Присъда по дело №270/2024 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 3
Дата: 29 януари 2025 г. (в сила от 20 май 2025 г.)
Съдия: Ъшъл Лютфи Ириева
Дело: 20244510200270
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 септември 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 3
гр. Бяла, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
и прокурора П. Сл. С.
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Наказателно дело от общ
характер № 20244510200270 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. С., роден на ********г. в гр.В. Т.,
българско гражданство, националност – българин, със средно образование,
неженен, работи като шлосер, неосъждан /реабилитиран/, с постоянен и
настоящ адрес – с.Б., обл.Р., ул. „С. п.“ № ., ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2024 г., в с. Б., обл. Р. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло,
peг. № .........., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,01
на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017
г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради
което и на основание чл.343б, ал.1, вр. чл.54 и чл.36 от НК го
ОСЪЖДА на наказание ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от
НПК намалява с една трета и ОПРЕДЕЛЯ да изтърпи наказание
ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в
размер на 400 лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
1

ПРИЗНАВА подсъдимия М. С. С., с установена по делото самоличност
за НЕВИНЕН в това, че на 17.03.2024 г., в с. Б., обл. Р. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло,
peг. № .........., с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,01
на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017
г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, след като
е осъждан с влязла в сила присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК -
Споразумение № 5/24.02.2020г. по НОХД № 29/2020г. по описа на Районен съд
- Бяла, влязло в сила на 24.02.2020г., поради което и на основание чл.304 от
НПК го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение по чл.343б,
ал.2 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. С., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК да заплати в полза на държавата, по
сметка на РС-Бяла, равностойността на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
peг. № ........ в размер на 1576,50лв.
ОСЪЖДА подсъдимия М. С. С., със снета по-горе самоличност, на
основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в
размер на 295,01 лв. /двеста деветдесет и пет лева и една стотинка/ по сметка
на ОД МВР- Русе - разноски на досъдебното производство.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ___/п/____________________

2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 3 от 29.01.2025г. по НОХД № 270/2024г. по
описа на Районен съд – Бяла
Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт срещу
М. С. С. за това, че

на 17.03.2024 г., в с. Б., обл. Р. управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло, peг. № ..........., с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,01 на хиляда, установено по
надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, след като е осъждан с влязла в сила
присъда за деяние по чл.343б, ал.1 от НК - Споразумение № 5/24.02.2020г. по
НОХД № 29/2020г. по описа на Районен съд - Бяла, влязло в сила на
24.02.2020г.-престъпление по чл.343б, ал.2 от НК.
Съдебното производството е проведено по реда на глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, въз основа на надлежни искания на страните
- изрични изявления за самопризнания при условията по чл. 371, т. 2 от НПК - на
подсъдимия и защитника му в хода на разпоредителното заседание по делото.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Русе,
поддържа обвинението и пледира подсъдимият да бъдат признат за виновен в
извършване на престъплението, в което е обвинен, с оглед на това, че е
извършено при повторност, в хипотезата на чл.28 от НК, като при отчитане на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, и на основание
чл.54 от НК, на подс.С. да се определи наказание една година и шест месеца
лишаване от свобода, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а от НК с шест
месеца и така определеното наказание да бъде отложено с изпитателен срок от
три години, като се определи и наказание глоба в размер на 800лв. Пледира на
основание чл.343б, ал.5 от НК на подсъдимия да се възложи заплащането на
равностойността на автомобила.
Упълномощеният защитник на подс.С. счита, че извършеното деяние
следва да се квалифицира по чл.343б, ал.1 от НК, предвид настъпилата
реабилитация по чл.86, ал.1, т.1 от НК за предходното осъждане на
подсъдимия. Моли да бъде определено наказание лишаване от свобода в
минималния размер от една година, което след редукцията по чл.58а от НК да
бъде осем месеца, с отлагане на изтърпяването му за срок от три години.
Счита, че наказанието глоба следва да е в минималния размер, както и че на
подсъдимия следва да се присъди равностойността на автомобила.
Подсъдимият е признал изцяло фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях,
съгласно чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият С. моли за налагане на минимално
наказание.
С определение по чл. 372, ал. 4 от НПК, въз основа на констатацията, че
1
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, съдът е обявил, че ще се ползва от самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в
случаите по чл. 372, ал. 4, съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава
на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят, настоящият състав прие за установени
следните обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт:
Подсъдимият М. С. С. е роден на********г. в гр.В. Т., българско
гражданство, националност – българин, със средно образование, неженен,
работи като шлосер, неосъждан /реабилитиран/, с постоянен и настоящ адрес
– с.Б., обл.Р., ул. „С. п.“ № ., ЕГН **********.
Същият е неправоспособен водач на МПС.
С Определение № 5/24.02.2020г. по НОХД № 29/2020г. по описа на РС
Бяла, влязло в законна сила на 24.02.2020г., за извършено на 08.02.2020г.
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, на подсъдимия е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от една година и глоба в размер на 200 лева. На
основание чл.66, ал.1 НК, изпълнението на наложеното наказание лишаване
от свобода е отложено за изпитателен срок от 3 години.
На 17.03.2024г. в с. Б., обл.Р., св. Й. М. Т. - младши автоконтрольор в РУ
Бяла при ОДМВР - гр.Русе, заедно с колегата си Й. М., изпълнявали
служебните си задължения по пътен контрол, по утвърден работен график.
Около 20:50 часа, по ул. „Ц. О.“ се движил лек автомобил „Фолксваген Поло“
с peг. № .................., управляван от подс. М. С. С.. Полицейските служители
подали светлинен и звуков сигнал и спрели подс. С. за извършване на
проверка. Същият не представил СУМПС и заявил, че не притежава такова.
Св. Т. извършил справка в информационната система на МВР и установил, че
подс. С. е неправоспособен водач, а автомобилът бил собственост на С. М. С..
Превозното средство било с прекратена регистрация поради липса на
застраховка „Гражданска отговорност“. Св. Т. извършил проверка за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, чрез
измерване на издишания въздух, с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабричен № ARBB-0088. Уредът отчел резултат от 2,01 промила
алкохол в издишания въздух от подс. С.. На място му бил съставен АУАН
серия GA № 948433, подписан от подсъдимия без възражения. Било му
разяснено, че има право да предостави проба от кръв и урина за медицинско
изследване. Впоследствие полицейските служители му връчили талон за
изследване с № 137141 и го съпроводили до Спешно отделение на ФСМП
гр.Бяла. Там подсъдимият отказал да предостави проби от кръв и урина за
изследване, след което бил освободен.
От приложения към досъдебното производство протокол от
2
лаборатория за проверка на СИ, с рег.№3286р-55972/06.11.2023г. се
установило, че техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен №
ARBB-0088, с което била установена концентрацията на алкохол в издишания
въздух от подсъдимия е технически годно, тъй като последната му проверка
била извършена на 31.10.2023г. и била със срок на валидност 6 месеца.
От назначената и изготвена в хода на досъдебно производство ценова
автотехническа експертиза се установило, че паричната равностойност на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. № ............. е 1576, 50 лв. към момента на
извършване на деянието.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което
изразява становището си по съответствието на самопризнанията на
подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, съдът не следва в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Следователно отразеното в
обвинителния акт следва да се възприеме без извършване на дейност по
обсъждане и оценка на доказателствата. За пълнота и прецизност следва да се
посочи, че изложената от прокурора и приета от съда фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от признанията на подсъдимия в с.з. и в хода
на досъдебното производство, подкрепени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на
свидетеля Й. Т., АУАН, справка за нарушител, констативен протокол, справка
за трудови договори,удостоверение за наследници, талон за изследване,
протокол за медицинско изследване, ЦАТЕ, протокол за извършена проверка
на СИ, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
С оглед на така приетата за безспорна фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Подсъдимият М. С. не е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК. За да е осъществен състава на това
престъпление е необходимо деецът да управлява МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на
хиляда. По делото обаче се установява, че макар подсъдимият да е бил
осъждан за такова деяние с Определение № 5/24.02.2020г. по НОХД №
29/2020г. по описа на РС Бяла, влязло в законна сила на 24.02.2020г., по
отношение на това негово осъждане на 24.02.2023г. е настъпила реабилитация
по право по чл.86, ал.1, т.1 от НК, тъй като се касае за първо осъждане.
Несъмнено е, че съобразно разпоредбата на чл.85 от НК реабилитацията
заличава факта на осъждането и отменя занапред неблагоприятните
последици, които законите свързват с него. Действително, предвиденото от
нормата на чл. 343б, ал.2 от НК са неблагоприятни последици, които биха
настъпили за подс.С., ако той не беше реабилитиран по предходното си
осъждане, но в случая неблагоприятните последици от момента на
3
реабилитирането му следва да се считат отменени занапред.
Въпреки, че се позовава на настъпилата реабилитация по право,
неоснователно представителят на обвинението се позовава на разпоредбите на
чл.28 от НК и на чл.30, ал.1 от НК, за да обоснови деянието по чл.343б, ал.2 от
НК, като извършено в условията на повторност и при неизтекъл петгодишен
срок от изтърпяване на предходното наказание. Съгласно текста на нормата на
чл.28 от ЗАНН, установяваща института на повторността - предвиденото в
особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено
повторно се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Следователно
абсолютна предпоставка за квалифицирането на едно деяние като
престъпление, извършено повторно е в Особената част на НК изрично да е
предвидено специално наказание за повторно извършване на престъпление от
същия вид. В разпоредбата на чл. 343б, ал.2 от НК липсва израза „деянието
да е извършено повторно“, поради което нормите на чл.28 от НК и чл.30 от НК
не намират приложение.
Изрично в особената част на НК са предвидени състави на
престъпления, извършени „повторно“, напр. в чл.343б, ал.4 от НК е
предвидено наказание за деяние по чл.343б, ал.3 от НК, което е извършено
повторно, т.е. този квалифициращ признак изрично е посочен. Следва също да
се отбележи, че престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК не е напълно
идентично с това по ал.1, т.е. не представлява друго такова по вид, а е отделен
състав на престъпление, което също указва на неприложимост на
разпоредбата на чл. 28, ал.1 от НК, респективно и на чл. 30, ал.1 от НК.
В този смисъл е и практиката на ВКС, намерила израз в Решение №
184 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 462/2013 г.; Решение № 588 от 17.12.2012
г. на ВКС по н. д. № 1831/2012 г.; Решение № 62 от 24.02.2015 г. на ВКС по н.
д. № 139/2015 г. и др.
Предвид изложеното подсъдимият не е осъществил състава на
престъплението по чл. 343б, ал.2 от НК, което налага да бъде признат за
невинен и на основание чл.304 от НПК оправдан по това обвинение.
Същевременно, от събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин, че подсъдимият М. С. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй
като на 17.03.2024 г., в с. Б., обл. Р. управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка/модел Фолксваген Поло, peг. № ......, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 2,01 на хиляда, установено по
надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. В обвинителния акт са описани
всички съставомерни елементи на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК и
тези факти са известни на подс.С. и признати от него по реда на чл. 371, т.2 от
НПК.
4
Престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК е по-леко наказуемо от това
по чл. 343б, ал.2 от НК, за което първоначално е предаден на съд, поради което
липсва пречка да бъде променена квалификацията на престъпното деяние на
подсъдимия и същият да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК. Безспорно са установени по делото
както факта на управление на автомобила от подсъдимия на инкриминираната
дата и място, така и алкохолната му концентрация-2,01 на хиляда, което е
станало по надлежния ред-на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От субективна страна деянието е
извършено при условията на пряк умисъл. Подсъдимият е физически и
психически здрав. Съзнавал е обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е обществено-опасните последици, които е целял да настъпят.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на
подсъдимия С. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
трудовата му ангажираност, изразеното съжаление за стореното, липсата на
други противоправни прояви, а като отегчаващи отговорността обстоятелства
– това, че управлява МПС като неправоспособен водач, както и че
престъплението е извършено след като подсъдимият вече е бил веднъж
осъждан за управление на МПС под въздействие на алкохол.

С оглед на това и при превес на смекчаващите над отегчаващите
отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказанието за престъплението
по чл.343б, ал.1 от НК следва да бъде определено над минималния, предвиден
в закона размер на това престъпление, а именно осемнадесет месеца лишаване
от свобода. Предвид проведената процедура на съкратено съдебно следствие и
при спазване разпоредбите на чл.58а, ал.1 вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от
НПК, така определеното наказание следва да бъде намалено с една трета и
подсъдимият да изтърпи наказание дванадесет месеца лишаване от свобода.
Следва да се наложи и кумулативно предвиденото за това престъпление
наказание глоба, което при отчитане на същите индивидуализиращи
обстоятелства, следа да бъде в размер на 400лв. Налице са предпоставките на
чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието лишаване от
свобода, тъй като към момента на деянието подс.С. е неосъждан/реабилитиран
по предходното деяние/, определеното му наказание е до три години лишаване
от свобода, а и съдът намира, че с оглед постигане целите наказанието, на
генералната и на личната превенции, не е наложително ефективно да изтърпи
това наказание. Същият е млад човек, няма други противообществени прояви,
упражнява трудова дейност, което означава, че е вграден в обществото, поради
което не се налага изолацията му в затвор с цел поправяне и превъзпитание.
Като подходящ изпитател срок съдът определя три години, в който срок
подсъдимият следва да се въздържа от извършване на престъпления под
угрозата за ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
На основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК подсъдимият следва да
заплати в полза на държавата, по сметка на РС-Бяла, равностойността на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ с peг. №......... в размер на 1576,50лв.
5
На основание чл.198, ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 295,01 лв. по сметка на ОД МВР-
Русе - разноски на досъдебното производство.

Мотивиран така, съдът се произнесе с присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
6
Съобщи за изтекли лични данни