Решение по дело №136/2021 на Районен съд - Кула

Номер на акта: 4
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Петър Валентинов Живков
Дело: 20211330200136
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Кула, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър В. Живков
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Петър В. Живков Административно
наказателно дело № 20211330200136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Постъпила е въззивна жалба от М.П.Б. с ЕГН:********** от гр. Г. ул.....
против Наказателно постановление № 11-01-525/12.11.2021г. на Директора на
АДФИ гр. София, с което на жалбоподателя, в качеството му на кмет, е
наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за това, че
на 22.12.2020г. се е разпоредил с целеви средства от държавния бюджет за
компенсиране на безплатни и по намалени цени пътувания на лица по чл.19
т.6 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за
компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени
пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните
актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени
пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския
транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на
превозни документи за извършване на превозите, в размер на 9841.00 лева,
преведени на ЕТ Цецка 2000 – Ц.П., като този размер не е определен на база
фактически предоставените транспортни услуги, а на база преведени
субсидии, нарушение на чл.3 ал.4 от Наредбата, посочена по-горе.
Твърди се, че в НП не посочено коя разпоредба е нарушена, както и
1
това, че за четвъртото тримесечие на 2020г за лица получаващи пенсии са
предвидени 9841.00 лева компенсации, представляваща разликата между
определената годишна стойност и компенсациите за първото, второто и
третото тримесечие. Тази сума е преведена на превозвача на база представени
по Наредбата документи – ежемесечна справка за броя и стойността на
издадените абонаментни карти и справка за изминатия пробег от превозвача,
декларации, че посочените в справката данни извлечение от съответните
пътни листове. На основание чл.19 т.6 от наредбата на компенсиране
подлежат 20 на сто спрямо определената редовна цена по действащата тарифа
на превозвача за лицата, получаващи пенсия по глава 6 от КСО, навършили
възрастта по чл.68 ал.1-3 от КСО, които пътуват с минимално намаление на
цената на абонаментна карта по основни градски линии и по междуселищни
автобусни линии от общинските и областните транспортни схеми. За периода
от януари до декември са издадени общо 2530 броя карти или средно месечно
211 броя карти с посочена цени с намаление 42.56 лева. На основание чл.40
ал.1 от Наредбата за категорията възрастни граждани е предвидена
компенсация за превозвача за междуселищни линии над 10 км в максимален
размер 9.15 лева за всяка издадена карта. За един месец при издадени 211
карти може да се определи максимална сума за компенсиране от 1930.65 лева.
Превозвача е приел, че при определяне цената на картата да се смята 14 дни
по цената на билета в една посока, като е съобразено, че не се извършват
ежедневни пътувания. При груби изчисления е видно, че изплатените 9778.80
лева компенсации са значително по-малко от допустимите по Наредбата.
Едва в хода на проверката от актосъставителя се установило, че
превозвачът неправилно и отразявал в справките като продадени издадените
абонаменти карти.
Общината е осъществявала контрол дали се спазват маршрутните
разписания и обявения ценоразпис на продаваните билети. Поискан е от
превозвача регистъра на издадените от превозвача годишни абонаменти
карти, с цел да се установи съответствие между вписаните в регистъра данни
с подадените в справката. Не може да се твърди, че плащането е за не
извършени услуги.
Моли да се отмени обжалваното наказателно постановление.
Административнонаказващия орган, Директора на АДФИ гр. София, не
2
се явява в съдебно заседание, но с писмени бележки оспорва жалбата, с
твърденията, че обжалваното наказателно постановление и издадения АУАН
са редовни от външна страна, съдържат законовите реквизити, издадени са от
надлежен орган и в предвидените срокове по чл.34 от ЗАНН и при издаването
им не са допуснати процесуални нарушения.
Излага, че съгласно чл.3 ал.4 от Наредбата кметовете на общини
предоставят средствата на превозвачи , които спазват нормативно
установения ред и правила за извършване на обществен превоз на пътници,
съобразно фактически предоставените транспортни услуги. Според чл.65 от
наредбата кметовете на общини носят отговорност за спазването на
договорите, финансовата дисциплина и законосъобразно разходване на
средства. За 2020г за община Г. са утвърдени средствата за компенсации за
пътувания като за ветерани от войните, военноинвалиди – 247 лева, а за лица
получаващи пенсия – 12900.00 лева и за транспорт на деца и ученици –
1674.00 лева. Предоставените 12900.00 лева са преведени изцяло на
превозвача, който е представил 12 броя месечни справки за броя и стойността
на издадените карти, придружени с 12 броя месечни справки за изминати
километри по направление Г.-Видин-Г., както и декларации, че посочените
данни са извлечение от съставените пътни листове. Общия брой на
издадените абонаменти карти на пенсионери е 2530 броя за цялата 2020г. В
представените сметки превозвача е представил само цената на издадените
карти с намаление, без да е посочена редовната цена, полагащата се
компенсация и дължимата сума за издадените карти за всеки месец. Главният
счетоводител свидетелката И. е заявила, че на превозвача са преведени
средствата, които са получени като субсидии.
Посочва, че от представения на инспектора регистър на издадените
годишни абонаментни карти на пенсионери за 2020г по маршрут Г.-Видин-Г.
се установява, че регистъра съдържа част от изискуемите реквизити – имена,
ЕГН, подпис на лицето и номер на картата, но не и общината по
местоживеене. В регистъра е отразено, че са издадени 248 карти и към него са
приложени 12 месечни протоколи, в които са посочени номерата на картите.
При съпоставка между регистъра и протоколите се установява несъответствие
за месеците май и юни 2020г, като за м. май 2020г в подадената справка в
общината е записано, че са издадени 197 броя и за м. юни 2020г 247 броя, а в
протоколите за м. май е отразено 246 броя, а за м. юни 197 броя.
3
Изтъква и, че в хода на проверката превозвача не е представил тарифа
за цената на картите, но вместо това е посочил, че картите се издават
безплатно и ползват отстъпка от цената на билетите, и е представил
информация за цената на билетите. Посочва и това, че цената на картата е
смятана на база 14 дни по цената на билета в една посока минус 30%, като е
издавана безплатно. Превозвача е посочил и че погрешно е отразил, че
картите са продадени, а всъщност са издадени безплатно.
Ответната страна по делото счита, че картите не са превозен документ и
не са основание за получаване на компенсации.
Моли да се потвърди наказателното постановление.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между Община Г., представлявана от кмета М.Б., като възложител, и
Ц.Г.П., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ Цецка 2000-Ц.П., като
изпълнител-превозвач, е сключен договор за обществен превоз на пътници по
автобусни линии по утвърдени транспортни схеми Г.-Видин-Г.. Договорът е
от 2017г.
През 2020г всеки месец превозвача е издавал СПРАВКА за продадените
абонаменти карти за пътуване през съответния месец от годината по
автобусни линии Г.-Видин. Във всяка справка са отразени брой продадени
абонаменти карти на ветерани, брой продадени абонаменти карти на
възрастни граждани, като за последните са посочени поотделно броя на
мъжете и броя на жените, както и е посочена цената на всяка карта с
намаление. В справката има графа-колонка за редовна цена на картите, в
която не е посочена редовна цена. В справката не е посочен изминатия пробег
и каква сума подлежи на възстановяване от общината.
На 22.12.2020г жалбоподателят е изплатил на превозвача сумата от
9841.00 лева субсидия за намалени пътувания, която сума е получена от
централния бюджет на страната.
В периода от 17.03.2021г до 14.05.2021г свидетелят В.В., инспектор в
АДФИ е извършила проверка на Община Г. за разходване на средствата за
компенсиране на цената на пътуванията. Свидетелят В. изискала от
4
превозвача и от представител на общинската администрация информация за
основанията за извършените плащания.
Превозвача изпратил писмо до АДФИ, чрез Община Г., с изх.
№676/29.03.2021г., в което е изложил, че в издаваните от него месечни
справки погрешно е записал, че абонаментите карти са продавани, а всъщност
са давани безплатно, със срок на валидност една година.
Превозвача е изпратил писмо и до кмета на общината, което е с изх.
№658/29.03.2021г, в което информира каква е цената на билета по маршрут Г.
Видин, Тошевци-Видин, Водна-Видин и Бояново-Видин, като сочи, че
картите са давали право на намаление на цената на билета, и е посочена как е
изчислена цената за притежателите на карти – 14 дни средно за месец в една
посока минус 30 %, а за техните пътници е издавана безплатно.
С писмо изх.№855/19.04.2021г свидетелят Ю.И., и.д. Главен
счетоводител на Община Г., е посочила, че за извършен транспорт дължимата
сума се е изплащала на тримесечие на база на получени трансфери за
компенсация на пътувания по вътрешноградския транспорт и междуселищния
автомобилен транспорт и е в пълен размер. Това тя е потвърдила и в съдебно
заседание.
Свидетелят В. установила, че преведените суми не са на база реално
извършени транспортни услуги, а на база получени трансфери от
републиканския бюджет, с което е нарушен чл.3 ал.4 от Наредбата, посочена
по-горе, за което съставила АУАН против М.Б., кмет на Община Г..
АУАН е връчен на жалбоподателят, който направил възражения по
него. Във възражението си жалбоподателят изложил, че на 13.04.2020г с
писмо от министъра на финансите е определена сумата за компенсация за
2020г е 12900.00 лв, от тях 1028.08 лева за лица, получаващи пенсия. Посочил
е, че превозвача е представил всички изискуеми документи. На основание
чл.19 т.6 от Наредбата на компенсация подлежат 20 на сто от редовната цена
по действащата тарифа на превозвача за лицата, получаващи пенсия.
Съгласно чл.40 ал.1 от наредбата за лицата, получаващи пенсия е предвидена
компенсация за междуселищна линия над 10 км в максимален размер 9.15
лева за всяка издадена карта. За издадени средно месечно 211 карти
умножени по 9.15 лева се получава сума за компенсиране 1930.65 лева на
месец, умножени за цяла година е много повече от сумата, която е отпусната
5
от централния бюджет от 12900.00 лева.
Това, че превозвача е издал картите безплатно не го лишава от правото
да получи компенсацията. Освен това неправилно актосъставителя е приел, че
щом картите са безплатни не представляват превозен документ.
Наказващия орган издал обжалваното наказателно постановление въз
основа на съставения АУАН, като е обсъдил възражението на нарушителя, а
именно: посочил е, че плащанията са ставали не на база реално извършени
превози и издадени карти, а на база осреднени стойности, предположения и
допускания, без в справките на превозвача да са посочени броя на лицата,
които са пътували, броя на пътуванията, и сумите за компенсация.
При така установената фактическа обстановка Съдът намира следното
от правна страна:
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
Акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени в законните срокове по чл.34 от ЗАНН и от
компетентни органи.
Съгласно чл.3 ал.4 от Наредбата за условията и реда за предоставяне
на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на
цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт,
предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за
субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други
райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите,
кметовете на общините се разплащат с превозвачите съобразно фактически
предоставените транспортни услуги.
В чл.40 ал.1 от наредбата е регламентирано, че стойността на
намалените приходи при пътувания на лица, получаващи пенсия се
компенсира на превозвачите ежемесечно, въз основа на представена опис-
сметка за броя на издадените абонаменти карти, справка за изминат пробег, и
дължимата сума за всяка една карта до определени размери, според
категорията на общината и вида на превозите. Тези размери са посочени в
таблица в същата разпоредба, в която на втория ред за възрастни граждани в
предпоследната и последната колони са записани максимални стойности за
6
изминато разстояние по междуселищни линии до 10 км и над 10 км, като при
до 10 км сумата е 5.75 лева, а над 10 км сумата е 9.15 лева.
В чл.65 от тази наредба е предвидено, че кметовете на общините носят
отговорност за спазването на договорите, финансовата дисциплина и
законосъобразното разходване на предоставените на съответната община
средства по реда на тази наредба.
По делото е доказано, че превозвача е издал месечни справки за
пътуванията, в които не е посочил нито редовна цена на абонамента карта,
нито изминат пробег, нито стойност за изплащане. Кмета на община Г. е
извършил плащане на превозвача в размер на цялата субсидия, която му е
преведена от централния бюджет, без да е ясно каква е стойността на
транспортната услуга и съответно каква е сумата за компенсация.
След като жалбоподателят е извършил плащане на компенсации за
транспортни услуги по тази наредба, без да има доказателства за реално
извършена транспортна услуга, т.е. без да е ясно защо е заплатил съответната
сума на превозвача, като е превел директно предоставената му субсидия от
централния бюджет, е допуснал нарушение на чл.3 ал.4, за което носи
отговорност съгласно чл.65, и е осъществил състава на чл. 32 ал.1 т.1 от
Закона за държавната финансова инспекция. В тази разпоредба е предвидено,
че при упражняването на инспекционна дейност по този закон виновните
длъжностни лица, както и лицата, които работят по граждански договори за
управление и контрол, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват
по т.1 за нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-
стопанската или отчетната дейност, ако не е предвидено наказание в
съответния нормативен акт - с глоба от 200 до 2000 лв.
Като е обсъдил възраженията на нарушителя, изложил е съображения,
че случаят не е маловажен, и е наложил наказание директора на АДФИ е
издал законосъобразно наказателно постановление. В постановлението обаче
не са изложени мотиви защо е наложена глоба по-висока от минимално
предвидената, поради което следва да се измени и да се наложи минимално
предвидената глоба от 200.00 лева.
Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
На първо място на първа страница шести абзац в наказателното
постановление е посочено коя разпоредба е нарушена – чл.3 ал.4 от
7
Наредбата.
На второ място не са били представени надлежно оформени документи,
съгласно изискванията на Наредбата. В справката на превозвача за всеки
месец не е записано каква е сумата за компенсация, каква е редовната цената
на абонамента карта.
На трето място дори и сметките на кмета на Община Г. да са верни, това
пресмятане не е обективирано никъде от него и плащането на компенсацията
не е извършено на база реално извършени транспортни услуги. От
представените справки от превозвача не е видно каква е стойността на
услугите, а кмета на Община Г. сам си ги е пресмятал. Смисълът на точното
посочване в месечните справки за реално извършените транспортни услуги,
тяхната стойност и сумите за компенсация е за осъществяване на контрол в
бюджетната дейност.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-525/12.11.2021г. на
Директора на АДФИ гр. София, в частта на наказанието, като намалява
наложената глоба на 200.00 лева и ПОТВЪРЖДАВА постановлението в
останалата му част.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд Видин
в 14 дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
8