Определение по дело №199/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от „Р. К.” Р. С. С.-АС” ЕООД, гр.С.и „ОЦК” Г., с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на „С.-АС” ЕООД от "ОЦК" - в несъстоятелност, гр. К.в размер на 668 912,58 лева, произтичащо договор за охрана от 04.05.2006г., по който ответното дружество е изпълнител, а "ОЦК" е възложител, с предмет „организиране на охрана на имуществото на "ОЦК" – „П.д.-А.”, Г..

В исковата молба ищецът – „Р. К.” Р. С., че във връзка с открито производство по несъстоятелност на втория ответник „ОЦК" , понастоящем в несъстоятелност, в Търговския регистър са обявени списъци на приети и неприети вземания на кредитори на длъжника. В тази връзка ищецът е бил включен в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ. Твърди също, че е направил възражение, насочено срещу прието вземане на „С.-АС” О., впи±ано по т.31 от изготвения от синдика списък на приети вземания, на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ в размер на 668 912,58 лева. С определение №73 от 27.01.2015г. на Окръжен съд - К., възражението на ищеца е било оставено без уважение, поради което счита, че за него се поражда правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуване на приетото вземане на „С.-АС” О.. Твърди се в искова молба, че „С.-АС” О. претендира да бъде кредитор на "ОЦК" - в несъстоятелност, въз основа на договор за охрана от 04.05.2006г., по който ответното дружество е изпълнител, а "ОЦК" е възложител, с предмет „организиране на охрана на имуществото на "ОЦК" – „П.д.-А.”, Г.. Счита, че вземането, което се претендира по този договор не съществува. Твърди се, че е налице свързаност между двамата ответника - „С.-АС” ЕООД и "ОЦК" - в несъстоятелност. В тази връзка се излагат твърдения, че дружеството "И.Х." , притежава 7 563 629 бр. акции, представляващи приблизително 90 % от капитала на "ОЦК" , като член на надзорния съвет от 14.05.2008 год. до 16.07.2014 год. е В.К.З., а така също член на управителния съвет от 14.05.2008 год. до 16.07.2014 год. е К.В.З. (син на В.К.З.). поддържа се, че акционери на "И.Х." са В.К.З., К.В.З. и П.В.З. (син на В.К.З.). Членове на Съвета на директорите на дружеството от учредяването са В.К.З. и К.В.З.. От справка от търговския регистър по партидата на „С.-АС” ЕООД се установявало, че едноличен собственик на капитала му е "И.Х." . Ищецът въвежда твърдение, че е налице холдингова структура между тези дружества с дружество "майка" - "И.Х." . В тази връзка твърди, че холдингът е поликорпоративен правен субект - дружеството майка и дъщерното дружество действат икономически като едно цяло и се възприемат като единен икономически субект,независимо че вътрешните дружества запазват юридическата си самостоятелност. Твърди, че в основните управленски органи на дружествата участват едни и същи лица, като същите тези лица са собственици/представители на всички свързани дружества в холдинговата структура. След влошаване на икономическото състояние на "ОЦК" - (дъщерното дружество), единният икономически субект е започнал да кумулира задължения на дъщерното дружество спрямо всички останали свързани дружества в холдинговата структура с цел създаване на вътрешна свързана дружествена задълженост, което да доведе до създаване на привидни кредитори. Прави се също твърдение, че вземането, което се претендира на основание посочения договор за охрана от 2006г. не съществува поради това, че задълженията по този договор били погасени от страна на „ОЦК” ; вземанията били въз основа на нищожен договор, поради привидност на същия. Договорът нямал достоверна дата, нито съществували данни кога е прекратено договорното правоотношение. На представените фактури липсвали входящи номера и не се сочели доказателства за това, че били реално изпратени на посочените дати, а не били антидатирани. Нямало данни задълженията по тези фактури да са изискуеми. Поради това и не се дължали акцесорните вземания за лихви.

В изискуемия от закона срок по чл.367, ал.1 от ГПК отговор от ответника "ОЦК" - в несъстоятелност, гр. К., не е постъпил.

В същия срок е постъпил писмен отговор от ответника „С.-АС” ЕООД, в който се взема становище, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Поддържа се, че не са налице предпоставките на чл. 694 от ТЗ. Твърдението, касаещо нищожност поради привидност на договора било неоснователно. Поддържа се, че договорът не е нищожен, тъй като не били налице кумулативно предвидените предпоставки на чл.26, ал.1 от ЗЗД; договорът не противоречал на закона и на добрите нрави, сключен е в предвидената от закона форма и е породил ефекта си между страните. Поддържа също, че въз основа на него е възникнало вземането на дружеството ответник, както и че няма доказателства, установяващи погасяване на дълга от страна на "ОЦК" , гр. К.към „С.-АС” ЕООД. Поддържа се, че твърденията за свързаност по смисъла на параграф 1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от Търговския закон са неоснователни, между дружествата са били налице облигационни отношения, неизпълнението на които е довело до възникване на вземането на ответника „С.-АС” ЕООД. Документите, въз основа на които възникнало вземането, не страдали от пороци в съдържанието, и били валидни.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът „Р. К.”, Р. С. е подал допълнителна искова молба, в която е взел становище по направените възражения и твърдения. Правят се доводи относно доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, в т.ч., че в тежест на ответника е да докаже съществуването по основание и размер на оспореното от ищеца вземане.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на допълнителната искова молба от ответника „С.-АС” ЕООД, в който е взето становище по доводите в допълнителната искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл.694, ал.1 от ТЗ, кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл.690, ал.1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл.692, ал.4. Съгласно посочената разпоредба, процесуална предпоставка за предявяване на иск по чл.694, ал.1 от ТЗ, с който се оспорва прието вземане на друг кредитор, е ищецът да има качеството на кредитор по смисъла на тази разпоредба – същият следва да е предявил вземането си и това вземане да е включено от синдика в списъка на приетите вземания, както и да е направил възражение по чл.690 от ТЗ срещу прието от синдика вземане на друг кредитор.

В случая, както от приложените от ищеца доказателства, така и от направената служебно от съда справка в Търговския регистър по партидата на „ОЦК” – в несъстоятелност, гр. К., е видно, че ищецът има качеството на кредитор по смисъла на чл.694, ал.1 от ТЗ – същият е предявил вземане срещу това дружество и това вземане е включено от синдика под № 31 в списъка на приетите предявени вземания, изготвен на основание чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ и обявен в Търговския регистър на 29.01.2014г. Установява се, че в същия списък под № 31 е включено вземане на „С.-АС” ЕООД от „ОЦК” гр. К.в размер на 668 912,58 лева, с основание на вземането – договор за охрана от 04.05.2006г. и законна лихва върху главницата от 06.05.2012г. до 28.11.2013г.

В срока по чл.690 от ТЗ ищецът е подал възражение (вх.№ 516/07.02.2014г., п.кл. от 05.02.2014г.) срещу приетото вземане на кредитора „С.-АС” ЕООД. С определение № 73 от 27.01.2015г. по гр.д.№ 370/2012г. съдът по несъстоятелността (К.йски окръжен съд) е оставил без уважение депозираното от кредитора Р. К.” Р. С. писмено възражение срещу приетото в изготвения от синдика списък на приетите предявени вземания по реда на чл.688, ал.1 от ТЗ вземане на кредитора „С.-АС” ЕООД. В седемдневен срок от обявяването в Търговския регистър на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 от ТЗ, ищецът е предявил настоящия иск по чл.694, ал.1 от ТЗ.

Предвид изложеното дотук, настоящият състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл.694, ал.1 от ТЗ е процесуално допустим – същият е подаден от надлежна страна – кредитор в производство по несъстоятелност, в срока по чл.694, ал.1 от ТЗ, и има за предмет вземане на друг кредитор – „С.-АС” ЕООД, включено в списъка на приетите предявени вземания, одобрен от съда в тази част с определение по чл.692, ал.4 от ТЗ.

От направената от съда, на основание чл.23, ал.4 от Закона за търговския регистър, служебна справка в Търговския регистър към Агенцията по вписванията по партидата на „ОЦК” Г. се установява, че с решение № 233 от 29.11.2013г., постановено по гр.д. № 370/2012г. по описа на К.йския окръжен съд, е обявена неплатежоспособността на „ОЦК” Г. и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. С решение № 45 от 05.03.2015 г. „ОЦК” е обявено в несъстоятелност.

Във връзка с така предявения иск за признаване за установено, че не съществува вземане на „С.-АС” ЕООД от „ОЦК” , Г. /в несъстоятелност/ в размер на 668 912,58 лева, съгласно договор за охрана от 04.05.2006г., съдът намира следното:

Напълно неподкрепени с доказателства са твърденията на ищеца, че процесният договор за охрана е нищожен поради привидност. Не се доказва същÞят да е с недостоверна дата. Напротив, договорът е надлежно сключен между „ОЦК” , Г., като възложител, и „С.-АС” ЕООД, като изпълнител, с предмет на договора – организиране на въоръжена охрана на имуществото на „ОЦК” , Г. и „П.д.-А.”, Г. и договорът е сключен на 04.05.2006г. С приетите по делото 6бр. анекси той е бил продължен, като към 21.04.2009г. е било уговорено цената, която възложителят ще заплаща на изпълнителя да е в размер на 20 250лв. месечно без ДДС. По силата на този договор през 2010, 2011 и 2012г. са били издадени 23бр. фактури за осигуряване на охрана и пропускателен режим в обектите, предмет на договора, е 3 броя кредитни известия. От неоспореното от страните заключение на вещото лице, което съдът изцяло кредитира, се установява, че при проверка на Хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти”, заведена в „С.-АС” ЕООД, издадените фактури са осчетоводени по надлежния ред като вземане на това дружество от „ОЦК” , Г.. Вещото лице е установило също при проверка на Хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици”, заведена в „ОЦК” , Г., че тези фактури са получени и осчетоводени по надлежен ред като задължение на „ОЦК” , Г. към „С.-АС” ЕООД. Тези фактурирани задължения не са изплатени и общият им размер възлиза на 529 661,62лв. Вещото лице сочи още, че лихва за забава по чл.86 ЗЗД върху главницата в размер на 529 661,62лв. за периода 06.05.2010г. до 02.12.2013г. включително, е в размер на 146 786,12лв. Или, общият размер на вземането на „С.-АС” ЕООД от „ОЦК” , Г. по процесния договор за охрана е в размер на 676 447,74лв., от които главница в размер на 529 661,62лв. и лихва в размер на 146 786,12лв.

В тази връзка неподкрепени с доказателства са твърденията, наведени с исковата молба, че задълженията по издадените фактури били погасени от „ОЦК” .

Или, в обобщение, следва да се направи извод, съществуване на приетото вземане на „С.-АС” ЕООД от „ОЦК” , Г. / в несъстоятелност/ в посочения в исковата молба размер, поради което предявеният отрицателен иск, с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Този извод не се променя от твърденията на ищеца за свързаност по смисъла на параграф 1, т.1, 3, 4, 5 и 6 от ТЗ, които впрочем са и недоказани.

При този изход на делото на ответника „С.-АС” ЕООД се следват направените по делото разноски в размер на 300 лв. – платено възнаграждение на вещо лице. Следва освен това да се осъди ищеца да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса, на основание чл.694, ал.2, изр.2-ро от ТЗ, в размер на 26 756,50 лева.

Водим от изложеното, К.йският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Р. К.”, посочено като дружество регистрирано в съответствие със законодателството на Р. С., peг. № *, със седалище и адрес на управление Апартамент *, С. е.в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., против „С.-АС” О., гр.С.и „ОЦК” Г. - в несъстоятелност, иск с правно основание чл.694, ал.1 от ТЗ, за установяване несъществуването на прието от синдика вземане на „С.-АС” ЕООД, гр.С.от „ОЦК” гр. К.- в несъстоятелност, в размер на 668 912,58лв., възникнало на основание договор за охрана от 04.05.2006г., като неоснователен.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № *, със седалище и адрес на управление Апартамент *, С. е. в. х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д.С.К., действаща чрез пълномощника А. Й. В. Т., да заплати на „С.-АС” ЕООД, Г. ЕИК * направените по делото разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА „Р. К.”, дружество, регистрирано в съответствие със законодателство на Р. С., peг. № *, със седалище и аõрес на управление Апартамент *, С.е.в.х., ул. „Ф. Р.”, В., М., С., представлявано от директора Д.С.К., действаща чрез пълномощника А. Й. В. Т., да заплати по сметка на К.йския окръжен съд държавна такса за предявения иск в размер на 26 756,50 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: