Решение по дело №160/2022 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                           № 320

 

гр. Русе, 05.12.2023 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Русе, V състав, в публичното заседание на 30 ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

 

Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

 

 

при участието на секретаря     БИСЕРКА ВАСИЛЕВА     и      прокурора      ЕМИЛИЯН ГРЪНЧАРОВ като разгледа докладваното от съдия      ВЪРБАНОВА      адм. дело № 160 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, м. Слатина — Индустриален парк № 19, представлявано от Х.А. Х., чрез пълномощници адвокат Т.Т. и адвокат В.В., против Ревизионен акт № Р-29002920006668-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от О.К.М. – началник сектор „Ревизии и проверки“ – 3 в отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО, орган, възложил ревизията, и Е.К.З. – главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който са установени резултати по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г., ведно с начислените лихви за забава, потвърден с Решение № 349 от 07.03.2022 г. от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите. РА касае извършеното по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) преобразуване на декларираните финансови резултати за 2014 г. и 2015 г. със суми в размер на 2 105 219.12 лв. (2014 г.) и 4 003 225.40 лв. (2015 г.) и установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 610 844,45 лева и съответната лихва, изчислена към 21.12.2021 г. върху главницата в размер на 400 638,46 лева. Наведени са доводи, че ревизионният акт е издаден от некомпетентен орган, като се явява издаден при съществени нарушения и неспазване на изискванията на данъчното законодателство, като се твърди, че фактическите констатации и правни изводи са незаконосъобразни, необосновани и в противоречие с действителните фактически правоотношения. В заключение се иска ревизионният акт да бъде отменен изцяло. Претендира се и присъждането на деловодни разноски, съгласно представен списък на разноските (л. л. 1074 и 1075 от делото).

Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – София, чрез процесуалния си представител, счита същата за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, също съгласно представен списък на разноските (л. 1089 от делото).

РОП, в качеството на контролираща страна, дава заключение за частична основателност на жалбата по същество.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, намира за установено следното:

Настоящото ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗПР) № Р-29002920006668-020-001 от 05.11.2020 г., издадена от Г. С. С., на длъжност началник сектор „Ревизии“, с която е възложено извършването на ревизия на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и за данък върху добавената стойност за периодите от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. Тази заповед е връчена по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 05.11.2020 г. и съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, считано от тази дата тече определеният тримесечен срок за извършване на ревизията. Същият изтича на 05.02.2021 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е променян със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-29002920006668-020-002 от 25.01.2021 г. На 19.03.2021 г. със Заповед на изпълнителния директор на НАП № Р-29002920006668-ЗИД-001 от 19.03.2021 г. и със ЗИЗВР № Р-29002920006668-020-003 от 22.03.2021 г. срокът за приключване на ревизията е удължен до 05.07.2021 г.

Със Заповед № Р-29002920006668-023-001 от 07.04.2021 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК ревизионното производство е спряно и съответно е възобновено със Заповед № Р-29002920006668-143-001 от 08.07.2021 г. Спирането на ревизионното производство е във връзка с подадена от дружеството молба, с която се иска допълнително време за подготовка и превод на изисканите документи и писмени обяснения, включително касаещи и трансферно ценообразуване.

На 18.05.2021 г., със Заповед № ГДО-62 от 20.05.2021 г. преписката е иззета от Г. С. поради преназначаването му на друга длъжност и разглеждането и решаването й е възложено на О.К.М., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки - 3" към отдел „Контрол" при ТД на НАП ГДО, определена да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 3, във връзка ал. 1, т. 4 от Закона за национална агенция за приходите (ЗНАП) със Заповед № ГДО-57 от 18.05.2021г. на директора на ТД на HAП ГДО.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-29002920006668-092-001 от 22.10.2021 г., връчен по електронен път на 25.10.2021 г. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК е подадено възражение срещу констатациите в доклада. След преценка и анализ на изложените от ревизираното дружество аргументи и съображения, органите по приходите са приели възражението за неоснователно.

Ревизията приключва с издаването на РА № Р-29002920006668-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от О.К.М., на длъжност началник сектор, орган, възложил ревизията, и Е.К.З., на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен на 21.12.2021 г. по електронен път.

Процесната ревизия е първа зa спорните периоди и видове задължения.

Констатирано е, че „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е част от групата ВИТТЕ, като едноличен собственик на капитала на дружеството в размер на 6 467 500.00 лв. е чуждестранно юридическо лице ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия. Дружеството е собственик на завод за сглобяване в гр. Русе, чиято основна дейност през ревизираните данъчни периоди е свързана с разработването и производството на автомобилни компоненти - ключалки за капаци и капачки за заключване на седалки, ключови гарнитури, водачи и автоматична система за компенсация на толеранси Витол.

В хода на ревизионното производство са били предприети редица процесуални действия, подробно описани в констативната част на РД, който по силата на чл. 120, ал 2 от ДОПК е неразделна част от издадения РА.

След анализ на събраната и приобщена счетоводна и търговска документация ревизиращият екип е приел, че са налице основания за коригиране на деклариранитe oт дружеството задължения по ЗКПО, както следва:

1. За данъчен период 2014 г.  С ГДД по чл. 92, ал. 1 от 3KПO вх. № 1800И0091032 от 31.05.2015 г., „BИTTE АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е декларирал  счетоводен финансов резултат /печалба в размер на 2 414 083.63 лв. и е формиран данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 1 701 516.49 лв. След извършеното от ревизиращия екип увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя със сума в размер на 2 105 219.12 лв. е определен данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 3 806 735.61 лв. След преобразуване е определен дължим корпоративен данък за 2014 г. в размер на 380 673.56 лв., при деклариран от лицето данък за периода в размер на 170 151.65 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 153 326.56 лв.

2. За данъчен период 2015 г. С ГДД по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО вх. № 1800И0124481 от 29.03.2016 г., „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е декларирал  счетоводен финансов резултат /печалба в размер на 1 850 524.04 лв. и е формиран данъчен финансов резултат данъчна печалба в размер на 1 050 942.68 лв. След извършеното от ревизиращия екип увеличение на финансовия резултат на жалбоподателя със сума в размер на 4 003 225.40 лв. е определен данъчен финансов резултат - данъчна печалба в размер на 5 054 168.08 лв. След преобразуване е определен дължим корпоративен данък за 2015 г. в размер на 505 416.81 лв., при деклариран от лицето данък за периода в размер на 105 094.27 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 247 311.90 лв.

Обшият размер на определените в констатациите на РД допълнителни задължения за корпоративен данък произтича от:

1/. преобразуване на финансовите резултати на дружеството в посока увеличение със сума в размер на 5 889 577.18 лв., представляваща част от отчетените от лицето разходи за лицензионни такси през периода.

Ревизиращият екип е установил, че през процесните периоди, в изпълнение на сключен на 16.12.2011 г. Рамков договор за лицензионни такси „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е заплащал лицензионни такси на ВИТТЕ - ФЕЛБЕРТ ГМБХ & КО, КГ, Германия от 01.01.2012 г., като средната такса за лиценза е определена в размер на 14.6% и се договаря въз основа на нетните стойности на фактурите, които лицензополучателят в случая ревизираното лице е фактурирал директно на крайния клиент. Страните са се договорили, че лиценза от 14.6% се състои от разходи за разработка в размер на 6.6%, административни разходи в размер на 5.0% и възможност за ноу-хау /трансфер на и възможност за извличане на печалба/ в размер на 3.0%.

 Съгласно договора, възнаграждението, изплатено в полза на ВИТТЕ - ФЕЛБЕРТ ГМБХ & КО, КГ, Германия има за цел да компенсира немското дружество за извършените от него разходи, направени при разработването и инсталирането на процесите до готовност за серийно производство и направените в тази връзка административни разходи, включително и обичайната за бранша печалба.

С Анекс от 04.01.2013 г. към Рамковия договор за лицензионни такси е изменен размерът на дължимите лицензионни такси, като същият е определен на 14.2% и се състои от следните елементи: 5.0% патенти; 0.9% предварителна разработка; 3.3% производство ноу-хау; 2,0% преместване индустриализация; 1.0% марка и 2.0% маркетинг. От така описаните елементи 8.4% формират компонента разходи за административна и развойна дейност и 5.8% формират компонента производство.

По силата на така описания договор, през ревизираните данъчни периоди жалбоподателят е отчел разходи за лицензионни такси, както следва: за 2014 г. в размер на 3 423 926.41 лв. и за 2015 г. в размер на 6 532 263.58 лв.

С оглед изясняване на фактическата обстановка с Протокол № П-2900291 9155826-073-001 от 16.06.2020 г. са присъединени доказателства, събрани в хода на предходно контролно производство, в т.ч. и Документацията по трансферно ценообразуване на ревизираното лице за периода 2013 г. - 2015 г. Видно от приобщените документи дружеството плаща лицензионната такса за използването на ценни нематериални активи, разработени от централата във Фелберт, Германия /в т.ч. ноу-хау; интелектуална собственост - търговски марки, бранд; отношения с клиенти; други/, както и за определени важни функции, изпълнявани от централата в полза на ревизираното лице. Лицензионната такса се определя като процент от продажбите, направени от жалбоподателя във връзка с получените от ВИТТЕ-ФЕЛБЕРТ ГМБХ & КО, КГ, Германия, нематериални активи, като за ревизираните данъчни периоди същата е в размер на 14.2% от всички директни продажби на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, извършени на външни несвързани клиенти.

От приложената документация е установено още, че от ревизираното лице не е извършено изследване за съответствието на заплащаните от него лицензионни такси с пазарните цени, а е прието, че най-подходящ за анализиране и сравнение на сделките е Методът на транзакционната нетна печалба (МТНП) с прилагане на индекса възвръщаемост на активите (ВА). От ревизиращите е констатирано и че от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД са използвани данни от тригодишен период при тествана страна - ревизираното дружество.

С оглед гореизложеното и в съответствие с правилото на т. 1.64 от Ръководството на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно прилагането на принципа на независимите пазарни отношения на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № Р-29002920006668-040-003 от 29.03.2021 г., с което от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е изискано да представи всички фактури за лицензионна такса за периода 2014 г. - 2015 г., придружени с платежни документи, справка за калкулация/формиране на фактурираната сума, писма, справки или други документи, придружаващи фактурите, в които е описано как е определена общата стойност по съответната фактура. Изискани са и документи и доказателства за наличието на пазарен характер на определената лицензионна такса за периода 2014 г. - 2015 г. В отговор на връченото искане, на 05.07.2021 г. от страна на жалбоподателя са представени писмени обяснения, в които дружеството с декларирало, че съответствие на лицензионните такси с принципа на независимите пазарни отношения не може да бъде постигнато пряко, поради липса на сравними лицензионни споразумения. Според „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД това се дължи на факта, че интелектуалната собственост, предмет на лицензионните такси, е силно комплицирана и предоставя на задълженото лице достъп до широк кръг елемент на интелектуалната собственост (всички патенти, регистрирани от Групата ВИТТЕ; уникално ноу-хау, създадено през над стогодишната бизнес история на Групата ВИТТЕ; правото на ползване на търговската марка и бранда ВИТТЕ; достъп до клиентски взаимоотношения с клиенти от автомобилния сектор). В същото време, от жалбоподателя е изтъкнато, че в случая, вземайки предвид ниско рисковия функционален профил на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е необходимо да се анализира съответствието на лицензионните такси с принципа на независимите пазарни отношения индиректно през прилагане на МТНП. В приложените писмени обяснения са изложени и доводи, че чрез този метод общата оперативна рентабилност на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се сравнява с рентабилността на сравними независими производители, опериращи на пазара, поради което и ако рентабилността на жалбоподателя се намира в съответствие с рентабилността на тези независими производители, следва извод, че и сделките, формиращи рентабилността, са на цени, намиращи се в съответствие с принципа на независимите пазарни отношения, в т.ч. и лицензионните такси, платени през този период.

С оглед изложеното органите по приходите са заключили, че представените от ревизираното лице писмени обяснения по същество не се различават от информацията, съдържаща се в документацията за трансферно ценообразуване, поради което е прието, че е необходимо да бъде извършен анализ на договорните условия и по-конкретно на съдържанието на Рамковия договор за лицензионни такси. Констатирано е, че страните по Рамковия договор са формирали размера на лицензионната такса въз основа на два компонента: Разходи за административна и развойна дейност в размер на 8.4% от лицензионната такса и Производство в размер на 5.8% от лицензионната такса. Установено е още, че съгласно приложения Рамков договор в компонента Разходи за административна и развойна дейност са включени елементи (патент, предварителна разработка, марка и маркетинг), които се намират във фаза на развойна дейност и за същите не са налице основания за признаването им като годен за ползване нематериален актив, поради което и административните разходи за тези елементи не могат да бъдат признати като актив.

Относно патента ревизиращите са посочили, че същият удостоверява изключителното право на притежателя върху изобретението, поради което и действието му по отношение на трети лица е от публикацията за издаването му в официалния бюлетин на Патентното ведомство (чл. 12, ал. 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели). Предвид това, е заключено, че няма как жалбоподателят да се ползва от правата по патент, който е във фаза на развойна дейност и не обособява права за защита в полза на лицето, което претендира неговото притежание, поради което и същият патент не носи изгода за ревизираното лице, а представлява единствено натрупани разходи, които не мотат да се квалифицират като годен за ползване нематериален актив. В тази връзка органите по приходите са изтъкнали, че именно получената изгода е отправна точка за ценообразуването на нематериалното имущество по правилата на т. 6.14 от Ръководството на ОИСР. В подкрепа на изложеното е посочено, че приложените от ревизираното дружество справки с информация за предоставените му патенти от немското дружество са неточни и непълни и в същите липсват данни за това, че са използвани пряко в производствената дейност на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД през ревизираните данъчни периоди, съответно с кои поръчки се свързват. Изтъкнато е и че за част от патентите не са налице данни за регистрацията им, за други е налице изтекъл срок на защита, трети са с неизвестна oтносимост към изпълняваните от ревизираното дружество поръчки или са с регистрация след ревизирания период, а са налице данни и за патенти без известен предмет на защита.

По отношение на предварителната разработка като елемент на лицензионния договор е посочено, че липсва каквато и да е информация и доказателства за съдържанието и начина на използване на този елемент в дейността на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. От ревизиращите са изложени и аргументи, че в тази връзка разходите за предварителна разработка, във фаза на развойна дейност, не могат да бъдат признати като годен за ползване нематериален актив, тъй като тяхната същност и относимост към дейността на ревизираното дружество са неизвестни и не се доказва получаваната от жалбоподателя изгода с произтичащите от това последици в съответствие с правилата на трансферно ценообразуване.

На следващо място в РД ревизиращите са разгледали и марката, като елемент на лицензионния договор. Изтъкнато е, че марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично, като правото върху марката се придобива чрез регистрация, считано от датата на подаване на заявката. Предвид гореизложеното отново са наведени доводи, че няма как ревизираното лице да се ползва от правата по марка, която е във фазата на развойна дейност, съответно същата няма как да носи изгода на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочено е и че във фазата на развойна дейност марката представлява единствено натрупани разходи, които предвид същността им, без да е завършила фазата на развойна дейност, не могат да се считат за нематериален актив, годен за използване от жалбоподателя.

Относно последния елемент - маркетинг, формиращ частта, касаеща Разходи за административна и развойна дейност са изложени идентични аргументи, като тези по отношение на предварителната разработка. Така от органите по приходите е посочено, че липсва каквато и да е информация и доказателства за съдържанието и начина на използване на този елемент в дейността на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради което и няма как съшият да бъде признат като годен за ползване нематериален актив, доколкото разходите за маркетинг във фаза на развойна дейност не могат да установят как ревизираното лице черпи изгода от тях.

В заключение, ревизиращите органи са посочили и обстоятелството, че срещу извършените от жалбоподателя плащания за лицензионни такси за административни разходи, „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД отново не получава изгода, при отчитане на произтичащите от това последици, в съответствие с правилата за трансферно ценообразуване.

При така установената фактическа обстановка и следвайки правилото на т. 6.6 от Ръководството на ОИСР, oт органите по приходите е прието, че горецитираните елементи от лицензионната такса, формиращи Разходите за административна и развойна дейност в размер на 8.4% от лицензионната такса от 14.2% не представляват нематериално имущество, което е годно за използване от ревизираното лице и за същото не е изпълнено условието за действително осъществяване на сделката между свързаните лица. Направен е и извод, че срещу извършените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД плащания на лицензионна такса за така описаните елементи, жалбоподателят не получава полза, доколкото не съществува нематериално имущество от разглеждания вид.

С оглед на това и на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните финансови резултати на лицето са преобразувани в посока увеличение с осчетоводените от него разходи за лицензионна такса по посочените елементи в размер на 5 889 577.18 лв. - за 2014 г. със сума в размер на 2 025 421.26 лв. и за 2015 г. със сума в размер на 3 864 155.92 лв.

2/. преобразуване на финансовите резултати на лицето в посока увеличение със сума в общ размер на 147 191.04 лв., представляваща част oт заплатените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД такси за управление през ревизираните данъчни периоди.

В хода на ревизионното производство е установено, че през ревизираните данъчни периоди „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отчело счетоводни разходи за възнаграждения под формата на такса управление в полза на ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия. Същите са заплатени в изпълнение на сключения между страните Договор от 04.12.2013 г. Съгласно чл. 1.2 от договора страните се договарят ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия да предоставя услуги в областта на бизнес стратегията и планирането на жалбоподателя, а съгласно чл. 1.3 - управленски услуги. В тази връзка от органите по приходите е констатирано, че през ревизираните данъчни периоди в изпълнение на така цитирания договор „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отчело разходи в общ размер на 3 407 055.96 лв., от които 1 271 289.60 лв. през 2014 г. и 2 135 766.36 лв. през 2015 г. Посочено е още, че от  „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е извършено изследване за съответствието на заплащаните от него такси за управление с пазарните цени, тъй като ревизираното лице е приело, че най-подходящият начин за анализиране и сравнение на пазарния характер на сделките е методът на цялото предприятие, като са използвали финансовите данни на жалбоподателя.

С оглед изложеното органите по приходите са заключили, че в хода на ревизионното производство следва да бъде извършена проверка за спазване на принципа на независимите пазарни отношения по разглежданата транзакция, в съответствие с т. 7.5 и т. 7.6 от Ръководството на ОИСР и по конкретно дали вътрешногруповите услуги са действително оказани от свързаното лице.

Предвид гореизложеното и във връзка с изясняване на фактическата обстановка, от ревизираното лице са изискани доказателства и писмени обяснения, сред които са фактурите за такса управление и всички относими към тях документи, в т.ч. и писмени обяснения какви конкретни услуги са предоставяни на дружеството по тези фактури, доказателства за реалното предоставяне на услугите от страна на чуждестранното лице, пряко свързани с оперативното управление на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и неговите отдели, информация за лицата от ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия, предоставили услугите по оперативното управление на жалбоподателя, извлечение от счетоводните сметки, в които са намерили отражение стопанските операции във връзка с начисляването и изплащането на дохода на чуждестранното юридическо лице. Изискани са и справки за придобити нови бизнеси и нови клиенти и за спечелените нови работни проекти от страна на ревизираното лице.

В отговор са представени писмени обяснения, в които е посочено, че срещу таксите за управление е предоставено генерално управление на висше ниво от лицето Т. Й.. Наведени са доводи, че същото лице през периода е действало като генерален мениджър на ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия и като законен представител па жалбоподателя, за която дейност не е получавал директно възнаграждение от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В тази връзка за периода 2014 г. - 2015 г. лицето е фактурирало своите услуги на часова база в съответствие със споразумението му с ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия. В приложените обяснения е посочено още, че наред с таксите на Т. Й., таксите за управление съдържат и възнаграждение за услуги oт стратегически характер, предоставени от ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия за определянето на генералния бизнес модел, стратегически решения относно покупките, стратегии за покупки и производство, разпределение на производствените процеси и други, предоставени от служителите на ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия в полза на ревизираното дружество, за което са предоставени имейл кореспонденция и информация за пътувания. Представена е и информация за нови бизнеси и нови клиенти за ревизирания период, като се твърди, че „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не разполага с отдел продажби и не извършва дейности по привличане, насочени към нови бизнеси и клиенти, поради което всички нови проекти са били пренасочени от други компании oт групата или възложени на ревизираното дружество по силата на управленско решение от немското дружество. В подкрепа на гореизложеното и по конкретно като доказателство за оказаните управленски услуги, от жалбоподателя е приложен и консултантски договор от 19.04.2007 г., сключен между Т. Й. и ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия.

След анализ на така представените документи и обяснения, органите по приходите са приели, че за част от отчетените разходи за такса управление по Договор за такса управление и по конкретно за тези във връзка с услугите, оказани от Т. Й. не са изпълнени изискванията на т. 7.5 и т. 7.6 от Ръководството на ОИСР. Изводите на ревизиращите органи за това са свързани с обстоятелството, че предметът на консултантските услуги, регламентиран в приложения консултантски договор от 19.04.2007 г., сключен между Т. Й. и ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия, е от общ характер и е насочен към оказване на помощ при вземане на управленски решения за групата, които се отнасят до разширение на дейността й в Източна Европа, използването на нови материали, консултиране по специални проекти. В тази връзка от органите по приходите е прието, че съшият по никакъв начин не се свързва с дейността на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, съответно за ревизираното лице не възникват икономически или търговски изгоди от оказването на подобен род услуги. Изложени са и аргументи, че в хода на ревизионното производство от страна на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не са ангажирани доказателства за вида на извършваните дейности, както и че видно от представените документи между Т. Й. и жалбоподателя са налице облигационни правоотношения, предвид сключения между страните договор от 23.06.2008 г., с който на горецитираното физическо лице е възложено управлението на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Посочено е и че в чл. 6 от договора е регламентирано, че финансовите отношения между страните ще се уреждат в допълнително споразумение, каквото в случая не е представено. Отделно от горното, органите по приходите са констатираш, че на 27.02.2014 г. Т. Й., в качеството му на представляващ „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е възложил чрез договор управлението на дружеството на Х.А. Х., което лице е вписано като управител на дружеството и към настоящия момент. В тази връзка е направен извод, че дори Т. Й. да не е получавал възнаграждение за управление на ревизираното лице, то такова не е дължимо, доколкото Т. Й. е възложил упражняването на възложените му функции по управление и представителство на друго лице. На следващо място е посочено и обстоятелството, че изпълнението на функции по управление oт страна на Т. Й. на ревизираното дружество, не доказва, че лицето е извършвало някакви дейности по Консултантския договор, сключен с ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия. Предвид това от ревизиращите е направено и разграничение между функциите, изпълнявани от управителя и тези от консултанта.

Органите по приходите са анализирали и представения Договор за такси и управление, сключен между ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия и „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Констатирано е, че в предмета на договора не се съдържа текст за изпълнение от страна на немското дружество на услуги, свързани с каквато и да е дейност по представителство на ревизираното лице. Посочено е и че въпреки постигнатото между страните съгласие в чл. 1.3 от договора за съставяне на документация за управленски услуги, в която да бъдат описани услугите по договора, такава не е съставена.

В заключение, ревизиращите са изтъкнали, че в § 7.11 от Ръководството на ОИСР се съдържа специална разпоредба, в която изрично е отбелязано, че е недопустимо да се признават за вътрешногрупови услуги дейности, извършвани от един член на групата, които просто дублират услугата, която друг член на групата извършва сам за себе си или която му е оказана от трето лице.

При така установената фактическа обстановка и на основание чл. 16, ал.1, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ат. 1 от ЗКПО с така отчетените от ревизираното лице разходи в размер на 147 191.04 лв., представляващи част от заплатените такси за управление за периода са преобразувани счетоводните финансови резултати на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в посока увеличение. Корекциите по години са както следва: за 2014 г. е извършено преобразуване със сума в размер на 79 797.86 лв. и за 2015 г. е извършено преобразуване със сума в размер на 67 393.18 лв.

3/. преобразуване на финансовия резултат на лицето за 2015 г. в посока увеличение със сума в размер на 71 676.30 лв., представляваща отчетените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разходи за качество и командировки.

Констатирало е, че през ревизираните данъчни периоди от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД са начислени и изплатени разходи за услуги на свързано лице ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия. За така отчетените разходи в размер на 539 605.73 лв. през 2014 г. и в размер на 1 435 579.28 лв. през 2015 г. в хода на ревизионното производство са изискани документи и писмени обяснения, като едновременно с това са присъединени и доказателства, представени от жалбоподателя в хода на предходно контролно производство.

След анализ на представените документи и обяснения, ревизиращите органи са установили, че за отчетените през 2015 г. от ревизираното лице разходи за качество и командировки в размер на 71 676.30 лв. не са налице данни за това какви са основанията и причините за извършването им, както и за тяхната връзка с дейността на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Органите по приходите са констатирали, че услугите за качество не са предвидени и в сключените между жалбоподателя и ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия договори, съответно връзка на тези разходи с конкретен договор не е установена.

Разходи за качество са уговорени единствено в чл. 1.2, б. „е“ от Договор за такса управление, но сключен с друго свързано лице - ВИТТЕ АУТОМОТИВ, Германия, които са признати в пълен размер.

С оглед горното е направен извод за дублиране на отчетените в полза на ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия разходи, още повече предвид липсата на договарянето на такъв вид възнаграждения между страните.

На следващо място от ревизиращите е посочено, че в хода на ревизионното производство е установено, че „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разполага с достатъчен брой наети лица в това число оперативен и ръководен персонал, чиито трудови ангажименти са свързани с контрола на качеството в различен обхват и отчетените от лицето разходи за издръжка на същите са признати в пълен размер.

Предвид гореизложеното органите по приходите са приели, че разходите за качество, заплатени на ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия не носят икономическа или търговска изгода за жалбоподателя, поради което за тези разходи не са изпълнени и изискванията, регламентирани в т. 7.5 и т. 7.6 от Ръководството на ОИСР за действително извършване на вътрешногруповата услуга.

Аналогични констатации са направени и по отношение на отчетените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разходи за командировки.

В хода на ревизионното производство е анализиран и представения от жалбоподателя Договор за извършване на услуги, Продукция и логистика от 20.12.2013 г., сключен с ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия, във връзка с който „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че е заплащал процесните разходи за качество и командировки в размер на 71 676.30 лв. на немското дружество. Съгласно последния ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ, Германия, в качеството на изпълнител приема да извърши от името на ревизираното лице под формата на Общ център за услуги всички дейности, посочени в § 1 от договора, за сферите продукция и логистика на местоположенията на предприятията на възложителя. Органите по приходите са констатирали още, че в процесния договор не се съдържат ангажименти на германското дружество за оказване на услуги в областта на качеството. В тази връзка ревизиращите са посочили, че при анализа на съдържанието на договора се търси изразената в него воля на страните, а не се изхожда от предположения, намерения или собствени интерпретации на ревизираното лице, които обслужват единствено защитната му теза. На следващо място е прието, че предмет на договора е оказването на услугите в местоположенията на предприятията на възложителя, което изключва командироването на служители на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в Германия, още повече че ревизираното дружество е peгистрирано в Tърговския регистър през 2008 г. (6 години преди ревизирания), за който период би следвало да е натрупан достатъчно опит за безпроблемно упражняване на дейността си.

С оглед изложеното и на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за 2015 г. е преобразуван в посока увеличение с отчетените от ревизираното лице разходи за качество и командировки в размер на 71 676.30 лв.

Ревизионният акт е оспорен от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по административен ред. Наведени са доводи, че ревизионният акт е постановен при съществени нарушения и неспазване на изискванията на данъчното законодателство, като се твърди, че фактическите констатации и правни изводи са незаконосъобразни, необосновани и в противоречие с действителните фактически правоотношения.

Възраженията на дружеството пред горестоящия орган са били следните:

1/. Относно преобразуване на финансовите резултати на дружеството в посока увеличение със сума в размер на 5 889 577.18 лв., представляваща част от отчетените от лицето разходи за лицензионни такси през периода.

„ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД оспорва направените от ревизиращия екип констатации. Счита, че същите са резултат от неточно възприета фактическа обстановка във връзка с начина на формиране на лицензионната такса. Посочва, че заплатените на ВИТТЕ-ФЕЛБЕРТ ГМБХ & КО, КГ, Германия лицензионни такси са свързани с предоставена на разположение на ревизираното лице на вече разработена, регистрирана, където е необходимо и използвана интелектуална собственост - търговски марки, патенти, ноу-хау за производство и развитие, както и познанията за съответните пазари, която е реално включена в продуктите на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, продадени през 2014 г. и 2015г. и изтъква, че и при предходно контролно производство във връзка с установяване условията за прилагането на СИДДО, органите по приходите не са оспорили характера и основанията на лицензионнитe плащания и на дружеството е издадено Становище за прилагане на СИДДО относно лицензионните плащания, поради което счита, че в случая е налице двойно данъчно облагане.

2/. Относно преобразуване на финансовите резултати на лицето в посока увеличение със сума в общ размер на 147 191.04 лв., представляваща част oт заплатените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД такси за управление през ревизираните данъчни периоди.

Жалбоподателят възразява срещу изводите на органите по приходите, че част от отчетените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД разходи за такса управление в полза на ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия не следва да се признават за данъчни цели. Излага доводи, че са налице достатъчно доказателства за това, че Т. Й. действително е извършил услугите, фактурирани на ревизираното лице и че приложените с възражението срещу РД доказателства удостоверяват по безспорен начин извършването на вътрешногрупови услуги по смисъла на § 7.5 и § 7.6 от TP Guidelines.

3/. Относно преобразуване на финансовия резултат на лицето за 2015 г. в посока увеличение със сума в размер на 71 676.30 лв., представляваща отчетените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД разходи за качество и командировки.

В тази част жалбоподателят оспорва заключенията на органите по приходите, че липсват доказателства за основанията и причините за извършването на разходите, заплатени за качество и командировки към ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ ГМБХ ЕНД КО, Германия. На първо място, сочи, че макар разходите за качество да се фактурират отделно, те на практика формират един от аспектите на производствените и логистични услуги и същите закономерно попадат в обхвата на сключения между страните Договор за извършване на услуги продукция и логистика от 20.12.2013 г., в който същите са неколкократно изрично посочени. На следващо място изтъква, че предоставените услуги за качество и командировки, представляват комплексна услуга поради естеството си, като това са услуги, свързани с командироването в Германия на служители на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за обучения и практически семинари и разходите във връзка с престоя им са префактурирани от ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ ГМБХ ЕНД КО, Германия.

На 07.03.2022 г. е издадено Решение № 349 на решаващия орган – Т. Й. Т. – директор на дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден. В решението подробно са коментирани установените по случая фактически обстоятелства, направените от ревизиращия екип правни изводи, подробно са обсъдени възраженията на жалбоподателя, които са приети за неоснователни и необорващи изводите, направени в проведеното ревизионно производство.

Решение № 349 от 07.03.2022 г. е връчено на жалбоподателя на 07.03.2022 г., след което на 18.03.2022 г. в деловодството на решаващия орган е входирана и жалба от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до настоящия съд срещу ревизионния акт.

Пред съда, жалбоподателят на първо място навежда възражение досежно валидността на РА, по-конкретно поставя въпроси, свързани с валидността на квалифицирания електронен подпис относно самия сертификат. В тази връзка е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението (л. л. 555 – 562 от делото) по която посочва, че въз основа на данните, извлечени при валидиране на квалифицираните електронни подписи, както чрез програмата за валидиране на електронни подписи на Европейската комисия, така и чрез програмата PDF-XChange editor, може да се заключи, че подписалите процесните електронни документи (РД и РА) и посочени като техни автори, са идентифицирани еднозначно по смисъла на чл. 3, т. 1 от Регламента. При извършена проверка за статуса на удостоверенията за електронен подпис на процесните документи, чрез техния издател, се установява, че електронните подписи и съответните удостоверения за тях, са били прекратени от страна на издателя, тъй като след 2022 г. НАП ГДО е извършила смяна на своя доставчик на удостоверителни услуги и към момента се ползва от услугите на „Информационно обслужване“ АД (StampIT). Към  момента на подписване на документите, електронните подписи и прилежащите към тях електронни удостоверения са били активни и валидни. При изпълнение на процедурата за валидиране на квалифицираните електронни подписи, положени върху процесните документи, не е установено изменение или нарушаване на интегритета на документите след полагане на КЕП. В проведеното о.с.з. на 08.06.2023 г. вещото лице поддържа представеното от него писмено заключение. В отговор на допълнително зададени му уточняващи въпроси сочи, че времевият печат не е реквизит от електронния подпис. Липсата на времевия печат, според експерта, не се отразява на валидността на електронния подпис.  Доставчиците, предоставящи услугата КЕП, в случая B-Trust и Информационно обслужване са сертифицирани по смисъла на Регламент 910 от 2014 г.

Назначена е допълнителна СТЕ с оглед проверка на секция „Обобщение на валидирането“. От заключението й (л. л. 1059 – 1069 от делото) се установява, че при изпълнение на процедурата за валидиране на квалифицираните електронни подписи, чрез програмния продукт PDF-XChange editor, версия 9.5, в секция „Обобщение на валидирането“, няма данни за извършено потенциално изменение или нарушаване на интегритета на документите след полагане на КЕП (за справка фиг. 3 и фиг. 4). Заключенията на вещото лице по назначените и изготвени СТЕ и допълнителна СТЕ, са приети по делото, като неоспорени от страните, и дадени от компетентно в съответната област лице, което е отговорило точно и изчерпателно на поставените му въпроси, поради което съдът изцяло ги кредитира.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че РА е постановен при съществени нарушения и неспазване на изискванията на данъчното законодателство, като се твърди, че фактическите констатации и правни изводи са незаконосъобразни, необосновани и в противоречие с действителните фактически правоотношения. В тази връзка, представя множество документи досежно използваните в дейността си патенти, както и по негово искане и с цел изясняване на релевантни за правилното решаване на настоящия правен спор факти и обстоятелства, е назначена комплексна експертиза, която е извършена от вещо лице – машинен инженер, специалност „Топлинна и масообменна техника“ и независим оценител на права върху индустриална и интелектуална собственост и други фактически отношения и от вещо лице – икономист-финансист, специалност „Финанси“ и специалност „Валутен и митнически контрол“.

По делото е приета комплексна експертиза (л. л. 483 – 506 от делото).

Вещото лице установява, че съгласно предоставените по преписката калкулации/изчисления, размерът на лицензионната такса, заплащана от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД се формира като реализирания от дружеството оборот, без този към свързани лица намален със стойността на дефинираните части в Анекс 2 към Рамков договор за лицензионни такси, сключен с Витте-Фелберт, Германия от 16.12.2011 г. се умножи по 14.20%, т.е. същата се формира като процент от приходите.

Съгласно списъка, представен по преписката (Приложение Q 1.3), патентите, при които е налице регистрация към 2014 г. и 2015 г., са следните: DE      100 33 602.7 - Заключващ механизъм, по-специално за заключване с регулируем наклон на облегалка на моторно превозно средство, Приоритет: 11.07.2000 г., Дата на регистрация: 10.06.2009 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 100 34 968.4 - Закрепващ клипс, Приоритет: 19.07.2000 г., Дата на регистрация: 13.03.2014 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 101 17 851.4 - Приспособление за съединяване на детайли, Приоритет: 05.04.2001 г., Дата на регистрация: 18.10.2001 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 501 02 518.9 - Приспособление за съединяване на детайли, Приоритет: 06.04.2001 г., Дата на регистрация: 15.07.2004 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 101 29 682.7 - Закрепващо устройство за закрепване на седалка на моторно превозно средство към пода на превозното средство, по-специално в челната част, Приоритет: 22.06.2001 г., Дата на регистрация: 29.12.2011 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 101 31 340.3 - Устройство за закрепване на първи детайл в позиция на разстояние спрямо втори детайл, Приоритет: 28.06.2001 г., Дата на регистрация: 17.01.2002 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE     501 07 620.4 - Устройство за закрепване на първи детайл в позиция на разстояние спрямо втори детайл, Приоритет: 28.06.2001 г., Дата на регистрация: 10.11.2005 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 112 004 001 734.3 - Устройство за свързване на два детайла в раздалечено положение един спрямо друг, Заявка: 12.11.2004 г., Дата на регистрация: 21.09.2006 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 10 2008 030 706.8 - Заключване c въртящо се резе със заключващо се рамо, образувано от прозорец - полезен модел, Заявен: 08.04.2005 г., Дата на регистрация: 12.10.2006 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; US 8,662,688 - Ключ c цветен корпус, Заявен: 01.12.2011 г., Дата на регистрация: 04.03.2014 г., Заявител: Witte Automotive GmbH; DE 199 54 529.4 - Пластинчат заключващ цилиндър - полезен модел, Приоритет: 12.11.1999 г., Дата на регистрация: 18.03.2004 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 100 07 303.4 - Устройство за закрепване на седалки, пейки за сядане или други подобни на пода на моторно превозно средство или други подобни, Приоритет: 17.02.2000 г., Дата на регистрация: 27.11.2008 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 101 06 933.2 - Средна част на облегалката за задната седалка на моторно превозно средство, Приоритет: 15.02.2001 г., Дата на регистрация: 09.09.2010 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; DE 198 12 835.5 - Конструкция за задействане на захващащата кука за капаци на моторни превозни средства, Приоритет: 24.03.1998 г., Дата на регистрация: 21.12.2006 г., Заявител: Ewald Witte GmbH and Co KG; DE 501 01 023.8 - Приспособление за затягащо скрепване на два раздалечено разположени конструктивни елемента, Приоритет: 01.02.2001 г., Дата на регистрация: 08.01.2004 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG; US 6,688,830 - Свързващо устройство, Приоритет: 05.04.2001 г., Дата на регистрация: 10.02.2004 г., Заявител: WITTE VELBERT GMBH & CO KG.

Експертът дава заключение, че патентите от Списъка на предоставените патенти (Приложение Q1.3), използвани през 2014 г. и 2015 г., са в завършен вид. Посочва още, че за да получат закрила, заявителят е предоставил в описателната част на патентите примерни изпълнения. По закон, за да се предостави закрила, изделието трябва да е промишлено приложимо и да закриля начина на неговото производство в достатъчна степен.

Съгласно списъка, представен по преписката (Приложение Q1.3), патентите, при които налице е регистрация към 2014 г. и 2015 г. и са относими към автомобилното производство, са следните: DE 100 33 602.7 - Заключващ механизъм, по-специално за заключване с регулируем наклон на облегалка на моторно превозно средство; DE 100 34 968.4 - Закрепващ клипс; DE 101 17 851.4 - Приспособление за съединяване на детайли; DE 501 02 518.9 - Приспособление за съединяване на детайли; DE 101 29 682.7 - Закрепващо устройство за закрепване на седалка на моторно превозно средство към пода на превозното средство, по-специално в челната част; DE 101 31 340.3 - Устройство за закрепване на първи детайл в позиция на разстояние спрямо втори детайл; DE 501 07 620.4 - Устройство за закрепване на първи детайл в позиция на разстояние спрямо втори детайл; DE 112 004 001 734.3 - Устройство за свързване на два детайла в раздалечено положение един спрямо друг; DE 10 2008 030 706.8 - Заключване с въртящо се резе със заключващо се рамо, образувано от прозорец - полезен модел; US 8,662,688 - Ключ c цветен корпус; DE 199 54 529.4 - Пластинчат заключващ цилиндър - полезен модел; DE 100 07 303.4 - Устройство за закрепване на седалки, пейки за сядане или други подобни на пода на моторно превозно средство или други подобни; DE 101 06 933.2 - Средна част на облегалката за задната седалка на моторно превозно средство; DE 198 12 835.5 – Конструкция за задействане на захващащата кука за капаци на моторни превозни средства; DE 501 01 023.8 - Приспособление за затягащо скрепване на два раздалечено разположени конструктивни елемента; US 6,688,830 – Свързващо устройство.

Вещото лице посочва, че някои от патентите се отнасят до общи технически решения в областта на механиката, за които не може да се каже, че използването им е само до автомобилната индустрия, а и в общия преглед на патентите не се открива такава специфика или претенция. Всеки достъп до иновации носи на лицензополучателя си икономическа полза и изгода, която се изразява в правно разрешение за използване, което му осигурява достъп до пазар на продукцията, достъп до инвестиционен ресурс; има маркетингова стойност, носи рекламно послание, и/или е гарант за надеждност, качество и коректност; или е в замяна на други права (крослицензия). Лицензионната политика на притежателя на една иновация е негово еднолично решение. Възприето е за използването на иновации - в случая патенти и полезни модели, да се заплащат лицензионни такси.

Дадено е заключение, че ако на практика бъдат признати разходите за лицензионна такса само в размера, предложен от органите по приходите в РА, показателят за рентабилност на ВИТТЕ България, и през 2014 г., и през 2015 г. би се повишил значително. Полученият резултат би бил в горния квартил на приложимия бенчмарк, а за 2015 г. и над него, като ще надскочи интерквартилния обхват, а изчисленият коефициент на рентабилност според приложеното в РА няма да отразява действителното състояние на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. Резултатът от това изчисление няма да съответства на функционалния и рисков профил на ВИТТЕ България и на принципа на независимите пазарни условия (the Arm's length principle).

На следващо място заключението посочва дейностите, които Т. Й. е извършвал в полза на „Витте Аутомотив България“ ЕООД с цел подобряване на търговската позиция на дружеството и от които дружеството е имало икономическа изгода: бил е законен представител на дружеството, участвал е в срещи и търговски преговори на дружеството, подписвал е договори, декларации и др., вземал е управленски решения във връзка с дейността и оперативната и кадрова обезпеченост на дружеството, участвал е в срещи със служители на дружеството, физически е присъствал в сградата на „Витте Аутомотив България“ ЕООД и др. Според експерта, ако посочените по-горе дейности се извършват между независими предприятия, то те биха били възмездни, т.е срещу договорено помежду им възнаграждение, тъй като целта на една такава договореност би била постигане на по-добра търговска позиция за възложителя чрез знанията, опита, уменията и качествата на изпълнителя. В случая „Витте Аутомотив България“ ЕООД не е заплащало възнаграждение директно на Й. за извършваните от него дейности, а за тези дейности е заплащана т.нар. „такса управление“, съгласно сключения между ВИТТЕ Аутомотив Гмбх и „Витте Аутомотив България“ ЕООД договор. При така установеното, заключението на вещото лице е, че през ревизирания период Й. е извършвал дейности по управлението на „Витте Аутомотив България“ ЕООД, които са имали икономическа и/или търговска стойност за подобряване на търговската позиция на дружеството.

Експертизата установява, че заплатените в полза на „ВИТТЕ Фелберт Гмбх енд Ко“ КГ разходи за „качество и командировки“ са следните: разходи за транспортиране на командировани служители на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД от летището до гр. Фелберт и обратно, разходи за храна на командированите служители в столовата на „ВИТТЕ Фелберт Гмбх енд Ко“ КГ, разходи, свързани с квалификацията на служителите на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД с продукти от производствената линия SBV Ford, участие в работни срещи с цел анализ на проблеми относно качеството на продуктите, участие в работни срещи за ре-квалификация и тестове на продуктите, посещение в централата на FORD с цел преглед и анализ на рекламни гаранционни бройки и др. Командировките на служителите на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД до т.нар централа, т.е до „ВИТТЕ Фелберт Гмбх енд Ко“ КГ са били с цел обучение във връзка с подобряване качеството на производството, запознаване на място на служителите с нововъведенията в производството, валидиране на производството и стартиране на ново такова и пр., т.е. все разходи за дейността, от които „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД следва да получи икономическа изгода. При тези данни експертът е направил извод, че разходите, извършени от ревизираното лице „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД в полза на „ВИТТЕ Фелберт ГмбХ енд Ко“ КГ, за „качество и командировки“ за ревизирания период са разходи, свързани с валидиране на съществуващото и стартиране на ново производство, т.е. разходи, от които дружеството черпи икономически изгоди. Съдът не кредитира експертизата в тази й част, тъй като дали представените в тази насока писмени доказателства действително установяват заплатени в полза на „ВИТТЕ Фелберт Гмбх енд Ко“ КГ разходи за „качество и командировки“ и следва да бъдат отчетени като такива е правен въпрос, който не подлежи на изясняване от вещо лице посредством негови специални знания.

Според експертизата, всяка предварителна разработка, използване на чужда търговска марка и маркетингови активности водят до пряка икономическа полза и изгода за ползвателя си. Те му осигуряват достъп до пазари, свързване и добро възприемане на производителя и произведения от него продукт. Към процесния период дружеството е можело да ползва три от петте регистрирани европейски търговски марки на лицензодателя. Тези марки осигуряват присъствието на продукцията на българското дружество, на общия европейски пазар, състоящ се от 27 държави членки (с Великобритания, без Хърватия). По-конкретно това са следните марки: EUTM ********* - WITTE Paint Application, със срок на закрила до 24.03.2025 г., EUTM ********* - WITTE Access Technology, със срок на закрила до 23.03.2025 г. и EUTM ********* - WITTE Mobile Access, със срок на закрила до 23.03.2025 г.

В проведеното о.с.з. на 14.03.2023 г. вещите лица поддържат представеното заключение, като на допълнително зададени му въпроси вещото лице по частта интелектуална собственост уточнява какъв е режимът на подаване на заявления и получаване на патентна закрила, по принцип, а и в конкретния казус досежно процесните патенти. Експертът пояснява, че има една група заявления, които получават много по-късно патентна закрила. За процесния период те се ползват с така наречената временна закрила. Патентната закрила влиза в сила от датата на заявяване на патента. Втората категория заявки са такива, които в процеса на експертиза, заявителят се е отказал, оттеглил или е счел, че по друг начин ще опазва заявката. И третата категория са тези, които са угаснали поради неплащане на дължимата патентна такса. След подаване на заявката тя се публикува след 18 месеца, след това следва период на експертиза. В случая имаме машиностроене, при което процесът на закрила е бил доста дълъг в Германия – повече от 7 години и правилата са, че в момента, в който заявката влезе в друга експертиза, тогава патентозаявителят започва да плаща годишна патентна такса.

Съгласно заключението по допълнителната експертиза (л. л. 570 – 622 от делото), патентите, обект на изследването, тези, които имат отношение към производството, DE 102012221679 А1 - Приспособление за компенсиране на толеранс, DE102013202582 А1 - Приспособление за компенсиране на толеранс, DE 10 2014 006 088 А1 - Елемент за компенсиране на толеранс, DE 10 2014 113 126 А1 - Приспособление за компенсиране на толеранс, DE 100 07 303 В4 - Устройство за закрепване на седалки, пейки за сядане или други подобни на пода на моторно превозно средство или други подобни, DE 100 33 602 В4 - Заключващ механизъм, по-специално за заключване с регулируем наклон на облегалка на моторно превозно средство, DE 101 06 933 В4 - Средна част на облегалката за задната седалка на моторно превозно средство, DE 101 29 682 В4 - Закрепващо устройство за закрепване на седалка на моторно превозно средство към пода на превозното средство, по-специално в челната част, DE 10 2008 030 706 А1 - Заключване с въртящо се резе със заключващо се рамо, образувано от прозорец, DE 198 12 835 В4 - Конструкция за задействане на захващащата кука за капаци на моторни превозни средства, DE 199 54 529 В4 - Пластинчат заключващ цилиндър са заявени в периода 2014 г. - 2015 г. или вече са били заявени преди това. Първата публикация само на една от тези заявки е извършена след периода 2014 г. - 2015 г., като всички останали са публикувани в този период или преди него. След извършено посещение на място в предприятието на дружеството, оглед на изделия, рекламни материали, чертежи, музейни мостри на произвежданите изделия от защитени патенти, експертизата подробно разглежда всяко едно от посочените по-горе технически решения като установява, че същите са използвани през процесния период (2014 г. – 2015 г.) в производствената дейност на „Витте аутомотив България“ ЕООД и са били включени в продуктите, произвеждани през въпросния период. За да изпълни поставената задача, за всеки един патент вещото лице е дало чертежи, скици, посредством които е описало съответните изобретения, посочило е от кои патентни претенции се определя патентната закрила, както и изделието, при изработването на което е използван съответния патент. Заключението е, че процесните патенти са използвани в производството на дружеството през периода 2014 г. – 2015 г., като за по-голяма част от тях е установено и подробно описано, че изобретенията са използвани така, както са били описани съгласно обхвата на патентните претенции и изделията отговарят на всяка една от тези претенции.

В проведеното о.с.з. на 08.06.2023 г. вещото лице сочи, че всяко от изделията, което е вързано със съответното изобретение, е било произведено във фабриката в периода от 2014 г. – 2015 г., като за някои от тях е намерил чертежи с датите, също така потвърждава, че се отнасят за автомобилното производство и са част от цялостната икономическа дейност и съответно са част от икономическия резултат, който предприятието постига в този период.

Изложената фактическа обстановка дава основание на съда да направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, след обжалване на ревизионния акт по административен ред. С жалбата се оспорва ревизионнен акт, потвърден с решение на горестоящия орган.

Разгледана по същество, жалбата е  частично основателна.

Съобразно разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при издаването му.

Съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагането на ревизия. Съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК е предвидено РА да се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10/2016 г. на ВАС изрично е прието, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на „възложил ревизията“, определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. В същото тълкувателно решение е прието, че след изменението на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от 01.01.2013 г. ревизионният акт се издава съвместно от два органа - единият е органът, възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае както органа-издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор - чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал. 1, т. 2 от ДОПК.

В случая началото на ревизионното производство е сложено с издадената Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-29002920006668-020-001 от 05.11.2020 г., издадена от Г. С. С., на длъжност началник сектор „Ревизии“, с която е възложено извършването на ревизия на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за определяне на задълженията на дружеството за корпоративен данък за периодите от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г. и за данък върху добавената стойност за периодите от 01.12.2014 г. до 31.12.2017 г. Тази заповед е връчена по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК на 05.11.2020 г. и съгласно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, считано от тази дата тече определеният тримесечен срок за извършване на ревизията. Същият изтича на 05.02.2021 г. В съответствие с разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от ДОПК срокът за извършване на ревизията е променян със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-29002920006668-020-002 от 25.01.2021 г. На 19.03.2021 г. със Заповед на изпълнителния директор на НАП № Р-29002920006668-ЗИД-001 от 19.03.2021 г. и със ЗИЗВР № Р-29002920006668-020-003 от 22.03.2021 г. срокът за приключване на ревизията е удължен до 05.07.2021 г. Със Заповед № Р-29002920006668-023-001 от 07.04.2021 г., на основание чл. 34, ал. 1, т. 5 от ДОПК ревизионното производство е спряно, и съответно е възобновено със Заповед № Р-29002920006668-143-001 от 08.07.2021 г. Спирането на ревизионното производство е във връзка с подадена от дружеството молба, с която се иска допълнително време за подготовка и превод на изисканите документи и писмени обяснения, включително касаещи и трансферно ценообразуване. На 18.05.2021 г., със Заповед № ГДО-62 от 20.05.2021 г. преписката е иззета от Г. С. поради преназначаването му на друга длъжност и разглеждането и решаването й е възложено на О.К.М., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки - 3" към отдел „Контрол" при ТД на НАП ГДО, определена да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 11, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 4 от ЗНАП със Заповед № ГДО-57 от 18.05.2021 г. на директора на ТД на HAП ГДО. Ревизията е приключила в срок и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, със съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК.

Заповедта за възлагане на ревизия и ЗИЗВР са издадени в електронен вид и подписани с квалифициран електронен подпис на Г. С. С. в посоченото му длъжностно качество към датите на постановяване на съответните заповеди - началник сектор „Ревизии и проверки“ в отдел „Контрол“ в ТД на НАП ГДО - София. За доказване компетентността на органа, възложил ревизията, е представена заповед, с която на издалия ЗВР е възложено издаването на такива (л. 14 от преписката). Предвид това съдът приема, че процесната ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.

Заповедта за възлагане на ревизия, ЗИЗВР, Ревизионният доклад и  издаденият въз основа на него Ревизионен акт, са издадени чрез информационна система „Контрол“ като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл. 184, ал.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител (приложения с административната преписка CD-R). Към материалите по делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл. 13, ал.1 от с.з. Законът придава значение на подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Съгласно чл. 4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Въз основа на заключенията по назначената по делото СТЕ и допълнителна СТЕ се установява по безспорен начин, че подписалите документите лица са имали валидни електронни подписи. С оглед изложеното съдът приема, че ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели с квалифициран електронен подпис.

Ревизията е приключила с издаването на оспорения РА, който е в  предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК – О.К.М., на длъжност началник сектор „Ревизии и проверки-3“ към отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО, съгласно Заповед № ГДО-62 от 20.05.2021г. на директор на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ (л. л. 16 и 17 от преписката) и Е.К.З., главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията.

Въз основа на горното съдът приема, че ревизионният акт е издаден от материално компетентен орган в надлежната писмена форма, при спазване на установената писмена форма.

Въз основа на събраните по делото доказателства обаче, настоящият състав на съда счита, че в хода на проведеното ревизионно производство са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон, и налагащи частична отмяна на оспорения РА.

Съгласно чл. 26, т. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Разпоредбите относно документалната обоснованост на разходите са изложени в чл. 10 от ЗКПО. Според ал. 1 от цитираната правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Т.е. за да се признае за целите на данъчното облагане, отразеният в счетоводния документ разход, следва да е извършен по реална сделка или да е отразяващ вярно стопанската операция, както е посочено в разпоредбите на ЗКПО.

Както и в хода на ревизията е установено, едноличен собственик на капитала на ВИТТЕ България е чуждестранно юридическо лице - ВИТТЕ Аутомотив ГМБХ (установено във ФР Германия), а дружеството е член на група от компании, която оперира заводи освен в България, също така в Чехия и Германия. Групата се занимава с разработка и производство на части за едно от най-големите производители на автомобили в света. По-конкретно, производствените дейности, осъществявани от ревизираното дружество, са съсредоточени в ключалки за капаци и капачки, заключване на седалки, ключови гарнитури, водачи и автоматична система за компенсация на толеранси Витол и др.

Ревизионният акт касае периода 01.01.2014 г. - 31.12.2015 г. с обхват корпоративен данък. С него се установяват допълнителни задължения за корпоративен данък в резултат на:

-      непризнаване на част от разходите за лицензионни такси, извършени от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД в периода 2014 г. - 2015 г., заплатени към ВИТТЕ Фелберт ГмбХ енд КО КГ,

-      непризнаване на част от разходите за заплащане на такси за управление, заплатени към ВИТТЕ Аутомотив ГМБХ и

-      непризнаване на част от отчетени разходи за 2015 г. за качество и

командировки, заплатени към ВИТТЕ Фелберт ГмбХ енд КО КГ.

1/. По отношение на преобразуване на финансовите резултати на дружеството в посока увеличение със сума в размер на 5 889 577.18 лв., представляваща част от отчетените от лицето разходи за лицензионни такси през периода, настоящият състав на съда намира следното:

По делото не е спорно, че разходите са извършени на основание цитирания Рамков лицензионен договор от 16.12.2011 г., в сила от 01.01.2012г., сключен между „ВИТТЕ Фелберт ГмбХ енд КО" КГ, Германия и „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, и действащ през ревизирания период и Анекс към него от 04.01.2013 г. Договорът урежда условията за техническото сътрудничество между страните, за което се заплаща лицензионна такса. В съответствие с посочения договор ВИТТЕ Фелберт КГ предоставя на разположение на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД интелектуална собственост - търговски марки, патенти, ноу-хау за производство и развитие, както и познанията си за съответните пазари, които са необходими за икономическата дейност на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. Видно от договора, лицензионната такса, дължима от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД на ВИТТЕ Фелберт КГ, е определена като процент от продажбите, реализирани от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД във връзка с получените от ВИТТЕ Фелберт КГ нематериални активи, т.е. тя е свързана с приходите на българското лице, а не с разходите му. В приетата по делото комплексна експертиза ясно е отразено (стр. 4), че размерът на лицензионните такси е определен, като приходът от директните продажби, без този към свързани лица, е умножен по 14.20%. Обстоятелството, че за база на изчисление се използват приходите, несъмнено води на извод, че се касае за вече завършена и разработена интелектуална собственост, която се реализира и носи съответните приходи. Съгласно Рамковия лицензионен договор, лицензионната такса се формира от два компонента, свързани с предоставената интелектуална собственост - Административна и развойна дейност и Производство, всеки от които се състои от отделни елементи, относими в различно процентно съотношение към лицензионната такса. В РД се твърди, че няколко от елементите, формиращи лицензионната такса, а именно: патенти, предварителна разработка, марка и маркетинг, които представляват компонента Административна и развойна дейност, се намирали във фаза на развойна дейност, поради това не било налице нематериално имущество/актив, годен за използване от ревизираното лице, съответно не била налице изгода за него и разходите за тези елементи не можели да бъдат признати. Обосновавайки изводите си относно лицензионните такси, ревизиращият екип се е позовал на разпоредбата на т. 6.6. от Ръководството на ОИСР, която приема като указание, че следва да анализира и установи дали през ревизирания период е съществувало годно стопанско нематериално имущество, което се предоставя на ревизираното лице срещу лицензионните такси. Настоящият състав на съда не споделя твърдението на органите по приходите, че на ревизираното дружество се начисляват лицензионни такси за патенти, които са във фазата на извършване на развойна дейност, поради което и крайният им извод за липса на полза също се явява неправилен и необоснован, предвид събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, вкл. и заключението по назначената и изготвена комплексна експертиза и допълнителната такава и установените от тях релевантни към правилното решаване на настоящия правен спор факти и обстоятелства.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установява, че целият размер на лицензионните плащания, извършени от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД през 2014 г. и 2015 г., се отнася за вече разработена, регистрирана, включително в Патентната служба в Германия, и използвана интелектуална собственост, която реално е включена в продуктите на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, продадени през 2014 г. и 2015 г. В потвърждение на извода, че става въпрос за вече разработена интелектуална собственост е и обстоятелството, че същата носи приходи на дружеството. В този смисъл необосновано се явява твърдението, че не ставало ясно дали посочените в лицензионната такса елементи са в завършен вид или са в етап на развойна дейност. След като вече се използват, то те несъмнено са в завършен вид и не биха могли да са в етап на развойна дейност. Това се установява и от представената в хода на ревизията информация за патенти. В този смисъл противоречи на събраните доказателства изводът на ревизиращия екип в РД, че патентите се намират в процес на разработка към момента на плащанията. Няма как същите да са в процес на разработка и същевременно да са регистрирани със съответните номера в Патентно ведомство за целия ЕС. В хода на ревизията са били представени както самите патенти, така и списъкът с предоставените от трети лица патентни права, с посочване на съответните защитени номера. В този ред на изложението, безспорно е, че лицензодателят притежава и предоставя интелектуалната собственост, част от която е и предмет на лицензионна такса, заплащана от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. На базата на предоставената информация в хода както на ревизията, така и в хода на настоящото производство, е назначена и приета комплексна и допълнителна експертиза, изготвена в частта относно интелектуалната собственост от вещо лице - машинен инженер, специалност „Топлинна и масообменна техника“ и независим оценител на права върху индустриална и интелектуална собственост и други фактически отношения, която категорично установи, че единадесет от използваните от дружеството патенти, предоставени му от ВИТТЕ Фелберт КГ през периода 2014 г. - 2015 г., са били заявени в този период или преди него. Нещо повече, с изключение на един, всички са били и публикувани в периода или преди него, но дори и единственото изключение е било заявено през този период. Следователно, при положение, че патентите са били заявени за публикуване/регистрация преди или по време на ревизирания период, те вече са били разработени и със сигурност не са се намирали в процес на развойна дейност през този период, както твърдят органите по приходите. Приложението на произведените във връзка с патентите детайли именно в автомобилната промишленост е констатирано от експертизата, но това е видно и от самото описание на патентите, като например: Приспособление за компенсиране на толеранс - 4 патента; Устройство за закрепване на седалки на пода на моторно превозно средство; Заключващ механизъм за заключване с регулируем наклон на облегалка на моторно превозно средство; Средна част на облегалката за задната седалка на моторно превозно средство; Закрепващо устройство за закрепване на седалка на моторно превозно средство към пода, по-специално в челната част; Заключване с въртящо се резе; Конструкция за задействане на захващащата кука за капаци на моторно превозно средство; Пластинчат заключващ цилиндър. В тази връзка и в проведените о.с.з. на 14.03.2023 г. и на 08.06.2023 г. вещото лице дава подробни допълнителни обяснения какво представляват заявката, публичното разкриване и временната закрила в междинния период. Експертът сочи, че приоритет се ползва от първата дата на заявяване, т.е. безспорно към момента на заявяването патентът вече е бил разработен и е съществувал. Както беше посочено, в конкретния случай всички патенти са били заявени преди или по време на ревизирания период, като дори и с едно изключение са били публично разкрити в този времеви диапазон. Наред с това, експертизата подробно изследва всяка патентна претенция (характеристика на патента, придаваща аспект на уникалност на техническото решение в съответния патент; при конкретните патенти се касае от порядъка на около десет до над тридесет патентни претенции за всеки един) за всеки патент и безспорно установява, че всички патентни претенции се изпълняват напълно от произведените детайли и чертежите за тях, с които вещото лице се е запознало при посещението му на място в завода. Само за един от патентите, DE 101 06 933 В4, е установено, че е използван частично, като в завода се произвежда изделие съгласно Претенция 14 на патента (стр. 71 от Допълнителната експертиза). Следва да се има предвид, че при изготвяне на заключението си, вещото лице се е запознало на място в предприятието и с произвежданите през ревизирания период детайли, като е приложило и изготвен от него снимков материал. В този смисъл, неправилно органите по приходите приемат, че противоречало на Ръководството на ОИСР проведеното от ревизираното лице договаряне, което имало за единствена цел възстановяване на извършените от свързаното лице разходи, независимо от фазата на създаване и независимо от ползването им в дейността. Напротив, по делото безспорно се установи, че се касае за завършена интелектуална собственост, която ефективно е била използвана в производството през ревизирания период.

В допълнение, определянето на лицензионните такси с Рамковия лицензионен договор се намира в пълно съответствие с разпоредбите на Ръководството за трансферно ценообразуване на ОИСР и по-конкретно - параграфи от 6.6. до 6.9. и 6.18., относими към коментираните сделки. Съгласно § 6.9 от TP Guidelines патентите обикновено са резултат от рискови и скъпи изследвания и разработки и лицето, което ги разработва, ще се опита да възстанови разходите си (и да си осигури възвръщаемост) чрез продажбата на продуктите, обхванати от патента, като лицензира към други лица използването на изобретението (често продукт или процес), или чрез пълна продажба на патента. Правното създаване на нова търговска марка (или такава, наскоро въведена на даден пазар) обикновено не е скъпо начинание. За разлика от това много често ще струва скъпо тя да бъде направена ценна и да се гарантира, че стойността се поддържа (или увеличава). Обикновено ще са необходими интензивни и скъпи рекламни кампании и други маркетингови дейности, както и разходи за контрол на качеството на продуктите с тази марка. Стойността и всякакви промени ще зависят от това колко ефективно се популяризира търговската марка на пазарите, на които се използва. Стойността ще зависи и от репутацията на собственика за качество в производството и предоставянето на услуги и от това колко добре се поддържа тази репутация. В определени случаи стойността за лицензодателя може да се увеличи в резултат на усилия и разходи от страна на лицензополучателя. В някои случаи патентите, поради тяхното изключително качество, могат също да имат много силен маркетингов ефект, подобен на този на чистата търговска марка и плащанията за правото на използване на такива патенти може да се наложи да се разглеждат в почти същата светлина като плащанията за право на използване на търговска марка. Посочената разпоредба на TP Guidelines ясно посочва, че лицензодателите по правило възстановят: а) предходни разходи, свързани със създаването на интелектуалната собственост; и б) текущи разходи, направени за поддръжка на интелектуалната собственост. В тази връзка от страна на органите по приходите не е направен анализ какъв вид разходи и кога са възникнали за лицензодателя (ВИТТЕ Фелберт КГ). Всяко изследване на действителните условия на сделката би разкрило, че действителните (начислени) разходи за дадена година не са предмет на сделката, доколкото лицензионните възнаграждения се свързват с вече развита и регистрирана интелектуална собственост, използвана от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД в негова полза и изгода.

По отношение на изключването от обхвата на лицензионната такса на останалите елементи на Административната и развойна дейност (предварителна разработка, марка и маркетинг) органите по приходите не излагат конкретни доводи, извън общото твърдение, че за всеки елемент от пакета интелектуална собственост важи изискването на т. 6.14. от Ръководството на ОИСР за признаването на отчетените за него разходи единствено при наличие на полза за ревизираното дружество. Както беше посочено, органите по приходите изразяват съмнение, че на ревизираното дружество действително е била предоставена интелектуална собственост по смисъла на § 6.6 от TP Guidelines. В тази връзка настоящият състав на съда намира за необходимо да посочи, че въпросната разпоредба на Насоките за трансферно ценообразуване е насочена специално към търговските/маркетинговите дейности, които в случая са сравнително малка част от общата лицензионна такса. Доколкото част, макар и незначителна, от лицензионната такса е свързана с маркетинговите дейности, следва да се посочи, че § 6.7 от TP Guidelines, в продължение на т. 6.6., гласи, че като пример маркетинговите дейности могат да обхващат широк спектър от бизнес дейности, като проучване на пазара, проектиране или планиране на продукти, подходящи за нуждите на пазара, стратегии за продажби, връзки с обществеността, продажби, обслужване и контрол на качеството. Някои от тези дейности може да нямат въздействие извън годината, в която са извършени, и по този начин биха били правилно третирани като текущи разходи, а не като капитализирани разходи. Други дейности могат да имат както краткосрочен, така и дългосрочен ефект. Третирането на такива дейности вероятно ще бъде важно при функционален анализ, извършен с цел установяване на съпоставимост за целите на трансферното ценообразуване. В някои случаи разходите за маркетингови дейности и, във връзка с търговските дейности, разходите за изследователска и развойна дейност, могат да бъдат възстановени чрез таксуване за свързани стоки и услуги, докато в други случаи може да е била създадена нематериална собственост, върху която се начисляват „роялти" и се заплащат отделно, или комбинация от двете. Видно от изложеното (и следващите разпоредби), TP Guidelines позволяват различно третиране на нематериални активи според природата им, както и с оглед съпътстващите условия. Органите по приходите са пропуснали да анализират тези обстоятелства и не са взели предвид разпоредбите на § 6.7 и 6.18 от TP Guidelines. Предвид тези разпоредби непризнаването на част от лицензионното плащане, уговорено като съвкупност от елементи, без да е бил извършен анализ на основната интелектуална собственост, се намира в явно противоречие с Ръководството на ОИСР. „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД е използвало целия пакет от интелектуална собственост в своите бизнес дейности, тъй като произвежда продукти, използвайки регистрираните патенти и ноу-хау, разработени от WITTE Automotive Group, и ги е продавало с помощта на марките (напр. WITOL), разработени от WITTE Automotive Group за клиенти на групата. Допълнителната експертиза ясно посочи, че използването на чужда търговска марка, предварителна разработка и маркетингова активност винаги водят до пряка икономическа изгода и полза (стр. 103).

При така събраните писмени доказателства, с оглед и заключението по комплексната и допълнителната експертиза икономическата изгода за дружеството от използването на съответната интелектуална собственост се явява безспорно доказана. Вещото лице сочи, че „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД е можело да ползва три от петте регистрирани европейски търговски марки на лицензодателя през процесния период. Марките ясно се виждат на приложените снимки от официалното откриване на завода, както и от маркетинговите продукти като чанти, чадъри, шалове и т.н. В проведеното о.с.з. на 08.06.2023 г. вещото лице заявява, че търговските марки са били действащи през процесния период.

Не на последно място следва да се има предвид и че лицензионните плащания, извършени от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД през 2014 г. и 2015г., са били разгледани от органите по приходите в рамките на процедура по прилагане на СИДДО между Република България и Федерална република Германия. От НАП, ТД - Варна е било издадено Становище Изх. № ВхК - 44194 – 9 от 18.11.2013 г. От същото се установява, че искането за прилагане на СИДДО е подадено във връзка с доходи от лицензионно възнаграждение по Рамковия лицензионен договор (споразумение за лицензионна такса) между немското местно лице WITTE-Velbert GmbH & Co. KG и българското местно лице „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Съгласно становището, на чуждестранното лице се предоставя данъчно облекчение за реализирания от него доход по договора в размер на 5%, на основание на чл. 12, ал. 2 от СИДДО. Изрично в издаденото от НАП Становище се цитира и становище на ЦУ на НАП - в отговор изх. № 24-03-380#3 на ЦУ на НАП София, съгласно който според приложените доказателства може да се издаде становище за наличие на основания за прилагане на чл. 12, ал. 2 от СИДДО с Германия и облагане на лицензионните такси с данък при източника в размер на 5% от брутната сума на дохода, доколкото чуждестранното лице е притежател на дохода и не реализира дохода чрез място на стопанска дейност в страната. Видно от изложеното, не е бил оспорен нито характерът на плащанията за лицензионни такси по договора, нито размерът, т.е. не е бил оспорен процентът, а оттам - и отделните компоненти, които го формират. Така, алтернативната оценка на лицензионната такса, предложена с РД, би довела директно до двойно данъчно облагане.

В заключение, констатациите относно четирите елемента от лицензионната такса - патенти, предварителна разработка, марка и маркетинг като част от компонента Административна и развойна дейност на лицензионната такса са необосновани с оглед доказателствата по делото, и в противоречие с приложимото законодателство за трансферно ценообразуване и Ръководството на ОИСР.

„ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД е получило достъп до значителен брой патенти, разработени в продължение на години и подобрявани с времето. Обстоятелството, че „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД може да използва тези патенти без допълнително заплащане представлява само по себе си полза за него, доколкото може да отговаря на изискванията на своите клиенти. Събраните по делото доказателства установяват безспорно, че предоставените патенти са били ефективно внедрени в продуктите на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. Патентите, едновременно предоставени и ефективно използвани от дружеството, носят полза на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД и следователно представляват основание за заплащане на лицензионна такса.

Подходът, по отношение на транзакцията, както е отчетен от ревизираното дружество в декларациите за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г., е правилен и в съответствие с всички приложими правила за трансферно ценообразуване.

С оглед гореизложеното, необосновано и в противоречие с материалноправните разпоредби, на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл.26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните финансови резултати на дружеството са преобразувани в посока увеличение с осчетоводените от него разходи за лицензионна такса по посочените елементи в размер на 5 889 577.18 лв. (за 2014 г. със сума в размер на 2 025 421.26 лв. и за 2015 г. със сума в размер на 3 864 155.92 лв.).

РА, в тази му част, се явява незаконосъобразен и необоснован, поради което следва да бъде отменен.

2/. По отношение на преобразуване на финансовите резултати на лицето в посока увеличение със сума в общ размер на 147 191,04 лв., представляваща част oт заплатените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД такси за управление през ревизираните данъчни периоди, съдът прави следните правни изводи:

На „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД не са признати за данъчни цели отчетени разходи за частта на такса управление по Договор за такса управление в размер на 147 191.04 лв. (за 2014 г. - 79 797.86 лв. и за 2015 г. - 67 393.18лв.), отнасяща се до оказани от Т. Й. услуги в полза на „ВИТТЕ Аутомотив ГМБХ".

Според настоящия съдебен състав, органите по приходите необосновано приемат, че частта от управленските услуги, получени от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД от доставчика ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ, свързани с дейността на Й., имат характер на разходи за акционерна дейност и в същото време стигат до извода, че изискванията на Ръководството на ОИСР/ТР Guidelines за предоставяне на вътрешногрупови услуги не са изпълнени. По делото са събрани безспорни доказателства, които водят до извода, че Й. действително е извършил услугите, фактурирани на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, в полза на българското лице. Спорно по делото е дали услугите е трябвало да бъдат третирани по-скоро като дейности на акционерите и дали дейностите на Й. отговарят на изискването за вътрешногрупови услуги, определени в § 7.5 и 7.6 от TP Guidelines. По делото са представени множество доказателства, от които се установява характерът на дейността на Й. по управление на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД през ревизирания период. Органите по приходите не са анализирали представените от дружеството в хода на ревизионното производство доказателства за осъществяваните от Й. дейности по управление, като например договори за лизинг, търговски сделки, декларация за произход на средства - документи, изготвени в резултат на дейност, осъществена под цялостното ръководство и при пълно съгласуване с Й., и подписани от него като законен представител на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, примерен доклад от редовна среща със служителите на ревизираното дружество, в която участва Й., подписан от него, кореспонденция по електронна поща между Й., служители и адвокати на дружеството, от които се установява участието и ангажираността му в ежедневното управление на дружеството, ведно с приложения, в чиято подготовка, организация и изготвяне е участвал активно, график на регулярните полети на Й. до България по повод личното му участие в управлението на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. Същите несъмнено установяват, че ВИТТЕ Аутомотове ГмбХ, чрез Т. Й., е предоставило в ревизирания период вътрешногрупови услуги по ефективно управление на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД. При съобразяване на всички данни, сочещи на управленските дейности, необосновани са изводите на органите по приходите, че не можело да се установи дали ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ възлага на Т. Й. управлението на ревизираното дружество. Неоснователни са и доводите за непредоставяне на уговорените вътрешногрупови услуги от ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ на ВИТТЕ България. Съгласно § 7.6 от TP Guidelines, приложим при преценката за предоставяне на услуги между свързани лица, съгласно принципа за независимите пазарни отношения, въпросът дали е била предоставена вътрешногрупова услуга, когато дадена дейност се извършва за един или повече членове на групата от друг член на групата, зависи от това дали дейността предоставя на съответния член на групата икономическа или търговска стойност за подобряване на неговата търговска позиция. Това може да се определи, като се прецени дали едно независимо предприятие при сравними обстоятелства би било готово да заплати за дейността, ако се извършва за него от независимо предприятие, или би извършило дейността вътрешно. Ако дейността не е такава, за която независимото предприятие би било готово да плати, дейността обикновено не трябва да се разглежда като вътрешногрупова услуга съгласно принципа на независимите пазарни отношения. През ревизирания период 2014 г. - 2015 г. Т. Й. е изпълнявал задълженията си на законен представител на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД при преговори, подписване на договори и подписване на декларации, както и оторизиране на плащания, свързани с бизнес операциите на дружеството. Т. Й. е присъствал физически в сградите на дружеството и е участвал в срещи относно ежедневните операции, като е бил силно разпознаваем от българския екип ръководител, вземал е управленски решения и е подпомагал служителите при оперативно планиране, чуждестранни ДДС регистрации, водене на преговори и процедури за отпускане на заеми на дружеството и ред други управленски дейности. Съобразявайки текста на разпоредбата на Ръководството на ОИСР, извършваните от Т. Й. дейности биха били предмет на възнаграждение между независими предприятия, тъй като те са от съществено значение за ежедневните операции на дружеството. Необосновано от органите по приходите се твърди и наличието на преупълномощаване от Й. към Х., последният да изпълнява управленски функции на дружеството като довод за липса на предоставени услуги. Х. не е бил упълномощен от Й. да извършва дейности в обхвата на неговите собствени дейности. Налице са данни, че Х. е бил определен от едноличния собственик на капитала ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ за управител на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, наред с Т. Й.. В тази връзка вж. протокол от 07.02.2014 г. за решенията, взети от едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество. Видно от т. 2, е взето решение и се избира втори управител на дружеството - Х. Х., като решението е и че всеки от двамата управители Х. Х. и Т. Й., ще представлява дружеството поотделно. Налице е и пълномощно от 07.02.2014 г., съгласно което едноличният собственик на капитала упълномощава Й. да подпише договор за управление на дружеството с Х. Х.. При тези данни, следва и извода, че Й. е бил упълномощен от ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ да съдейства, за да бъде вписан наред с него и вторият управител на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, като е изпълнявал решението, взето от едноличния собственик на капитала. Т.е. не е налице „превъзлагане на права", каквито доводи са наведени от страна на органите по приходите. Тези действия по никакъв начин не означават, че отговорностите на Й. да управлява дружеството са престанали да съществуват, нито означава, че от този момент Й. не е можел да продължи да извършва дейности в полза на ревизираното дружество. Напротив, управителите са двама и всеки е имал правомощието да представлява и управлява. В съответствие с горния протокол на едноличния собственик на капитала е и разпоредбата на чл. 17 от Учредителния акт на „ВИТТЕ Аутомотив България" ЕООД, според която дружеството се управлява и представлява от избрани от едноличния собственик на капитала един или повече управители. Решено е също така, че Управителят/Управителите управляват дружеството в съответствие с приложимото право, учредителния акт, вътрешните правила за дейността на управителите и решенията на едноличния собственик на дружеството. А съгласно чл. 19 от Учредителния акт „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД се представлява от управителя или от всеки един от управителите поотделно. В допълнение, видно от чл. 2 от Вътрешните правила за дейността на управителите на „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, действащи към периода на ревизията, управителите решават заедно всички въпроси, свързани с дейността на дружеството, като при гласуването Й. има два гласа, а Х. разполага с един. Видно и от ТРРЮЛНЦ през ревизирания период ревизираното дружество се е управлявало от двамата управители. Неправилно е тълкувано и обстоятелството, че Й. не е получавал отделно възнаграждение от „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД, като според настоящия състав на съда това обстоятелство води на извод именно за относимост на услугите по Консултантския договор. Според органите по приходите, в чл. 6 от Договора за възлагане на управление финансовите отношения между страните се уреждали в допълнително споразумение, което не било представено. Според съд следва да се приеме, че това допълнително споразумение, визирано в чл. 6 от Договора за управление, е именно консултантският договор. Неправилни са и доводите на органите по приходите, свързани с твърдения за осъществявани от Й. акционерни дейности. Съгласно TP Guidelines акционерните дейности се дефинират като дейност, която се извършва от член на група на мултинационално предприятие (обикновено компанията-майка или регионална холдингова компания) единствено поради неговия интерес в един или повече други членове на групата, т.е. в качеството му на акционер. В § 7.10 от TP Guidelines са представени конкретни примери за дейностите на акционерите и респективно разходите за тях, а именно: разходи за дейности, свързани с юридическата структура на самото дружество-майка, като събрания на акционерите на компанията-майка, издаване на акции от дружеството-майка, разходи за Надзорния съвет; разходи, свързани с изискванията за отчетност на компанията-майка, включително консолидирането на отчетите; разходи за набиране на средства за придобиване на участие. От събраните по делото доказателства е видно, че услугите на Й. през 2014 г. и 2015 г. не попадат в нито една от горните категории, тъй като представляват конкретни дейности, свързани с ежедневното управление на ВИТТЕ България. Този извод се подкрепя и от заключението на комплексната експертиза, в което се посочва, че през ревизирания период Й. е извършвал дейности по управлението на „Витте Аутомотив България" ЕООД, които са имали икономическа и/или търговска стойност за подобряване на търговската позиция на дружеството.

С оглед гореизложеното, необоснован се явява изводът на органите по приходите за непризнаване за данъчни цели на разходите за дейността по управление, осъществявана от Й. в рамките на фактурирането към „ВИТТЕ Аутомотив България“ ЕООД от ВИТТЕ Аутомотив ГмбХ. В тази му част РА се явява незаконосъобразен и необоснован и следва да бъде отменен.

3/. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на лицето за 2015 г. в посока увеличение със сума в размер на 71 676,30 лв., представляваща отчетените от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД разходи за качество и командировки, съдът намира следното:

За разходите за качество и командировки за ревизирания период в размер на 71 676, 30 лв., изплатени на „ВИТТЕ Фелберт ГмбХ енд КО" КГ, органите по приходите са приели, че липсват доказателства за основанията и причините за извършването им. Настоящият състав на съда напълно споделя така формираното становище.

В хода на ревизионното производство е констатирано, че „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключило множество договори със свързано лице - ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ ГМБХ ЕНД КО, Германия, във връзка с което е отчело счетоводни разходи по видове, подробно описани в констативната част на РД.

За част от така отчетените разходи, а именно за тези индивидуализирани от ревизираното лице като разходи за качество и командировки, не са представени доказателства за основанията и причините за извършването им и връзката с дейността на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Предвид липсата на ангажирани документи, правилни и обосновани са изводите на ревизиращите органи, че срещу отчетените от ревизираното лице разходи за качество и командировки не са получени услуги от свързаното лице - ВИТТЕ ФЕЛБЕРТ ГМБХ ЕНД КО, Германия, съответно същите не са донесли ползи на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, което е в нарушение на изискванията на Ръководството на ОИСР.

Спор е налице за това дали действително са оказвани вътрешногруповите услуги от свързаното лице, по повод на които са отчетени разходи за качество и командировки.

С оглед установената по делото фактическа обстановка и в съответствие с изискванията на т. 1.52 от ръководството на ОИСР се налага изводът, че ревизиращият екип е извършил задълбочен анализ на представените от жалбоподателя документи и по-конкретно на приложения Договор за извършване на услуги продукция и логистика от 20.12.2013 г. Сред договорените дейности не се установяват поети ангажименти за оказване на услуги в областта на качеството. Горното се потвърждава и от обстоятелството, че през ревизираните данъчни периоди, в дружеството е имало назначени лица, упражняващи дейности по контрол за качество. Това е видно и от приложената Документация за трансферно ценообразуване, където в т. 5.5 е посочено, че процесите по контрол на качеството, контролът на качеството на входящите стоки, както и проверката по време на производствения процес и проверката на изходящите стоки се извършват от „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Също така, както са посочили и ревизиращите органи, услугите за качество се предоставят на ревизираното дружество по друг договор и oт друго свързано лице, а именно от ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия във връзка с Договор за такса управление от 04.12.2013 г. (чл. 12, б.„е“), поради което, в случая действително е налице дублиране на услуги по смисъла на т. 7.11 от ръководството на ОИСР.

По отношение на разходите за командировки също не са ангажирани документи, доказващи извършения разход и неговото предназначение. Отделно oт това, посочената oт ревизираното дружество цел на командировките на служителите на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в Германия - съдействие във връзка със стартиране и валидиране на производството, не се намира сред последователно изброените по предмета на Договора за извършване на услугите продукция и логистика. Неоснователно се явява твърдението на жалбоподателя, че услугите за качество и командировка представляват комплексна услуга, свързана с командироването в Германия на служители на „ВИTТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за обучения и практически семинари, тъй като е налице противоречие с договора по отношение на мястото на извършване на услугите.

Но дори и да се приеме, че е налице промяна в правоотношенията между страните, за което обаче не е съставен нарочен документ, то ревизираното лице следва да разполага с предвидените в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина документи - заповед за командировка, сметка-образец за средствата за командировката, доклад за извършената работа, отчет за изразходваната валута, други. Такива не са ангажирани по делото от страна на жалбоподателя. Поради това не са установени по делото конкретни поименно посочени служители, които да са били командировани, заеманата от тях длъжност, продължителността на командировката им в Германия, вид на използвания транспорт и маршрут, резултата от командировката и други съществени елементи, които са от значение при преценка дали един работник или служител е изпълнявал трудовите си задължения, извън мястото на постоянната му работа.

С оглед изложеното обосновано и в съответствие с материалноправните разпоредби, на основание чл. 16, ал. 1, във връзка с чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за 2015 г. е преобразуван в посока увеличение с отчетените от ревизираното лице разходи за качество и командировки в размер на 71 676, 30 лв. В тази му част РА следва да бъде потвърден.

Така, като се изключат от определените от приходните органи корекции начислените лицензионни такси върху нетните стойности на фактурите към краен потребител за сделките с авточасти, за производството на които са използвани патентите, посочени в приетата по делото експертиза и таксите за управление, с оглед установеното от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза (л. л. 1148 – 1151 от делото) данъчният финансов резултат за 2015 г. на дружеството е в размер на 1 122 618, 98 лева. Върху тази основа следва да бъде опреден дължимият корпоративен данък за 2015 г., който съгласно заключението на вещото лице по ССЕ е в размер на 112 261, 90 лева. От него е внесен данък в размер на 105 094, 27 лева.

Т.е. установеният корпоративен данък за довнасяне за 2015 г. е в размер на 7 167, 63 лева и лихви върху него в размер на 4 163, 73 лева.

С оглед изложеното, РА следва да бъде отменен за разликата над установеното с него задължение за корпоративен данък в размер над 7 167,63 лева до 610 844,45 лева и над съответните лихви в размер на 4 163,73 лева до 400 638,46 лева.

По разноските

При прилагането на чл. 161, ал. 1 от ДОПК исканията на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, респ. на отхвърлената част на жалбата. На жалбоподателя се следва присъждане на разноски пропорционално на уважената част от жалбата в размер на 35 957, 56 лева /от общо претендирани по списък на разноските и доказани такива в размер на 36 364, 95 лева за държавна такса; за внесени възнаграждения за вещи лица за изпълнените съдебни експертизи и за заплатено адвокатско възнаграждение/. На ответника се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, съразмерно на отхвърлената част на жалбата - в размер на 446,12 лева. Или по компенсация НАП дължи на жалбоподателя разноски в размер на 35 511,44 лева.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-29002920006668-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от О.К.М. - началник сектор „Ревизии и проверки“ – 3 в отдел „Контрол“ при ТД на НАП ГДО, орган, възложил ревизията, и Е.К.З. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, за разликата над установеното с него задължение за корпоративен данък в размер над 7  167, 63 лева до 610 844, 45 лева и над съответните лихви в размер на 4 163, 73 лева до 400 638, 46 лева.  

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200292065, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, м. Слатина — Индустриален парк № 19, представлявано от Х.А. Х., сумата от 35 511, 44 лева, деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             

                                                                   СЪДИЯ: