. Същият е доказал такива в размер на 189лв. за държавна
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от процесуалния му
представител за оказана безплатна правна защита, на което същият има право. Същото
възлиза в размер на 560,75лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. Н. М., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес
на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, че сключеният между страните договор за предоставяне
на потребителски кредит № ***********/21.09.2021г. е нищожен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на И. Н. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 189,00лв., представляваща сторени разноски
за държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на адв. Д. В. М. от АК – Пловдив с адрес: /населено
място/, сумата от 560,75лв., представляваща адвокатско възнаграждение за извършено
безплатно процесуално представителство на ищеца в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5