№ 5618
гр. София, 08.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110121946 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от Б. С. против КНП................................” ЕАД
искове: с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 188, т. 3 от КТ - за отмяна на
дисциплинарното наказание “уволнение”, наложено му със Заповед № 10135-А/07.04.2022 г.
на директора КНП................................” ЕАД, както и по иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата от преди уволнението длъжност „старши агент“.
В депозираната искова молба ищецът излага твърдения, че на 07.04.2022г. трудовият му
договор е бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 2 от
КТ - разпространение на поверителни за работодателя сведения, както и чл. 187, ал. 1, т. 8,
пр. 2 - уронване доброто име на предприятието във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ и чл. 188,
ал. 3 от КТ. Ищецът счита, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е
немотивирана – не е посочено какво конкретно нарушение е извършил. Оспорва да е
допуснал виновно нарушение на трудовата дисциплина – в това число оспорва да е
разпространил поверителан за работодателя информация, като да я е направил достъпна за
неограничен бройтрети лица. Твърди, че не е предоставена реална възможност за даване на
обяснения – заповедта е била издадена веднага след връчването на поканата за обяснения.
Твърди, че не са спазени критериите при определяне на наказанието; неспазен срок за
налагане на наказание в 2-месечен срок, въпреки че работодателят е знаел за комуникацията
на ищеца с негови колеги в електронната платформа „Дискорд“.
От своя страна ответникът КНП................................” ЕАД в отговора на исковата молба
твърди, че на 18.06.2021г. Борха Соанеро е публикувал в т.нар. група “Дискорд”, която не е
служебна, екранна снимка от вътрешната работна система, от която се виждат данни на
играч; на 20.06.2021г. пак е публикувал екранна снимка, от която се виждат съобщения с
краен клиент и данни за него - акаунт ИД номера; на 27.06.2021г. отново е публикувал
1
екранна снимка в тази група на бележка относно постъпило запитване и отново ИД номер на
акаунти; на 15.01.2021г също е публикувана такава снимка от кореспонденция с клиент,
както и на 17.01.2022г., от която се вижда псевдонимът на Борха Соанеро в групата. На
30.03.2022г. при работодателя в постъпил сигнал от в п......................... асистент
Супервайзор, с информация относно групата в платформата “Дискорд” и посочените
действия, извършени от Борха Соанеро. На следващия ден - 31.30.2022г. работодателят със
заповед № 2438-4 е определил комисия, която изготвила доклад с изследванията си за всяка
снимка. Поискани са обяснения от ищеца и такива са били депозирани на 07.04.2022 г.
Твърди се, че на ищеца е била предоставена реална възможност за даване на обяснения –
същите са входирани, след като ищецът е заявил, че е приключил. На същия ден -
07.04.2022г. на служителя е връчена заповедта за уволнение, която ищецът отказал да
подпише и затова тя е изчетена пред двама свидетели, които са Даяна Руменова И.ова и
Габриел Алехандро Киарели.
Твърди се, че работодателят е узнал за нарушението на 30.03.2022 г. по повод сигнала на
Виолета Петкова; за работодателя е съществувала опасност, поради нарушението на ищеца,
да бъде прекратен договор с неговия партньор „Епик Геймс Интернешънъл“, от което би
последвало съкращаване на служители на ответника; разпространената поверителна
информация е съществена за работата на ответника; наказанието е законосъобразно
наложено, като е съответно по тежест на посочените в заповедта нарушения.
По повод Отговора на исковата молба, в своя страна ищецът твърди, че преди да назначи
проверка на сигнала, работодателят чрез неговите служители е знаел за служебна
кореспонденция в платформата „Дискорд“ и в други платформи между служителите.
Групата , в която е участвал ищецът в платформата „Дискорд“ не е била с неограничен брой
участници и никой от тази група не е имал качеството на трето лице по отношение на
служебната информация, за която се твърди, че е разпространена.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и се установява сключен между Б. С. и КНП................................” ЕАД на
21.02.2020 г. трудов договор до 07.04.2022 г. , когато е прекратено трудовото
правоотношение, към който момент ищецът е заемал длъжността “Старши агент”.
Видно от съдържанието на Заповед № 10135-А/07.04.2022 г. (л. 28 от делото)
дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено на ищеца за разпространение на
поверителни за работодателя сведения; за уронване доброто име на предприятието ; както и
други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Посочено е, че на конкретни пет дати
ищецът е разпространил поверителна за работодателя информация в група с неизвестен брой
членова е състав, част от платформата „Дискорд“, като по този начин е направил поверената
му в качеството на служител на компанията информация досп.тъпна и и видима за
неограничен брой трети лица. Като конкретно извършени от служителя действия, които са
приети за дисциплинарни нарушения са посочени следните: на 18.06.2021г. Борха Соанеро е
публикувал екранна снимка от вътрешната работна система, от която се виждат данни на
2
играч; на 20.06.2021г. пак е публикувал екранна снимка, от която се виждат съобщения с
краен клиент и данни за него - акаунт ИД номера; на 27.06.2021г. отново е публикувал
екранна снимка в тази група на бележка относно постъпило запитване и отново ИД номер на
акаунти; на 15.01.2021г също е публикувана такава снимка от кореспонденция с клиент,
както и на 17.01.2022г., от която се вижда псевдонимът на Борха Соанеро в групата.
Посочено е в заповедта, че дисциплинарното нарушение се явява тежко с оглед спецификата
на поверителната информация и злепоставянето на предприятието пред трети лица, което се
отразява неблагоприятно на успешността на бизнеса.
Съгласно изричната норма на чл. 195, ал. 1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочват: нарушителят, нарушението, кога е
извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Съдът намира, че
заповедта е мотивираната достатъчно ясно от фактическа страна, като са посочени
конкретните дати и конкретните извършени от ищеца действия, за които се налага
наказание.
Заповедта обаче не е мотивирана от правна страна. Правната квалификация на посочените
извършени от ищеца действия не е достатъчна. За да се приеме конкретно действие или
бездействие за нарушение на трудовата дисциплина, следва да е посочено в какво се състои
противоправността, т.е. необходимо е да бъдат посочени конкретни правила за работа/
поведение на служителя, които не са били спазени или които са били нарушени чрез
извършеното от ищеца. Такива вътрешни правила или норми не са цитирани или посочени в
заповедта, от които да се изяснавя защо тази публикувана от служителя информация се
приема за поверителна, и то със специфика, която предпоставя нарушението да е тежко; с
какво тези действия на служителя злепоставят предприятието пред трети лица и в какво се
изразява неблагоприятния ефект върху успешността на бизнеса на работодателя. Следва, че
първото посочено от ищеца основание за незаконосъобразност на заповедта за уволнение е
налице. Същото не може да се счита за формално, тъй като обосноваването на
противоправността е необходимо с оглед правото на ищеца на защита. Съгласно чл. 190 КТ,
дисциплинарното нарушение е само виновното нарушение на трудовата дисциплина.
Въз основа на заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което страните
не оспорват, съдът намира за установено, че нито един от служителите в екипа няма достъп
до „Дискорд“, като предвид степента на сигурност на служебните устройства, е невъзможно
такова приложение въобще да се инсталира на служебен компютър. Вещото лице намира за
безспорно установено, че процесните екранни снимки са заснемани вероятно с камера на
мобилен телефон, като представляват скрийншотове от вътрешната служебна система
„Зендеск“, която има специфично графично оформление и представлява интерфейс за връзка
с играчи, играещи на продукти на компанията „Епик Геймс“, от вътрешната система „Р8Т
1оо1“, чрез която се извършват промени в акаунтите на потребителите отново на продуктите
на компанията „Епик Геймс“, както и от вътрешната имейл система на ответното дружество,
достъпна само от конкретни служебни акаунти на служителите, като впоследствие така
заснетите изображения са качени в сървърното пространство на „Дискорд“ през мобилното
3
устройство. Въз основа на извършения оглед, вещото лице установява, че групата „Дискорд“
има общо 25 участника.
Вещото лице установява, че във вътрешната служебна система на дружеството всеки
служител има регистриран личен акаунт, като към него има и специфичен ник-нейм, който
се регистрира в глобалната база данни на компанията, което от своя страна прави
практически невъзможно използването в рамките на работния процес на същия ник-нейм от
друго лице. На следващо място, всеки от служителите в екипа след влизане в
индивидуалният си профил (за работа на работното място) , на интерфейса на програмата
получава и обработва индивидуални случаи и т.нар. „тикетс“ или билети, представляващи
запитвания от потребители относно игри, създадени от „Епик Геймс“. Поради това вещото
лице намира, че е невъзможно по установеният ред друго лице, различно от титуляра на
даден акаунт, да влезе в него, служебнитге данни нта Б. С. са установени по безспорен
начин и констатираното в разгледания от работодателя Доклад е вярно, от което за съда се
налага изводът, че процесните екранни снимки се направени от ищеца.
Както трудовият договор, така и подписаната от ищеца длъжностна характеристика
съдържат клауза за конфиденциалност (л. 47 и л. 50 от делото). Според клаузата на т. 10.1 от
трудовия договор, служителят се задължава „да счита и съхранява като поверителна
всяка информация относно работодателя и неговите клиенти…в това число сведения ,
които се отнасят до договори, организации, доставчици, клиенти…“
Според длъжностната характеристика, „при никакви обстоятелства служителят не
споделя с трети лица имена на клиенти, фирми или каквато и да е специфична вътрешно
фирмена информация, с което би навредил на интересите на клиентите и компанията“.
Съдът намира, че по делото не са налице докадателства, които да изясняват в какво се
състои задължението на ищеца за съхранение на информация – какви са рамките на това
задължение (дали съхранението трябва да бъде изцяло лично или може да бъде в рамките на
колектива), нито са налице доказателства какво следва да се разбира под „трети лица“ и че
тази предварителна яснота е следвало да има и ищеца. Нито педставените от ответника
писмени доказателства за преминато от ищеца обучение за осведомяване на служителите
какви са изискванията за сигурност на информацията ,с която работят (л. 97-99 от делото),
нито показанията на разпитаните по почин на ответника свидетели не изясняват
съдържанието на посочените понятия „съхранение“ на информация и „трети лица“, още
по-малко изясняват, че служителите, сред които и ищецът, да са знаели и имали
яснота. Свидетелят на ответника Димитрова казва, че извършеното от ищеца
представлява нарушение на вътрешния правилник, но такъв не се представя. Конкретно
представеният от ответника документ Изменение № 1 на договор (Amendment 1 to
agreement), който в писмената защита на ответника се сочи като основаният и най-значим
документ, е непротивопоставим на ищеца, тъй като не съдържа положен за ищеца подпис.
Изложеното дотук е достатъчно за извод, че наложеното дисциплинарното наказание е
незаконосъобразно наложено и следва да бъде отменено, като е излишно обсъждането на
останалите изложени от оплаквания.
4
Незаконността на извършеното уволнение и това, че прекратеното трудово правоотношение
е било за неопределено време, представляват основание за уважаване на предявения иск по
чл.344, ал.1, т.2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват разноски – в
размер на 1800 лв., въз основа на на пердставения договор за правна защита.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда сумата 160 лв.
– държавни такси.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на Б. С. с ЛНЧ **********, наложено му
със Заповед № 10135-А/07.04.2022 г. на директора КНП................................” ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Б. С. с ЛНЧ **********, на
заеманата преди уволнението длъжност „старши агент“.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, КНП................................” ЕАД с ЕИК *********
да заплати на Б. С. с ЛНЧ ********** сумата 1800 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, КНП................................” ЕАД с ЕИК *********
да заплати в полза на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД сумата 160 лв. – държавни такси.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5