№ 8728
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г. ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от Г. ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело №
20231110151018 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М.Б. ООД с искане ответникът
„Е.Е.“ООД да бъде осъден да му заплати сумата от 10174,80 лева – възнаграждение за
извършени посреднически услуги на основание чл. 28, ал. 3, т. 2 от Закона за насърчаване на
заетостта, представляваща общ сбор от дължими суми по фактури с
№**********/30.11.2022 г. на стойност 5412лв. и фактура №**********/30.06.2023 г. на
стойност 4762,80лв и сумата от 1757,83 лева – неустойка за неизпълнение на договора за
периода, следващ съответните падежи на всяка от фактурите до 05.09.2023г., ведно със
законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Ищецът твърди, че с ответника били сключили Договор за предоставяне на
посреднически услуги по подбор на персонал от 14.06.2022 г. и Търговска оферта №
**********/11.07.2022г. Посочва, че е извършил коректно възложените му посреднически
услуги по търсене и подбор на персонал и представил няколко кандидати, подходящи за
търсените позиции, като за извършените услуги относно А.Г. и Д.А.. Кандидатите А.Г. и
Д.А. провели комуникация с представител на ответника и уговорили условия за започване
на работа, но впоследствие не бил сключен трудов договор. Ищецът счита, че въпреки това
ответникът следвало да му заплати сумата от 5412 лева съгласно издадената фактура
№**********/30.11.2022 г. което не било сторено. Тъй като ответникът бил и в забава,
дължал неустойка в размер на 0.1% от неизплатеното задължение за всеки ден забава. Тази
сума възлизала на 1472,06 лв. за периода от 07.12.2022 г. до 05.09.2023 г. Твърди, че се
дължи и сумата от 4762,80лв. по фактура №**********/30.06.2023 г., както и неустойка в
размер на 285,77лв. за периода от 08.07.2023г. до 05.09.2023г. Ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати тези суми. Претендира разноски. Ответникът в срока по чл. 131
ГПК подава отговор на исковата молба, като дава становище за неоснователност на
предявения иск. Не оспорва фактите на сключване на договора, представянето на кандидата
А.Г., както и факта, че между нея и ответника не бил сключен трудов договор. Завява, че
възнаграждение се дължи при сключване на трудов договор с предложен кандидат, а не само
с предоставяне на кандидати за назначаване на работа, поради което е поискал и издадената
фактура да бъде анулирана. По отношение на Д.А. ответникът заявява, че за него няма
предоставена информация от ищцовото дружество, поради което липсва
1
причинноследствена връзка между назначаването на кандидата и извършвана от посредника
дейност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
По отношение на предявения главен иск за установяване съществуването на вземане
за възнаграждение в тежест на ищеца е да докаже фактите: сключване на договор за
изработка, с предмет възлагане на услуги по подбор на персонал срещу възнаграждение в
размер, изпълнение на възложената работа и приемането й без възражения от страна на
възложителя „Е.Е.“ООД.
От страна на ответника е оспорена дължимостта на главнните и на акцесорните
вземания.
Договорът за изработка е уреден като неформален - за валидното му сключване не е
необходимо волеизявленията на страните да са оформени в документ. Не е спорно между
страните, че помежду им е сключен договор за осъществянане на посреднически услуги, но
същият сам по себе си не е годен източник на облигационно правоотношение
(правопораждащ го факт), тъй като не съдържа съществените елементи на сделката -
конкретното възлагане на подбор на персонал - за изпълнение на какви трудови функции,
брой подлежащи на наемане от възложителя лица, изисквания за притежавани
професионални качества, образование и квалификация и т. н., съответно размер на
дължимото за извършване на подбора при определените параметри, възнаграждение.
Този договор има значението на общи условия, които да съставляват част от
договорното съдържание на сключваните между страните сделки, но всяка от тях се счита за
сключена след заявка от страна на клиента и приемането от посредника, т. е. възлагането на
конкретен подбор на персонал изисква оферта и приемане по смисъла на чл. 14 ЗЗД.
Договорът за предоставяне на посреднически услуги по наемане на работа е
разновидност на изработката и за да се приеме, че такъв договор е сключен следва да бъде
доказано отправянето на заявка и приемането, респ. отправянето на ново предложение
(контра-оферта) и неговото приемане от клиента.
По дефиниция, извлечена от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗЗД, договорът е съглашение
между две или повече лица за създаване, изменение или прекратяване на правоотношение
между тях. Съглашението предполага да са налице взаимни, противоположни по посока
(насрещни) и припокриващи се по съдържание волеизявления на страните, насочени към
пораждане на правни последици, чието съдържание е определено от волеизявленията.
Договорът е източник на (поражда) правоотношението в момента на сключването му, т. е.
при постигане на съгласие на страните относно съществените му елементи.
За безспорни в отношенията между страните е обявено, че между тях са сключени
Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 14.06.2022 г. и
Търговска оферта № **********/11.07.2022г.., че ищецът представил на ответника
кандидат А.Г. , както и че между нея и ответника така и не възникнало трудово
правоотношение.
Спорът е концентриран върху това дали сключването на трудов договор с предложен
кандидат е предпоставка за възникване на правото на посредника да получи
възнаграждението си по договора за посредничество.
Установява се от приетия като доказателство по делото препис от процесния договор,
че съгласно чл. 1 от същия предметът му включва задължението на „М.Б.“ ООД в
качеството му на посредник да предостави на „Е.Е.“ ООД като клиент посреднически
услуги по наемане на работа въз основа на заявка оферта срещу договорено възнаграждение.
В раздел I , чл.3 трети от договора е дефинирано, че посредническите услуги включват
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа от страна на посредника за
назначаването им на работа от страна на клиента. Съгласно раздел I, чл.5 посредникът
осигурява гаранция, съгласно която се задължава да предложи еднократно алтернативен
2
кандидат под условието плащанията по съответната фактура да са извършени. В раздел III,
чл. 3 от договора е предвидено, че посредникът има право на възнаграждение и в случай, че
клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но впоследствие сключи
споразумение със същия в период от 12 месеца, считано от датата, на която кандидатът
първоначално е бил представен на клиента, както и в случай, че трето лице, ползващо се с
референции от клиента, сключи подобно споразумение с кандидата в същия срок.
Видно от представената по делото търговската оферта, представляваща неразделна
част от договора, в офертата в табличен вид са посочени подробно етапите, включени в
методологията по подбор на персонал. В същата таблица е предвиден срок от пет работни
дни от получаването на списъка със селектираните кандидати, в който клиентът
предоставяна посредника обратна връзка за тях. Като финален етап е посочено фактуриране
и пълно плащане за всеки одобрен кандидат според условията на офертата.
Представена е издадената от ищеца фактура №**********/30.11.2022 г. и фактура
№**********/30.06.2023 г. за лицата А.Г. и Д.А., като до ответника е изпратена покана за
заплащане на сумите.
По делото е представено писмо от ответното дружество в което е направен отказ за
заплащане на възнаграждение за А.Г., а по отношение на Д.А. е изискана допълнителна
информация, при твърдения че такъв служител не е наеман през месец юни 2023г.
По делото е приета СТЕ от която се установява, че и двете процесии фактури са били
изпратени като прикачени файлове по електронна поща от адрес на ищеца
******@**********.*** до адрес на ответника **************@***************.***.
Фактурите са получени съответно на 30.11.2022 г. и на 30.06.2023 г. Вещото лице посочва,
че представената имейл кореспонденция в исковата молба, и тази представена в отговора на
исковата молба са автентични. Всички имейл съобщения и прикачени към тях файлове,
представени като разпечатки от ищеца и ответника, имат точно такова съдържание, каквото
се вижда и на разпечатките. На 11.08.2023 г. от ответника е изпратен отговор на поканата за
плащане на процесиите фактури. В разменената кореспонденция по имейл няма
предоставени „доказателства за извършени услуги“ от страна на ищеца. Установява се от
СТЕ, че по информация от сайта „***“ ЕООД в техните системи няма информация за
публикувана обява за описаната позиция в периода от 14.06.2023 г. до 14.12.2023 г. Данните
от преди този период се изтриват от базата данни на *** поради изтичане на технологичния
срок за съхранението им (6 месеца). От „***“ ЕООД заявяват, че в техните системи няма
информация за кандидатура от лице с имена Д.А. за позиции, публикувани от ищеца или от
ответника в периода от 14.06.2023 г. до 14.12.2023 г.
Изготвена по делото е ССЕ видно от която, че процесиите фактури са осчетоводени в
счетоводните регистри на ищеца надлежно и своевременно в месеците , в които са издадени.
В счетоводството на ответника Фактура №**********/30.06.2023 г. за Д.А. на обща
стойност с ДДС 4762,00 лв., не е осчетоводена в счетоводните регистри, не е отразена в
документите по ЗДДС подадени в НАП от Е.Е. ООД и не е ползван данъчен кредит по нея.
Видно от предоставената при проверката счетоводна справка от сметка 401 Доставчици-
партида М.Б. ООД в счетоводството на ответника е осчетоводена само фактура
№**********/30.11.2022 г. за 5412,00 лв. на обща стойност с ДДС. Вещото лице посочва, че
процесиите фактури са отразени в Дневника за продажбите за съответните месеци на
2022,2023 год., в които са издадени, като облагаема сделка по ЗДДС . Подадена е Справка -
декларация по ДДС и ефективно е извършено разчитане с Бюджета. Процесната фактура
№**********/30.11.2022 е отразена от ответника в дневника за покупките, като облагаема
сделка по ЗДДС/. Подадена е Справка -декларация по ДДС и е ползван данъчен кредит по
нея. Фактура №**********/30.06.2023 г. не е осчетоводена в счетоводните регистри на
ответника, не е отразена в документите по ЗДДС подадени в НАП от Е.Е. ООД и не е
ползван данъчен кредит по нея.
От разпита на свидетеля Д.А. се установява, че в „Е.Е.“ ООД е кандидатствал
октомври месец чрез ***. Заявява, че предварително се е срещнал с ръководителя си и той
3
му е казал да пусне CV през ***. Посочва, че негова бивша колежка го е препоръчала в в
„Е.Е.“ ООД и тя направи неофициална срещата с мениджъра, който понастоящем е негов
ръководител. Посочва, че е постъпил на работа в в „Е.Е.“ ООД на 1 ноември. Посочва, че е
чувал името К.К., като посочва че и на него е изпращал имейл, за да постъпи на работа в
„Е.Е.“ ООД. Посочва, че не е имал други отношения с „М.Б.“ ООД. Заявява, че К.А. го е
свързала с К.К., и му е казала да изпрати CV-то на неговият адрес в gmail, за да го
препоръча, да започна към „Е.Е.“ ООД. Свидетелят посочва, че единствено този имейл е бил
контактът му с „М.Б.“ ООД. Посочва, че за една и съща позиция първо съм подал CV към г-
н К. и после през ***. Свидетелят заявява, че е бил наясно, че К.К. работи в „М.Б.“ ООД, но
отношенията му с тях се изчерпват с тази комуникация.
От разпита на свидетелката Я. П. К. се установява, че е работила в ищцовото
дружество и е участвала в подбора на кадри за за „Е.Е.“ ООД. Свидетелката заявява, че
малко преди да напусне „М.Б.“ ООД, е имало разговори във връзка със ситуацията с Д.А..
По отношение на фактура №**********/30.11.2022 г. касаеща А.Г.:
При така установените обстоятелства и съобразявайки съдържанието на постигнатите
между страните договорки съдът намира, че е налице изпълнение на задълженията по
договора от страна на ищцовото дружество и че работата е приета от ответника, което
обуславя извод за дължимост на възнаграждението за нея. Действително, по делото се
установи, че селектираният кандидат не е сключил трудов договор с ответното дружество,
но съгласно постигнатите между страните договорки това не е условие за дължимост на
уговореното възнаграждение. Отказът на селектирания кандидат е мотивиран от причини
извън точното изпълнение на възложената посредническа дейност. Не се доказва ищцовото
дружество да е поемало отговорност за действията на третото за договора за посредничество
лице по смисъла на чл. 23 ЗЗД. С одобряването на селектирания кандидат от клиента
работата се счита за приета и възниква задължението за плащане на възнаграждението за
нея. Предвид неблагоприятното стечение на обстоятелсвата по независещи от страните по
договора за посредничество причини ответното дружество е имало правото да се възползва
от уговрената между страните „гаранция“ и да поиска излъчването на алтернативен
кандидат, но не и да откаже да плати възнаграждението. В тази връзка и с оглед наведените
доводи от ответника съдът намира за необходимо да подчертае, че от клаузата на раздел III
т. 3 от договора, не следва извод, че възнаграждението се дължи при сключен трудов
договор с кандидата. Цитираната разпоредба предвижда, че посредникът има право на
възнаграждение и в случай, че клиентът откаже да приеме на работа предложен кандидат, но
впоследствие сключи споразумение за работа с него в период от 12 месеца, считано от
датата, на която кандидатът първоначално е бил представен. След тълкуването й, съобразно
правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че смисълът на този текст е да гарантира правото на
посредника на възнаграждение дори в случай, че кандидатът не е бил одобрен при
първоначалното му представяне. Т.е. плащането на възнаграждението е обвързано с
одобрението на кандидата при първоначалното му представяне и само при липсата на такова
одобрение – при последващо започване на работа в предвидения срок, доколкото се
презюмира, че то също е резултат от престираното от изпълнителя по договора за
посредничество. Ето защо предявеният иск за заплащане на дължимото се възнаграждение
по договора за предоставяне на посреднически услуги е основателен, като съобразно
представената оферта и кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза
размерът на дължимото се възнаграждение е 5412 лв. Предявеният иск за тази сума следва
да се уважи изцяло. Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде присъдена
и законната лихва от 14.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.
По отношение на Д.А. липсват доказателства, че същият е бил предложен като
кандидат за заеманата длъжност от страна на ищеца към ответното дружество. Такива
писмени доказателства отнасящи се до него не са представени, както по делото, така и в
разменената между страните имейл кореспонденция. Събраните по делото гласни
доказателства не установяват обстоятелството, че А. е бил предложен на Е.Е. ООД за
заеманата длъжност през месец юни или че изобщо е бил предлаган като кандидат каквато и
4
да е длъжност от ищцовото дружество. Не се установява причинно-следствена връзка между
последващото му постъпване на работа в ответното дружество и посредническа дейност от
страна на ищцовото дружество. С оглед горната констатация съдът приема, че ответното
дружество не дължи сума в размер на 4762,80лв. по фактура №**********/30.06.2023 г.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Вземане за мораторна неустойка е възможно да се породи само при валидно
постигнато съгласие между страните по съответния договор за пораждане на задължение за
престиране на неустойка при неизпълнение на главно задължение. За основателността на
иска ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че валидно е възникнало твърдяното облигационно
правоотношение, че ответникът виновно не е изпълнил поето с договора задължение,
наличието на валидна неустоечна клауза и настъпването на обстоятелствата, при които се
дължи претендираното обезщетение за вреди. В мотивите си по-горе съдът прие, че ищецът
е изпълнил задълженията си по сключения Договор за предоставяне на посреднически
услуги по наемане на работа от 14.06.2022 г., поради което за ответника е възникнало
насрещното задължение да заплати уговорената за това цена, за което е издадена фактура
№**********/30.11.2022 г.сумата 5412 лева с ДДС. Съгласно раздел III т. 5 от договора за
посредничество в случай на забава от страна на Клиента при заплащане на дължимото по
договора възнаграждение, последният дължи неустойка в размер на 0, 1 % от неизплатеното
задължение за всеки ден забава.
Вещото лице е посочило, че неустойката за периода от 08.12.2022г. до 05.09.2023г.
включително е в размер на 1472,06 лева. Ето защо и с оглед кредитираното заключение на
вещото лице предявеният иск следва да се уважи до този размер, касаещ претенцията по
фактура №**********/30.06.2023 г следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира сумата от 2821,03лв. – разноски по делото, представляващи
държавна такса, депозити за вещи лица, свидетели и адвокатски хонорар. Ъразмерно на
уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 1627,48лв.
Ответникът претендира сумата от 1070лв. – разноски по делото, представляващи
депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, като съразмерно на отхвърлената
част от исковете ищецът дължи сумата от 452,70лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати
на „М.Б.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79, ал. 1
вр. с чл. 266 ЗЗД сумата от 5412лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
изпълнени посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат в лицето на
г-жа А.Г. въз основа на сключена между страните Оферта № **********/11.07.2022 г. и
Договор за предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 14.06.2022г. по
фактура с номер **********/30.11.2022г., ведно със законната лихва 14.09.2023г. до
окончателното плащане, на основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 1472,06 лева, представляваща
неустойка за забавено плащане на цената по фактурата за периода от 08.12.2022г. до
05.09.2023г. включително и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1627,48 лева за
разноските по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от„М.Б.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление *** срещу „Е.Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** за
заплащане сумата от 4762,80 лв. представляваща неизплатено възнаграждение за изпълнени
5
посреднически услуги по търсене, подбор и представяне на кандидат в лицето на г-н Д.А.
въз основа на сключена между страните Оферта № **********/11.07.2022 г. и Договор за
предоставяне на посреднически услуги по подбор на персонал от 14.06.2022г. на фактура
№**********/30.06.2023 г. ведно със законната лихва 14.09.2023г. до окончателното
плащане, на основание чл. 92 ЗЗД за сумата от 285,77 лева, представляваща неустойка за
забавено плащане на цената по фактурата за периода от 07.07.2023г. до 05.09.2023г.
ОСЪЖДА „М.Б.“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Е.Е. ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание чл.78,ал.3
ГПК сумата от 452,70лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6