ПРОТОКОЛ
№ 262
гр. Бургас, 23.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Гергана Ж. К.а
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600134 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим И. Г. Г., се явява лично, конвоиран от
органите на РД „Охрана“-Бургас и с упълномощените защитници адв. Л. Т.
от АК-С., адв. Р. К. от АК-Б. и адв. Р. К. от АК-Р..
Жалбоподателите частни обвинители С. С. и И. Т., се явяват лично.
Не се явява упълномощеният им повереник адв. М. К., редовно
призован.
Явяват се упълномощените повереници - адв. С. С. за частния
обвинител С. С. и адв. В. С. за частния обвинител И. Т..
Явява се допуснатият до разпит в качеството на свидетел С. Д. С..
За Апелативна прокуратура - Бургас се явява Апелативният прокурор
Л. П..
АДВ. С. С.: Колегата адв. М. К. претърпя операция и в момента се
намира в болница, поради което явяването му е невъзможно. Отсъствието му
е по уважителни причини. Както ние с колегата адв. В. С. като повереници,
така и нашите упълномощители – частните обвинители С. С. и И. Т., са
1
съгласни делото да се разгледа в отсъствието на колегата К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. С. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В. С.: Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Съгласен съм делото да бъде
разгледано в отсъствието на адв. К..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. С.: Съгласна съм делото да бъде
разгледано в отсъствието на адв. К..
АДВ Т.: Моля да се даде ход на делото, но преди това имаме едно
искане, което е свързано с хода на делото.
Правя искане на основание чл. 29, ал. 2 от НПК за отвод на докладчика
по делото – съдия Цолова, като съображенията ми са следните: Нямам
никакво съмнение за безспорния и доказан с много дела професионализъм на
докладчика на състава, както и нейните морални и етични качества, но в
последната седмица получих информация от мои колеги адвокати, че
докладчикът е много близък приятел на докладчика от първоинстанционното
производство – г-жа Р. Д. - съдия от Окръжен съд - гр. Сливен. Това
обстоятелство за мен на практика очертава наличието на критерии за открита
за съмнение предубеденост в този член от състава на съда, поради което моля
да изискате от докладчика да се отведе от производството. Същото се налага с
оглед защита на интересите на моя доверител и на обществения интерес,
защото в крайна сметка справедливото разглеждане на делото е от значение
за всички страни по делото и за обществото. Такава информация буди лично
в мен притеснение за правилния изход на това дело, поради което моля да се
разпоредите съдия Цолова да бъде отведена от производството.
АДВ. К.: Присъединявам се към тезата, която застъпи колегата адв. Т.
с оглед данните, които той изложи.
АДВ. К.: Поддържам становището на двамата защитници - адв. Т. и
адв. К..
ПРОКУРОРЪТ: Намирам искането за отвод на съдия Цолова на
основание чл. 29, ал. 2 от НПК за неоснователно. Обичайно е колеги съдии,
прокурори и адвокати, особено от един район, да се познават и да имат по-
близки отношения. Важното е, че по конкретното дело няма абсолютно
2
никакви данни съдия Цолова да е пристрастна по някакъв начин, да е
заинтересована пряко или косвено от развитието на делото и неговия изход.
Нито се сочат, нито има доказателства в тази насока.
АДВ. С. С.: Присъединявам се към казаното от прокурора. Не разбрах
от колегите защитници какво значи, че са „близки“ съдия Цолова и съдия Д..
Съдия Цолова близо 40 години работи в системата на правораздаването в
борбата с престъпността в Сливен и Бургас. Има авторитет на един много
честен юрист и почтен съдия. Нямам притеснение и съмнение в нейната
безпристрастност. Само защото е от Сливен, трябва да й искаме отвода, което
е равносилно да й искаме отвод, защото е българка. Не съм съгласен с
направеното искане, което считам за неоснователно и моля да го отхвърлите.
АДВ. В. С.: Уважаеми апелативни съдии, придържам се към казаното
от колегата адв. С., както и от представителя на държавното обвинение.
Заявявам, че не са налице изложените от защитата факти, изискващи
необходимостта от отвод на съдия Цолова и считам, че такъв не следва да
бъде ангажиран и уважен. Липсват доказателства за наличието на каквито и
да е близки взаимоотношения между сегашния докладчик – съдия Цолова и
предходния докладчик по първоинстанционното производство – съдия Д.,
които отношения да са пречка за обективност и справедливост на съдебния
акт на съдия Цолова.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ С. С. и И. Т.: Поддържаме становището
на нашите повереници.
ПОДСЪДИМИЯТ: Присъединявам се към казаното от моите
защитници.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по
направеното искане за отвод на съдия-докладчика Светла Цолова.
След проведено тайно съвещание, в което бяха обсъдени исканията на
защитниците и становищата на прокурора и частното обвинение, съдът прие
искането за отвод на съдията - докладчик Цолова за неоснователно.
Познанството на един съдия с неговите колеги – съдии, прокурори, адвокати
не е обстоятелство, което задължително да обосновава заинтересованост или
пристрастност на съдията при разрешаването на конкретен казус и да създава
предубеденост в съдбата и изхода на делото. В искането за отвод не се
3
излагат никакви конкретни обстоятелства, които да обвързват вътрешното
убеждение на съдия Цолова с предварително решаване на настоящия казус,
нито се сочат доказателства в тяхна подкрепа. По тези съображения
направеното искане за отвод на съдията – докладчик не следва да бъде
удовлетворено.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитниците на подсъдимия
за отвеждане на съдията - докладчик Светла Цолова от участие в съдебния
състав, разглеждащ настоящото дело.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че няма пречка за даване ход на делото в настоящото
съдебно заседание. Неявяването на упълномощения повереник адв. К. по
уважителна причина, не е пречка за разглеждане на делото, тъй като частните
обвинители С. С. и И. Т. са представлявани надлежно от явилите се техни
повереници - адв. С. С. и адв. В. С. и наред с това изразяват изрично
желанието си делото да се разгледа в отсъствие на повереника им адв. К..
Предвидна това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на явилия се свидетел, както следва:
С. Д. С. – ЕГН **********, ***, ***, с *** образование, без родство с
подсъдимия и останалите страни по делото.
Свидетелят, предупреден за отговорността, която носи по чл. 290 от
НК, обещава да говори истината.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. К.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Работя като ***, *** в РУ-С., участък „***“ и
обслужвам микрорайон, включващ с. П., с. Г. и с.Ч., община С.. В системата
4
на МВР съм от 1994 г. Този район обслужвам повече от 10 години, като съм
обслужвал и съседни, близки до района села.
Назад във времето е имало кражби на селскостопанска продукция, но в
последните години, имам предвид последните 10 и повече години, няма
такива прецедентни случаи, с изключение на един сигнал, подаден от група
лица в края на месец октомври 2021 г. за кражба в с. П.. В края на месец
октомври 2021 г. група лица подадоха сигнал, че има кражба конкретно на
зелева продукция. Организирахме с колегите и под ръководството на
тогавашния началник в продължение на 10 дена – от 31.10 до около
09.11.2021 г. системна охрана с автомобили през нощта. Кражби и нарушения
във връзка със сигнала не констатирахме. Съвместно с населението няколко
вечери подред, може би четири или пет вечери, бяхме на полето с тях, но така
и не се установи извършването на кражба на земеделска продукция.
Действително лицата заявиха преди това сигнал, проверихме го,
съдействахме им при охраната, но не констатирахме кражба. По повод само и
единствено този сигнал от много години насам хората се самоорганизираха и
с подкрепата на органите на МВР организирахме охрана на селскостопанска
продукция. Преди това сигнали за кражба на такава продукция не е имало.
Частна охранителна фирма „И.“ охранява петролопровода, който
пренася нефтопродукти на „Нефтохим“-Бургас до петролните бази на
съответните окръжни градове. Служителите на тази фирма са тясно
специализирани само по охраната на петролопровода.
Охранителни видеокамери в с. П. бяха монтирани след случая с
убийството, за което се води това дело. Общината монтира 3 бр. камери – по
една камера в началото на селото, в центъра и в края на селото.
Има много общински пътища в землищата на селата и конкретно на
нашето населено място – с. П.. Има черни пътища, които няма как да
попаднат в обхвата на камерите, но входовете и изходите на тези пътища,
които са асфалтирани, попадат в обхвата на камерите.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.:
СВИДЕТЕЛЯТ С.: В с. П. за приемна на полицая служи стаята на
кмета, понеже няма такова обособено помещение. Аз живея в с. П.. Там
живея с проблемите на хората. Ние сме малка общност, около 300 човека,
така, че всеки от селото може да ме намери и да сподели проблемите си. В
5
другите села, за които отговарям, имам такава приемна.
Управлението има служебен автомобил. За нашия район си имаме
автомобил, с който обслужваме. Управлявам автомобила, но не всеки път. В
определени дни, когато е определено по график, карам автомобила. С
автомобила се извършва обход до там, докъдето може да се влезе. Имаме
високопроходим автомобил. Когато се наложи, както Ви казах за случая с
подадения сигнал за зелето, влизаме и в черните пътища, заставаме на секрет.
Хората също са на секрет. Ако се получи сигнал, че влизат хора примерно в
определения парцел с продукция, се извършват мероприятия, с които да се
задържат извършителите евентуално. Имаме високопроходими автомобили.
Когато се касае за охрана на земеделска продукция и охраната се извършва
съвместно с жители, държим контакт с тях и изграждаме такъв секретен пост
вътре в земеделските масиви през нощта. Служебните си задължения
изпълнявам със служебна униформа. Секретните постове изграждаме на
такива места, където не сме видими за извършителите, т. е. прикриваме се.
Сигналът, за който споменах, не е заведен официално в деловодството.
Няма съставена преписка по този повод, но сме се отзовали на сигнала.
В съседното село – с. Г. има масивна общност роми, а в с. Ч. има малко
ромско население. Голяма част от тях работят в чужбина, а друга част се
занимават със земеделска дейност. Имаме голяма земеделска кооперация,
която се занимава с отглеждане на животни и зърнопроизводство.
За последните 10 години не е имало сигнали за кражби.
НА ВЪПРОСИ НА ПРОКУРОРА:
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Когато няма достатъчно данни за извършено
престъпление, а само оплакването на някой човек, това е трудно доказуемо
престъпление и не се завежда преписка. Аз трябва да съм сигурен, че има
посегателство, когато завеждам сигнала.
Известно ми е, че има камери и в частни имоти, може би в три къщи в
селото има видео наблюдение.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В. С.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: За периода 2019-2020 г. е нямало сигнали за
кражби. Беше чрезвичайно за това зеле, за което Ви казах. Това мисля, че
беше 31.10. – края на октомври, началото на ноември 2021 г., като ние се
6
отзовахме веднага на сигнала.
Познавам подсъдимия като човек, занимаващ се със земеделска
дейност. Нямам спомен той лично да ме е информирал за набези. Назад във
времето, може би да е било 2020 г. бях командировка по границата и ми
звънят по личния телефон. Някой от неговите близки се обади, че на една от
бадемовите им градини са видели цигани. Казах им да подадат сигнал, ако
наистина са там лицата, но така и не се установи кои са хората, извършващи
кражба. Обаждането касаеше една бадемова градина на подсъдимия.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С. С.:
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Никога подсъдимият не е водил с мен разговор, в
който да ми е споделял, че има желание да се снабди с оръжие. Има
съответния законов ред, по който едно лице да се снабди с оръжие, но
подсъдимият не е правил постъпки за това.
При сравнение на овощните градини в с. П. и в с. Г. се вижда, че
площите от овощни насаждения в с. П. са малко по-големи.
За с. Г. миналата година има само един сигнал за отсечени овощни
дървета. Мисля, че за 2021 г.е преписката. Извършителите са разкрити от
мен.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. В. С.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Не познавам практика, при която хората да носят
оръжие за да охраняват продукцията си. Преди една година един от
земеделските производители поиска разрешение за оръжие по съответния ред
с мотива, че оръжието му трябва, когато нощно време ходи по полето да си
сменя помпите за полИ.е.
НА ВЪПРОСИ НА АДВ. Т.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Познавам лицето И. В. М., който се занимава с
овощарство. Той е близък родственик на подсъдимия. Нямам спомен кой ми
се обади, когато бях на границата, може и И. М. да ми се е обадил, но
ставаше въпрос за бадемовата градина и бадемите на подсъдимия. Това беше
преди инцидента. Нямам спомен М. да ми се е оплаквал отделно за нападение
над него или на негови имоти. За телефонния разговор, за който Ви казвам,
възможно е И. М. да ми се е обадил, но нямам точен спомен.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Моля да ми заплатите пътните разноски от гр.
7
Сливен до гр. Бургас и обратно, за което допълнително ще представя писмена
молба с необходимите документи.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от съдебната
зала.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да приключите съдебното следствие. Няма да
правя доказателствени искания.
АДВ. В. С.: Нямам искания за събиране на други доказателства.
АДВ. С. С.: Нямам искания за други доказателства.
АДВ. Т.: Считам, че делото е изяснено от фактическа и правна страна.
Нямам искания за събиране на нови доказателства. Моля да приключите
съдебното следствие, като подсъдимият желае да даде кратки обяснения, като
изрично заявява, че няма да отговаря на въпроси на съда и страните.
Съдът дава възможност на подсъдимия Г. да даде обяснения.
ПОДСЪДИМИЯТ: Ще дам кратки обяснения по делото, без да
отговарям на въпроси на страните или съда.
Искам да заявя огромното си съжаление за случилото се. Не мога да
върна времето назад. Случилото се със С. стана изведнъж. Той започна да ме
обвинява за продадената му градина, викаше, крещеше, псуваше, лъхаше на
алкохол. Лицето му беше зачервено. Ужасих се при изречената от него
заплаха „сега синът ти ще го направя на парчета, ще го изкормя“. Той тръгна
към детето, държейки нож в ръката си. Завладяха ме силни чувства, които не
мога да опиша. Не можех да се контролирам, не можех да се владея и да
контролирам действията си. В съзнанието ми кънтеше заплахата на С..
Инстинктът ми беше да защитя детето си от този огромен мъж. Не помня как
съм взел оръжието, но стрелях, стрелях, докато той падна и повече не
мърдаше. След това се чувствах без сили, емоционално изчерпан. Обхвана ме
силна и внезапна умора, все едно бях психически мъртъв. Паднах на земята, а
детето стоеше на едно място, не говореше, гледаше в една посока без да
мигне. Това продължи няколко секунди. Аз станах и се домъкнах с последни
сили до детето си, прегърнах го и видях, че се беше напишкал. Плакахме
дълго време така. Безкрайно съжалявам за мъката, която причиних на
8
семейството на пострадалия, съжалявам и за моето семейство. Съжалявам
много.
СЪДЪТ приключва съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите са
неоснователни, а обжалваната присъда като обоснована и законосъобразна
следва да се потвърди.
Ще започна със становището си с това, че на досъдебното
производство и в съдебното такова по делото не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са основание за отмяна на
присъдата на Сливенски окръжен съд и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда. Мотивите на присъдата според мен
изцяло отговарят на изискванията на закона, като са анализирани всички
доказателства по делото, обосновани са всички обективни и субективни
признаци от съставите и на двете престъпления, мотивирани са вида и
размерите на наказания, взето е отношение по тезите на защитата.
Аз поддържам изцяло фактическата обстановка, правната
квалификация на деянията и аргументите за доказаност на двете обвинения,
посочени в мотивите на обжалваната присъда, които се основават на
убедителен анализ на събраните по делото обективни гласни, писмени и
веществени доказателства. Авторството на деянията и по двете обвинения
според мен е несъмнено доказано от събраните по делото доказателства,
които в своята цялост, хармонично единство и логическа връзка, водят до
единствено възможния извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на двете престъпления, за които е
осъден от Сливенския окръжен съд.
Впрочем, по обвинението за престъпление по чл. 339, ал.1 НК не се и
спори, още повече, че Г. е признал за незаконно държания пистолет и сам е
показал къде го е укрил. А няма и никакъв спор, че именно това е оръжието,
което е използвано за многократното, общо девет пъти, прострелване на
пострадалия.
Подкрепям и наложеното на Г. наказание за това престъпление –
точно средния размер на предвиденото в закона наказание, предвид баланса
на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, правилно посочени от
9
първоинстанционния съд.
Споровете са основно при обвинението за престъпление по чл.116,
ал.1, т. 9 НК. Считам, че авторството е категорично доказано и по това
обвинение. И не е вярно, че има само косвени доказателства в тази насока,
които между впрочем са подробно посочени и анализирани от Сливенски
окръжен съд. Има и пряко доказателство и това е самопризнанието на Г., и то
не само на думи, а при съдействието му на досъдебното производство, което
съществено е допринесло за разкрИ.е на престъплението и което му е
отчетено като съществено смекчаващо вината обстоятелство Той е съдействал
и при следствения експеримент, като е посочил къде е скрил оръжието на
престъплението. Това признание се подкрепя от всички други обективни
доказателства по делото и няма нито едно доказателство, обстоятелство или
мотив за друг вероятен извършител на престъплението.
Налице е и очевиден мотив за извършване на това престъпление и
Сливенски окръжен съд правилно го е посочил и аргументирал. Безспорно е
имало спорове и конфликти между подсъдимия и пострадалия относно
продажбата на овощната градина от Г. на С. и декларирането пред ДФ
„Земеделие“ за получаване на субсидии. Исканата сума от С. за субсидии за
2018 г. и 2019 г. в размер на 5000 лв. е била отказана от подсъдимия и майка
му, а е видно, че именно подсъдимият е декларирал имота за 2017 г. и 2018 г.,
след като го е продал на С. през ноември 2017 г. Именно за нарушения на Г.
като бенефициент на ДФ “Земеделие“ е прекратено участието му по
програмата и е наказан да възстанови полученото финансово подпомагане за
кампаниите 2016 г. и 2017 г. общо над 10 000лв. Това несъмнено е
предизвикало негативни емоции и настроения у подсъдимия против С. и това
е единственият реален и подкрепен от доказателствата мотив за извършване
на престъплението. Няма нито едно доказателство, водещо дори към
предположение за друг мотив за извършване на престъплението.
Основният спор по делото, съобразно аргументите на защитата, е за
наличието или не на предумисъл у Г. при убийството на С.. Аз категорично
считам, че предумисъл е налице. На първо място това е именно мотива за
извършване на престъплението, който е дал възможност на подсъдимия
внимателно, в спокойна обстановка да обмисли мотивите „за“ и „против“ и да
се подготви за престъплението. Няма никакви обективни данни по делото за
10
възникнал някакъв внезапен умисъл у подсъдимия да убие С.. Напротив, Г.
взима със себе си оръжието на престъплението и много патрони – изстрелял е
най-малко 10, 9 в тялото и един в автомобила на пострадалия, а са намерени
още три пълнителя у него. И няма никакво значение според мен кога
подсъдимият е придобил пистолета – дали непосредствено преди деянието
или преди 10 и повече години. Да, свидетели негови близки твърдят, че са
виждали пистолети у него преди много години, но няма как да се установи
дали е същият пистолет, използван при убийството, още повече, че
свидетелите говорят за два пистолета, които са виждали в него – в
автомобила и в трактора. За това според мен е правилен диспозитива на
присъдата, че е придобил на неустановена дата и място пистолета. Важното е,
че го е държал до 07.08.2020 г., когато е намерен укрит от него. Така, че, да,
аз не мога да твърдя, че Г. е придобил пистолета непосредствено преди
деянието, но важното е, че той го е имал и е решил очевидно именно с него да
убие С., което е и направил. Затова и пистолетът е бил у него когато е отишъл
в имота на пострадалия и двата пъти, когато го е прострелвал.
Сега защитата пробва да прокара една явно несъстоятелна теза, а
именно, че подсъдимият е носил в себе си пистолета, за да се защитава от
евентуални крадци на земеделска продукция. Има свидетелски показания, че
сините сливи се берат след края на август, т.е. септември - октомври, а какво
е пазил там на 20.07.? Същото е и за бадемите, те също се берат есента.
Второ, видно от справката на РУ МВР - Сливен и показанията на ***,
в землището на селото са регистрирани само 4 кражби за периода 2010 г.-
2020 г., като за периода 2015 г.-2019 г. няма нито една. За тези 11 г. нито една
кражба не е на земеделска продукция и нито една кражба не е заявена от Г..
Никой от свидетелите не потвърждава, че подсъдимият ходи въоръжен да
пази имота си, да не говорим, че е неправомерно да се стреля по хора по такъв
повод. И накрая, той не е бил в собствения си имот, а в този на пострадалия.
На следващо място, няколкократно него ден подсъдимият е
преминавал с два различни автомобила покрай имота на С., очевидно за да се
убеди, че той е сам. Това е установено и с гласни доказателства и със записите
на охранителните камери. Чухте днес, че наистина в някои от частните имоти
в селото има охранителни камери. Именно от тях се установява точното време
на преминаването на автомобила на Г. покрай имота на пострадалия, а и
11
времето на двете прострелвания в тялото на С. и укриването на трупа му. Тук
мотивите за часовете са много подробни и точни, аз изцяло ги поддържам и
няма да ги преповтарям. Факт е и, че следобед в деня на покушението
клетката, която обхваща мобилния телефон на подсъдимия и
местопрестъплението, са идентични, както е факт и заключението на
химическата експертиза, според което именно Г. е управлявал автомобила си.
Показателно за предумисъла е и това връщане и двукратно
прострелване на С., за да е сигурен, че го е убил, както и действията му по
снабдяване с ръкавици, не защото му е студено, това е през лятото - месец
юли, а за да не оставя отпечатъци и ДНК по пистолета, както и снабдяването
му със сезал - за да извлече и укрие тялото на пострадалия. Подсъдимият
реално е използвал тези вещи. Затова на ръкавиците и сезала е намерен ДНК
профил и на двамата, защото Г. е връзвал и влачил тялото на пострадалия.
Прави впечатление, че при повторното прострелване на пострадалия
подсъдимият Г. е взел със себе си четиригодишното си дете. За мен това е
очевидно с цел да не предизвика подозрение, ако някой го види в близост до
местопрестъплението, както е било например, когато са го срещнали
охранителите от „И.“ и които е излъгал, че не е ходил в имота на С.. Иначе
подкрепям мотивите на Сливенски окръжен съд, базирани и на заключението
на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, че детето
не е било пряк свидетел на убийството, защото е било в колата, но очевидно
то е чуло изстрели, викове и е получило психическа травма. Тук мотивите са
подробни и ги подкрепям изцяло. Иначе, за мен, обстоятелството, че
подсъдимият е взел със себе си детето си, едва 4-годишно, когато отива да
доубие човек, е несъмнено отегчаващо вината обстоятелство – не може баща
така да травмира детето си.
И накрая да не забравяме, че именно подсъдимият е отишъл в имота
на пострадалия, а не обратното, въоръжен с пистолет и множество патрони, с
ръкавици и сезал, очевидно с цел да ги използва за саморазправа със С., което
е и направил. Всички тези аргументи сочат на внимателна подготовка и
обмисляне на убийството и прикриването му с укриване на тялото на С. и на
пистолета, на очевиден предумисъл по смисъла на закона и съдебната
практика.
За други възможни правни квалификации с оглед тезата на защитата,
12
както и с оглед това, което каза подсъдимият днес: Освен неговите
голословни твърдения, няма никакви защитни доказателства в тази насока -
чл.118 НК – афект, още повече, че именно подсъдимият отива въоръжен в
имота на пострадалия. В това отношение аргументите в мотивите към
присъдата са много подробни и правилни, поради което изцяло ги подкрепям.
Вероятно в по-голяма степен ще се настоява от защитата на
преквалификация по чл.119 НК – превишаване пределите на неизбежната
отбрана, като дори се твърди в жалбата, че това е поради уплаха, както и ще
се набляга на тезата, че С. се е насочил към детето на Г., за да се саморазправя
с него. Първо, детето е било само при второто посещение в имота на С. и
втората серия от стрелби в тялото му, когато С. е бил вече в безпомощно
състояние и не би могло да има никаква агресия от негова страна. Важно е
също, че липсват каквито и да са доказателства С. да иска да се саморазправя
с детето, какво му е направило или би могло да му направи едно
четиригодишно дете да тръгва с агресия срещу него пред въоръжения му
баща? Такава теза противоречи на най-елементарната житейска логика.
Нападателят е именно подсъдимият, който влиза въоръжен в имота на
пострадалия, когато той е сам, прострелва го първо три пъти, а после още
шест пъти, като тук е важно заключението на съдебномедицинската
експертиза, че някои от нараняванията са със защитен характер и повечето
прострелвания са в гърба на С., а последните два изстрела - най-
смъртоносните са странично в главата му, както е лежал на земята. Тези
обстоятелства категорично потвърждават обвинителната теза и опровергават
версията, че е имало непосредствено и противоправно нападение над
подсъдимия Г. и детето му от страна на пострадалия.
Относно показанията на свидетелите: подкрепям изцяло
аргументацията в мотивите към присъдата за това кои показания и в коя част
се кредитират, кои и в коя част, не се кредитират и защо.
Относно вида и размера на наказанията, наложени на Г.: За това по чл.
339, ал.1 НК вече казах. Намирам за правилно определено и наказанието за
престъплението по чл.116, ал. 1, т. 9 НК - и като вид, и като размер.
Сливенският окръжен съд правилно е посочил отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства, като добавям като отегчаващо вината обстоятелство
завеждането на четиригодишното дете при доубиването на С.. Да,
13
престъплението е с много висока степен на обществена опасност, но не
считам, че е изключително тежко, за да се наложи наказание доживотен
затвор. Тук също изцяло споделям подробните доводи на
първоинстанционния съд. В последните години в съдебната практика
наказание доживотен затвор се налага много рядко, именно при
изключително тежки престъпления, например с много жертви, с пострадали
деца, с много квалифициращи признаци или по-тежки състави. Така, че
правилно, предвид и целите на двете превенции, е приложена най-леката от
трите алтернативни санкции лишаване от свобода, но в най-високия й размер.
При това много тежко престъпление, извършено с предумисъл, без въобще да
е бил провокиран подсъдимия, по-леко по размер наказание лишаване от
свобода няма да изпълни целите както на специалната, и особено на
генералната превенция, а именно да се въздейства предупредително и
възпиращо на другите членове на обществото, дръзнали да вършат подобни
тежки престъпления. За чл. 55 НК въобще не може да се говори, няма нито
едно изключително смекчаващо обстоятелство, нито многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, нито най-лекото предвидено в закона
наказание е несъразмерно тежко. Подкрепям и аргументите на Сливенски
окръжен съд, че не следва да се прилага чл. 24 НК по отношение на общото
наказание.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда. Моля да потвърдите и мярката за неотклонение „Задържане под
стража“ на Г. като най-адекватна както с оглед обвинението, така и с оглед
размера на наказанието, определен от първоинстанционния съд.
АДВ. С. С.: Уважаеми апелативни съдии, присъединявам се изцяло
към изложеното от представителя на държавното обвинение, с изключение
вида на наказанието. Безспорно има извършено убийство, установен е
неговият извършител. И в хода на досъдебното производство и пред
първоинстанционния съд по безспорен начин е установено кой е
извършителят на престъплението. Множество са доказателствата, и косвени,
и преки относно извършеното деяние. Потвърждавам изложеното в жабата.
Считам наложеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от
свобода за срок 20 години за несправедливо, а оттам и присъдата за
неправилна. Не можем да се съгласим с мотивите на съда при
индивидуализацията на наказанието в частта им относно предпоставките,
14
които биха определили престъплението като изключително тежко. Считам, че
събраните доказателства както по време на досъдебното производство, така и
в хода на съдебното следствие покриват критериите за висока степен на
обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи значително тази на
обикновените случаи, които първоинстанционният съд счита, че не са налице.
Не мисля, че това убийство можем да го отнесем към т. нар. обикновени
случаи, имайки предвид начина на извършване, интензитетът на добре
обмислени и последователни действия при изпълнение на деянието,
заличаването на следите след извършването му. Не приемаме и не можем да
се съгласим с изложеното във въззивната жалба на подсъдимия и защитата, че
присъдата издадена от окръжния съд е необоснована, почива на
предположения и неправилна преценка на доказателствения материал.
Неоспоримо е правото на защита на подсъдимия да защитава своите права и
интереси както намери за добре, но прави впечатление, че в процеса на
разследването, в досъдебното производство, в съдебната фаза, включително и
днес, версиите, които излага подсъдимият относно мотивите за случилото се
са противоречиви и нелогични. Не отричаме какво е било състоянието на
детето и как всичко това се е отразило на психоемоционалното му състояние.
Мотивите за извършване на престъплението, посочени от подсъдимия, са
непоследователни и съществено се различават помежду си, противоречат си.
В първата версия подсъдимият твърди, че е бил в неговата си градина и както
си е работил, изневиделица се е появил мъж с пистолет в ръка и насочен към
него, изпаднал в състояние на силен стрес и уплаха. Подсъдимият успял да
изтръгне пистолета от ръцете на пострадалия и стрелял в него. От събраните
множество доказателства се доказа, че тази версия е несъстоятелна.
Действията са се развили не в неговата градина, а в градината на пострадалия.
Втора версия – подсъдимият е бил изнудван от пострадалия относно
цената на придобития имот, развита и лансирана от близките роднини.
Подсъдимият лично, нито в хода на досъдебното производство, нито в
съдебната фаза е заявил, че е изнудван. Ако е бил изнудван и това е била
причината да предприеме такива мерки, логично е при първия контакт с
разследващите да сподели причините. Днешната версия няма да я
коментирам.
Версията относно снабдяване с оръжието на престъплението също е
противоречива и несъстоятелна. Причината, че се е сдобил с пистолета, за да
15
се брани от крадци на земеделска продукция, не оправдава притежанието на
бойно оръжие. В тази връзка приемливо е притежанието на газово оръжие, но
не и на бойно оръжие, което е със съвсем друг режим на притежание,
съхранение и регистрация.
Наред с изложените версии ми идва малко в повече логиката да се
представи детето като жертва на случилото се. Не отричаме какво е било
състоянието на детето, как всичко това се е отразило на психоемоционалното
му състояние, но безспорно това е в резултат на противоправните действия на
бащата и ще се радвам, ако това не се отрази неблагоприятно на психическото
здраве на детето, а противното трябва да тежи на съвестта на неговия баща.
Тук ще си позволя да попитам подсъдимия и неговите близки, някой
замисли ли се всичко това как се отразява на голямото дете на пострадалия.
Детето на подсъдимия е видяло и запомнило заря, а синът на пострадалия
какво е видял?
Що се отнася до смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства
считам, че отегчаващите имат значителен превес. Всъщност, за смекчаващо
намирам само едно – чистото съдебно минало на подсъдимия. Сега със
сигурност в последната дума подсъдимия ще се признае за виновен, ще
изрази съжаление, което не видях нито в хода на делото пред първата
инстанция, нито тук, и днес това беше потвърдено. В нито едно от
многобройните съдебни заседания не видях разкаяние, чувство за вина,
съжаление относно стореното. Намирам в казаното днес опит да се търси
смекчаващо вината обстоятелство, но не и искрено съжаление. В тази връзка
можем само да гадаем, защо след убийството подсъдимият предвидливо си е
прибрал оръжието на престъплението и за какво още може да му бъде
потребно. Предполагам да се предпазва от крадци на земеделска продукция.
Уважаеми апелативни съдии, моля като прецените доказателствата
поотделно и в тяхната съвкупност да наложите справедливо наказание на И.
Г.. Синът на пострадалия, съпругата му, майка му очакват справедливост. Ние
считаме, че Т.а справедливо наказание ще бъде доживотен затвор.
Моля съдът да се произнесе и относно вещественото доказателство -
лекия автомобил, който се намира в ОД МВР – Сливен, той още стои там като
веществено доказателство. Моля авномобилът да бъде върнат на
наследниците на пострадалия.
16
АДВ. В. С.: Уважаеми апелативни съдии, с цел процесуална икономия
ще се опитам да бъда максимално кратък. Считам, че държавното обвинение
в голяма степен разгледа въпросите в цялата им съвкупност, както и колегата
адв. С. С.. Ще се спра на няколко основни аспекта относно версиите, които
както в първоинстанционното производство, така и към днешна дата,
включително и днес, бяха направени опити за тяхното лансиране. Безспорно е
авторството на деянието на престъплението, извършено от подсъдимия.
Считам, че в голяма степен извършеното от него деяние е подкрепено от
конкретни доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и
съдебното дирене, които са достатъчно категорични за това, че именно у
подсъдимия е възникнал предварителен умисъл за извършване на Т.а тежко
престъпление. Фактът, че същият е набавил оръжие, което е променено от
газово в бойно свидетелства, че у него има умисъл за употребата на Т.а
оръжие. Точно това е едно от основанията, което свидетелства, че този
умисъл е налице.
Считам, че в хода на досъдебното производство и от събраните
оперативни данни се установява конкретния маршрут на движение на
подсъдимия, който добре познава както черните, така и общинските пътища в
своето населено място и именно това познание му е послужило за изготвянето
на предварителен план на действие за извършване на тежкото престъпление.
Считам, че смяната на автомобилите от подсъдимия на инкриминираната
дата, е едно от основанията, които свидетелстват за този предумисъл и за
изготвения от него план за действие.
На следващо място следва да отбележа, че при изготвянето на този
план, същият добре е обсъдил мотивите „за“ и „против“. Това е обсъдено от
първоинстанционния съд. Считам, че тази именно демонстрация от
подсъдимия и тези белези, които са категорични за това, че той е бил
разгневен от създалите се обстоятелства по повод наказването му от ДФ
„Земеделие“, са един от основните мотиви за извършване на това
престъпление. Впоследствие сме свидетели на неговите подредени и
целенасочени действия, както и на сценария, които същият е успял да
създаде, а в последствие и да реализира. На инкриминираната дата
подсъдимият е установил, че пострадалото лице се е намирало във вече
неговата градина в конкретен час, като с оръжието, което си е набавил, не е
отишъл да разговаря с него, а е имал конкретна цел – неговото умъртвяване. В
17
хода на съдебното следствие се установи, че фактическото състояние на
подсъдимия е спокойно. Именно това е едно от основните му състояния,
които обективират изграждането на план за реализиране на престъплението.
Считам, че извършеното от него деяние съдържа всички елементи
характеризиращи престъпния състав на повдигнатото му обвинение. Налице е
предварително взето решение за убийство, което е в сравнително спокойна
среда и обстановка, има конкретно обсъждане на мотивите „за“ и „против“ на
престъплението. Това обстоятелство можем да отчетем като първостепенно
при определянето на наказанието от първоинстанционния съд.
На следващо място, съставянето на план за действие, изграждането на
алиби, впоследствие взимането на малкия си син, свидетелстват по
категоричен начин, че тук е налице крайна преднамереност и умисъл.
Считам, че именно тези характеристични данни се категоризират като
предумишлено убийство, а не като такива, които, както в днешното съдебно
заседание подсъдимият се опита да наведе, че това е възникнал някакъв
моментен порив на гняв, а не на предварително вземане на решение за
убийство. За този предумисъл можем да съдим също и от факта, че
пострадалото лице се е намирало в собствената си градина, а подсъдимият е
нямал работа там, мястото му не следва да бъде там с оглед и на събраните
доказателства, че тази градина е продадена от подсъдимия на пострадалото
лице и това обстоятелство е категорично установено. Следва да отбележа
също, че първоинстанционният съд при постановяване на своята присъда е
следвало да обсъди по-подробно мотивите за степента на обществената
опасност на подсъдимото лице. Считам, че са налице категорични данни за
индивидуализиране на целите на наказанието, тъй като подсъдимият е имал
умисъл, изготвил е план, реализирал го е, опитал се е да реализира и алиби, а
впоследствие да прикрие своите следи. Тази предварителна подготовка би
следвало да бъде приемана като изключително обстоятелство категоризиращо
предумисъл. Считам, че са налице множество отегчаващи вината
обстоятелства - многобройно произведените изстрели, периодът, в който
същите са произведени, набавянето на ръкавици, преправянето на оръжие,
набавянето на сезал, както и повторното връщане на местопрестъплението.
Считам, че тези отегчаващи вината обстоятелства са в значителен превес.
Именно поради това считам, че настоящият съдебен състав следва да
18
наложи справедливо наказание на подсъдимия - в горната граница на
предвиденото от закона, а именно доживотен затвор.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ С. С.: Придържам се към казано от
поверениците си. Считам присъдата на първата инстанция за крайно
снизходителна предвид това, че подсъдимият отне един човешки живот. Ние
имаме притеснение - в утрешния ден той като излезе от затвора, дали няма да
посегне и на детето ни. Такива хора нямат място на улицата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ И. Т.: Присъединявам се към казаното от
нашите повереници. Смятам, че такива хора нямат място в обществото.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, от името на нашия подзащитен
заявявам, че поддържам депозираните жалби срещу атакуваната присъда на
Сливенски окръжен съд. Моля да намерите същите за основателни и с оглед
правомощията Ви по чл. 334, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, да измените
атакуваната присъда и приложите закон за по-леко наказуемо престъпление,
като намалите наказанието наложено от първоинстанционния съд на Г..
Същевременно, моля да намерите за неоснователни въззивните жалби
на частните обвинители и да ги оставите без уважение. Съображенията за
това са ми следните: На първо място, моля да възприемете становището на
колегите изразено във въззивните жалби, че съдебният акт на Сливенски
окръжен съд страда от съществени процесуални нарушения, които са
засегнали процесуалните права на подсъдимия и неговата защита тогава.
Следващото нарушение се изразява в неправилното приложение на
материалния закон, като подсъдимият е признат за виновен за
квалифициращо деяние на престъпление по чл. 116 НК, което не съответства
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Материалният
закон е приложен неправилно с оглед силно увеличения му размер, като в
този случай е налице явна несправедливост на наложеното наказание.
По отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения, на
първо място, моля да приемете, че Сливенският окръжен съд е демонстрирал
и приложил двоен стандарт при оценка на доказателствата по делото. Така
например, той с лека ръка и без да подлага на задължително необходимия
анализ, е приел всички представени от Сливенска окръжна прокуратура
доказателства, без да извърши проверка на достоверността им, както и на
корелацията им с останалите събрани доказателства. Наличен е двоен
19
стандарт и при преценка на съвкупната доказателствена маса, като от друга
страна са игнорирани и оставени без анализ и каквото и да е обсъждане онези
доказателства, които са в противоречие или опровергават обвинителната теза
или пък подкрепят дори и в далечна степен линията на защита. Съдът при
преценката на доказателствата, събрани на досъдебната фаза на процеса, е
възприел безкритично твърдението на обвинението за наличие на мотив за
извършване на убийство, а това е вероятността подсъдимият да следва да
върне на ДФ „Земеделие“ сумата около 10 000 лева по програма „Биологично
растениевъдство“ и това е станало поради отказа на семейството на
пострадалия да заяви следващите две години закупените от тях сливови
градини пред ДФ „Земеделие“, за да не прекъсне изплащането на субсидията
на семейството на подсъдимия. Сливенският окръжен съд, Вие ще се убедите,
в мотивите е оставил почти без никакъв анализ достоверността и
основателността на такъв мотив за извършване на едно тежко умишлено
деяние, за което колегите от частното обвинение поискаха налагането на най-
тежкото наказание. Известна е практиката на ВКС в н.д. № 4/1993 г. на
Военната колегия, че няма безмотивно деяние. Прави впечатление, че
въпросът за мотива е маркиран мимоходом от съда, като не са обсъдени
многобройните възражения на колегите защитници срещу неоснователността
за възприемането на такъв мотив, който може да е обективиран чрез
определени влошени отношения между спорещите страни, каквито
доказателства няма, но в никакъв случай не може да стане основа и движеща
сила за извършване на едно от най-тежките престъпления по НК. Тук, моля да
имате предвид, че и най-повърхностният анализ на фактите по делото сочат,
че предприетата от ДФ „Земеделие“ наказателна процедура, е известно, че
продължава много напред във времето. Тя е с твърде несигурен за ДФ
„Земеделие“ край, обикновено в 90% от делата те се загубват от ДФ
„Земеделие“, печелят се от оспорващите страни. Освен тази вероятност, Вие
следва да имате предвид твърде ниския размер на сумата, която семейството
на моя подзащитен би следвало да върне на този фонд при евентуално
осъждане след много, много години, което обаче не съответства както на
демонстрирания жизнения стандарт от подсъдимия и неговото семейство,
така и на имотното му състояние и най-вече на направените от семейството
инвестиции в земеделието и производството на земеделска продукция.
На следващо място, прави впечатление, че е налице почти копирно
20
възприемане в мотивите на Сливенски окръжен съд на словесното
съдържание на големи части от обвинителния акт, както и на предложената
аргументация от държавното обвинение в защита на така поддържаните
обвинения. Почти няма разлика между мотивацията и аргументацията на
Сливенски окръжен съд и на становището на прокуратурата, изразено в
обвинителната реч и обвинителния акт. Описаната в мотивите фактическа
обстановка е преповторена на практика в отделни части с използването на
копи-пейст, за което Ви е известна обилната практика на ВКС, която приема,
че това представлява сериозно процесуално нарушение. Това означава, че
Сливенскит окръжен съд не е изложил собствен анализ, дори и в
обвинителните доказателства, а се е задоволил само да възпроизведе, може
би и с леки изменения, предложените му аргументите на Сливенската
окръжна прокуратура. От мотивите мога да направя заключението, че е
направен опит да се коментират отделни доказателствени източници –
например видео-техническата експертиза, при която обаче прави впечатление,
че се правят такива изводи, които не са доказателствено обезпечени. Пример
посочвам, на л. 22 от мотивите, че подсъдимият бил засечен да пътува в
13:38:49 часа на 27-ми, без в мотивите да бъде отразено, че заключението на
вещото лице сочи, че не може да се определи лицето, което е управлявало
автомобила. Съдът сякаш е търсил само потвърждение на обвинителните
доказателства, като дори е давал вяра на предположение на неустановени по
предвидения в НПК факти и обстоятелства, само да потвърди тази
обвинителна теза. Този мой извод, който ще моля да го приемете, на практика
е в противоречие с разпоредбата на чл. 303 НПК, която сочи, че една присъда
– осъдителна или друга, не може да се позовава на предположения, хипотези
и доказателства. Аз се присъединявам към колегите, че в тази част, която, в
случая съм съгласен с държавното и частно обвинение, касае спорния момент
е квалификацията на деянието, а не неговото авторство, наличието на
предумисъл или не, както и наличието на други смекчаващи вината
обстоятелства в Г.. Това е основният спорен проблем между нас - именно в
тази част прокуратурата е предложила, както в повечето случаи прави едни
голословни твърдения, които Сливенският окръжен съд е възприел в
мотивите си, без те да са подкрепени от доказателствена основа.
Не убягва от вниманието ни и начинът, по който Сливенският окръжен
съд е интерпретирал и гласните доказателства средства, където проявеният
21
аналитичен подход разкрива не еднакво разстояние на съдебния състав от
страните по делото, което представлява самостоятелно процесуално
нарушение. Така например, съдът е приел, че свид. Г. С. и С. К. – двамата
охранители от фирма „И.“, установяват факта, че подсъдимият им е казал, че
помпата на пострадалия работи – значи е в градината си и е жив. Всъщност,
само единият от тях – свид. С. споменава този факт, докато К. изобщо не
твърди такова нещо. Това е пример за разминаване между доказателствени
факти и заключенията на съдебния състав.
По отношение на времето, броя и периодиката на изстрелите,
Сливенският окръжен съд превратно е тълкувал изцяло в полза на
обвинението показанията на свидетелите З. К. и свидетелят С. Х.. Съдът е
приел, че от техните показания се установяват два периода на провеждане на
стрелбата срещу пострадалия, с разлика от около един час. В действителност,
тези двама свидетели посочват съвсем различни от възприетите от съда в
мотивите факти. Така например, свидетелят С. Х. твърди, че е чул 7 изстрела
– първо четири броя, след това цитира до секунда и минута още два и след
това един, между 16.15 ч.-17.00 ч.
Свидетелят З. К. твърди, че е чул изстрел след 14.45 ч., изплашил се е,
/разпитът му на ДП от 23.07.2020 г./, не може в този разпит да посочи колко
пъти се е гърмяло. Тук следва да се има предвид, че свид. К. към момента на
разпита си е бил 70-годишен като възраст, той е пенсионер, не е имал времеви
ориентир, тъй като нито има телефон с часовник на него, нито пък
самостоятелен часовник, поради което следва да се даде вяра на показанията
на свид. Х., като време и последователност. Освен това, К. твърди, че е чул
само един изстрел. Дори и след прочитане показанията му от досъдебното
производство заявява, че ги поддържа изцяло, а там се говори само за един
изстрел. Въпреки това съдът в мотивите си абсолютно е игнорирал
съобщените от него показания и твърди, че е имало два периода на стрелбата
– единия в 14.35 ч. и другия след повече от час, като продължителността на
първия е 7-8 изстрела, а на втория от 4 изстрела. Това не съответства на
наличните по делото данни.
По подобен начин съдът е възприел изцяло без нужните доказателства
приетото според него придвижване подсъдимия до градината на пострадалия,
за да се увери, че е там, маршрутът е избран от него, смяната на колите. Тук
22
се разкрива фрапираща липса на доказателствен материал, подкрепящ тези
изводи на съда. Ще дам само един пример, че според съда на л. 10 от
мотивите, подсъдимият е присъствал на строителните дейности и така
забелязал преминаването с висока скорост на автомобила „Т. Л. К.“, като той
видял, че пострадалият е сам в превозното средство и е преценил, че са
налице условия да реализира плана за убийството му. Съдът и една дума не е
казал за показанията на свид. Н. К., който също е забелязал преминаването на
джип, но твърди, че джипът е преминал с висока скорост, бил е със затъмнени
стъкла и не е видял нито кой го управлява, нито на къде отива. Тоест, един
факт на преминаването на лекия автомобил около дома на подсъдимия, е
изтълкуван съвсем превратно от Сливенския окръжен съд. По-нататък като
базирани мотиви на предположенията, има още няколко факти, на които ще
се спра поотделно, като искам да заостря вниманието Ви на един много
интересен факт, който установих на стр. 20 от мотивите. В тях Сливенският
окръжен съд във тори абзац надълго и широко възприема извършения
следствен експеримент с подсъдимия, в който според съдебния състав
подсъдимият е посочил пътя, по който е минал, начинът, по който е вързал
жертвата си - всички елементи на плана, който той е изпълнил, мястото,
където е изхвърлил пострадалия в канала, как го е завил, къщата в С., където
е скрил частите от разглобеното оръжие. Тук искам да отбележа, че това е
друго самостоятелно процесуално нарушение и то се изразява в следното:
Този следствен експеримент е проведен действително по делото, обаче
подсъдимият е имал качеството на свидетел. С оглед на предстоящата
несъмнена промяна в неговото качество, този следствен експеримент е
трябвало да бъде направен с подсъдимия, но вече в друго процесуално
качество – като обвиняем. Ето защо е недопустимо съдът да черпи такива
изводи и да ги влага в осъдителен диспозитив, когато той не може този
следствен експеримент и резултатите от него да ги ползва в
доказателствената маса и в аналитичната си дейност, тъй като следственият
експеримент, както е ноторно известно, той проверява твърденията на лицето,
достоверността на показанията на свидетеля или на обясненията на
обвиняемия. След като Г. вече няма качеството на свидетел, съдът е трябвало
да неглижира изводите на този следствен експеримент, а той недопустимо ги
е вложил в осъдителната присъда.
Прави ми впечатление, че колегите К. и К. са изложили много
23
задълбочени и обстойни възражения по време на пледоариите си, които
Сливенският окръжен съд не е отразил изобщо в мотивите към присъдата си,
което представлява самостоятелно процесуално нарушение, водещо до
отмяна на присъдата.
Възприето е наличието на предварителен умисъл изцяло на плоскостта
на обвинителните твърдения на прокурора, без същите да са анализирани в
доказателствен план и в дълбочина. По-тежката квалификация на деянието по
чл. 116, ал. 1, т. 9 НК разкрива, както Ви е известно, различни особености от
субективна страна. Съгласно практиката на ВКС, а и съгласно доктрината,
„предумишленото убийство“ следва да се отличава по състоянието на дееца в
момента на взимане на решението, като за да се направи извод за наличието
на тази квалификация, е необходимо да се установи, че деецът е осъществил
убийството по предварително решение, което е взето в сравнително спокойно
състояние, при обсъждането на мотивите „за“ и „против“ осъществяването.
Според съдебната практика, за наличието на предумисъл може да се съди и
по предварително изработен план, по начина, по който жертвата се преследва,
по предварително набавяне на средствата и други. Необходимо е да се
установят такива фактически обстоятелства, които да сочат на предварителна
подготовка, на старателно обмисляне от дееца на съображенията „за“ и
„против“ извършването на убийство. Ще посоча, че тази практика е водеща и
застъпена не само в Решение № 185/2019г. на Трето НО и в Решение №
121/2017 г. на ВКС-Трето НО, но и се подкрепя от задължителната практика
съгласно Постановление № 2/1957 г., изменена и допълнена с тълкувателно
постановление № 7/1987 г. На Пленума на ВС. Отнасяйки тези теоретични
постановки към настоящия казус, моля да възприемете, че по отношение на Г.
нито е имало предварително изготвен план, нито, както вече посочих, е имало
достатъчно убедителен мотив, който предхожда този предумисъл, тъй като
той в изпълнение на своя мотив, който е абсолютно несериозен от
доказателствена и от правна гледна точка, та на основата на това да бъде
изграден план, да бъдат представени доказателства кога е взето това решение,
как се е снабдил с огнестрелното оръжие моят подзащитен, какви елементи се
включват в този план – укриване на трупа, заличаване на следи и т.н.
Ще маркирам едно много интересно обстоятелство, което косвено
сочи, дали е имало такъв предварителен план от страна на И. Г. или не. Факт
е, че деянието е извършено на ***. То всъщност е разкрито близо 20 дни по-
24
късно - на *** г. изцяло със съдействието на И. Г.. Тук приказките, които чух,
че нямало никакви смекчаващи обстоятелства, освен чистото му съдебно
минало, са абсолютно голословни, както са били голословни твърденията на
прокуратурата за наличието на план. До настоящия момент, имам предвид
08.08.2020 г., Сливенската прокуратура и полицията са се въртели около
съмнителни обстоятелства за това убийство, например връзката на един
свидетел със съпругата на починалия, проверявали са негови близки, които са
го посещавали, докато в един момент стигат до този пробив. Тоест, ако
приемем, че И. Г. е бил толкова хладнокръвен да замисли това убийство, да
направи подробен, детайлен план – да си купи оръжие, да го скрие, да заличи
следите, това означава, че този човек трябва да се е подготвил, което е против
признаването на вина за такова тежко умишлено престъпление. Напротив,
при първия контакт с полицията, пред Вас е налице признание, закрепено по
съответния ред в доказателствата по делото. Ако е имало такъв план, основна
точка в него е снабдяването с оръжие. Прокуратурата Ви предлага едно,
отново голословно твърдение, като крайно време е да се санкционира едно
Т.а голословие, като намери отражение в присъдата – променяйки
квалификацията или намалявайки наказанието. Това голословие е, че видите
ли той бил купил оръжието, ама не казват точно кога.
За разлика от тези голословни твърдения, пред Вас с разпита на трима
свидетели беше установен периода, в който е закупено това оръжие. Вероятно
е придобито, няма да казвам закупено, още през 2009 г. Бяха представени
доказателства, че подсъдимият, пак в тази връзка, е придобил съответните
курсове за боравене с оръжие, пак в тази връзка е завършил курсове за
охранител. Разпитаните пред Вас свидетели М., Д. и Р. твърдят, че са
забелязали многократно този пистолет няколко пъти за периода от 2010 г. до
2019 г. – именно на мястото, за което ние твърдим - той го е носил, завит с
фланелка, или под седалката на колата или в трактора му, като целта е била
именно опазване на своето имущество и физическата цялост на
селскостопанската продукция от вероятни набези. Аз тук чух районният
инспектор, който, мисля, че заслужава награда за най-заслужил районен
инспектор, как за 10 г. нито един случай на кражба не е регистриран в селата,
в които преобладава ромското население. Всеки, който живее в България,
знае, че това е невъзможно. Имаме свидетелско показание на И. М., разпитан
пред Вас, който твърди, че е бил нападнат именно от ромски общности и то
25
във връзка с обработката на тези градини. Пред Вас разпитаният районен
инспектор си спомни, как е имал обаждане именно във връзка със заявен
набег в градините на нашия подзащитен, тоест, налице са обективни
доказателства, а не голословни твърдения, както за нуждата от притежаване
на това оръжие от страна на подзащитния ми, така и за това, че той далеч
преди твърдения от прокуратурата и възприет от Сливенския окръжен съд
план за извършване на това убийство е имал пистолета. По тези две точки –
притежаване на оръжие, времето на придобИ.ето му и целта, влизат в
крещящо противоречие с приетите мотиви на съда, че такъв план съществува.
Пак подчертавам има доказателства и по делото трябва да ги има, а те са
приети тези обстоятелства голословно от съда.
Следващият момент, който се набива на очи, е фактът, че няма никакви
доказателства за това, кога е взето това решение, дали го е обмислил И. Г..
Това не е работа на защитата и на подсъдимия да доказват нещо, което се
твърди от прокуратурата. Тежестта на доказване е на страната на
прокуратурата и тя следва да докаже, че такива мотиви „за“ и „против“ са
били взети, че е имало период на размисъл или не, кога е бил този период
преди извършване на убийството, по какъв начин той се е подготвил за това
убийство. Прието е, че наличието на латексови ръкавици, въжета, сезал, е
било част от този план и обективирал умисъла. Ако се спре всяка трета кола,
в нея ще има и латексови ръкавици, ще има и парчета въже, сезал. Така, че
това не може да бъде доказателство, което да обективира наличието на
предумисъл от страна на подзащитния ни. Ако беше установено в градината
някакво повдигателно съоръжение, верига, с която той да тегли нещо по-
тежко, бих приел, че има такъв план, но да се изсмукват предположения и да
се вкарват в аргументацията на един тежък осъдителен акт такива аргументи,
за мен звучи несериозно и следва да бъде санкционирано едно такова решение
Моля да имате предвид, колегите от частното обвинение казаха, че
обвиняемият няколко пъти е сменял тезата си. Напротив, той даде кратки
обяснения, които обаче разкриват една съвсем различна фактическа
обстановка и изискват едно съвсем различно приложение на материалния
закон. Тази фактическа обстановка не е изолирана, не е голословна и аз не
мога да се съглася, защото влиза в корелация с показанията на свид. И. П.,
която има преки впечатления от развитието на заболяването, на шока на
детето на нашия подзащитен, за което прокуратурата твърди, че е било
26
използвано като алиби, както и съдът е приел в мотивите се, че е използвано
за алиби от страна на подсъдимия. Само че, съдът изобщо не е преценил в
правилната посока и не е коментирал показанията на тази свидетелка. Тя
притежава експертни познания, каквито няма вещото лице Г., на който се е
позовава в една част мотивировката на съда, има поглед над това дете и
фактически пред първостепенния съд е изложил убедителни аргументи
според мен, които сочат, че детето е преживяло един тежък травматичен
стрес, т.е. това е ясна индикация, че то действително е присъствало, това не е
като алиби, а то е присъствало по време именно на произвеждане на тези
изстрели. И поради това, Вие приехте последваща епикриза, в която много
ясно е отразен този стрес, не само епистоларно, но са посочени и такива
картинки, които детето рисува, което говори, че този стрес е бил реален.
Съдът изобщо не е обсъдил в заключението си наличното противоречие
между вещите лица П. и Г., поради което ние поискахме нова експертиза в
тази насока, които сочат – единият приема, че е имало такъв травматичен
стрес и детето е присъствало на събитието, докато Г., който е
общопрактикуващ едва ли не психиатър, без никаква специалност, за разлика
от свид. П., твърди, че детето не е присъствало на изсрелите и няма никакъв
стрес. В тази връзка обясненията на нашия подзащитен корелират с
показанията на тази свидетелка и със заключенията на едно от двете вещи
лица. Ще ми се настоящият съдебен състав да прецени и подложи на
критичен анализ именно аргументацията на Сливенския окръжен съд, която
по посока на предумисъла е твърде повърхностна, без налични доказателства
и се осланя само и само на това, да се успокои в някаква степен общественото
мнение, без да се държи сметка за това, че по делото няма такива факти,
обосноваващи тази тежка присъда.
Искам да кажа няколко думи и за разпитания пред Вас свидетел М.,
както и за събраните доказателства, от които се прави извод за това, че
показанията на нашия подзащитен не са голословни. Пред Вас той заяви, че е
имало агресия от страна на пострадалия, имало нападение върху детето му
или закана за Т.а, което го е принудило той да вземе оръжието и да произведе
изстрели. За разлика от свид. М., който казва само добри неща, той твърди, че
пострадалият никога не е употребявал алкохол, наблягал предимно на
храненето, че той не е агресивен, а добър човек. По делото има доказателства,
които сочат, че някои от тези факти са точно обратните и подкрепят
27
обясненията на Г.. И тези факти са: на първо място, пострадалият е осъждан,
вярно не е осъждан, внесен е обвинителен акт, но му е наложено
административно наказание, тъй като е освободен от наказателна
отговорност. Тук интересен е фактът за характеристиката на осъждането му и
това е причиняване на лека телесна повреда или на родители, или на
малолетно дете, или на повече от двама души. Поради унищожаването на
това дело ние не можахме да разберем, коя от тези хипотези е станала
причина той да бъде дори и административно наказан, но тя илюстрира
агресивния характер на пострадалия. Следващият момент, който посочва този
агресивен характер, са показанията на свид. Р., който е бил съученик с
пострадалия, управлявал е такси и от свои колеги в гр. С. знае, че
пострадалият има агресивно поведение, когато употреби алкохол. По -
нататък съдът не е коментирал и Вие следва да обърнете внимание на факта
на установеното количество алкохол в кръвта на пострадалия. Това
количество е 0.57 промила. От протокола за оглед на местопроизшествие не
се установяват наличието на шишета със спиртни напитки, т. е. консумацията
на този алкохол е приета от пострадалия накъде в периода около 12.00 ч. Този
извод се налага поради факта, че той е отишъл да обядва при своята майка.
Ако се приеме този факт, значи към момента на настъпване на смъртта, който
е 16.35 ч., приета от съдебния състав на Сливенския окръжен съд, това
означава, че е имало период на разграждане на този алкохол. На Вас Ви е
добре известно, че има две фази на разграждането – абсорбция и елиминация,
и че именно най-вероятно към момента на произвеждането на тези изстрели,
което е в 14.45 ч., според показанията на свидетел, пострадалият е бил в
състояние на леко към средна степен на алкохолно опИ.е и нивото на алкохол
в кръвта е било по-високо от установеното впоследствие. И това е така,
защото съдът е приел, че той около един час е бил жив. Живият организъм
продължава да разгражда алкохол и да спада съответното ниво на алкохол.
Следователно обясненията на Г. и това, което ние твърдим, че е имало
нападение, се корелира дори и с този факт. Г. пред Вас обясни, че
пострадалият миришел на алкохол, че се е насочил към него заплашително,
което кореспондира и с характера, и с употребения алкохол.
Всичко това ми дава основание и ще помоля съда да възприеме, че
тезата на подсъдимия не е голословна, тя се опира на доказателствата по
делото и в тази посока ще ви помоля, или да преквалифицирате деянието като
28
Т.а по чл. 118 НК, или да констатирате, че е извършено убийство по чл. 115
НК без квалифициращи и утежняващи вината обстоятелства, а да съобразите
тези при намаляването на наказанието. Какво имам предвид: на първо място
това е чистото съдебно минало на нашия подзащитен. На второ място, той
няма нито една криминална проява към този момент. На трето място, това е
характеристиката за него - отличен родител, грижовен баща, един добър глава
на семейството, трудолюбив човек, който не се занимава с престъпни прояви,
а по честен начин се опитва да изкара прехраната си. Не на последно място
Вие следва да оцените и заявеното от него разкаяние пред Вас, а така също и
факта, че ако не беше подсъдимият И. Г., делото щеше да бъде срещу
неизвестен извършител, т.е. това е неговият принос към установяване на
всички главни факти от предмета на доказване.
С оглед на всички тези съображения, моля да измените присъдата в
искания от мен смисъл.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам
въззивната жалба с подробното допълнение към нея, които защитата изготви
и по повод на които, както и по повод жалбите на колегите, е образувано
настоящото наказателно производство.
Изцяло споделям доказателствения анализ, който беше сторен от
колегата адв. Т.. Ще си позволя да обърна вниманието Ви на някои
обстоятелства, които Вие да обсъдите при вземане на Вашето решение,
обективирано в окончателния съдебен акт. На първо място, към изложените
процесуални нарушения, касаещи мотивите на първоинстанционния съд и
посочени както в нашите въззивни жалби, така и в пространното изложение
на колегата Т., моля да съобразите следното: задължение на
първоинстанционния съд е в мотивите да обсъди всички доказателства, които
са включени в доказателствената съвкупност и да изложи подробни
аргументи – кои от тях приема безрезервно и съответно кои не кредитира и
защо. Странно, но първоинстанционният съд е подходил крайно избирателно
към доказателствата при осъществяване на това свое служебно задължение.
Част от аргументите бяха казани от колегата Т., но аз ще прибавя и още
няколко. На първо място, единствената страница и единственото изречение, в
която е посочено, че въобще в съдебното производство съществува свид. И.
29
П., се съдържа на стр. 25 от мотивите. Там, този свидетел по-скоро само е
изброен наред с други такива, но ако обърнете внимание, няма нито дума,
нито ред поне в един концентриран вид, какво този свидетел е заявил пред
съда и съответно, дали тези показания следва да бъдат кредитирани или не.
На второ място, първоинстанционният съд прие етапна епикриза,
която беше приобщена към доказателствената съвкупност като писмено
доказателство. Прави впечатление, че това писмено доказателство не се
споменава никъде в мотивите на първоинстанционния съд и респективно, то
не е подложено на изискуемия анализ.
На трето място, когато съдът допусна една комплексна психиатрично-
психологическа експертиза следваше вещите лица да се запознаят с всички
доказателства по делото и тези доказателствени източници следваше да бъдат
посочени в тази експертиза, която впоследствие беше депозирана пред съда и
беше изслушана и приета. Ако обаче обърнете внимание ще видите, че така
приложената експертиза на своята заглавна страница само посочва: „данни по
делото. Разгледани са представените данни по НОХД № 579/2020 г. по описа
на Сливенския окръжен съд“. Какво са анализирали двете вещи лица, за
защитата остава неизвестно. Нещо повече, ако обърнете внимание на
протоколите от проведените съдебни заседания, то ще видите, че цитираната
от мен свидетелка И. П. беше разпитана в присъствието на вещите лица. Нека
да бъдем коректни, съдът предостави възможност на вещите лица да зададат
въпроси на тази свидетелка. Въпроси не бяха зададени. Като допълнение към
казаното от адв. Т. в тази насока, аз не мога да подмина следното
обстоятелство. Едното от вещите лица - доц. П. е началник на Четвърта
психиатрична клиника по детско-юношеска психиатрия към УМБАЛ „Света
Марина“-Варна. Едва ли може да имаме каквито и да било претенции към
професионалната квалификация и експертиза на това вещо лице. Обърнете
внимание, психологът П. Г. е „специалист консултативна психология“,
каквото и да означава това. Но този човек абсолютно категорично няма
компетентността и необходимата специалност да дава каквито и да е било
заключения по отношение на психологическите особености на деца. За сметка
на това обаче, ако Вие внимателно прочете протокол от съдебното заседание,
там разпитаната свидетелка И. П. много подробно посочи, къде е
специализирала, при кого, какви степени на квалификация притежава и смея
да твърдя, че тя, от всички разпитани по това дело лица, има единствената
30
психологическа експертиза, необходима щото да бъдат пречупени през
нейната призма възприятията на детето.
Не мога да не обърна внимание и на още един факт. По делото са
събрани доказателства, че детето на първо място е било консултирано от
специалист К. в гр. С., за съжаление понастоящем покойник. Има
доказателства по делото, че са му били необходими не един, а много сеанси,
щото да може, да се изразя по следния начин „да пробие защитната обвивка
на детето, да го предразположи“, щото това дете да възпроизведе пред него
съответните възприятия, които то е имало от случилото се. След като той е
починал и тази дейност е била продължена от свидетелката И. П., то тя също
и пред съда, а и в представените и пред настоящия състав писмени
доказателства посочва именно, колко трудно е било да може тя да успее да
предразположи детето, щото то да сподели своите възприятия. Както впрочем
и колегата адв. Т. посочи, тези възприятия не са само епистоларни, т. е. не са
само написани, те са и обективирани в съответните рисунки, а
интерпретацията им може да даде само и единствено компетентен
специалист. Моите уважения към лицето П. Г., но считам, че той такива
знания и умения не притежава. Тук отварям една скоба. Бях длъжен да кажа
тези думи, защото не бих искал да остане впечатление у колегите, както и у
състава на съда в тази зала, че нашето искане за допускане на повторна
експертиза е било голословно. Не, то не беше голословно. От тази гледна
точка – защо? Може би някой би ми задал въпроса защо акцентираме толкова
много върху тези обстоятелства. Отговорът е изключително прост –
присъствало ли е детето по време на инцидента, какви са били неговите
възприятия за него.
Аз лично се включих в защитата на един по-късен етап. Бях изчел, по
моя преценка, много обстойно цялото досъдебно производство и там не се
съдържаше нито дума и ред, че детето е присъствало по време на деянието и
бях изключително изненадан, когато това обстоятелство за първи път в това
производство беше посочено в обвинителния акт. Как, кога и къде
прокуратурата е узнала, за мен остава загадка. Колегата адв. К. много
подробно в своята пледоария пред първоинстанционния съд засегна това
обстоятелство. Това обстоятелството е и много подробно изяснено в
допълнението към въззивната жалба. Защо считам, че тук следва и Вие да
обърнете внимание. Основен лайтмотив във фактическата обстановка е
31
свързан с твърдението както на колегите, така и на първоинстанционния съд,
че сме изправени пред „двуактно престъпление“, т.е. имаме два
самостоятелни акта на агресия, които са отдалечени във времето, и които
съдът е приел, че тези обстоятелства следва да бъдат приети и доказани с една
единствена експертиза – видео-техническата експертиза, която, както посочи
колегата Т., не издържа нито на фактическа, нито на правна критика. Тогава,
кои са онези доказателствени източници, от които ние би следвало да черпим
извод за правилността на фактическата обстановка, която е изложена в
мотивите към присъдата. Твърди се, че изслушаната съдебномедицинска
експертиза следва да бъде кредитирана изцяло. Не мога да не задам въпроса,
коя точно – тази, която е изготвена в хода на досъдебното производство,
допълнителната такава или евентуално твърденията на вещото лице,
изложени в съдебно заседание пред първата инстанция. Не знам колко пъти
трябва да го повторя, щото някой поне на мен да ми обясни, как могат да
бъдат кредитирани показанията на това вещо лице и съответно, как тези
показания могат да бъдат интерпретирани, след като в протокол от съдебно
заседание от 12.05.2021 г., на изричен въпрос на защитата, това вещо лице
даде следния отговор: Въпросът ми е “Възможно ли е между първия и
последен изстрел, разстоянието да е час и повече?“, отговорът е: „не, защото
последните изстрели приемам, че са в областта на главата, които са
причинили непосредствено смъртта. Заключението ми е на базата огледния
протокол и извършената аутопсия“. Много моля, някой да ми отговори, при
това категорично заключение на вещото лице, защо следва да приемем, че е
доказано обстоятелството, че сме изправени пред възпроизвеждане на
изстрели двукратно през един значителен период от време. Няма да
коментирам следствения експеримент, колегата Т. беше изключително
подробен по този въпрос.
Аз пред първоинстанционния съд изложих едни подробни
съображения за обстоятелството, защо считам, че мотивът не е този, който се
възприема както от обвинението, така и от първоинстанционния съд. На стр. 9
от мотивите има две изречения, касаещи мотивите за деянието. Цитирам:
„Поради констатираните нарушения подсъдимият като бенефициент е
следвало да възстанови полученото финансово подпомагане 5354 лева и 4980
лева. Тези финансови затруднения и възникнали проблеми с наложените
санкции, свързани със заявената като собствен имот от подсъдимия овощна
32
градина, генерирало у подсъдимия желание да отмъсти на пострадалия“.
Защо? Защо е генерирано това желание за отмъщение. Към този момент не са
настъпили каквито и да е било имуществени загуби или финансови санкции,
или каквото и да е било. Впрочем тук не мога да не си позволя да репликирам
прокурора, който, ако цитирам неправилно, моля да бъда извинен. Той каза
така: “в кориците на делото друг мотив не е установен“. Това, че не е
установен не означава, че няма друг мотив. Ние нямаме никаква
доказателствена тежест да доказваме действителния мотив, само че
оспорваме онзи, който се сочи за такъв и който ние считаме, че не е
действителен.
По отношение на присъдата в нейната санкционна част: Имахме
възможност както в пледоариите пред първоинстанционния съд, така и в
жалбите, които са на Вашето внимание, да изложим подробни аргументи. Не
мога да приема, че една санкция в този вид и размер следва да бъде
възприемана като адекватна и като единствена възможна, щото да бъдат
изпълнени целите на наказанието.
В обобщение на казаното, поддържам жалбата с изложените в нея
съображения и съответно с обективираните в нея искания и моля същата да
бъде уважена.
Аз и пред първоинстанционния съд изложих много подробни
аргументи, защо не може да се разсъждава за доживотен затвор, тъй като не
са налице фактически основания за приложението на наказанието доживотен
затвор. Подкрепям становището на първоинстанционния съд в тази им част и
считам, че там е даден отговор на всичко изложено от страна на колегите.
В този ред на мисли, моля жалбите на частните обвинители да бъдат
оставени без уважение.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, длъжен съм да взема отношение
извън това, което съм описал като допълнителни съображения. За разлика от
прокуратурата, аз се надявам да ги прочетете, нищо че са обширни и дълги и
да ги коментирате, макар че тук, от обвинението – нито от частното, нито от
държавното, не видях Т.а коментиране. Надявам се да намерите поне част от
тях за основателни и ако някои не са решаващи, те са просто за да покажат
изцяло порочната дейност на съда, за илюстрация, а не защото смятам, че
33
всички те трябва да водят до отмяната на атакувания от нас съдебен акт.
Не съм съгласен с държавното обвинение, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, но съм съгласен, че някои от тях не
могат да бъдат поправени дори и с връщане на делото на съответната
предходна фаза, където са допуснати. Считам, че не само съществено
процесуално нарушение, а нещо, което трябва да бъде санкционирано по друг
закон, е подслушването, което беше осъществено в Затвора в гр.Сливен.
Нямам друго обяснение, нямам и доказателства как се е случило, но приемам
нещата емоционално. Това е, защото за първи път някой си позволи подобно
нещо. Коментар на подобно подслушване е правено по делото „Л.“. Аз не
знаех до третата си среща, че детето е присъствало на инцидента, но другото,
което е важно, след като прокуратурата е научила, нямаше ли тя
задължението да го приеме като свидетел, независимо, че тя дели изстрелите
на няколко етапа. Все пак, на който и да е етап, това дете е свидетел. Имаме
задължение по закон при малолетен и непълнолетен свидетел задължително
да се назначи експертиза. Това не може да бъде поправено вече по никакъв
начин, както и не може да бъде поправен отказа да бъде допусната съдебно-
психиатрична експертиза – изследване на обвиняемия към тогавашния
момент. Това сме го поискали с нарочна писмена молба и за първи път в
моята практика има дело с Т.а обвинение без експертиза. Сега не може да
бъде направена такава експертиза.
Връщам се на коментарите, направени от държавното и частно
обвинение. Според държавното обвинение не било вярно изложеното в
допълнителните съображения, че има само косвени доказателства и оттам
начина на доказване. Като контрааргумент държавното обвинение посочи
самопризнания от нашия подзащитен и следствен експеримент. Тези две неща
не са събрани по съответния ред и ги няма в кориците на делото, защото
самопризнанията, ако ги наречем такива с първоначалния защитник, макар и
дадени в присъствието на защитник, не са приобщени от Сливенския окръжен
съд по съответния процесуален ред. Нямаме право нито ние, нито колегите
адвокати, нито Вие да ги коментираме.
По въпроса със следствения експеримент. В самата жалбата съм
посочил какво качество е имал тогава обвиняемият и за недопустимостта
едно лице да бъде в две качества в един процес. И тогава стигаме отново до
34
това, което заявих в допълнението към жалбата - само косвени са
доказателствата и само един е начинът за доказване, и когато ние предлагаме
други варианти, те трябва да се изключат категорично и да има само един-
единствен възможен. Това същото нещо като критика отправям и към първия
частен обвинител, който твърди, че има три версии, като първата е т. нар.
самопризнание за неизбежна отбрана пред друг защитник, второто било
нещо, което лансирали близките на подсъдимия и третото, което не
коментираха, беше единственото, което следваше да коментират, защото само
то е по съответния процесуален ред. Всички останали декларации, които
направиха, че имало доказателства, че те били показали предумисъла, защото
било взето оръжие, на тях ще отговоря със законовото понятие „късо
огнестрелно оръжие“, има го, то е за самоотбрана, не е за нападение така,
както съм коментирал нещата и по отношение уврежданията на пострадалия.
Всички тези неща, които сме подготвили към допълнението на въззивната
жалба, аз няма отново да коментирам. Надявам се обаче тук да не се постъпи
по същия начин – нашата активност или желание да съберем доказателства да
се тълкува превратно и в наш ущърб. Не можем ние като защита да доказваме
всичко, а когато искаме доказателства – на нас ни се отказва. Не мога да
разбера изобщо поведението на органите на досъдебното производство, което
се пренесе и пред окръжния съд. Всички упреци, че ние се опитваме да
представим доказателства за това, че детето наистина е било там, се
тълкуваха като някакъв опит ние да заблудим разследването, ние да попречим
на процеса. Напротив, искахме само едно и това е да намерим обективната
истина. Ако някой продължава да твърди, че това не е било отначало, значи
или не чете правилно, или не иска да прочете това, което ни казват
специалистите. И доколко една експертиза е била необходима при наличието
на писмени доказателства – медицински документи, ако и лекарят да беше
разпитан като свидетел, аз смятам, че нито едното беше необходимо, нито
другото. Когато са необходими специални познания, ако някой се съмняваше
в нейните медицински документи, трябваше да ги оспори и тогава да се
назначи експертиза, която да провери дали е правилно или неправилно, дали
са достоверни или не, но при липса на оспорване, да я разпитваме като
свидетел, да я подлагаме на някакви други коректори, които също нямат,
специално П. Г. цитирам, никаква специалност, да прави такава експертиза,
това е недопустимо. Това, че в С. няма друг специалист, не означава, че не
35
бива да се прави от точно такъв специалист, какъвто може и какъвто на
времето бях посочил за лечението на детето, и най-вече за това, може ли то да
свидетелства, ще ни даде ли нещо годно, за да го ползваме по делото. За мен е
безспорно, че детето е било от самото начало там и това го има като
потвърждение не само от събраното, а и от първоначалното становище на
единствения възможен специалист, който е ползван по това дело за тези неща.
Другото, което продължавам да твърдя, че няма никакви доказателства
за това, кога е взето решението и тогава да преценяме дали обстановката е
спокойна. Някой да каза кога е взето това решение, че да преценим, каква е
била обстановката, какво е било състоянието на подсъдимия. Няма нито един
факт в тази посока. Единственият аргумент на прокуратурата в подкрепа на
това, сериозен аргумент за подготовка към извършване на Т.а престъпление,
без да се казва в какво състояние подсъдимият е бил, е набавянето на
пистолета. Доказахме, което не е в наша полза, един дълъг период на
държане, което рефлектира върху наказването, въпреки всичко ние сме го
признали, защото това е истината. И въпреки всичко, според държавното
обвинение, кога бил придобит пистолетът - нямало никакво значение. Има
значение и за едното деяние, и за другото. Едното, защото категорично
изключва предумисъла, а другото за размера на наказанието и той е определен
правилно, предвид периода на съхранение, който ние сами посочихме.
Продължавам да твърдя, че няма нито едно доказателство в подкрепа
на квалифициращите обстоятелства по чл. 116, ал. 1, т. 9 НК. Продължавам да
твърдя, че ние не сме длъжни да доказваме, а само да представим още една
възможна, вероятна обективна възможност да се осъществи ситуация, версия
или други условия, различни от тези, които са посочени в обвинителния акт.
Не знам дали съм цитирал Решение № 217/9.10.2008 г. на ВКС по н.д.
№ 140/2008 г. на Второ НО, в което се казва, цитирам: „съдебната практика е
недвусмислена, че правното понятие е по-широко от физиологичен афект в
медицински аспект и че преценката за неговото наличие е от компетентността
само на решаващия съд на основата на конкретната фактология по делото и че
ревностната отбрана територията на физиологичния афект обхваща като
понятие съдебната психиатрия, не изключва суверенното право на съда да го
прилага“. Смятам, че в практиката си ние сме успели да можем да отсяваме
както медицинските критерии, така и правните, за да може да се прецени
36
имали го или не този афект, макар че основната ми теза беше за неизбежна
отбрана, а дали е при условията на ал. 4 или не, на чл. 12 от НК ще прецените
Вие от това, което е събрано по делото. Но ако има нещо да опровергае това,
че може да бъде приложен институтът на неизбежната отбрана по отношение
на нападение спрямо детето и това да обяснява броя и начините на
причинените увреждания, аз лично намирам това за много по-логично от
това, което предлага Окръжен съд-Сливен.
Затова Ви моля да приемете, че се касае за института на неизбежната
отбрана на първо място, с или без приложението на ал.4 от чл.12 от НК за
уплаха или смущение, нещо, за което вече имаме данни. Следващото
предложение беше за физиологичния афект, за който не е необходимо
психиатрична експертиза и което право ни беше осуетено да докажем, че го е
имало още в началото на досъдебното производство. Оттам нататък съм
предложил на съда и чл. 55 от НК. Има защо да го искаме, предвид условията,
при които се е родил, това го казвам в условията на алтернативност,
ескалирането на напрежението между двамата участници в инцидента. За
това, че имаме малолетен свидетел, предоставям на Вас да го оцените според
неговата сложност, защото никога досега не е имало четиригодишен свидетел
по такова дело. А П. Г. заявява пред съда, че той е имал подобни случаи,
което не е вярно. След като в С. няма такъв случай с малолетен свидетел на
четири години, показва неговата необективност, пристрастност и
обвинителен уклон.
Моля да се произнесете по наведените от мен възражения и да
намерите поне част от тях за основателни.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО на ЛИЧНА ЗАЩИТА на ПОДСЪДИМИЯ:
ПОДСЪДИМИЯТ: Както госпожата частен обвинител каза, че се
страхува за детето си, така и аз съм се страхувал за моето дете, при
положение, че той тръгна с нож в ръката си срещу детето ми.
Съжалявам за случилото се, но такива са фактите. Присъединявам се
към всичко казано от моите защитници и към исканията, които те направиха
за съдбата на присъдата.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля и искам присъдата да
37
бъде справедлива. Моля за предвидена от закона присъда според нашите
твърдения.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.40
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
38