РЕШЕНИЕ
№ 33 / 6.10.2016г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд Разград
На двадесети
септември, две хиляди и шестнадесета година
В публичното
съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА
Секретар: Н.Р.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията
Гражданско
дело № 242 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
Подадена е искова молба от И.А.Г., с която
ищецът моли съда да осъди Община Цар
Калоян, представлявана от Кмета Д. А. да му заплати сумата 50 000лв.,
предявена като частичен иск от иск в размер на 172 836,65 лв.,
представляваща претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие
извършено залесяване на 309,560дка земи, собственост на ответната община, мораторна
лихва в общ размер 16 019,38лв., включваща 14 295,16лв. за периода
1.04.2009г. – 22.11.2011г. и 1 724,22лв. за периода 9.02.2015г. –
12.06.2015г., дължима върху претендираната сума по частичния иск и законна
лихва върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното
окончателно изплащане. Ищецът твърди, че Община Цар Калоян е сключила договор с
ДФ”Земеделие”, по силата на който е поела задължение да залеси 557 дка
изоставени и ерозирали общински земи, представляващи четири имота, срещу което
е следвало да получи от Фонда 284 106лв. След проведена обществена поръчка
общината е определила залесяването да се извърши от Държавна дивечовъдна станция
„Каракуз”, преобразувана в ДП”Държавно ловно стопанство „Каракуз””. С последния
ЕТ”Г. – И.Г.” е сключил договор за съвместна дейност и е бил фактическият
изпълнител на залесяването. Едноличният търговец бил заличен на 7.05.2014г. и
настоящата искова молба е подадена от физическото лице И.Г., който счита, че
притежава процесуална легитимация. Ищецът твърди още, че пред ОС Разград е
водено т.д. № 85 / 2011г. между ДП”ДЛС-Каракуз”
и Община Цар Калоян с
правно основание чл.266 ЗЗД за изпълнение на поетото по търговската сделка
– договор
за извършване на залесителните дейности,
парично задължение в размер на 332 736,00лв., предявен частично до размера
на 50 000лв., ведно със законна лихва и 19 813,99лв. за обезщетение за
забава на частично претендираната с
главния иск сума от 50 000лв. В процеса ЕТ”Г. – И.Г.” е участвал като
трето лице – помагач на ДП”ДЛС-Каракуз”. С влязло в сила решение исковете са
отхвърлени като неоснователни. При това положение ищецът счита, че за него не
съществува друг процесуален ред, по който да защити правата си във връзка с
извършените залесителни дейности. В съдебно заседание И.Г. поддържа предявените
искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Община Цар
Калоян, представлявана от Кмета Д. А., е подал писмен отговор, в който по
същество оспорва основателността на исковата молба с твърдение, че между
страните не са налице договорни правоотношения и че влязлото в сила
отхвърлително решение по т.д. № 85 / 2011г. на РОС има установително действие,
вкл. и по въпроса за недължимост на сумите от Община Цар Калоян. Твърди още, че
вземането на ищеца е погасено по давност. В съдебно заседание становището се
поддържа от процесуалния представител на ответника, който навежда и довод, че
търговското предприятие на ЕТ”Г. – И.Г.” е прехвърлено на друго юридическо лице
и при настъпилото правоприемство физическото лице И.Г. не притежава
материалните права, произтичащи от сключения договор за съвместна дейност
между Държавна дивечовъдна станция
„Каракуз” и ЕТ”Г. – И.Г.”.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа
обстановка:
На 13.08.2007г.
е сключен договор № 2954 / 10.08.2007г. между ДФ”Земеделие” и Община Цар Калоян
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната
присъединитилена програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в
Република България /САПАРД/. По силата на договора, Фондът се е задължил да
предостави на общината безвъзмездна финансова помощ за извършване на посочените
в одобрен проект дейности, изразяващи се в залесяване на 556,756дка изоставени
земеделски земи. От предвидените за
залесяването разходи в размер на
300 264,15лв., като инвестиционен
разход по проекта е одобрена субсидия в размер на 284 106лв., включваща и
дължимата от Фонда към общината безвъзмездна финансова помощ. Предвидено е
залесителната дейност да се извърши след обявяване на процедура по възлагане на
обществена поръчка.
Във връзка с намерението си да участва в
процедурата по ЗОП, на 6.12.2007г. ДДС”Каракуз” сключил договор за съвместна
дейност с ЕТ”Г. – И.Г.”, по силата на който се договорили да обединят усилията
си за залесяване на 557 дка изоставени земеделски земи и ерозирали ниви на територията
на Община Цар Калоян, ведно с предварителна подготовка на терена и почвата и
други дейности. Предвиденото участие в печалбите и загубите от съвместната
дейност е уговорена, както следва: 55 % за ДДС”Каракуз” и 45 % за ЕТ”Г. –И.Г.” .
След провеждане
на процедурата по ЗОП, инвестиционният проект за залесяване на изоставени
земеделски земи е възложен за изпълнение
на ДДС”Каракуз”. Между същия в качеството му на изпълнител и Община Цар Калоян
в качеството й на възложител е сключен договор № 4 / 10.01.2008г. с предмет
залесяване на 557 дкда изоставени и ерозирали земеделски земи на територията на
Община Цар Калоян, ведно с предварителна подготовка на терена и почвата
съгласно изготвена техническа документация, на стойност 277 280лв. Уговорен
е срок за завършване на дейността. Страните са предвидили приемането и
предаването на обекта, в който се осъществява залесяването, да се извършва с
приемо-предавателни протоколи.
В настоящия
съдебен процес са представени шест протокола, подписани от кмета на Община Цар
Калоян като възложител и от представител на ДДС”Каракуз” като изпълнител,
от които се установява следното: с
приемо-предавателен протокол № 1 / 28.03.2008г. са извършени предварителни и
залесителни дейности в общински имот с кадастрален № 018001 на стойност
172 675,46лв. С приемо-предавателен протокол № 2 / 30.04.2008г. са
извършени предварителни и залесителни дейности в общински имот с кадастрален №
028004 на стойност 49 572,04лв. С приемо-предавателен протокол № 3 /
30.04.2008г. са извършени предварителни дейности в общински имот с кадастрален
№ 018001 на стойност 8 460,10лв. С приемо-предавателен протокол № 4 /
22.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в същия общински
имот с кадастрален № 018001 на стойност 20 733,37лв. С приемо-предавателен
протокол № 5 / 23.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в
общински имот с кадастрален № 030001 на стойност 44 830,03лв. С приемо-предавателен
протокол № 6 / 23.10.2008г. са извършени предварителни и залесителни дейности в
общински имот с кадастрален № 029028 на стойност 36 465лв.
ДФ”Земеделие” е
постановил отказ с изх. № 01-0800 / 1636 от 7.12.2009г. за изплащане на Община
Цар Калоян на финансовата помощ в размер 284 106лв. по сключения договор №
2954 / 10.08.2007г., като Фондът се е позовал на несъответствия между
действително извършената инвестиция и документите по одобрения инвестиционен
проект, както и на нарушение на ЗОП от страна на Общината във възка със
сключване на анекс към договора с ДДС”Каракуз”.
Предвид
постановения от Фонда отказ, Община Цар Калоян е отказала изплащане на
извършената работа на изпълнителя ДП”ДЛС”Каракуз” /с предишно наименование
ДДС”Каракуз”/, за което кметът на общината е уведомил последния с писмо,
регистрирано при изпълнителя с вх. № В – 75 / 7.01.2010г.
ДП”ДЛС „Каракуз”
е подал искова молба срещу Община Цар Калоян, с която е претендирал от общината
изпълнение на поетото по сключения между тях договор задължение за плащане на
извършената работа в размер на 50 000лв., предявен като частичен иск от
сумата 332 736лв., както и мораторна лихва в размер на 19 813,99лв.
върху цената на частично предявения иск. ЕТ”Г. – И.Г.” е бил конституиран като
трето лице – помагач на страната на ищеца. С решение № 9 / 31.05.2013г.,
постановено по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград, влязло в сила на 9.02.2015г.,
претенциите на ДП”ДЛС „Каракуз” срещу Община Цар Калоян са отхвърлени като
неоснователни. В отношенията с Община Цар Калоян, ЕТ”Г. – И.Г. е обвързан от
установителното действие на решението, съгл. чл.223 ал.1 ГПК, а именно че договор
№ 4 / 10.01.2008г. не е изпълнен точно по време и обем залесителни работи и
брой фиданки и предвид уговорените в него клаузи общината не дължи
възнаграждение на съконтрахента си ДП”ДЛС „Каракуз”.
По делото е изготвена комплексна
лесотехническа и оценителна експертиза, заключението по която съдът приема като
изготвено от лица в кръга на техните компетенции, след запознаване с всички
материали по делото, проверка в счетоводствата на Община Цар Калоян, ДП”ДЛС
„Каракуз” и документацията, съхранявана при ищеца от заличения ЕТ”Г. – И.Г.”.
Съгласно представеното заключение, подписано от двете вещи лица и поддържано от
тях в съдебно заседание, общата стойност на извършените мероприятия от ЕТ”Г. – И.Г.”
по залесяване на общински имоти №№ 018001, 030001, 029028 и 028004 е
79 081,82лв. По въпроса за пазарната стойност на всеки от имотите преди
започване на залесителните дейности и към настоящия момент, вещите лица правят
извод, че увеличената стойност на имот с
кад. № 028004 е 17 864лв.; увеличената стойност на имот с кад № 030001 е
15 551лв.; увеличената стойност на имот с кад. № 029028 е 18 523лв. и
увеличената стойност на имот с кад. № 018001 е 61 017лв. В с.з. експертите
уточняват, че няма разлика в стойностите на имотите към настоящия момент и към
момента на подаване на исковата молба. Общо стойността на четирите имота към
момента на предявяване на исковете се е увеличила със 112 955лв. В
заключението е направен извод, базиран на наличните по делото документи, че
залесителните мероприятия в четирите общински имота в землището на
с.Костанденец, общ. Цар Калоян, са започнали през м.януари, 20018г. и са
приключили със залесявавнето в имот № 029028 и подписване на приемо – предавателен
протокол № 6 / 23.10.2008г. Към датата на подаване на исковата молба имотите са
залесени с акациеви насаждения, вече 7-годишни. Вещите лица представят актуални
скици на имотите, видно от които съгласно одобрените със заповед № РД-18-21 /
23.03.2016г. на изп.директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри
на с.Костанденец, имот № 030001 представлява поземлен имот с идентификатор
38830.30.1; имот № 029028 представлява
поземлен имот с идентификатор 38830.29.28; имот № 028004 представлява поземлен
имот с идентификатор 38830.28.4 и имот № 018001 представлява поземлен имот с
идентификатор 38830.18.1. Начинът на трайно ползване на всички имоти е пасище,
а трайното предназначение на територията – земеделска. Вещите лица обясняват в
с.з., че след извършеното залесяване, четирите имота фактически са станали
горски територии; има издадени таксационни описания и към горско-стопанските
планове са включени три от имотите, а четвъртият е изпуснат.
Във
връзка с представено удостоверение от ТР за заличаване на ЕТ”Г. – И.Г.” и
отбелязано прехвърляне на търговско предприятие, както и твърдението на ищеца,
че като физическо лице е приемник на заличения ЕТ, съдът е дал указание на
същия да ангажира доказателства в подкрепа на своето твърдение. Ищецът не е
представил доказателства в тази насока, а единствено твърди, че след заличаване
на ЕТ, физическото лице се явява правоприемник на правата на търговеца. След
проверка в Търговския регистър се установява, че с договор за покупко-продажба
на предприятие с нотариална заверка на подписите от 25.04.2014г., ЕТ”Г. – И.Г.”
е продал търговското си предприятие на „Г.”ООД като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения. Прехвърлянето е регистрирано на 7.05.2014г.
по партидите в ТР на ЕТ”Г. – И.Г.” и на „Г.”ООД. На същата дата е извършено
заличаване на едноличния търговец.
При
така установената фактическа страна, съдът направи следните изводи: Предявеният
иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е неоснователен поради погасяването по
давност на вземането на ищеца от ответника. Възражение в тази насока е
направено изрично от ответника в срока по чл.131 ГПК. Ищецът възразява в
представената писмена защита, че началото на давностния срок следва да се счита
от момента на влизане в сила на решението по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград,
защото от този момент за него е възникнало правото да търси вземането си по
реда на чл.59 ЗЗД. За да се разреши поставения от страните спор във връзка с
погасяване на вземането по давност, следва
да се изясни от кой момент започва да тече общата петгодишна давност в разглеждания
случай. Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. При неоснователното обогатяване
основанието за разместване на благата липсва. Неоснователността на
преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго
съществува при самото преминаване, а не в последващ момент, поради което следва
да се приеме, че вземането става изискуемо от деня на преминаване на благата от
имуществената сфера на ЕТ”Г. *** Калоян /в този смисъл вж. т.7 от ППВС № 1 / 28.05.1979г./.
Със съставените в периода от 28.03.2008г. до 23.10.2008г. приемо-предавателни
протоколи, Община Цар Калоян е приела всички залесителни дейности, фактически
извършени от ЕТ”Г. – И.Г.”. Последната дата, на която са приети извършените
залесителни дейности от общината чрез ДДС „Каракуз” /предвид обстоятелството,
че това лице е нейн съконтрахент по договор № 4 / 10.01.2008г./, е 23.10.2008г., когато е съставен и
подписан приемо-предавателен протокол № 6. Петгодишната давност е изтекла на 23.10.2013г.
Исковата молба е подадена след тази дата, поради което съдът приема, че
възражението за изтекла погасителна давност е основателно. Претенцията е
погасена по давност и само на това основание следва да бъде отхвърлена.
Предявяването на частичен иск по т.д. № 85 / 2011г. на ОС Разград, водено между
други страни и на различно основание, приключило с отхвърлително решение, нито
е прекъснало, нито е спряло давността. Обратното разбиране, изложено от ищеца,
че давността спрямо него започва да тече от влизане в сила на решението по т.д.
№ 85 / 2011г., не намира опора в чл.115 и чл.116 ЗЗД. От неоснователността на
главния иск следва извод за неоснователност на иска за мораторни лихви и претенцията
за присъждане на законната лихва.
Отделно от това, искът на И.Г. е
неоснователен и поради обстоятелството, че при заличаването на ЕТ”Г. – И.Г.”,
търговското предприятие на едноличния търговец е прехвърлено като съвкупност от
права, задължения и фактически отношения на друго юридическо лице – „Г.”ООД, по
реда на чл.15 ТЗ. Установено бе от фактическа страна, че разходите за
залесяване на четирите общински имота са извършени от ЕТ”Г. – И.Г.”, т.е. към
момента на предаването на извършените залесителни дейности на Община Цар Калоян
– 23.10.2008г., едноличният търговец се е обеднил за сметка на общината и за
него е възникнало правото да търси обезщетение от обогатилото се за сметка на
неговото обедняване лице. Прехвърлянето на това право към „Г.”ООД е настъпило
към момента на сключване на договора по чл.15 ТЗ, т.е. на 25.04.2014г.
/вписването му на по-късна дата в ТР има само оповестително действие/. Физическото
лице И.Г. – ищец в настоящия процес, не се явява универсален правоприемник на
заличения ЕТ”Г. – И.Г.”, каквото би било положението при заличаване на ЕТ в
случая на чл.60а ТЗ. Правоприемник на всички права, заздължения и фактически
отношения на заличения едноличен търговец се явява „Г.”ООД, считано от
25.04.2014г. Следователно, към момента на предявяване на исковата молба на
15.06.2015г., физическото лице И.Г. вече не е притежавал материалното право на
обезщетение по чл.59 ЗЗД. Горните съображения водят до извод за неоснователност
на предявените искове и по същество на правния спор. Представеното с писмената
защита разпореждане по т.д., водено пред АС Велико Търново като практика
относно приемство на правата на ЕТ в полза на физическото лице, е неотносимо
към спора. В разпореждането е разгледано процесуалното право на ФЛ да продължи
участието си в процес, в който страна е бил ЕТ преди неговото заличаване и
третира въпроса с материалното правоприемство в лицето на „Г.”ООД през призмата
на процесуалноправната норма във висящ процес, съдържаща се в чл.226 ГПК.
Не може да се приеме твърдението на ищеца,
че разгледаните по-горе въпроси са разрешени с определението по приложеното ч.гр.д.
№ 38 / 2016г. на ВКС, І г.о. С това определение съдът е разгледал
процесуалноправните предпоставки за предявяване на иска, а не неговите
материалноправни аспекти, каквито са въпросите за погасяване на вземането по
давност и прехвърлянето на материалното право с договор за прехвърляне на
търговско предприятие.
Обобщавайки изложеното, съдът приема, че предявените
искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.
Ответникът претендира присъждане на
направените разноски. Същият е бил представляван от адвокат, на когото е платил
възнаграждение по банков път в размер 2 000лв., за което е представил
извлечение от сметка. Съобразно изхода от правния спор и на осн. чл.78 ал.3 ГПК, И.Г. следва да бъде осъден да заплати на Община Цар Калоян сумата
2 000лв. за направени деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете, предявени от И.А.Г. ЕГН **********,***,
за осъждане на Община Цар Калоян, с адрес гр.Цар Калоян, пл.”Демокрация” № 1, представлявана
от кмета Дауд Аляовлу да му заплати сумата 50 000лв., предявена като
частичен иск от иск в размер на 172 836,65 лв., представляваща
претендирано обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие извършено
залесяване на 309,560дка земи, собственост на Община Цар Калоян, мораторна
лихва в общ размер 16 019,38лв., включваща 14 295,16лв. за периода
1.04.2009г. – 22.11.2011г. и 1 724,22лв. за периода 9.02.2015г. –
12.06.2015г., дължима върху претендираната сума по частичния иск и законна лихва
върху същата сума от датата на предявяване на исковата молба до нейното
окончателно изплащане, като неоснователни.
Осъжда И.А.Г. *** Калоян сумата
2 000лв. за направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
НР