Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 06.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 12394 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 11.07.2019г. по гр. д. № 80948/2018г. Софийски районен съд, ГО, 153
състав, е отхвърлен предявеният от „Б.К.“ ООД срещу „Е.М.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на сумата от
2 301, 55 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от
неизпълнение на договор за разпространение на 1 000 броя каталози за
професионална и почистваща техника.
Решението
е обжалвано от ищеца „Б.К.“ ООД с оплакване, че е неправилно поради съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на
постановения съдебен акт. Конкретно се поддържа, че съдът е формирал изводите
си за неоснователност на предявените искове въз основа на доказателства, които
са неотносими към процесния спор. Излага съображения, че приетите писмени
доказателства, които според твърденията на ответника установяват изпълнение на
поетите от него договорни задължения, касаят изпълнение по други договори,
сключени с други лица. Сочи, че в отговора на исковата молба ответното
дружество твърди, че е изпълнил задълженията си по процесния договор след
21.03.2018г., а е ангажирал писмени доказателства за период, предхождащ датата
на твърдяното изпълнение. Независимо от това първоинстанционният съд е
мотивирал изводите си за неоснователност на претенциите именно въз основа на
тези писмени доказателства. Доколкото ответникът не е доказал, че е изправна
страна по сключения с ищцовото дружество договор, се поддържа, че претенцията
за заплащане на обезщетение за причинените от неизпълнението вреди е
основателна. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се уважат в
пълен размер.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Е.М.“ ЕООД е подала отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Сочи се, че задължението по
процесния договор е изпълнено с предаването на 29.03. и на 30.03.2018г. на
пощенския оператор на пратки, съдържащи каталозите за професионална и почистваща техника на ищеца.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от „Б.К.“ ООД, в която се твърди, че на
07.03.2018г. между страните по делото е сключен договор за разпространение на
1 000 броя каталози за
професионална и почистваща техника на ищеца, по силата на който
ответното дружество е приело да извърши разпространението на печатните материали,
чрез доставянето им на клиенти на ответника – промишлени предприятия в областта
на енергийния и инфраструктурен сектор. Дължимата от ищеца насрещна престация е
заплащане на възнаграждение за извършената работа в размер на 586, 75 лева,
която била заплатена авансово. В исковата молба се твърди, че изпълнителят не е
извършил възложената му работа, поради което се прави искане за връщане на
платеното възнаграждение. Освен това се поддържа, че за изработването на
рекламните каталози, ищецът заплатил на трето за спора лице възнаграждение в
общ размер на 1 714, 80 лева, представляваща сбор от сумата от 1 096
лева – стойност за отпечатване на брошурите, 60 лева – заплатена цена за лепене
на стикери върху брошурите и 273 лева – цена за изработване на стикерите.
Твърди, че сумата от 1 714, 80 лева представлява имуществена вреда за
ищеца, настъпила в неговия патримониум в резултат на неизпълнението на поетото
от ответника договорно задължение за разпространение на процесните каталози.
Ответникът
оспорва исковата молба с доводи, че е изправна страна по договора. Твърди, че
на 21.03.2018г. негови служители са предали процесните каталози на служител на
трето за спора лице – „Х.С.“ ЕООД. Това дружество имало сключен с ответника
договор за извършване на услуги по подготовка на изданията на „Е.м.“ ЕООД за
печат, организиране на транспорта и предаването им на печатница, а впоследствие
и на „Б.П.“ ЕАД за доставка до съответните адреси. В случая процесните каталози
били предадени на „Б.П.“ ЕАД за извършване на доставката им до конкретни
адреси, като пощенският оператор издал на 30.03.2018г. фактура за заплатените
пощенски разходи.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран
с иск с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в резултат на неизпълнение на договорно задължение. В
мотивите на решението е обсъдил представените по делото писмени доказателства –
фактура от 30.03.2018г., издадена от „Б.П.“ ЕАД и опис № 10 от 13.03.2018г. за
предадени от „Е.М.“ ООД обикновен пратки за изпращане в пощенски клон 1680, и е
формирал изводи, че посочените документи доказват, че ответникът е изправна
страна - осъществил е възложената му
дейност по разпространение на брошури и други рекламни материали чрез пощата.
По тези съображения е приел исковата претенция за недоказана.
Настоящият
съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение
на материалния закон. При изложените в исковата молба твърдения, предявените по
делото осъдителни искове следва да се квалифицират по чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД за връщане на получена на отпаднало основание – развален договор за
изработка, сума в размер на 586, 75 лева, представляваща авансово заплатено
възнаграждение по договора и иск с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение в размер
на 1 714, 80 лева - заплатени от ищеца в полза на трето за спора лице
разходи за отпечатване на рекламни брошури. В случая ищецът претендира
последиците от разваляне на договора – връщане на полученото въз основа на този
договор от страна на ответника, поради което следва да се приеме, че това
волеизявление съдържа в себе си имплицитно и волеизявление за разваляне на
договора, достигнало до ответника с получаване на препис от исковата молба.
Претендират се и имуществени вреди, претърпени в резултат на неизпълнение на
поети от ответника договорни задължения, послужило като основание за разваляне
на договора от изправната страна.
Предметът
на делото е спорното материално субективно право - претендирано или отричано от
ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от
ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът
се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала,
тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на
непредявено основание. Когато обаче първоинстанционният съд само е определил
неправилна квалификация на спорното право, но не я е извел от обстоятелства, на
които страната не се е позовала, въззивният съд следва да даде вярната правна
квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от първоинстанционния
съд квалификация на иска и съответно следва да се произнесе по съществото на
спора. В този смисъл е и константната съдебна практика - решение №
124/24.03.2011 г.гр. д. № 882/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
389/23.05.2010 г. по гр. д. № 738/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение №
249/23.07.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, която настоящият
съдебен състав споделя.
В
конкретния случай първоинстанционният съд е разгледал всички факти, на които
ищецът се е позовал в исковата молба, но е определил неправилна квалификация на
спорното право, което задължава въззивния съд да даде вярната квалификация и да
се произнесе по същество на спора. Когато въззивният съд при непроменени
фактически твърдения и петитум на исковата молба възприема различна правна
квалификация, следва да разреши спора в съответствие с действителното правно
основание.
По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 88 от ЗЗД:
Разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да върне онова,
което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като съгласно
Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически състав
намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на прекратително
условие, или както в разглеждания случай - при разваляне на договор поради
неизпълнение. Връщането на даденото по един двустранен договор представлява последица
от допуснатото неизпълнение на възникнало по него задължение тогава, когато е
реализирана договорната отговорност за неизпълнение спрямо неизправната страна
чрез упражняване на възникналото в полза на изправната страна потестативно
право да развали сключения договор по реда на чл. 87 ЗЗД – това е последицата,
предвидена в чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД. Следователно за
да бъде уважен предявеният от „Б.К.“ ООД иск следва ищецът при условие на пълно
и главно доказване да установи съществуване на основание при получаване на
престацията от 586, 70 лева и отпадане на основанието с обратна сила –
разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на
изпълнителя.
С
оглед изложеното във въззивната жалба, настоящият състав приема, че по делото
не се спори, че ищецът е заплатил на ответника на основание валидно сключен
между страните договор за разпространение на 1 000 броя каталози за
професионална и почистваща техника сума в размер на 586, 70 лева като авансово
плащане. Това обстоятелство се доказва и от приетите и неоспорени по делото
доказателства – фактура № **********/12.03.2018.
Следва
да бъде преценено и наличието на втората предпоставка за уважаване на исковата
претенция. Във връзка с това въззивният състав приема следното:
Потестативното
право на разваляне на договор възниква при осъществяването на следния
фактически състав: 1. наличие на сключен между страните договор, 2.
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора (било то пълно,
забавено или частично) и 3. неизпълнението да се дължи на причина, за която
длъжникът отговаря. При наличието на посочените предпоставки в полза на
кредитора възниква правото да развали договора, чието упражняване се
осъществява с извънсъдебно едностранно изявление, отправено от кредитора до
длъжника. Правото да се развали договорът отпада, ако длъжникът не отговаря за
неизпълнението, поради това, че неизпълнението е в резултат на забава на
кредитора, неоказано съдействие от негова страна, или забава на трети лица.
В
случая ответното дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса да
установи по реда на пълното и главно доказване, че е изпълнил възложената му
работа, не е провел доказване на това обстоятелство. Приетите в
първоинстанционното производство писмени доказателствени средства се явяват
неотносими към релевантните за спора обстоятелства. За да стигне до този извод
съдът съобрази следното:
Съобразно
изложеното в отговора на исковата молба, ответникът твърди да е изпълнил договорните
си задължения чрез възлагане на трето за спора лице – „Х.С.“ ЕООД, на
извършването на дейност по предаването на получените рекламни каталози на
пощенски оператор – в случая на „Б.П.“ ЕАД, за доставка до съответните адреси. Изложени
са твърдения, че „Х.С.“ ЕООД е получило на 21.03.2018г. от ответника процесните
каталози и впоследствие същите били предадени на пощенския оператор, за което „Б.П.“
ЕАД е издало на 30.03.2018г. фактура, удостоверяваща предаването на пратките и
стойността на пощенската услуга. Тези обстоятелства се поддържат и във
въззивното производство, доколкото в отговора на въззивната жалба е направено
изрично твърдение, че предаването на пратките е извършено на 29.03. и на
30.03.2018г. Доказателства за това обаче не са ангажирани, доколкото с
протоколно определение от 06.02.2020г. въззивният съд е оставил без уважение
като преклудирано доказателственото искане на въззиваемото дружество за
приемане на нови доказателства. В първоинстанционното производство са
представени документи, удостоверяващи предаване на пощенски пратки, извършено
на 13.03.2018г., т.е. на дата, предхождаща получаването на каталозите от „Х.С.“
ЕООД с цел изпращането им чрез „Б.П.“ ЕАД. С тези документи ответникът цели да
установи изпълнение на задължение, което според собствените му твърдения е
изпълнено в по-късен момент - едва на 29.03.-30.03.2018г. По тези съображения
приетите писмени доказателства се явяват неотносими към предмета на правния спор
– не установяват релевантни факти, поради което не следва да бъдат обсъждани.
С
оглед изложеното и предвид неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест се налага извод, че съдът следва да
приеме за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал
недоказан. Отнесено към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема,
че ответникът не е изпълнил възложената му с процесния договор работа, поради
което същият е неизправна страна. За ищцовото дружество е възникнало
субективното потестативно право да развали договора поради неизпълнение, като в
случая изявлението за разваляне следва да се приеме за обективирано в исковата
молба, достигнала до ответното дружество с връчване на препис от същата в хода
на висящото исково производство. С развалянето на договора настъпва ново правно
положение, което поражда задължение за реституция на даденото по него, страните
не си дължат изпълнение по договора, а се поражда задължение да възстановят
състоянието, предхождащо сключването му и да си върнат получените престации.
Развалянето в случая има обратно действие, доколкото процесният договор не е
такъв за продължително или периодично изпълнение. Облигационното отношение
между страните е отпаднало и всяка от тях е длъжна да върне даденото на
отпаднало основание.
По
тези съображения предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то
от ЗЗД за връщане на авансово получената сума в размер на 586, 75 лева е
основателен. Първоинстанционното решение като неправилно следва да бъде
отменено в посочената част.
По
иска с правно основание чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД:
Отговорността
по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е специален вид договорна отговорност за
обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото
разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора. На
обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника –
и непредвидимите вреди. В обезщетението не се включва собствената престация на
кредитора, тъй като ако е дадена – подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. Обезщетението би могло да се определи като такова за накърнения негативен интерес, доколкото обхваща вредите от
настъпилата неблагоприятна промяна – липса на задоволен кредитиров интерес.
Приема се, че предмет на обезщетяване с оглед обратното действие на развалянето
е негативният интерес, т.е. кредиторът да бъде поставен в положението, в което
би бил, ако не беше сключвал разваления договор. По претенцията за заплащане на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора /чл. 88 от ЗЗД/ под
формата на претърпяна загуба, кредиторът следва да докаже освен наличието на
предпоставките за упражняване на субективното право да развали договора поради
неизпълнение на насрещната престация, още и настъпването на реална вреда,
довела до негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка
причинна връзка с неизпълнението на длъжника, и че тази щета не би била налице,
ако задължението беше изпълнено. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след
неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било
изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с
пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за обезщетяване,
се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат на
неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите
ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях
вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на
имуществото на кредитора.
В
настоящия случай ищецът претендира обезщетение за разходите, които е направил за
изработването на рекламните каталози, които са били предмет на процесния
договор за разпространение. Твърди се, че доверявайки се на предстоящото
насрещно точно изпълнение по договора за разпространение, ищецът е възложил на
трето за спора лице отпечатването на процесните каталози, за което е заплатил
сумата от 1 714, 80 лева.
За
установяване размера на направените разходи ищецът е представил фактура №
**********/06.03.2018г. на стойност от 2 989, 20 лева, удостоверяваща
извършена от „Т.Д.“ ООД изработка на брошури 1 750 броя, лепене на стикери
– 1 000 броя, изработка на стикери сервизно обслужване и изработка стикери
кампания, както и преводно нареждане от 15.03.2018г., установяващо заплащането
от страна на ищеца в полза на доставчика на услугата на сумата от 2 989,
20 лева. Ответникът изрично е оспорил твърдението на ищеца, че е заплатил
сумата от 1 714, 80 лева за изработването на процесните брошури. С оглед
изричното оспорване на това обстоятелство, настоящият съдебен състав счита, че
представените фактура и преводно нареждане не доказват, че претендираните от
ищцовото дружество разходи са направени във връзка със сключването на процесния
договор, т.е. че те са направени за изработването на процесните каталози. Във
фактурата не са посочени никакви индивидуализиращи белези на изработените
брошури, поради което не може да се приеме, че същата обективира твърдяното от
ищцовото дружество правоотношение с трето за спора лице с предмет – изработка
на процесните каталози. Следователно, приетите по делото писмени доказателствени
средства не доказват извършването на процесния разход.
В
аспекта на изложеното настоящият съдебен състав приема предявената претенция за
неоснователна. Ищецът, чиято е доказателствената тежест в процеса, не проведе
пълно и главно доказване на елемент от фактическия състав на съдебно
предявеното вземане, а именно, че е направил разходи във връзка със сключването
на процесния договор. Това е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията,
без да е необходимо да се обсъжда наличието на другите кумулативни предпоставки
от фактическия състав на нормата на чл. 88 от ЗЗД.
По
тези съображения първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата от 1 714,
80 лева, при правилната правна квалификация на спорното право по чл. 88, ал. 1,
изр. 2-ро от ЗЗД.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора следва да се присъдят
своевременно поисканите от въззивника съдебни разноски, съразмерно на уважената
част от въззивната жалба, които възлизат на сумата от 11, 74 лева за държавна
такса. По делото не са представени доказателства за сторени разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция. Приложената фактура от
16.10.2018г. и платежно нареждане за кредитен превод установяват извършен
разход на друго основание, а именно – за изготвяне на искова молба и
процесуално представителство пред СРС.
Въззиваемата страна също претендира разноски и
такива се дължат съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, които
възлизат на сумата от 357, 63 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, договор за правна
защита и съдействие и доказателства за реалното заплащането на възнаграждението.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното
дружество съдебни разноски за сумата над 447, 04 лева.
В полза на ищцовото дружество следва да се присъдят
направените в първоинстанционното производство съдебни разноски съразмерно на
уважената част от исковете, които възлизат на сумата от 23, 47 лева за
заплатена държавна такса. В първоинстанционното производство не са представени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива
не следва да се присъждат.
С
оглед цената на всеки един от обективно кумулативно съединените искове и
предвид ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящото решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 163323 от 11.07.2019г., постановено по гр.д. № 80948/2018г. по
описа на СРС, ГО, 153 състав, В ЧАСТТА,
в която е отхвърлен предявеният от „Б.К.“ ООД срещу „Е.М.“ ЕООД иск за връщане
на сумата от 586, 75 лева, платена на отпаднало основание, както и в В ЧАСТТА, в която ищецът е осъден да
заплати на „Е.М.“ ЕООД разноски в първоинстанционното производство за сумата
над 447, 04 лева и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Е.М.“
ЕООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** да заплати на „Б.К.“
ООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление *** по иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 от ЗЗД сумата от 586, 75
/петстотин осемдесет и шест лева и 75 ст./ лева – подлежаща на връщане по
развален поради неизпълнение договор за разпространение на 1 000 бр.
каталози за професионална и почистваща техника.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 163323 от 11.07.2019г.,
постановено по гр.д. № 80948/2018г. по описа на СРС, ГО, 153 състав, в
останалата му обжалвана част, с която е отхвърлен предявен иск за осъждане на
ответника да заплати сумата от 1 714, 80 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на договор за разпространение на
1 000 бр. каталози за професионална и почистваща техника при
правилна правна квалификация на спорното право по чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ********, седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Б.К.“ ООД, с ЕИК ********, седалище и
адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 23, 47
/двадесет и три лева и 47 ст./ лева – съдебни разноски за първоинстанционното
производство, както и да заплати на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 11, 74 /единадесет лева и 74 ст./ лева - съдебни разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Б.К.“ ООД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 357, 63 /триста петдесет и седем лева и 63 ст./ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.