№ 15883
гр. София, 20.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110137955 по
описа за 2022 година
Подадена е искова молба от .... срещу Г. И. П. С егн: ********** за 3/4 от задълженията за
имота и срещу Н. Г. Н. с ЕГН: ********** за 1/4 , като наследници на М. М., з аимот,
находящ се в ..... Иска се от съда да осъди Г. И. П. С егн: ********** да аплати на ищеца ....
сумата в размер на За: Г. И. П. следните суми: 591.07 лв. главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия [ГЕ/ за периода м.05.2018 г. — м.04.2020 г., и 130.55 лв. —
мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. г. до 22.06.2022г., както и сума за услугата дялово
разпределение за периода м.06.2019 г, - м. 04.2020 г. в размер 11.47 лв. — главница, ведно
сьс законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане
на вземането, и 2.78 лв. — лихва за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022г., ведно със
законната лихва вьрху главницата от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.; За Н. Г. Н. следните суми: 197.02 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия [ТЕ/ за периода м.05.2018 г. —
м.04.2020 г., и 43.52 лв. — мораторна лихва за забава от 15.09.2019 г. до 22.06.2022г., както и
сума за услугата дялово разпределение за периода м.06.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер 3.82
лв. — главница, ведно сьс законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 0.92 лв. — лихва за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Н. Г. Н. оспорва иска единствено по отношение на сумата в размер на 41.11 за
периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019г., както и сумата, фактурирана във фактура ...... като
погасени по давност от ответника Н.. Ответникът П. не е подал Отговор.
Предявени са пасивно субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцовото
1
дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение ответника по делото,
възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на първоначалната
ответница за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена дължимата цена.
Твърди, че съгласно ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена. Иска се от съда да посъждане на ответниците, в качеството им на наследници по закон.
С доклада по делото е рапзределена доказателствената тежест, като в тежест на ищеца е да
докаже, че е било налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия
между ищеца и ответника през процесния период по отношение на процесния имот, че е
престирал топлинна енергия в претендирания обем през процесния период, както и
дължимата цена за престираната топлинна енергия през процесния период. В тежест на
ответниците е при доказване на горните факти да докаже положителния факт на плащане
или погасяване по давност на сумите за отв. Н.. По исковете с правно основание вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава. В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
Отделено е за безспорно и ненужно за доказване, че между страните и техния наследодател е
било налице облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия през
процесния период по отношение на процесния имот, че е престирал топлинна енергия в
претендирания обем през процесния период, както и дължимата цена за престираната
топлинна енергия през процесния период. Спорен е останал въпросът погаени ли са по
давност сумите: сумата в размер на 41.11 за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019г., както и
сумата, фактурирана във фактура ......
Доколкото ответникът П. не е подал отговор на исковата пртенция, след като съдът взе
предвид, са представени доказателства за наличието на право на собственост у
наследодателя на последния, с оглед липсата на спор, искът срещу него следвад ас е уважи
изцяло.
По отношение на исковете срещу ответника Н.:
Действително задълженията за потребен период на топлинна ененргия - 01.05.2018г. до
30.04.2019г., осчетоводени във фактура № ............, доколкото исковата претенция е предявена
едва на 13.07.2022г., са погасени по давност за 1/4 (делът в съсобствеността на ответника Н.)
от 379.02лв. (общата стойност на фактурата) за процесния имот - или за сумата в размер на
94.72лв. , за която е направено възражението на ответникът, подал отговор. Това е така, тъй
като периодичните плащания, какъвто е настоящия случай, се погасяват с изтичането на
кратка тригодишна давност.
Потребената енергия за период от 01.05.2019г. до 30.06.2019г., осчетоводена във фактура
№ ...., за сумата в размер на 41.11лв. - топлинна енергия, също е погасена по давност в
частта , за която е направено възражение за погасяване на сумата по давност, а именно: за
1/4 или за сумата в размер на 10.28лв., на основание гореизложеното. Така общо от
2
предявената претенция в размер на 197.02лв. за главница, претендирана от ищеца да бде
осъден ответника Н. да му заплати, сумата в размер на общо - 105 лв. - са погасени по
давност , представляваща сума за потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 30.06.2019г., поради което остатъкът от 92.02 лв. - претенцията на
ищеца за остатъкът от главница за периода от м. 07. 2019г. до 04.2020г. ще бъде
разгледано по - долу.
Дължимостта на останалите суми е призната в отговор на искова молба от Н. Н., както и е
извършено плащане в хода на процеса. От ответника обаче, е поставен въпросът какви суми
са погасени с звършеното плащане, както и изцяло ли е погасена търсената сума.
Ответникът Н. твърди, че с направено плащане в хода на процеса - на 23.09.2022г., в размер
на 127.9 лв., за което са предсатвени и доказателства, да е погасен целият остатък от
дължимото по партидата на абоната задължения. Ищецът не оспорва да е постъпвало
плащане, оспорва обаче, с направеното плащане да е посгасено вземането на ответника Н. в
указания от него ред, като твърди, че правилно ищецът е счел за погасени на първо място
лихви, като не указва на съда - какъв е размерът на непогасеното задълежение според него и
за какво е, поради което съдът приема, че така направеното възражението е бланкетно е не
носи необходимата информация, от която да е видно, какво е насрещното оспорването на
ищеца по отношение на направеното плащане, въпреки, което ще бъде разгледано от съда.
Установената в разпоредбата на чл.76,ал.2 от ЗЗД, поредност на погасяване на задълженията
не се прилага при задължение за заплащане на главница и на законна лихва върху същата от
датата на забавата. Противоречивата съдебна практика по приложението на разпоредбата на
чл.76,ал.2 от ЗЗД е преодоляна с Решение № 11 от 27.10.2009г. по т. д. № 296/2009г. на ВКС,
І т. о. Решението е постановено по реда на чл.290 от ГПК и според разясненията в т. 2 от
Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС съставлява задължителна
практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. В решението е прието, че правилото на
чл.76,ал.2 от ЗЗД, което установява поредност при погасяване на главница, лихви и разноски,
предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е направил
частично плащане. Поредността на погасяване по чл.76,ал.2 от ЗЗД настъпва само при
задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг от договора или от закона, което има
възнаградителен характер. Лихвата, дължима като обезщетение за забава по чл.86,ал.1 от
ЗЗД /респ. като неустойка за забава/, не съставлява лихва по смисъла на чл.76,ал.2 от ЗЗД. За
поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва, когато
длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично плащане,
приложение намира нормата на чл.76,ал.1 от ЗЗД.
С оглед горното, с извършеното плащане в размер на 127.9лв. - следва да се счита, че е
погасена изцяло сума за главница от 95лв., която остава като непогасена по давност, описано
по - горе, припадаща се на ответника Н. и непогасена по давност.
Доколкото основателността на иска лихва следва съдбата на главното вземане - то за периода
от 15.09.2019г. до 22.06.2022г. , законната лихва за забава върху непогасената част от
главницата по давност - 92.02 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 25.86лв.,
3
поради което след приспадане на суми по галвница в размер на 92.02 лв., с остатъкът от
35.88лв. е заплатена изцляо претенцията на ищеца за ливха в размер на 25.86лв., а с
остатъкът от 10.02 лв. , следва да се заплати изцяло суми за дялово разпределение от
3,82лв. и 0.92лв. - законна лихва върху последната. От сумата, която е зплатена от ответника
остава остаътък в размер на 5.28лв. С тази сума е погасена и законната лихва от подаване на
исковата молба 13.07.2022г. до момента на плащането - 23.08.2022г. - в размер на 1.94 лв.
изчислена върху остатъкът от главницата, която не е определена от съда като погасена по
давност - 92.02 лв. и главницата за дялово разпределение - 3.82лв.
С оглед горното исковете в тази им част следвада бъдат отвхърлени, поради плащане в хода
на процеса, а разноски дължи ответника за тази част , поради това, че след като е платил
след завеждане на делото, то съдът счита,ч е е станал повод за образуване на
производството.
По разноските:
Ответникът претендира сумата в размер на 300лв. , от които 3/4 следва да се уважат, с оглед
изхода от спора, право на разноски има ищеца за тази част от разноските - 225лв, с оглед
основателността на предявените искове срещу ответника П.. За остатъкът от сумата за
разноски в размер на 75 лв., същата е основателна за сумата в размер на с оглед
основателността на исковете срещу ответника Н.. За сумата в размер на 127.09лв., макар да е
отвхърлен иска, поради плащане в хода на процеса, съдът счита, че ответникът е дал повод
за образуване на делото, поради което дължи разноски за тази част на иска, както и за частта
за която исковете са уважени изцяло или общо за 55 % за сторените разноски, или сумата в
размер на 37.5лв.
Разноски с е дължат на ответника единствено за частта, в която исковете са отвхърлени,
поради погасяване по давност на сумата, която се претендира - или за сумата в размер на
45%.
Адвокатското възнагражднеие следва да бъде определено от съда, доколкото епредоставена
безплатна правна помощ.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по
преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
4
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са задължителни за
всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав следва
да направи преценка дали нормата на чл.38, ал.2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004
г. и задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ
на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.
Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от
Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в
аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на
извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и
интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС,
поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските
възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни
случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото.
Настоящият състав на ВКС намира, че в полза на адв. ..... следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника Н. като материално
затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата. За
определянето му съдът съобразява, че правната помощ е само за депозиране на отговор на
искова молба с материлаен интерес под 250 лв. по тази жалба, при което претендирания
размер от 400 лв. е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ищеца
възнаграждение на адв. ..... е в размер на 150 лева. От тази сума, следва да се осъди ищецът
да заплати 45 % с оглед указаното по - горе или сумата в размер на 67.5лв.
С оглед гореизложеното, така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Г. И. П. С ЕГН: ********** да заплати на ищеца .... с ЕИК .... сумата в размер на
591.07 лв. главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2018 г. — м.04.2020 г., ведно сьс законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба - 13.07.2022г., до окончателното изплащане на вземането и 130.55 лв. — мораторна
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019г. г. до 22.06.2022г., както и сума за
услугата дялово разпределение за периода м.06.2019 г, - м. 04.2020 г. в размер 11.47 лв. —
главница, ведно сьс законната лихва от датата на депозиране на исковата молба -13.07.2022г.,
до окончателното изплащане на вземането, и 2.78 лв. — лихва за периода от 31.07.2019 г. до
22.06.2022г., както и сумата в размер на 225лв. - разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..... срещу Н. Г. Н. с ЕГН: ********** искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните сумата в размер на 197.02 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия [ТЕ/ за периода м.05.2018 г. —
м.04.2020 г., ведно сьс законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, и 43.52 лв. — мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 22.06.2022г., както и сума за услугата дялово разпределение за периода
м.06.2019 г. - м. 04.2020 г. в размер 3.82 лв. — главница, ведно сьс законната лихва от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 0.92 лв. —
лихва за периода от 31.07.2019 г. до 22.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. Г. Н. с ЕГН: ********** да заплати на ..... с ЕИК .... сумата в размер на 37.5лв.
- разноски сторени в настоящото производтсво, поради плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА ..... с ЕИК .... да заплати на адвокат .... ..... ЛН ... на САК за сторената безплатна
правна помощ и съдействие на ответника Н. Г. Н. с ЕГН: ********** сумата в размер на
67.5лв., разноски, съобразно мотивите на настоящия акт.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с Въззивна жалба в 14 дневен срок от
получаване на съобщението.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач .... на страната на ищеца.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6