№ 166
гр. Варна, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Иваничка Д. Славкова
Жулиета Г. Шопова
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
в присъствието на прокурора Д. В. К.
като разгледа докладваното от Светлозар Г. Георгиев Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600826 по описа за 2022 година
Предмет на проверка е решението по ЧНД № 2540/22 г. на Районен съд
Варна тринадесети състав от 20.07.2022 г., с което съдът е настанил Н. Н. К.
на задължително стационарно лечение в УМБАЛ „Света Марина” за срок от
един месец, на осн. чл. 162 ал. 2 от ЗЗ.
Настоящото производство е образувано по жалба на адв. Д.Н., тъй като
съдът не е изследвал в достатъчна степен, нито юридическия, нито социалния
критерий за да постанови задължително лечение, съгласно критерите на чл.
155 от ЗЗ, считат, че същият би могъл да се лекува самостоятелно, никога не
е проявявал агресия спрямо някого. Твърди се, че съдът не е оценил правилно
степента на обществена опасност на лицето и необходимостта от изолация,
както и, че са отчетени само и единствено показанията на свидетели,
иницирали съдебното производство.
Представителят на ВОП изразява становище, че жалбата е
неоснователна.
Въззивната инстанция намира, че жалбата е основателна.
1
Проверяваното съдебно решение съдържа мотиви, които не се споделят
от въззивния съд, относно наличието на предпоставките за настаняване на
задължително лечение от неговия вид. В това производство е установено
следното:
В изложените мотиви съдът основно се е позовал на изготвената и
приложено по делото СЪДЕБНО-ПСИХИАТРИЧНА ЕКСПЕРТИЗА, тя не
е комплексна, според която К. страда от Психически и поведенчески
разстройства вследствие употреба на алкохол и ПАВ-кокаин.
Според съда към момента К. отказва лечение, не е критичен към
заболяването си и не желае доброволно да се лекува, с поведението си той
представлява опасност, както за себе си, така и за околните. Каква е
опасността и възоснова на какво е този извод не е посочено.
Пак според представеното заключение към момента освидетелствания
К. е с психическо и поведенческо разстройство. Налице е психоза. Макар и
освидетелстания да декларира съзнание за лечение то било формално.
Вещото лице приемало, че вследствие на употребата на алкохол,
поведението на К. е агресивно и враждебно, като употребата на това вещество
води до увреждане на собственото му здраве.
Вещото лице било категорично, че диагностицираното психично
разстройство налага стационарно лечение за срок от един месец, тъй като
били необходими 15 дни за детоксикация на организма и 15 дни за
установяване дозировката на медикаментозното лечение, поради това и в.л.
определя минимален срок за лечението му с цел преодоляване на вредната
употреба на алкохол и ПАВ.
Съгласно изложението на вещото лице в съдебно заседание било
невъзможно този процес да премине в амбулаторни условия, а единстената
възможност за постигане на детоксикация е в стационарни условия под
непрестанното наблюдение на лекар.
Към момента на освидетелстването К. бил с психично разсройство,
поради това и с оглед медицинския критерий, съдържащ се в чл.157 от ЗЗ
вещото лице предлага същия да бъде настанен на принудително лечение в
психиатричен стационар, а именно в УМБАЛ Света Марина - Варна за срок
от един месец.
Изрично в мотивите е посочено, че в съдебно заседание са били
разпитани роднините на лицето, чието освидетелстване се иска. От разпита
на свид.П., с която доскоро е живеел на семейни начала и имат общо дете се
установявало, че в следствие на употреба на алкохол К. рязко е сменил
поведението си, станал е агресивен, започнал да троши покъщина и се е
налагало да се вика полиция за овладяване на поведението му.
Очевидно е убягнало от вниманието на съда, че са разпитани само
2
семейство П., които са инициирали това производство.
В така наречената експертиза основния акцент е, че по данни на
близките, К. системно употребява алкохол и ПАВ, вследствие на което е с
агресивно, враждебно, разрушително поведение. Това било проблем както в
домът му, така и в социалната среда. Каква е тази социална среда и как е
установена не става ясно. Интересно би било, ако близките твърдят, че си
купува алкохол и ПАВ от Марс, и това ли щеше да се приеме за вярно.
К. бил с абстинентна симптоматика, отношението към проблемите с
употреба на алкохол било декларативно, формално съзнание за доброволно
лечение. Каква е била симтоматиката не става ясно. Към момента О бил с
психически и поведенчески разстройства.
В съдебно заседание на въпрос на защитата за критериите по чл. 146 от
ЗЗ, вещото лице е отговорило, че психичните отклонения са от тежките
форми, в неговия случай психоза. Само не е уточнила, че е налице нарушение
на съзнанието, шизофрения или налудно разстройство.
Нито едно от описаните твърдения не е доказано чрез описание на
поведението.
И всичко това само и единствено възоснова на показанията на
семейство П., които по твърдение на К. са му взели фирмата с която е
обработвал 16 000 декара земя.
Всичко изложено е било достатъчно и задължително, съда да подложи
на много внимателен анализ всички събрани доказателства и да поиска и
събере нови такива.
В съдебно заседание пред въззивния съд бе разпитана, като свидетел д-
р Б.. Видно от нейните показания, К. редовно доброволно я посещава за
консултации, не са констатирани абстинентни проявления, няма данни за
психическа и физическа зависимост към алкохол, което отхвърля възможна
диагноза синдром за зависимост към алкохол, няма заболяване визирано в
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗ дори да се приеме инцидентна употреба на
ПАВ. Няма психоза. Свидетелят е обяснил и смисълът на понятието вредна
употреба на алкохол.
Представени са и обективни доказателства за липсата на данни за
системна употреба на алкохол – липса на трансаминази.
3
Предвид изложеното, съставът на Окръжния съд като въззивна
инстанция и на основание чл. 163 от Закона за здравето
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението по ЧНД № 2540/22 г. на Районен съд Варна
тринадесети състав от 20.07.2022 г., с което съдът е настанил Н. Н. К. на
задължително стационарно лечение в УМБАЛ „Света Марина” за срок от
един месец, на осн. чл. 162 ал. 2 от ЗЗ
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4