ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 333
гр. Пловдив, 13.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Антонова ВЧНД № 257 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 7-8 от НПК.
Образувано
е по протест на О.п.– *срещу определение на Окръжен съд – *, с което е било
отменено постановлението на Окръжна прокуратура за прекратяване на
наказателното производство. Излагат се доводи за обоснованост на постановлението
и неправилен анализ на събраните доказателства, като въз основа на това са
направени неправилни изводи относно поведението на участниците в ПТП. Иска се
отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението.
Определението
се обжалва в срок от надлежно легитимирана страна.
Въззивният
съд намира, че Окръжен съд – * правилно е отменил постановлението на прокурора,
тъй като не е налице пълно, обективно и всестранно разследване, както и правен
анализ на данните, които биха могли да очертаят евентуалното наличие на състав
по транспортно престъпление.
В атакуваното определение не е била възприета като
мотивирана тезата на прокурора, че
деянието не съставлява престъпление.
Прието е било за установено, че на 21.11.2017 г.
около 15.00 ч. свид. Р.Р.- шофьор в „*“ ЕООД гр.* извършвал превоз на
21 410 кг. слънчоглед от с. * до * с т. а. влекач * с рег. №* и полуремарке „*“ с рег. № *. Управлявал
превозното средство в посока изток по път II-66
– околовръстния път южно от * със скорост около 85 - 90 км/ч при разрешена за
товарния автомобил извън населено място 70 км/ч. Р. се движел в дясна лента
близо до осевата линия поради очакваното обичайно присъствие на проституиращи
лица в участъка. Водачът посочил, че на 50 – 100 метра забелязал мъж, който
вървял по банкета с анурак с вдигната качулка, като се клатушкал и махал с
ръцете си. На около 10-15 м свалил качулката, посочил с пръст камиона и „скочил
срещу камиона“ /по израза на самия водач/, навлизайки в южната лента косо под
ъгъл 45 градуса. Поради малкото разстояние Р. инстинктивно свил вляво, но усетил
удар и рязко натиснал спирачките. След като се върнал, видял пешеходеца на
платното без признаци на живот. Обадил се на тел. 112. При извършения оглед
била установена самоличността на пострадалия С.И.. В портфейла му бил открит заложен
билет от същата дата за заем от 300 лв. срещу обезпечение личния автомобил на
пешеходеца „*“ с рег. *.
Назначената СМЕ на труп установила, че при сблъсъка
с товарния автомобил И. е получил множествени тежки травматични увреждания, несъвместими
с живота в следствие на които смъртта му била неизбежна. В кръвта му не били
установени алкохол или наркотично действащи вещества. Единична АТЕ установила,
че товарният автомобил се е движел с 85 км/ч или с 23,6 м/сек. Фиксирала
мястото на удара върху лентата за движение на композицията. Отразила, че
пешеходецът навлязъл на 1,8 метра върху
лентата за движение със скорост около 11 км/ч., като попаднал в опасната зона
за спиране на товарния автомобил, изчислена на 95,9 метра при скорост на
движение 85 км/ч. и време на изминаване 6,4 сек. Оттам експертът заключил, че за
водача било технически невъзможно да предотврати удара чрез спиране. Съобразно
съобщеното от водача разстояние от 15 метра, когато видял втурването на И. платното, Р. е изминал за 0,64 сек. при отчитане
на закъснение на реакцията на водача от
0,18 сек. При управление на автомобила с разрешената скорост от 70 км/ч., пострадалият
също попадал в опасната зона за спиране на автомобила – 70,8 м, която се
изминава за 5,55 сек. Експертът е отговорил, че ПТП не би настъпило и товарният
автомобил би спрял на 1 метър от мястото на удара, ако се е движел със скорост
21,6 км/ч и по-ниска от нея.
В хода на разследването била назначена комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза. В нейното заключение били приети
същата скорост на движение на товарния автомобил 85 км/ч, параметри на скоростта
на движение на пострадалия и разстоянието, на което навлязъл върху пътното
платно. Идентични останали и отговорите за опасната зона на спиране на
автомобила при различните скорости, както и мястото на удара. Уточнено било, че
предна дясна част на автомобила е контактувала с тялото на пешеходеца на
височина 0,86 – 0,90 м от земята и на 0,19 м десен край, измерено по предна
страница, както и с преден десен мигач и
с десен фар за мъгла. Последвало отхвърляне на тялото на пешеходеца напред и
надясно, падане и плъзгане /триене/ по асфалтовото покритие. Възприет бил идентичен
механизъм на ПТП, като било допълнено, че в момента на удара И. бил с изнесен
напред ляв крак. Изготвена била и мащабна скица. В хода на разследването били
изготвени и петорна комплексна и допълнителна петорна АТ и СМ експертиза. В
заключенията била изчислена скорост на движение на товарния автомобил от 90
км/ч при разрешена 70 км/ч. Останалите отговори на експертизите били обвързани
с изчисления за началния момент на възникване на опасността, който е бил приет
за проблемен от инстанцията.
Настоящият съд възприема доводите на първия, че при
все обема на разследването и проявеното от обвинението усърдие, е останал неосветлен въпроса от кой момент
пострадалият представлявал опасност за движението на товарния автомобил – дали когато
Р. го е възприел от голямо разстояние да се движи по банкета с клатеща се
походка или когато навлязъл пред автомобила му, като обвинението е коментирало
само втората хипотеза. Първият съд е отбелязал, че с оглед данните за неадекватно
поведение на пострадалия и възможността на водача да го възприеме от достатъчно
разстояние, без обсъждане е останал този възможен момент на възникване на
опасността, респективно без коментар са останали задълженията на водача,
произтичащи от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Оплакванията в протеста
от указанията на съда, не могат да бъдат споделени, защото не намират опора в
съдебната практика. Така например съобразно решение № 861/1976 г. на ВС, ІІІ н.
о. „когато близо до платното се намира пиян пешеходец, водачът трябва да отчете
опасна пътна ситуация и да предприеме мерки по намаляване на скоростта си или
спиране“. Правилно първият съд е посочил, че пътният инцидент не е бил
изследван в посочения аспект, поради което постановлението е останало непълно
без всеобхватен анализ на всички вменени на водача задължения по ЗДвП.
В принципен план следва да бъдат споделени доводите
на първия съд, че между различните експертизи е настъпило разминаване по
отношение на отразената в протокола за оглед
спирачна следа, както и във връзка с мястото на удара, които следва да
бъдат преодолени. Правилно е било посочено в протеста, че експертизите нямат
задължителен характер, а представяват дейност по изясняване на обстоятелствата
по делото чрез научен анализ на вече въведени доказателства, проверка на
тяхната достоверност и на достоверността на доказателствените средства от
гледната точка на специалните познания в определена област. Държавният
обвинител е този който следва да проучи събраните по делото доказателства и
експертизи и да прецени дали да възприеме изводимата от тях информация, след което
да я изложи по подходящ начин като факти в самото постановление. Породи изложеното не може да
бъде споделена тезата за изчерпана възможности за всеобхватен анализ на особеностите на пътната обстановка.
В заключение, следва да се посочи че след като в
постановлението за прекратяване не е било взето становище по всички основни
факти, обуславящи липсата на обективните и субективни съставомерни признаци на
престъпление по транспорта, протестът срещу отменителното определение на съда
се явява неоснователен, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264 от 07.05.2020 г. на
Окръжен съд – *, наказателно отделение, постановено по ЧНД № 164/2020 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.