Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                    гр.София, 9.02.2018 год.

 

 

                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 с-в в открито заседание на деветнадесети септември 2017 год. ,в състав:

 

                                     СЪДИЯ : Валентин Бойкинов

 

при секретаря П.Славова, като разгледа докладваното от съдията търг.дело № 4673 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

Предявени са при условията на обективно съединяване кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД от „Д.“ ООД срещу „Л.Г.Е.С.Х.“ АД.

В исковата молба ищецът излага твърдения, че на 15.02.2011 г. между „Л.Х.“ ЕООД и „П.“ ЕООД е сключен договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на перално оборудване, по силата на който „П.“ ЕООД, в качеството си на изпълнител, се задължило да достави и монтира технологично перално оборудване за Хотелски комплекс с аква парк в гр. Балчик, срещу което „Л.Х.“ ЕООД, в качеството си на възложител, се задължил да заплати възнаграждение в размер на 179 275,20 лв. с ДДС, като при забава в изпълнението на последното в тежест на възложителя била уговорена неустойка в размер на 0,1 %. Ищецът твърди, че оборудването било доставено и монтирано на 08.07.2011 г., като с изтичането на уговорения в чл. 3 от договора 5-дневен срок за плащане възнаграждението, същото е станало изискуемо на 13.07.2011 г. Твърди се, че към 25.04.2013 г. изискуемият остатък от задълженията на възложителя по договора възлизал на сумата от 13 276 лв. с ДДС. Впоследствие, на 28.08.2015 г. и на 03.09.2015 г. възложителят извършил още две плащания, съответно в размер на 8 000 лв. и 2 000 лв., с което непогасеният остатък от задълженията му по договора бил намален до 15 431 лв., от които 3 276 лв. главница и 12 155 лв. неустойка. На 22.03.2011 г. между същите страни бил сключен договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване, по силата на който „П.“ ЕООД се задължило да достави и монтира кухненско оборудване за Хотелски комплекс с аква парк в гр. Балчик, срещу което „Л.Х.“ се задължило да му заплати възнаграждение в размер на 456 000 лв., при забавата на което била уговорена неустойка в размер на 0,1 %. Ищецът твърди, че оборудването било доставено и монтирано окончателно на 14.07.2011 г., като с изтичането на уговорения 90-дневен срок за изпълнение на възнаграждението, същото станало изискуемо на 14.09.2011 г. След извършване на съответните плащания от страна на възложителя, последното от които на 02.11.2015 г., непогасеният остатък от дължимите суми по договора възлизал на 91 862,23 лв., от които 6 724 лв. главница и 85 138 лв. неустойка.

Ищецът посочва, че цялото търговското предприятие на „Л.Х.“ ЕООД било прехвърлено на ответното дружество „Л.Г.Е.С.Х.“ АД като апортна вноска, извършена на 19.07.2011 г., с което между двете дружества възникнала солидарна отговорност за задълженията към „П.“ ЕООД по договорите от 15.02.2011 г. и 22.03.2011 г. С договор за цесия от 25.04.2016 г. „П.“ ЕООД е прехвърлило на ищеца всички свои изискуеми вземания към „Л.Г.Е.С.Х.“ АД в размер на 107 533,34 лв., от които 10 000 лв. главница и 97 533,34 лв., за което е уведомило длъжника с писмо от 05.05.2016 г. Предвид изложеното ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 276 лв., представляваща възнаграждение по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на перално оборудване от 15.02.2011 г., сумата от 12 155 лв., представляваща неустойка за забава по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на перално оборудване от 15.02.2011 г., сумата от 6 724 лв., представляваща възнаграждение по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване от 22.03.2011 г., както и сумата от 85 138 лв., представляваща неустойка за забава по договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване от 22.03.2011 г. Или да бъде присъдена главница в общ размер на 10 000 лева и мораторна неустойка общо в размер на 97 533, 34 лева.

Ответникът в представения на осн. чл. 367, ал.1 ГПК писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове по съображения, подробно изложени в отговора. Признава сключването на посочените в исковата молба договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената от 15.02.2011 г. и 22.03.2011 г., като оспорва твърденията на ищеца, че изпълнителят в извършил възложената му работа надлежно. Ответникът посочва, че на 21.10.2013 г. между него и изпълнителя „П.“ ЕООД било сключено споразумение, по силата на което задълженията по посочените договори били новирани, евентуално разсрочени до 30.11.2014 г., като в случай на просрочие на погасителните вноски било предвидено заплащането на лихва за забава в размер на 12 % годишно. Твърди се, че в периода след сключване на споразумението в полза на изпълнителя са извършени многобройни плащания, в резултат на което ответникът останал задължен единствено за 10 000 лв.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка :

По делото е представен и приет като доказателство Договор от 15.02.2011 г., видно от който „Л.Х.“ ЕООД е възложило на „П.“ ЕООД да достави и монтира технологично перално оборудване, описано по количество и цена в Приложение № 1 към договора, за Хотелски комплекс с аква парк в УПИ 1175, кв. 3, гр. Балчик. Съгласно чл. 2 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 179 275,20 лв. с ДДС, 40 % от което платимо авансово в срок до 5 дни от подписване на договора, 40 % в тридневен срок от получаване на известие за готовност за експедиция и останалите 20 % - в срок до 5 дни след монтажа и пускането в експлоатация на оборудването. В чл. 7 от договора е предвидено предаването на свързаните с предмета на договора работи да се извършва с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Уговорено е задължение за възложителя да приеме работите в 7-дневен срок от приключването им, след изтичането на който губи възможността си да прави възражения във връзка с качеството на предадената работа. Съгласно чл. 12 от договора е предвидено, че в случай, че възложителят забави плащане на някоя от сумите по договора той дължи неустойка за забава в размер на 0,1 от стойността на забавените плащания за всеки ден от забавата.

Представен като писмено доказателство по делото е и Договор от 22.03.2011 г., видно от който „Л.Х.“ ЕООД е възложило на „П.“ ЕООД да достави и монтира технологично кухненско оборудване за Хотелски комплекс с аква парк в УПИ 1175, кв. 3, гр. Балчик.  Съгласно чл. 2 от договора възложителят се е задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 456 000 лв. с ДДС, 100 000 лв. от което платимо в срок до 5 дни от подписване на договора, 50 000 лв. платими в срок до 12 дни от подписване на договора, 100 000 лв. в срок до 5 дни от получаване на известие за готовност за експедиция, 90 000 лв. в срок до 5 дни от доставката на съоръженията на митницата, а останалите 116 000 лв. – в срок до 90 дни след монтажа на съоръженията и пускането им в експлоатация. В чл. 7 от договора е предвидено предаването на свързаните с предмета на договора работи да се извършва с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Уговорено е задължение за възложителя да приеме работите в 7-дневен срок от приключването им, след изтичането на който губи възможността си да прави възражения във връзка с качеството на предадената работа. Съгласно чл. 12 от договора е предвидено, че в случай, че възложителят забави плащане на някоя от сумите по договора той дължи неустойка за забава в размер на 0,1 от стойността на забавените плащания за всеки ден от забавата.

Като писмено доказателство по делото е приета фактура № 222 от 22.07.2011 г., издадена от „П.“ ЕООД за задължения на „Л.Х.“ ЕООД в размер на 179 275,20 лв. с ДДС (149 396 лв. без ДДС), произтичащи от доставка н монтаж на перално оборудване, съгласно договор от 15.02.2011 г.

По делото е представен и приет като доказателство договор за креди от 03.10.2010 г., по силата на който„Л.Х.“ ЕООД, в качеството си на кредитодател, се е задължило да предостави на „П.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, кредит в размер на 500 000 лв. срещу заплащане на лихва в годишен размер от 9 %., който следва да бъде върнат от кредитополучателя в едногодишен срок след като му е била предоставена съответната сума.

Видно от приетия като писмено доказателство по делото Анекс № 1 от 30.07.2011 г. към договор за кредит от 03.10.2010 г. „Л.Х.“ ЕООД и „П.“ ЕООД са установили, че за срока на действие на договора за кредит от 03.10.2010 г. между тях кредитодателят, с 9 отделни парични превода , извършени в периода от 05.01.2011 г. до 11.07.2011 г. е предоставил на кредитополучателя сума в общ размер на 507 706,24 лв. Съгласно чл. 3 от анекса страните се споразумяват, че общата сума на задълженията на „Л.Х.“ ЕООД към „П.“ ЕООД, произтичащи от посочените в чл. 2 от анекса договори, а именно – договор за проектни работи и доставка по част Технологична за обект Хотелски комплекс с аква парк в УПИ I175, кв. 3 гр. Балчик, договор от 28.03.2011 г. за доставка на вентилационно и климатично оборудване, договор от 25.01.2011 г. за доставка и монтаж на технологично перално оборудване и договор от 22.03.2011 г. за доставка и монтаж на технологично кухненско оборудване, се намалява с дължимата по договора за кредит от 03.10.2010 г. от „П.“ ЕООД главница в размер на 507 706,24 лв., от които 155 999,19 лв. – частично погашение на задълженията по договор за доставка и монтаж на перално оборудване от 15.02.2011 г. по фактура № 222/22.07.2011 г. и 250 300,04 лв. – частично погашение на задълженията по договор за доставка и монтаж на кухненско оборудване от 22.03.2011 г. Видно от чл. 5 от анекса страните са постигнали съгласие, че размерът на вземанията на „П.“ ЕООД за лихва за забава по договорите, посочени в чл. 2 от анекса, се намалява със сумата от 10 794 лв., представляваща стойността на задължението му за лихва  по договора за кредит от 03.10.2010 г..

По делото е представено споразумение за приспадане на задължения по договор за доставка от 22.03.2011 г., сключено на 24.06.2013 г. между „Л.Г.Е.С.Х.“ АД и „П.“ ЕООД, видно от което страните са постигнали съгласие, че доколкото изпълнителят не е доставил част от предвиденото в договора оборудване, а именно – 8 броя поцинковани стелажи на 4 нива на обща стойност 2 640 лв. без ДДС и един брой фризер с въздушно охлаждане на стойност 6 507 лв. без ДДС, възнаграждението му му по договора се намалява с 9 147 лв. без ДДС.

Представена е фактура № 257 от 28.06.2013 г., издадена от „П.“ ЕООД за задължения на „Л.Г.Е.С.Х.“ АД в размер на 169 910,38 лв. с ДДС (141 591,98 лв. без ДДС), получени в резултат на доставка и монтаж на кухненско оборудване, съгласно договор от 22.03.2011 г., договор за проектиране от 14.10.2010 г., споразумение от 24.06.2013 г. за приспадане на задължения по договора за доставка и монтаж от 22.03.211 г. и споразумение от 24.06.2013 г. за приспадане на задължения по договор за доставка и монтаж на климатични камери от 28.03.2011 г.

По делото е представен договор за цесия от 25.04.2016 г., сключен между „П.“ ЕООД, в качеството му на цедент, и ищцовото дружество „Д.“ ООД, в качеството му на цесионер, видно от който страните са постигнали съгласие изискуемите вземания на „П.“ ЕООД към „Л.Х.“ ЕООД в размер на 107 533,34 лв., от които 10 000 лв. главница и 97 533,34 лв. неустойка за забава, произтичащи от договор от 22.03.2011 г. за доставка и монтаж на кухненско оборудване  и договор от 15.02.2011 г. за доставка и монтаж на технологично перално оборудване от 15.02.2011 г., да се прехвърлят в полза на ищеца „Д.“ ООД, срещу погасяване на вземания на последното към П.“ ЕООД, произтичащи от сключен между тях договор за кредит от 12.01.2010 г. и анекс към него от 10.10.2013 г. в размер на 80 000 лв.

По делото е представено уведомление от 05.05.2016 г. на „П.“ ЕООД, изпратено до „Л.Г.Е.С.Х.“ АД, с което на ответника се съобщава за извършеното с договора за цесия от 25.04.2016 г. прехвърляне на вземанията на „П.“ ЕООД, произтичащи от договор от 22.03.2011 г. за доставка и монтаж на кухненско оборудване  и договор от 15.02.2011 г. за доставка и монтаж на технологично перално оборудване от 15.02.2011 г., в общ размер на 107 533,34 лв., от които 10 000 лв. главница и 97 533,34 лв. неустойка за забава, в полза на ищеца „Д.“ ООД.

Представено е Споразумение от 21.10.2013 г. за погасяване на търговско задължение, сключено между „П.“ ООД и „Л.Г.Е.С.Х.“ АД, от съдържанието на което е видно между страните се установява, че „Л.Г.Е.С.Х.“ АД дължи на „П.“ ООД сума в общ размер на 166 367,97 лв., представляваща задължения по договор за проектиране от 14.10.2010 г., договор за перално оборудване от 15.02.2011 г., договор за кухненско оборудване от 22.03.2011 г., договор за климатични камери от 28.03.2011 г., изменен са Анекс № 1 от 21.06.2011 г. и Анекс № 2 от 21.06.2011 г. От споразумението е видно, че между страните е постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на 10 погасителни вноски, изискуеми на последно число от м. октомври и ноември през 2013 г. и последно число от м. април до ноември 2014 г., като първата вноска е в размер на 13 187,96 лв., втората в размер на 13 180 лв., третата и четвъртата по 10 000 лв., а всяка от последните 6 в размер на 20 000 лв.

От приетата по делото заключение, изготвено в резултат на извършена съдебно-графологическа експертиза, се установява, че подписът за „цедента“ в представения по делото договор за цесия от 25.04.2016 г. е положен от И. В.М., от чието име изхожда. Установява се, че подписите за „С уважение“ в Уведомление от 05.05.2016 г., отправено до ответника „Л.Г.Е.С.Х.“ АД и Уведомление до „Л.Х.“ ЕООД – в ликвидация са копия на подписи, положени от И. В.М.. Подписът за „П.“ ООД в Споразумение за погасяване на търговско задължение от 21.10.2013 г. и подписът първа страница до печата на „П.“ ООД в същия документ не са положени от В. И. НВ., от чието име изхожда.

По делото е прието и заключение на тройна съдебно-графологическа експертиза, от което се установява, че ръкописните текстове „И. В.М.“, съдържащи се в долния ляв ъгъл на първи и втори лист на оригинала на договор за цесия от 25.04.2016 г. са изписани от И. В.М.. Ръкописните текстове И. В.М.“, съдържащи се в долното поле на първи и втори лист на копие на документа Уведомление от 05.05.2016 г., адресиранои до г-н Ч., и в долното поле на първи и втори лист на копие на Уведомление от 05.05.2016 г., адресирано до г-нР., са копия на ръкописни текстове, изписани от И. В.М.. Установява се, че ръкописните текстове „В. НВ.“, съдържащи се в долен десен ъгъл на първи и втори лист на оригинала на договор за цесия от 25.04.2016 г. са изписани от В. И. НВ. с ЕГН **********. Ръкописният текст „В. НВ.“ в оригинала на Споразумение за погасяване на търговско задължение от 21.10.2013 г. между „П.“ ООД, представлявано от В. НВ., и „Л.Г.Е.С.Х.“ АД, представлявано от Г. Ч., чрез пълномощник И. А., не е изписан от В. И. НВ.. Подписите над ръкописните текстове „И. В.М.“, намиращи се в долния ляв ъгъл на първи и втори лист на оригинала на договор за цесия от 25.04.2016 г. са положени от И. В.М.. Подписите над ръкописните текстове „И. В.М.“, съдържащи се в долното поле на първи и втори лист на копие от Уведомление от 05.05.2016 г., адресирано до г-н Ч. и в долното поле на първи и втори лист на копие на Уведомление от 05.05.2016 г., адресирано до г-нР., са копия на подписи положени от И. В.М.. Подписите над ръкописните текстове „В. НВ.“, съдържащи се в долен десен ъгъл на първи и втори лист на оригинала на договор за цесия от 25.04.2016 г. са положени от В. И. НВ.. Подписите за „П.“ ООД на втория лист и в долен десен ъгъл на първи лист на оригинала на споразумение за погасяване на търговско задължение от 21.10.2013 г. не са положени от В. И. НВ..

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че след като се вземат предвид извършените от ответника частични плащания, остатъкът от задължението му за главница по договор за доставка и монтаж на технологично кухненско оборудване от 22.03.2011 г. възлиза на сумата от 6 723,99 лв., а по договор за доставка и монтаж на технологично перално оборудване от 15.02.211 г. – на 3 276,01 лв., или общо 10 000 лв. Размерът на дължимата неустойка за забава в периода от 25.04.2013 г. до 25.04.2016 г., с оглед направените от ответника частични плащания, по договора за доставка и монтаж на технологично кухненско оборудване от 22.03.2011 г. възлиза на 85 094,90 лв., а по договора за доставка и монтаж на технологично перално оборудване от 15.02.2011 г. – на 12 152 лв., или общо по двата договора 97 247,41 лв. От заключението се установява, че фактурите, в които се установяват посочените задължения на ответника са заведени в счетоводството му, като същият не е представил поисканите при експертизата дневници за покупките по ЗДДС.

Във връзка със задачи, поставени от ответника, заключението е дало отговор, че съгласно споразумение за погасяване на задължение от 21.10.2013 г. размерът на дължимата от ответника по договор за доставка и монтаж на технологично кухненско оборудване от 22.03.2011 г. и договор за доставка и монтаж на технологично перално оборудване от 15.02.2011 г. главница възлиза на сумата от 10 000 лв. Установява се, че при неустойка за забава в размер на 12 % годишно, като се вземат предвид всички извършени от ответника плащания, за периода от 21.10.2013 г. до 25.04.2016 г. върху сумата от 10 000 лв. би се натрупала неустойка в размер на 7 127,99 лв., като за същия период при неустойка в размер на 0,1 % на ден дължимата сума би възлизала на 21 745,98 лв. Установява се, че в дневниците за продажби по ЗДДС на „П.“ ЕООД не е отразена фактура № 1/15/11/2011 г. за 10 000 лв. В предоставения документ за оборот по дебита и кредита на сметка 411 „Доставчици“, контрагент „Л.Г.Е.С.Х.“ АД не са отразени фактура № 197/10.11.2010 г., фактура № 207/04.04.2011 г. и фактура № 1/15.11.2011 г.

Заключението установява, че в периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2016 г. „П.“ ООД е издало на „Л.Г.Е.С.Х.“ АД по сключени договори между тях следните фактури: 1) фактура № 197/10.11.2010 г. – частичен аванс съгласно договор от 14.10.2010 г. за 7 000 лв. с ДДС, 2) фактура № 207/04.04.2011 г. – аванс 32,69 % по договор от 28.03.2011 г. за доставка на климатични камери за 40 000 лв. с ДДС, 3) фактура № 210/04.04.2011 г. – гаранция 15 % съгласно договор от 28.03.2011 г. за 4 389,30 лв. с ДДС, 4) фактура № 211/09.05.2011 г. – вентилационно оборудване съгласно договор от 28.03.2011 г. за 24 872,70 лв. с ДДС и приспадане на аванс по фактура № 207/04.04.2011 г. за 9 565,75 лв. с ДДС, 5) фактура № 221/19.07.2011 г. – стойност по договор от 28.03.2011 г. за 76 734,76 лв. с ДДС, 6) фактура № 22/22.07.2011 г. – доставка и монтаж на перално оборудване съгласно договор от 15.02.2011 г. за 179 275,20 лв. с ДДС, 7) фактура № 223/25.07.2011 г. – доставка и монтаж на кухненско оборудване съгласно договор от 22.03.2011 г. за 256 300,04 лв. с ДДС, 8) фактура № 1/15.11.2011 г. – монтаж на технологично оборудване на хотел Лайтхаус-Б за 10 000 лв. 9) фактура № 239/28.05.2011 г. – частично плащане за доставка и монтаж на кухненско оборудване за 3 000 лв. с ДДС, 10) фактура № 244/10.09.2011 г. – частично плащане за доставка и монтаж на кухненско оборудване за 6 000 лв. с ДДС и 11) фактура № 257/28.06.2013 г. – доставка и монтаж на кухненско оборудване съгласно договор от 22.03.2011 г. за 169 723, 57 лв. с ДДС, по договор за проектиране от 14.10.2010 г. за 17 422,41 лв. с ДДС, съгласно споразумение от 24.06.2013 г. приспадане на задължение по догвоор за доставка на климатични камери от 28.03.2011 г. за 17 235,60 лв. Установява се, че от фактурите, издадеи от „П.“ ООД на „Л.Г.Е.С.Х.“ АД в периода от 01.01.2010 г. до 01.07.2016 г. не се установява наличието на фактури, отбелязани като платени, изцяло или частично, с плащания, извършени от „Л.Г.Е.С.Х.“ АД в периода след 21.10.2013 г.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

От представения по делото и приет като доказателство Договор за цесия от 25.04.2016год. безспорно се установи, че дружеството „П.“ЕООД е прехвърлило на ищеца „Д.“ ООД всички свои изискуеми вземания към ответника   „Л.Г.Е.С.Х.“ АД в размер на 107 533,34 лева, представляващи главница в размер на 10 000 лева и неустойка за забавено изпълнение в размер на 97 533,34 лева. Няма спор, а и се установява, че вземанията произтичат от следните сключени между „П.“ЕООД и „Л.Х.“ЕООД договори : Договор за проектиране от 14.10.2010год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване от 22.03.2011год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената вентилационно и климатично оборудване от 28.03.2011год., Анекс №1 за възлагане на допълнителни СМР към договор от 21.06.2011год.; Анекс №2 за възлагане на допълнителни СМР към договор от 21.06.2011год.; Споразумение за намаляване на задължение по договор от 28.03.2011год.; споразумение за намаляване на задължение по договор от 24.03.2013год. и Договор за кредит и Анекс №1 от 30.07.2011год.

Установява се, че с представеното по делото Уведомление за извършена цесия до „Л.Г.Е.С.Х.“ АД и „Л.Х.“ЕООД ищецът е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането произтичащо от горепосочените договори по пощата на 18.05.2016год. чрез лице, чиято представителна власт и автентичност на подписа се оспорва от страна на ответника. Настоящият съдебен състав намира, че дори и да се приемат за основателни твърденията на ответника за ненадлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия, след като  изходящото от цедента/респ. цесионера, както е в настоящия случай/ е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия спрямо него на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД, но само от този момент. Поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от длъжника уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса- след предявяването на иска и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и само като приложение към исковата молба, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото. В този смисъл е константната съдебна практика, вкл.и такава на ВКС постановена по реда на чл.290 от ГПК/напр. Решение № 78 от 16.04.2014год. по тд.№ 1711/2013г. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009год. по т.д.№ 12/2009год. на ВКС/, която се явява задължителна за долустоящите съдилища.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че е налице ответникът е валидно уведомен за извършената цесия, като с оглед обстоятелството, че ищецът не претендира изтекли лихви за забавено плащане отпреди предявяването на исковата молба, въпросът от кога точно длъжникът е бил уведомен за цесията е правно ирелевантен за предмета на спора.

На следващо място, между страните не се спори, а и се установява, че с Решение от 19.07.2011год. е взето решение от „Л.Х.“ЕООД за участие в „Л.Г.Е.С.Х.“ АД, чрез апорт на цялото търговско предприятие на „Л.Х.“ЕООД, чрез апорт на цялото търговско предприятие, състоящо се от съвкупност от права, задължения и фактически състояние. С апортираната съвкупност следва да се счита, че са прехвърлени и правата и задълженията на „Л.Х.“ЕООД във връзка със сключените договори с „П.“ЕООД.

По делото не се твърди, а и не се ангажирани доказателства, че отчуждителят на предприятието е уведомил кредиторите и длъжниците за извършеното прехвърляне, вкл. и  „П.“ЕООД. Същевременно съгласно чл.15, ал.3 от ТЗ, при липса на друго споразумение с кредиторите, отчуждителят отговаря солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. В настоящия случай от представената по делото и приета като доказателство покана за доброволно изпълнение, изпратена до ликвидатора на Л.Х. е даден срок за изпълнение на задълженията, произтичащи от процесните договори, не се твърди и не се доказва те да са били погасени, следователно ответникът е пасивно легитимиран да отговаря срещу иска в качеството му на солидарен длъжник по посочените договори, заедно с Л.Х..

Между страните също така не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства приемо-предавателни протоколи към договора за кухненско оборудване от 08.07.2011год.  и от  22.03.2011год.към договора за кухненско оборудване и приемо-предавателния протокол от 08.07.2011год. към договора за перално оборудване се установява, че работата по процесните договори е надлежно извършена и приета без възражения от представителя на възложителя. Не се спори, а и от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, че в изпълнение на процесните договори са били издадени следните фактури : №207/04.04.2011год.; № 210/09.05.2011год., № 221/19.07.2011год.; № 223/25.07.2011год.; 257/28.06.2013год.; № 222/19.07.2011год.; № 224/29.07.2011год. и № 197/10.11.2010год., като единствено фактура № 257/28.06.2013год.  и фактура № 222/19.07.2011год. не са били платени от длъжника.

Въз основа на горното съдът намира, че се доказва по безспорен начин както изпълнението на задължението на ищеца по процесните договори- да изпълни дейностите посочени в предмета на трите договора от 14.10.2010год.; от 15.02.2011год. и от 22.03.2011год.,  така и приемането и по предвидения от страните начин- чрез съставянето на двустранни приемо-предавателни  документи, които са неоспорени от ответника.Плащането на дължимото възнаграждение по договора за изработка по правило е обусловено от изпълнението на възложената работа- Чл.266, ал.1 от ЗЗД, а и страните в конкретния случай са уговорили изрично такъв начин на плащане. С приемането на изпълнението на възложените строителни работи се поражда съответно правото на изпълнителя да получи уговореното възнаграждение.

В настоящия случай ответникът не оспорва изпълнението на възложените дейности, вкл. и извършването на строително-монтажни работи от страна на праводателя на ищеца, но се позовава на представено от него Споразумение от 21.10.2013год. сключено между „П.“ООД и  „Л.Г.е.С.Х.“АД, с  което те е едновременно са разсрочили съществуващите задължения на „Л.Г.е.С.Х.“АД по договор за проектиране от 14.10.2010год.; Договор за перално обзавеждане от 15.02.2011год. и по Договор за кухненско оборудване от 22.03.2011год., като са и новирали задължението на възложителя за неустойка по трите договора и са предвидили, че ако „Л.Г.е.С.Х.“АД забави изплащането на някоя от вноските по погасителния план ще дължи лихва за забава в размер на 12% на годишна база за срока на забавянето до изплащането на дължимата вноска. Между страните няма спор, че споразумението е подписано за ищеца от В. НВ., който към момента на  подписването му не е бил представляващ дружеството, но ответникът е оспорил автентичността на подписа му. Във връзка с откритото по негово искане производство по чл.193, ал.1 от ГПК на оспорения документ съдът е допуснал изслушване на единична и тройна съдебно-графологична експертизи, като и двете заключения на оспорената единична и тройната експертиза са напълно категорични в извода си, че оспореният в споразумението подпис не е положен от В. И. НВ., от чието име е посочено, че изхожда.

Въпреки че  кредитира изцяло изготвените по делото единична и повторна/тройна/ съдебно графологични експертизи, настоящият съдебен състав счита, че праводателят на ищеца „П.“ЕООД е узнал за споразумението, тъй като от приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява по безспорен начин, че е получил двадесет и четири от ответното дружество, като в платежните нареждания като основание за извършване на плащането ясно е посочено, че се извършва въз основа на споразумението от 21.10.2013год., чиято истинност се оспорва от него в настоящия процес. След като с факта на получаване на плащане ответникът не се е противопоставил незабавно на основанието посочено за плащане- по несъществуващо според него споразумение от 21.10.2013год., следва да се счита, че „П.“ЕООД е потвърдило действията на лицето, подписало споразумението за погасяване на търговско задължение от 21.10.2013год. от името на дружеството, което и да е това лице. Ето защо, следва на основание чл.301 от Търговския закон да се приеме, че „П.“ЕООД, респ. неговия частен правоприемник „Д.“ ООД е обвързан от споразумението за погасяване на търговско задължение от 21.10.2013год., сключено с „Л.Г.е.С.Х.“АД. Като допълнителен аргумент в подкрепа на горното следва да се посочи, че съгласно заключението на вещото лице ССЕ сумата по главницата в размер на 10 000 лева, която не се оспорва, че се дължи от ответника, представлява точно разликата на признатата за дължима по споразумението от 21.10.2013год. сума в размер на 166 367,98 лева и изплатената от ответника сума с 24-четири платежни нареждания в размер на 156 367,96 лева/ на л. 322 от делото/.

Предвид изложеното искът за главницата следва да бъде уважен за сумата от 10 000 лева, а искът за мораторна неустойка следва да бъде признат за основателен до размера посочен във вариант ІІ на заключението на вещото лице И.У.- в размер на 12 % на годишна база, съгласно приетото от страните в Споразумение от 21.10.2013год. за погасяване на търговско задължение за периода от 21.10.2013год. до 25.04.2016год., в размер на сумата от 7 127, 99 лева, като за разликата до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК и с оглед на направеното искане ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски по производството в размер на 2 000 лева, съобразно уважената част от предявените искове.

На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и с оглед на направеното искане ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 10 000 лева, съобразно с отхвърлената част от предявените искове.

 

 Воден от гореизложеното Софийски градски съд

 

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 10 000 лева, представляваща дължимо неизплатено възнаграждение по Договор за проектиране от 14.10.2010год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване от 22.03.2011год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената вентилационно и климатично оборудване от 28.03.2011год.

ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 7 127, 99 лева, представляваща неустойка за забава за периода от  21.10.2013год. до 25.04.2016год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.

ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 2000 лева разноски съобразно уважената част от предявените искове.

ОСЪЖДА Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. да заплати на „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 10 000 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

СЪДИЯ :

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 10 000 лева, представляваща дължимо неизплатено възнаграждение по Договор за проектиране от 14.10.2010год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената на кухненско оборудване от 22.03.2011год.; Договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената вентилационно и климатично оборудване от 28.03.2011год.ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 7 127, 99 лева, представляваща неустойка за забава за периода от  21.10.2013год. до 25.04.2016год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.ОСЪЖДА „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 да заплати на „Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. на осн. чл.78, ал.1 ГПК сумата 2000 лева разноски съобразно уважената част от предявените искове.ОСЪЖДА Д.“ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Р.В. да заплати на „Л.Г.е.С.Х.“АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, офис 5 на осн. чл.78, ал.3 от ГПК разноски по делото в размер на 10 000 лева.