№ 25941
гр. София, 23.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Гражданско дело №
20221110114764 по описа за 2022 година
СХIХ състав на Софийския районен съд с председател съдия Ваня Г. Тотолакова, като
провери редовността и допустимостта на исковата молба по гражданско дело №14674 по описа на
съда за 2022 година, установи, че:
Ищецът не е изпълнил задължението си да посочи електронен адрес, нито да заяви съгласен
ли е да получава призовки и съобщения на такъв адрес.
Ищецът предявява два иска: за плащане на задължение по договор за изработка и за плащане
на обезщетение за забава. За първият иск се дължи държавна такса от 82.51 лева, а за втория
се дължи минимална държавна такса от 50.00 лева. Така ищецът дължи общо 132.51 лева
държавна такса за двата предявени искове. С исковата молба е внесена държавна такса за
образуване на исково производство в размер от 99.00 лева, следователно ищецът дължи да
довнесе 33.51 лева. От материалите по делото не може да се направи и извод и с каква част
от внесените 99.00 лева ищецът плаща държавна такса по иска за главницата и с каква част –
държавна такса по иска за мораторната лихва. Затова съдът следва да укаже на ищеца да
довнесе държавна такса и за двата предявени иска в размер от 33.51 лева или да поясни с
каква част от вече внесената сума от 99.00 лева плаща държавна такса за всеки от исковете.
Ищецът твърди, че претендира плащане на главница по договор за изработка, но от
обстоятелствената част на исковата молба се установява, че претендира за няколко различни
плащания: за електрическа енергия, за „общи части“, за „фонд „РиО“ и за такса управление и
поддръжка. Никъде в исковата молба не е посочен размерът на всяко от тези претендирани
вземания. Нещо повече, от обстоятелствената част на исковата молба може да се
предположи, че част от претендираните вземания (по-точно вземането за „общи части“ и за
такса управление) са възнаграждение по сключения договор за изработка и се дължат на
ищеца, а други вземания, като такса електрическа енергия, ищецът само събира от името на
възложителя. Съдът намира, че различното естество на отделните вземания предполага
предявяването на отделни искове за всяко от тях. Ако ищецът не твърди, че е титуляр на част
от вземанията, следва да уточни още дали претендира за тях от свое име или като
пълномощник на друго лице. В последния случай следва да представи и пълномощно от
това лице.
1
Съобразявайки изложеното, както и на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, чл. 128
и чл. 40 и 41 от Гражданския процесуален кодекс, съдът
РАЗПОРЕДИ:
1. ОСТАВЯ исковата молба без движение.
2. ЗАДЪЛЖАВА ищеца в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок да отстрани по-долу изброените
нередовности:
а
да посочи електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38 от Гражданския
процесуален кодекс по силата на чл. 127, ал. 1, т. 2 от същия кодекс;
да заяви дали желае връчване на посочения електронен адрес;
да заяви изрично дали със сумата, внесена като държавна такса за обезпечително
производство, плаща държавната такса по настоящото исково производство или извършва
друго плащане.
да представи доказателства за довнасяне на държавна такса в размер на 33.51 лева;
ако ищецът не довнесе държавна такса в срок, да уточни с каква част от вече внесената
сума от 99.00 лева е платена държавна такса за иска за главницата и с каква част – за иска за
обезщетение за забава;
да уточни петитума на исковата молба като посочи изрично размера на всяка една от
претендираните суми за електрическа енергия, за „общи части“, за „фонд „РиО“ и за такса
управление и поддръжка;
да приведе в съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба като
посочи изрично кои от вземанията са възнаграждение по сключения договор за изработка и
се дължат на ищеца, и кои ищецът само събира от името на възложителя по договора за
изработка.
Ако ищецът не твърди, че е титуляр на част от вземанията, да уточни още дали претендира
за тях от свое име или като пълномощник на друго лице.
Ако ищецът претендира за част от вземанията от името на трето за делото лице, да
представи и пълномощно от това лице и да посочи правния си интерес.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца за последиците от неотстраняване на нередовностите в срок по
чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс: исковата молба заедно с приложенията да
бъде върната.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца и неговия законен представител или пълномощник, ако има
такива, че:
ако живеят или заминат за повече от един месец в чужбина, са длъжни да посочат лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако нямат
пълномощник по делото в Република България и че ако не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени на основание чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от Гражданския процесуален кодекс.
ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който
веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес и че при
неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени на основание чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.
5. Препис от настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищеца по следния
2
начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
търговския регистър.
2. Ако адресът на юридическото лице не е посочен и не е известен на съда, нито се установи от
справката в търговския регистър, съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по следния начин:
ДА СЕ ПОСТАВИ обявление на определеното за това място в съда в продължение на една
седмица по реда на чл. 129, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс;
ако в този срок лицето не се яви да получи съобщението и не отстрани нередовностите, ДА
СЕ ИЗЧАКА още една седмица, колкото е срокът за отстраняване на нередовностите;
ако пълномощник или представител на юридическото лице не се яви да получи
разпореждането, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за прекратяване, а исковата молба заедно с
приложенията ДА СЕ ОСТАВИ в канцеларията на съда на разположение.
3. Ако адресът на юридическото лице е посочен или известен на съда, съобщението ДА СЕ
ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако юридическото лице е посочило
такива по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на посочения по делото адрес;
на адреса на седалището и адреса на управление според справката от Търговския регистър,
ако не съвпадат с адреса, посочен по делото.
4. Ако представител на юридическото лице не се открие на адреса от Търговския регистър или
на адреса, посочен по делото, нито се открие служител или работник, който е съгласен да
приеме съобщението, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката на съобщението.
5. Ако на адреса от Търговския регистър или на адреса, посочен по делото, няма нито
канцелария, нито работници или служители на юридическото лице, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката на съобщението.
6. ДА СЕ ЗАЛЕПЯТ уведомления на всички адреси, на които е търсено юридическото лице.
7. Ако юридическото лице не се открие на никой от адресите книжата ДА ОСТАНАТ на
разположение в канцеларията на съда за срок от две седмици след залепването на
уведомления.
8. Ако и в този срок представител или пълномощник на юридическото лице не се яви да
получи съобщението и не отстрани нередовностите, делото ДА СЕ ДОКЛАДВА за връщане
на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3