№ 42
гр. Б., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20211810101473 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за застраховането/
и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
ИВ. ИВ. Н. от Б., ул.С. п. №*, ет.*, с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. И.Ж.
от САК и съдебен адрес: Б., ул.С. О. №*, ет.*, офис * моли да бъде осъдена ЗК„Л. И.“АД,
със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н С., бул. С. ш. №*, с ЕИК: * да заплати
сумата-главница от 7718.19лв., представляваща застрахователно обезщетение за стойността
на причинените имуществени вреди на собственото му МПС-лек автомобил „А. *“ с рег. №
*, представляваща стойността на необходимия ремонт за възстановяване на описания по–
горе лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие на 02.02.2019г.,
при реализирано ПТП, за което е издаден Протокол за ПТП№ * от 02.02.2019г. от полицай
от РУ Б., за това, че на 02.02.2019г. в Б., предизвикано от ИЛ. Н. Т. от Б., който е управлявал
товарен автомобил „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *, за който автомобил има сключена
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответника, за което при същия
има образувана преписка *, както да заплати и сумата от 105.56лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 30.09.2020г. до 30.07.2021г., ведно със законната лихва върху
горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 30.07.2021г. до
окончателното заплащане, както да заплати и направените по делото разноски, за които
представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.120/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. И.Ж. от САК моли да бъдат уважени изцяло
предявените искове и се присъдят направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК: *, чрез
пълномощник юрк. Лъчезар Стоянов съгласно приложеното пълномощно, е направил
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 2434 от 15.10.2021г.,
изпратен по пощата с п.кл. от 13.10.2021г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди,
че исковите суми са недължими, тъй като същите са заявени за плащане пред друг
застраховател- ЗАД“А.“АД и няма данни при тях преписката да е прекратена. Прави
възражение относно вида, характера и степента на уврежданията, както и броя и вида на
1
увредените детайли на лек автомобил „А. *“ с рег. № *, както и твърдението, че същите са
възникнали като резултат от процесното произшествие. Обезщетението е и завишено по
размер съгласно подробно изложените за това съображения в писмения отговор. Оспорва
иска за присъждане на законна лихва за забава. Моли да се присъдят разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник юрк. А.Г. оспорва исковете, поддържа
направените възражения в писмения отговор, моли да се отхвърлят исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира направените по делото разноски, за които
представя списък за разноски по чл.80 от ГПК /л.121/.
По искане на ответника, направено в писмения отговор, съдът на основание чл.219,
ал.1 от ГПК е допуснал привличането на трето лице ИЛ. Н. Т. с ЕГН: * от Б., ж.к.С., бл.№*,
вх.*, ет.*, ап.*, за да помага на ответника.
В с.з. третото лице помагач ИЛ. Н. Т. от Б., се явява и не взема становище по
исковете.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от приложеното писмено доказателство Протокол за ПТП № * от
02.02.2019г., издаден от полицай от РУ Б. и приетата съдебно-автотехническа експертиза
/САТЕ/ с вх.№ 202 от 14.01.2022г., изготвена от в.л. инж. СТ. КР. Д., която страните не са
оспорили и съдът приема като компетентна и обоснована, се установява, че на 02.02.2019г.
около 19.05 часа в Б. лек автомобил „А. *“ с рег. № *, управляван от ищеца, се движил по
бул. Б. в посока от ул. Г.С.Р. към ул. С. П. и при движението си е достигнал до района на
кръстовището на булеварда с ул. *-ти н., където в посока ул. Г. към ул. С.С. се движил
товарен автомобил “Ф. Т.“ с рег. № *, управляван от третото лице помагач ИЛ. Н. Т..
Последният не се съобразил с разпоредбите на знак „Стоп“ и навлязъл в кръстовището,
където настъпил удар между лявата странична част на лек автомобил „А.“ и челната част на
автомобил „Ф.“, при което са нанесени щети по двата автомобили. Стойността на вредите
по лек автомобил „А.“ към 02.02.2019г. е на обща стойност за ремонта от 7718.19лв. и не е
налице тотална щета.
Видно от приложеното копие от съдебен протокол от 14.11.2019г. по НОХД №
452/2019г. по описа на РС-Б. е одобрено споразумение, с което третото лице помагач ИЛ. Н.
Т. от Б. е признат за виновен за това, че на 02.02.2019г. в Б., на кръстовище на бул. Б. и ул.*-
ти н. по ул.*-ти н. с посока на движение от ул.Г. към ул.С. С. е управлявал т.а. “Ф. Т.“ с рег.
№ * в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като
е наказан за същото деяние по административен ред- с Наказателно постановление № *г. на
Началника на РУ Б. към ОДМВР София, влязло в законна сила на 08.05.2018г., за което на
основание чл.343г, ал.1 от НК и чл.55, ал.1,т.2, б.б и ал.3 от НК във вр. с чл.42а, ал.2,т.1, т.2
и т.6 вр. с ал.3, т.1 и т.3, вр. с чл.42б, ал.1 от НК му е наложено наказание “пробация“ с
подробно посочени пробационни мерки и на основание чл.343г от НК във вр. с чл.37,
ал.1,т.7 от НК му е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
две години.
Съгласно приложеното копие от свидетелство за регистрация част І, се установява,
че към датата на ПТП на 02.02.2019г. ищецът ИВ. ИВ. Н. е собственик на лек автомобил „А.
*“ с рег. № *.
2
Страните не спорят за това, че към датата на ПТП или на 02.02.2019г. за
управляваният от трето лице помагач ИЛ. Н. Т., признат за виновен, че е управлявал МПС в
срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е
наказан за същото деяние по административен ред с Наказателно постановление, товарен
автомобил марка т.а. “Ф. Т.“ с рег. № * е имал валидна сключена застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите при ответното дружество ЗК„Л. И.“АД, със срок от
10.10.2018г. до 10.10.2019г. Последното се установява и от приложеното писмено
доказателство-копие от проверка за сключена застраховка „ГО“ от Гаранционен фонд.
Не е спорно и обстоятелството, че ищецът първоначално е предявил претенцията за
заплащане на застрахователно обезщетение пред ЗАД „А.“АД с оглед сключена застраховка
„Каско“ на увредения лек автомобил А., за което е образувана преписка по щета № *, където
е извършен оглед на автомобила, опис-заключение заедно с фото албум. Горното се
установява и от приложеното копие от описаната преписка, водена в ЗАД „А.“АД.
От писмо с изх. № Л-1181 от 22.02.2022г., издадено от ЗАД „А.“АД, се установява, че
не е изплащано застрахователно обезщетение по преписка по щета № *.
С искане, получено от ответника на 30.06.2020г., ищецът е поискал заплащане на
застрахователно обезщетение от ответното дружество с оглед сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на т.а. “Ф. Т.“ с рег. № *, който е участник в ПТП
на 02.02.2019г.
Видно от писмо с изх.№ 1765 от 18.02.2021г. ответникът е отказал да заплати на
ищеца застрахователно обезщетение, тъй като има образувана преписка за заплащане на
застрахователно обезщетение пред друг застраховател за същите увреждания и няма данни
същата да е прекратена, както и не е представен оригинал на Протокол за ПТП.
Исковата молба по настоящето гражданско дело № 1473/2021г. е предявена от ищеца
срещу ответника на 30.07.2021г., т.е. повече от 3 месеца след получения отказ за заплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лекия автомобил.
Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно
обезщетение до момента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
така предявеният главен осъдителен иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД са допустими.
От приложените писмени доказателства се установява, че ищецът е предявил
претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество
на 30.06.2020г., посочил е банкова сметка, а исковата молба е подадена на 30.07.2021г., към
който момент е бил изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен
рекламационен срок. Следва да се посочи, че във връзка с посочения срок като предпоставка
за допустимостта на иска в Определение № 332 от 19.07.2018 г. по ч. т. д. No 1614/2018 г., I
т.о. на ВКС е прието, че изискването от страна на застрахователя на допълнителни
документи, извън представените от увреденото лице по чл. 498, ал. 2 от КЗ, при положение,
че разпоредбата на чл. 496, ал. 3 от КЗ защитава ползвателя на застрахователна услуга, ако
той не е представил определени документи, срещу отказа на застрахователя да се произнесе
по основателността на претенцията му, е недобросъвестно поведение, в разрез със
законовото му задължение да даде мотивиран отговор по застрахователната претенция,
както и е в недопустимо отклонение от забранителната разпоредба на чл. 106, ал. 5 от КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията
задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по
3
силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на
обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в
посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези.
Разгледан по същество, съдът намира, че главният иск за сумата-главница от
7718.19лв./седем хиляди седемстотин и осемнадесет лева и 19 стотинки/ след допуснато
изменение на иска по чл.214, ал.1 от ГПК, представляваща застрахователно обезщетение за
стойността на причинените имуществени вреди на МПС-лек автомобил „А. *“ с рег. № *,
представляваща стойността на необходимия ремонт за възстановяване на описания по–горе
лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие на 02.02.2019г. в
резултат на ПТП в Б., предизвикано от трето лице помагач ИЛ. Н. Т. при управление на
товарен автомобил „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *, който е със сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното дружество, за което
при ответника има образувана преписка * от 30.06.2020г., е основателен и следва да се
уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380
от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи наличието
на виновно и противоправно поведение на водач/и на МПС, в резултат на което ищецът е
претърпял имуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие на причинна
връзка между деянието и вредите; наличие на договор/и за застраховка гражданска
отговорност, сключен/и между ответника и виновния/те водач/и; реализиран в хода на
действие на същия/те застрахователен риск.
В случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения пряк иск на
увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение, което е получено от ответника на
30.06.2020г., за което ответникът е образувал преписка *от 30.06.2020г. Не е спорно и
обстоятелството, че ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Задължителна за гражданския съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния
съд по реда на чл. 78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на
наказателното производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично
установено извършването на противоправното деяние от третото лице помагач ИЛ. Н. Т., за
което същият е признат за виновен и му е наложено наказание „пробация“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ с влязло в сила на 14.11.2019г. споразумение по НОХД №
452/2019г.г. по описа на РС-Б., като ИЛ. Н. Т. е нарушил правилата за движение по
пътищата като е управлявал МПС, за което има сключена застраховка „ГО“ в срока на
изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ и е причинил
процесното ПТП на 02.02.2019г. в Б. между управлявания от него товарен автомобил и лек
автомобил А.3, собственост и управлявано от ищеца, както не се е съобразил и с
4
разпоредбата на знака „Стоп“, в резултат на което е причинили имуществени вреди на лек
автомобил „А. 3“, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият съд е длъжен да
приеме за установени както факта на виновно извършване на деянието от лицето ИЛ. Н. Т.,
в резултат на което е настъпило процесното ПТП на 02.02.2019г. и неговата
противоправност, така и на причинените от деянието имуществени вреди на лекия
автомобил, собственост на ищеца. Механизмът на настъпване на ПТП на 02.02.2019г. в Б.
между лек автомобил „А. *“ с рег. № * и товарен автомобил „Ф.“, модел „Т.“ с рег. № *, се
установява и от приложения Протокол за ПТП и приетата САТЕ, изготвена от в.л. инж.Д..
От последната се установи вида и размера на вредите, както и наличие на причинна връзка
между деянието и вредите.
Неоснователно е възражението на ответника, че размерът на вредите е завишен.
Доказателства за това не са събрани по делото.
На следващо място по делото безспорно се установи, че за товарния автомобил „Ф.“,
модел „Т.“ с рег. № *, управляван от виновния за настъпване на процесното ПТП трето лице
помагач ИЛ. Н. Т. към датата на произшествието на 02.02.2019г. е имало сключен валиден
договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ответника ЗАД
със срок от 10.10.2018г. до 10.10.2019г.
При така събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на
лек автомобил А.3, негова собственост като за възстановяване на увредените части след
ремонта е необходима сумата от 7718.19лв.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка гражданската отговорност на причинителя на вредите на ищцовото имущество-
лек автомобил при ПТП. Действителният размер на вредите се установява от писмените
доказателства и приетото от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза
/САТЕ/, а именно в размер на сумата от 7718.19 лв., поради което предявеният иск по чл.
432 от КЗ се явява основателен за този размер и следва да бъде уважен.
По делото се установи от приложеното писмено доказателство-писмо от ЗАД“А.“АД,
че за процесните вреди на ищеца не е заплащано застрахователно обезщетение по сключен
договор „Каско“. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че искът е
неоснователен само защото ищецът е претендирал плащане на застрахователно обезщетение
за същите вреди на лекия автомобил, причинени при ПТП на 02.02.2019г. в Б. от друг
застраховател, тъй като тази претенция не е удовлетворена.
По отношение на искането за заплащане на сумата от 105.56лв./сто и пет лева и 56
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 30.09.2020г. до 30.07.2021г.
върху сумата-главница от 7718.19лв., е основателно и следва да се уважи, по следните
правни съображения:
Установи се, че ищецът е депозирал писмено искане до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилите вреди на собствения му автомобил
при ПТП на 02.02.2019г., което искане ответникът е получил на 30.06.2020г., съгласно
приложената обратна разписка. Три месеца след изтичане на този срок, а именно от
01.10.2020г. е в забава до деня на предявяване на иска на 30.07.2021г. Съгласно онлайн
калкулатор за изчисляване на законна лихва върху сумата от 7718.19лв. за периода от
01.10.2020г. до 30.07.2021г. е в размер на 649.67лв. Ищецът не е направил изменение на
размера на акцесорния иск по реда на чл.214 от ГПК, за което следва да се уважи за
предявения размер от 105.56лв.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по съществото на спора и съгласно чл. 78, ал. 1 от
5
ГПК ответникът ще следва да заплати на ищеца сумата от 1288.73лв. за направени разноски
по делото за платени държавни такси, депозит за вещо лице и платено адвокатско
възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„Л. И.“АД, със седалище и адрес на управление: гр.С., р-н С., бул. С. ш.
№*, с ЕИК: * да заплати на ИВ. ИВ. Н. от Б., ул.С. п. №*, ет.*, с ЕГН: ********** сумата-
главница от 7718.19лв./седем хиляди седемстотин и осемнадесет лева и 19 стотинки/,
представляваща застрахователно обезщетение за стойността на причинените имуществени
вреди на собственото му МПС-лек автомобил „А. *“ с рег. № *, представляваща стойността
на необходимия ремонт за възстановяване на описания по–горе лек автомобил към датата на
настъпване на застрахователното събитие на 02.02.2019г., при реализирано ПТП, за което е
издаден Протокол за ПТП№ * от 02.02.2019г. от полицай от РУ Б., за това, че на 02.02.2019г.
в Б. ПТП е предизвикано от ИЛ. Н. Т. от Б., който е управлявал товарен автомобил „Ф.“,
модел „Т.“ с рег. № *, за който автомобил има сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите с ответника, за което при същия има образувана преписка
*, както да заплати и сумата от 105.56лв./сто и пет лева и 56 стотинки/, представляваща
законна лихва за забава за периода от 01.10.2020г. до 30.07.2021г., ведно със законната
лихва върху горната сума-главница, считано от датата на подаване на исковата молба на
30.07.2021г. до окончателното заплащане, както да заплати и сумата от 1288.73лв./хиляда
двеста осемдесет и осем лева и 73 стотинки/ за направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице ИЛ. Н. Т. с ЕГН: * от Б.,
ж.к.С., бл.№*, вх.*, ет.*, ап.*, който помага на ответника ЗК„Л. И.“АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6