Р
Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 10.01.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря В.Русева, като разгледа докладваното
от административния съдия АД № 339 по описа за 2022г. на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268, във вр. с чл. 267, ал. 2, т.5 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е въз
основа на жалба, депозирана от Директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници,
с адрес гр.Варна, пл.Славейков № 2, депозирана чрез процесуален представител А.Д.–
старши юрисконсулт, срещу Решение № 236/27.10.2022г. на Директора на ТД на
НАП-гр.Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 9080/20.10.2022г. по
регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от директора на
Териториална дирекция Митница Варна срещу Разпореждане изх.№
С220027-035-0309874/13.10.2022г., издадено от Ж.В.- публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП-гр.Варна, ИРМ „Шумен“, в частта, с която е прекратено производството по ИД
№ **********/2007г. по отношение на НП № 208/28.09.2012г., издадено от началника на Митница Варна.
Жалбоподателят
излага аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество
свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка
твърди, че вземането на ТД Митница Варна,
произтичащо от НП № 208/28.09.2012г., не е
погасено по давност, тъй като въпросното НП е влязло в сила на 10.10.2012г.,
същото касае публично държавно вземане по чл.162, ал.2, т.7 от ДОПК и
абсолютната давност за неговото събиране по чл.171, ал.2 от ДОПК не е изтекла.
Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на Решение №
236/27.10.2022г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, както и на Разпореждане
изх.№ С220027-035-0309874/13.10.2022г., издадено от публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ „Шумен“, в частта, с която е
прекратено производството по ИД № **********/2007г. по отношение на НП №
208/2012г., респективно за връщане на преписката за продължаване на
изпълнителните действия за събиране на вземането, произтичащо от НП № 208/28.09.2012г.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не изпраща представител.
От процесуалния му представител гл.юрисконсулт М.Р.е депозирано писмено
становище, съдържащо аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение,
въз основа на които се отправя искане за отмяната му и за връщане на преписката
за продължаване на изпълнителните действия.
Ответникът, директор на ТД на НАП
– гр.Варна, редовно и своевременно призован, не се явява лично. Същият се
представлява от старши юрисконсулт В.М., който в хода на устните състезания и в
приложено писмено становище застъпва тезата за неоснователност на оспорването.
Заинтересованата страна Й.З.Й.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В представени писмени
бележки оспорва жалбата и отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна,
излагайки доводи, че произтичащото от НП № 208/28.09.2012г. по описа на Митница
Варна публично задължение е погасено по давност.
Шуменският административен съд,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Срещу Й.З.Й. в ТД на НАП – гр.Варна,
офис Шумен било образувано ИД № 27070003771/2007г.
С Наказателно постановление №
208/28.09.2012г., издадено от заместник началника на Митница Варна, на Й.З.Й. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Цитираното
наказателно постановление е влязло в законна сила на 10.10.2012г., като
необжалвано.
С писмо изх.№
2400-627/05.11.2012г. на Началника на Митница Варна същото било изпратено на ТД
на НАП-гр.Варна, офис Шумен, с искане за образуване на изпълнително дело срещу
длъжника Й.З.Й..
С Разпореждане за присъединяване
изх.№ 3771/2007/000002/09.01.2013г. публичното вземане на Митница Варна,
произтичащо от НП № 208/28.09.2012г., било присъединено към ИД №
27070003771/2007г.
С писмо изх.№
3771/2007/000004/20.06.2013г. на публичен изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна,
офис Шумен, издадено по ИД № 27070003771/2007г. и адресирано до КАТ, било
отправено искане за посочване на информация относно регистрирани МПС на името
на длъжника Й.З.Й..
По образуваното ИД №
27070003771/2007г. били издадени също Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190027-022-0008318/15.02.2019г., връчено на длъжника
на 27.02.2019г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С190027-022-0016014/10.03.2020г., връчено на длъжника на 19.06.2020г.
С Възражение вх.№
8496/03.10.2022г. Й.З.Й. сезирал ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен с искане за
отписване от данъчноосигурителната му сметка на всички задължения, които са
погасени поради изтекла давност.
С Разпореждане за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх.№ С220027-035-0309874/13.10.2022г., издадено от публичен изпълнител
при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен, било
разпоредено частично прекратяване на производството по ИД № 27070003771/2007г.
в частта за общо шест вземания по изпълнителни титули, в т.ч. досежно
Наказателно постановление № 208/28.09.2012г. по описа на Агенция Митници, ТД
Митница Варна, с което на Й.З.Й. е било наложено административно наказание
глоба в размер на 1000 лева.
С молба рег.№
32-353544/18.10.2022г. по описа на ТД Митница Варна, вх.№ 9080/20.10.2022г. по регистъра на ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен, директорът на ТД Митница Варна сезирал директора на ТД на НАП-гр.Варна с
искане за отмяна на Разпореждане изх.№ С220027-035-0309874/13.10.2022г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД
на НАП-гр.Варна, офис Шумен, в частта му, с която частично е прекратено производството по принудително изпълнение по
горепосоченото изпълнително дело досежно Наказателно постановление №
208/28.09.2012г., издадено от заместник началника на Митница Варна, с доводи,
че произтичащото от цитираното НП публично задължение не е погасено по давност.
С Решение № 236/27.10.2022г. Директорът на ТД на НАП-гр.Варна оставил без уважение жалба вх.№ 9080/20.10.2022г. по регистъра на ТД на
НАП-гр.Варна, офис Шумен, подадена от директора на Териториална дирекция
Митница Варна срещу Разпореждане изх.№ С220027-035-0309874/13.10.2022г.,
издадено от Ж.В.- публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ „Шумен“, в частта, с която е прекратено
производството по ИД № **********/2007г. по отношение на НП № 208/28.09.2012г., издадено от началника на Митница Варна. За да постанови този правен
резултат решаващият орган е приел, че към датата на издаване на разпореждането
в атакуваната му част са изтекли както двегодишната давност по чл.82, ал.1 от ЗАНН от последното действие на публичния изпълнител, така и абсолютната 10
годишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, поради което изпълнителното
производство законосъобразно е прекратено по отношение на произтичащото от НП №
208/28.09.2012г. на заместник началника на Митница Варна, публично задължение.
По тези съображения и на основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК решаващият орган отхвърлил
жалбата, като неоснователна.
Решение № 236/27.10.2022г. било съобщено на ТД Митница
Варна по електронен път на 27.10.2022г.
Несъгласен със същото, директорът
на ТД Митница Варна при Агенция Митници го оспорил пред Административен съд –
гр.Шумен с жалба вх.№ 48759-2/03.11.2022г. по описа на ТД на НАП-гр.Варна, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Процесното решение представлява
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу
него е подадена от неговия адресат, в рамките на установения за това
преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, а съображенията за това
са следните:
Оспореният административен акт е издаден
от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно -
от териториалния директор на ТД на НАП – гр.Варна. Решението е издадено в
писмена форма, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите
за установени факти. При извършената проверка съдът установи, че започването,
провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са
извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267
от ДОПК, като в хода ѝ не са били допуснати съществени нарушения на
административно производствени правила.
Обжалваното решение е съобразено и
с материалния закон, по следните съображения:
С процесното НП №
208/28.09.2012г. на Й.З.Й. е наложено административно наказание „глоба“.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с
които са наложени глоби, се изпълняват по реда за събиране на държавните
вземания. Разпоредбата на чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН предвижда, че административното наказание не
се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба.
Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила
на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието.
След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3
от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността
административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82
е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която
изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за
събирането й в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се
отнася и за висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази
алинея в сила.
Данъчноосигурителният процесуален
кодекс в чл.162 определя кои са публичните държавни и общински вземания, като в
ал. 2, т. 7 сочи като такива вземанията по влезли в сила наказателни
постановления. Разпоредбата на чл. 168, т. 3
от ДОПК предвижда възможността за погасяване на публичното вземане
по давност.
Съгласно чл. 171, ал.
1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. Алинея две предвижда и абсолютна погасителна давност
от 10 години, сочейки, че считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички
публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в
случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е
спряно по искане на длъжника.
Глобата е вид административно наказание по смисъла на чл. 13, б.
"б" ЗАНН, което се налага с наказателно постановление за
извършено административно нарушение. Давността
за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност,
е изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи
административно-наказателна репресия спрямо извършителя на административно
нарушение. Спецификата на глобата като вид административно наказание е
факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове за
реализиране на административнонаказателната отговорност и за изпълнението на
административното наказание. Освен това, давността, вкл. тази, касаеща изпълнението
на наказанието, е материално правен въпрос, а чл.79 от ЗАНН препраща към ДОПК
само относно процесулния ред за събиране на държавните вземания. От изложеното
следва, че по отношение давността за принудително изпълнение на
административното наказание „глоба“ приложение намира двугодишната давност,
регламентирана в чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН, а не петгодишната такава по
чл.171, ал.1 от ДОПК, респективно в случаите на прекъсване на същата в
хипотезата на чл.82, ал.2 от ЗАНН, започва да тече нов двугодишен давностен
срок за изпълнение на наказанието. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2
от 12.04.2017г. на ВАС по т.д.№ 3/2016г., ОСС, I и II колегия.
В настоящия казус се касае за
глоба, наложена с НП № 208/28.09.2012г.,
което е влязло в законна сила на 10.10.2012г. При това положение и считано от
10.10.2012г. е започнал да тече двугодишният давностен срок за изпълнение на
наложеното наказание. В рамките на този срок, а именно с Разпореждане за
присъединяване изх.№ 3771/2007/000002/09.01.2013г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП-гр.Варна, произтичащото от НП № 208/28.09.2012г.публично вземане е
присъединено по изпълнително дело № **********/2007г.
по описа на ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен. Разпореждането е съобщено на
длъжника на 22.01.2013г. и по този начин давността за изпълнение на наказанието
е била прекъсната (арг. от чл.82, ал.2 от ЗАНН), респективно е започнал да тече
нов двугодишен давностен срок. В рамките на този срок е изготвено искане изх.№
3771/2007/000004/20.06.2013г., с което е изискана информация от КАТ – гр.Шумен
за наличие на регистрирани МПС на името на Й.З.Й.. Следващото документирано
действие по посоченото изпълнително дело датира от 15.02.2019г., на която дата
по изпълнителното дело е издадено Постановление за налагане на обезпечителни
мерки с изх.№ 3771/2007/0008318. Т.е. от 20.06.2013г. до 15.02.2019г. не са
извършвани никакви действия, спиращи или прекъсващи давността за изпълнение на
наложеното с НП № 208/28.09.2012г. административно наказание „глоба“. При това положение
изпълнителската давност е била прекъсната на
20.06.2013г. и започналият да тече нов двугодишен давностен срок е изтекъл
на 20.06.2015г., без в рамките на този срок да са предприети действия, водещи
до спиране или прекъсване на същия, в резултат на което произтичащото от НП №
208/28.09.2012г. задължение е погасено по давност още на 20.06.2015г. поради
изтичане на обикновената изпълнителска давност по чл.82, ал.1, б.“а“ от ЗАНН.
В този смисъл направените от органите на НАП изводи в същия смисъл са съответни
на приложимите материалноправни норми, респективно, като е прекратил
производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № **********/2007г., водено срещу Й.З.Й. в частта му, касаеща НП
№ 208/28.09.2012г., издадено от заместик началника на Митница Варна, публичният
изпълнител при ТД на НАП-гр.Варна, офис Шумен е постановил законосъобразен
административен акт, жалбата срещу който правилно е отхвърлена като
неоснователна от Началника на ТД на НАП-гр.Варна.
По изложените съображения съдът
намира, че Решение № 236 от 27.10.2022 г. на Директора на ТД на НАП – гр.Варна
е постановено от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съблюдаване
на материалния закон, поради което жалбата срещу същото следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
С оглед изхода на правния спор и
своевременно заявената от Директора на ТД на НАП - р.Варна претенция за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че на основание чл.161, ал.1 от ДОПК такива се дължат от жалбоподателя в полза на ответника. Доколкото в
съдебното производство Директорът на ТД на НАП-гр.Варна е представляван от
юрисконсулт, който е заявил, че желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на учреждението, в чиято структура е издателят на акта и при
съобразяване на разпоредбата на чл. 8, ал. 1,
във вр.с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че ТД Митница Варна към
Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на ТД на НАП –
гр.Варна сума в размер на 400 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложените
съображения и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд – град Шумен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата,
депозирана от Директора на
Териториална
дирекция Митница Варна в
Агенция Митници, с адрес гр.Варна, пл.Славейков № 2, срещу Решение №
236/27.10.2022г. на Директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което е оставена без
уважение жалба вх.№ 9080/20.10.2022г. по регистъра на ТД на НАП-гр.Варна, офис
Шумен, подадена от директора на Териториална дирекция Митница Варна срещу
Разпореждане изх.№ С220027-035-0309874/13.10.2022г., издадено от Ж.В.на
длъжност публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП-гр.Варна, ИРМ
„Шумен“, в частта, с която е прекратено производството по ИД №
**********/2007г. по отношение на НП № 208/28.09.2012г.,
издадено от заместник
началника на Митница Варна.
ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница
Варна към Агенция Митници, с
адрес гр.Варна, пл.Славейков № 2, да заплати на Териториална дирекция на НАП-гр.Варна с
адрес гр.Варна – 9000, бул.Осми приморски полк № 128, деловодни разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на страните, по реда на чл.138, ал.3, във
вр.с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: