Р Е Ш
Е Н И Е
№482
гр.Кюстендил, 11.03.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на шести март две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Михаил Крушовски от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №88/2024г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
ОДМВР Кюстендил, ул.“Цар
Освободител“ №12 обжалва решение №387/26.10.2023г. на ДРС, постановено по АНД
№606/2023г., с което е отменен ЕФ серия К №7353545 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система.
Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт, представляващи
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението, респ.
потвърждаване на ЕФ. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез пълномощника в
писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за основателност на касационната жалба и неправилност на въззивното
решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №387/26.10.2023г., постановено по АНД
№606/2023г. Със същото е отменен ЕФ
серия К №7353545 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР
Кюстендил. Р.В.Х. *** е санкционирана на основание чл.189, ал.4 във вр.с
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, като й е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ДРС е отменил ЕФ като
незаконосъобразен, поради недоказаност на нарушението от обективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. По същество касационният съд приема следното:
Р.В.Х. *** е санкционирана с процесния ЕФ, за това че на 26.02.202г. в 14.23ч., по АМ Струма, км 54 в
посока гр.София, при ограничена скорост на движение с ПЗ В26 от 110 км/ч, е
управлявала лек автомобил БМВ 420 Д Х Драйв с рег.№СВ****СН
със 150 км/ч. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол 11743c6. Прието е, че е нарушена нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Към
преписката е представен Протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015г.,
който отразява използването на АТСС на 26.02.2023г. на АМ Струма за времето от
13.45ч. до 16.00ч., без отбелязани номера на заснетите изображения.
Безспорно е, че нарушението е установено и
заснето с мобилна система за видеоконтрол, поради което са приложими правилата
на чл.189, ал.4, 5 и 8 от ЗДвП относно реда и начина на издаване на ЕФ, реквизити,
връчване и обжалване в редакцията на ДВ бр.54/05.07.2017г., както и Наредба
№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
След
анализ на събрания доказателствен материал касационният съд формира извод за
недоказаност на административното нарушение от обективна страна. Съставомерните
елементи на деянието – време и място на извършване, следва да бъдат доказани по
безспорен начин от доказателствата по делото. От съдържанието на Протокола по
чл.10 от Наредбата не могат да бъдат установени заснетите по време на
използването на АТСС статични изображения, поради което остава недоказано
времето на извършване на нарушението. Соченият от съда протокол е допустим,
необходим и относим за установяване на обективните признаците от състава на
административното нарушение - мястото и времето за контрол, ограничението на
скоростта в процесния пътен участък, разположен в населено място, посоката на
движение на контролираните МПС, режима на работа на уреда. Липсата на даден
реквизит от дози документ, в случая номер на първо и последно статично
изображение, обуславя недокозаност на административното нарушение от обективна
страна. Пропускът не може да се санира с представянето на снимков материал за
други установени на същата дата нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По
гореизложените съображения касационната инстанция намира, че въззивният съд е
постановил законосъобразно решение, поради което ще го остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №387/26.10.2023г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №606/2023г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: