РЕШЕНИЕ
№ 260018 14.02.2022г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско и търговско отделение
На двадесети януари две хиляди
двадесет и втора година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията
търговско дело № 187 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана
от директора си, с адрес гр.София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, против „ГМ-СТРОЙ“ ООД – в
несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 51, ет.4, представляван от управителя Николай Христов Мушков, при участието в
производството на СИНДИКА на дружеството в несъстоятелност Владимир Янков
Вакрилов с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Княз Борис І“ № 120, със
съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, ет.3, офис 318 – адвокат
Галина Найденова.
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.694,
ал.2, т.1 от Търговския закон /ТЗ/ - да бъде прието за установено по отношение
на длъжника, синдика и кредиторите на несъстоятелността дължимостта на следните
публични вземания на Национална агенция за приходите от длъжника „ГМ Строй“ ООД
в размер на общо 896 385,45 лв. :
- 690 957,66 лв. –
главница;
- 205 427,79 лв. –
лихви до 29.09.2017г. ;
ведно с лихви
върху главницата до окончателното изплащане;
Обстоятелства, на
които ищецът основава предявените искове:
Ищецът твърди, че
с решение по т.д. № 29/ 2015г. на Окръжен съд - Бургас, вписано на 01.06.2015г.,
е открито производство по несъстоятелност на ответното дружество. С молба от
03.10.2017г. ищецът предявил в производството по несъстоятелност публични вземания
от длъжника в размер на общо 896 385,45 лв., включващи 690 957,66 лв. –
главница и 205 427,79 лв. – лихви. На 18.12.2017г. с № 20171218110002 по
партидата на длъжника в ТР е обявен списък на неприети вземания, в който са
включени и предявените от ищеца публични вземания. С определение от 29.03.2018г. съдът по несъстоятелността оставил
без уважение възражението на ищеца против неприемането на описаните вземания.
Ищецът твърди, че посочените публични вземания
са за републикански и местни данъци и такси, задължителни осигуровки и
имуществени санкции, дължими по силата на Закона за данъка върху добавената
стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху
доходите на физическите лица и Кодекса за социално осигуряване. Установяването
на публичните вземания е осъществено по предвидения в ДОПК ред. На 31.01.2017г.
от ТД НАП-Бургас е издаден ревизионен акт за дължими задължителни осигурителни
вноски, частично потвърден и отменен с решение от 10.04.2017г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ - Бургас, което не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред Административен
съд - Бургас.
С предходна молба
от 26.06.2015г. ищецът предявил в производството по несъстоятелност на
ответника публични вземания от данъци, установени с декларации за ДДС и годишна
данъчна декларация по ЗКПО – общо 427 156,57 лв. С настоящата молба от
03.10.2017г. ищецът предявил публичните вземания по цитирания ревизионен акт от
31.01.2017г., като изрично посочил, че вземанията по молбата от 26.06.2015г. са
обхванати от ревизионния период на акта, както и че вземания по тази молба от
2015г. са включени от синдика в списъка на приети вземания, одобрен от съда по
несъстоятелността с определение от 10.12.2015г. Независимо, че попадат в
обхвата на ревизионния акт тези вземания са изключени от размера на вземанията
по новата молбата за предявяване от 03.10.2017г.
Част от
установените с акта публични вземания - 57 533,32 лв. /главница - 40 256,76 лв.
и лихви - 17 276,56 лв./ са възникнали до датата на съдебното решение за
откриване на несъстоятелността. Тези данъчни задължения са възникнали по силата
на закона, но поради неправомерното поведение на дружеството, което не ги е
декларирало надлежно, НАП не е могла да предяви вземанията в сроковете по
чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ.
За останалата част
от неприетите вземания за републикански данъци и задължителни осигурителни
вноски длъжникът е подал декларации, които са изпълнителни основания. Длъжникът
е декларирал неизгодни за него обстоятелства – задължения и по този начин ги е
признал извънсъдебно. Тези вземания са възникнали след датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност, но не са изложени мотиви за
неприемането им от съда по несъстоятелността.
За публичните
задължения за местни данъци върху недвижим имот и такси битови отпадъци
изпълнително основание е акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК
от 28.06.2017г. на Община Нова Загора, влязъл в сила на 18.07.2017г. От
установените с този акт публични вземания 79,44 лв. – главници са възникнали
преди датата на съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност.
Ищецът счита, че
на основание чл.164, ал.4 от ДОПК синдикът е следвало незабавно да включи в
списъка на приетите вземания установените с ревизионния акт публични вземания.
Сочи че нормата не въвежда срок за предявяване и приемане на публични вземания
и не прави разграничения между възникнали преди или след датата на съдебното
решение публични вземания.
По отношение на
акцесорната дължимост на лихвите, начислени върху публичните вземания, сочи, че
се прилага Законът за лихвите върху данъци, такси и други държавни вземания - начислява
се лихва в размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. Лихвата върху публичните
вземания за санкции, наложени от Инспекция по труда, е в размер на основния
лихвен процент плюс 20 пункта.
Ответникът „ГМ
Строй“ ООД не представя писмен отговор
в преклузивния срок по чл.367, ал.1 от ГПК. Не се представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по иска.
Синдикът Владимир
Вакрилов представя писмен отговор, с
който оспорва предявените установителни искове.
Възразява по
допустимостта на иска, тъй като вземанията не са предявени в срока по чл.685 и
чл. 688 ТЗ. Сочи, че в претенцията са включени и задължения за периода 2013г. -
2015г. – т.е. до датата на откриване на производството по несъстоятелност.
По същество счита,
че неправомерно се претендират вземания, основаващи се на ревизионен акт, който
е отменен в по-голямата си част. Освен това искането е в противоречие и с
удостоверението за размера на задълженията, издадено от ищеца. По одобрените до
момента четири списъка на приети вземания одобрените вземания на ищеца са общо
в размер на 981 349,50 лв., а с новото предявяване се търсят още 896 385 лв. Така
общият размер на задълженията към НАП би бил 1 877 734 лв., а самият ищец е
удостоверил пред синдика с официален документ задължения размер на 1
221 705,35 лв.
С допълнителна искова молба ищецът сочи,
че публичните задължения са окончателно установени по размер, като се основава
на влязло в сила решение на ВАС по обжалването на ревизионния акт.
С допълнителен отговор синдикът признава
факта на съдебните решения и частичното влизане в сила на ревизионния акт.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ.
По молба на
кредитор по отношение на ответника „ГМ – Строй“ ООД с ЕИК ********* е
образувано производство по чл.625 и сл. от ТЗ - т.д. № 29/ 2015г. по описа на
Окръжен съд – Бургас. С влязло в сила съдебно решение по делото № 177/
01.06.2015г., вписано в Търговския регистър на 02.06.2015г., е открито
производство по несъстоятелност на „ГМ – Строй“ ООД.
С молба от
30.06.2015г. ищецът НАП е предявил по реда на чл.685, ал.1 от ТЗ публични
вземания от длъжника в размер на общо 771 723,61 лв. Така предявените
публични вземания са включени в изготвения от синдика списък на приетите
вземания от 16.07.2015г., обявен в ТР на 06.08.2015г., одобрен с определение на
съда по несъстоятелността № 1458/ 10.12.2015г., вписано в ТР на 14.12.2015г.
С молба от 04.10.2017г.
ищецът НАП е предявил публични вземания в размер на общо 896 385,45 лв.
Тези вземания са включени от синдика в списък на неприетите вземания от
06.12.2017г., обявен в ТР на 18.12.2017г. Посоченото от синдика основание за
неприемане на вземанията е, че същите са предходно включени в одобрения от съда
списък на приетите вземания. В срока по чл.690 от ТЗ НАП е възразила срещу
включването на така предявените вземания в списъка на неприетите вземания. С
влязло в сила определение № 297/ 29.03.2018г., обявено в ТР на 29.03.2018г.,
съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на НАП и е
одобрил списъка на синдика от 28.12.2017г. на неприетите вземания. Настоящият
положителен установителен иск за предявените от НАП публични вземания е предявен
по пощата на 12.04.2018г. – в последния ден от преклузивния срок по чл.694,
ал.6 от ТЗ вр. чл.62, ал.2 от ГПК.
Първата от процесуалните
предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, за които съдът следи служебно, е кредиторът да е предявил вземането си пред
синдика по реда на чл.685 от ТЗ в 3-месечния сумарен срок от вписване на
решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Ищецът НАП твърди,
че е кредитор на ответното дружество за публични вземания. Легална дефиниция за
публични вземания е дадена в нормата на чл.162, ал.2 от ДОПК, която изброява
видовете държавни и общински вземания, квалифицирани от закона като публични.
Редът за събиране на публични вземания от длъжник в несъстоятелност е специално
уреден от нормите на чл.164 от ДОПК. При тълкуване на тези специални норми
наред с приложимите норми на ТЗ за предявяване на вземанията и включването им в
списък на приетите вземания /чл.685, чл.687, ал.2, и чл.688, ал.1 и 3 от ТЗ/ се
налага изводът, че задължението на синдика служебно /без предявяване от
кредитора/ да впише в списъка на приетите вземания се отнася само до публичните
задължения, които са установени с влязъл в сила акт /чл.687, ал.2 от ТЗ и чл.164,
ал.4, изр.1 от ДОПК/. Останалите публични вземания, които не са установени с
влязъл в сила акт, за да бъдат включени в обхвата на универсалното изпълнение,
следва да бъдат предявени от кредитора – чл.164, ал.3 - ал.5 от ДОПК и чл.685 и
сл. от ТЗ.
За начина на
предявяване на вземанията приложима е нормата на чл.685 от ТЗ – писмено, с
посочване на основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията.
При предявяването на процесните публични вземания с молбата от 04.10.2017г. НАП
ги е индивидуализирал по следния начин :
1. Публични
вземания за данъци и такси за 684 632,82 лв., от които главници
518 001,66 лв. и лихви – 166 631,16 лв., дължими по ревизионен акт от
31.01.2017г. /невлязъл в сила/; справки декларации, подадени в периода
14.09.2015г. – 13.01.2017г.; декларация по чл.92 от ЗКПО от 28.03.2017г.;
декларации образец 6 за периода август 2015г. – февруари 2017г.; и акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК на Община Нова Загора
/влязъл в сила на 18.07.2017г./. По тази точка са посочени общи размери на
вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по
несъстоятелност и на такива, възникнали след тази дата.
Не е спорно, че
описаният ревизионен акт в хода на настоящото производство /на 13.04.2020г./ е
влязъл в сила само частично.
Съгласно
обстоятелствената част на молбата за предявяване в тази точка са включени публични
вземания с различни основания -
задължения за ДДС, корпоративен данък, данък по чл.42 от ЗДДФЛ, местни данъци
върху недвижими имоти и такси за битови отпадъци.
2. Публични
вземания за задължителни осигурителни вноски за 198 491,99 лв., от които
главници – 161 735,45 лв. и лихви – 36 756,54 лв., установени с
декларации образец 6 за периода януари 2015г. – февруари 2017г.
Съгласно
представените декларации същите включват задължения за дължими вноски по ДОО,
вноски за ДЗПО – Универсален пенсионен фонд и вноски за здравно осигуряване.
3. Публични
вземания за имуществени санкции в размер на общо 7882,68 лв. /6000 лв. –
главници и 1882,68 лв. – лихви към 27.09.2017г./, дължими по влезли в сила
наказателни постановления от 30.03.2015г.
4. Публични
вземания за държавни такси в размер на общо 5377,96 лв. /5220,55 лв. – главници
и 157,41 лв. – лихви към 27.09.2017г./, дължими по пет изпълнителни листа,
издадени в периода 24.01.2017г. – 13.07.2017г. за държавни такси, дължими по
съдебни търговски дела.
Съдът намира, че
вземанията по т.1 – за данъци и такси и по т.2 – за задължителни осигурителни
вноски не са надлежно предявени в производството по несъстоятелност, тъй като в
молбата по чл.685 от ТЗ претендираните публични вземания не са надлежно описани
по основание /липсва описание на конкретните факти, от които произтича всяко от
вземанията/. Вземанията не са описани по вид на задължението с оглед преценката
за вида на вземането по чл.162, ал.2 от ДОПК, като не е посочен и размер на
отделните видове задължения. Видно от ревизионния акт, справки декларации,
декларации образец 6 и др., всеки от документите се отнася до няколко вида
задължения, които за да бъдат надлежно индивидуализирани следва да бъдат предявени
с посочване на основанието на всяко от тях /вид данък, вид осигурителна вноска,
вид такса/, размера на всяко задължение и периода, за който се отнася. Пълната и
точна индивидуализация на вземанията е наложителна с оглед защитата на длъжника
и на останалите кредитори. Не е допустимо правилната индивидуализация на
предявените вземания да се извлича от приложените към молбата писмени
доказателства, нито да се отстранява в рамките на настоящото производство по
установяване на вземанията, предметът на което следва изцяло да съвпада с този
по молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност. Поради
това настоящият съд приема, че ищецът не е предявил надлежно тези вземания съобразно
изискването на чл.685, ал.2 ТЗ, поради което по отношение на тях липсва процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на иска по чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ. Ето
защо предявените установителни искове за тези вземания в размер на общо 883 124,81
лв. са недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено.
Следва да се
отбележи, че съгласно признанието на самия ищец част от вземанията по т.1 и 2
са възникнали до датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност на ответното дружество, поради което молбата за предявяването
им от 04.10.2017г. е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл.685,
ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ на 02.09.2015г. Преклузивните срокове за предявяване
на вземанията, възникнали до датата на решението за откриване на производството
по несъстоятелност не се прилагат само за установените с влязъл в сила акт
публични задължения, които подлежат на служебно вписване от синдика съгласно
чл.687, ал.2 от ТЗ. Останалите публични вземания, за които към момента на
предявяването им не е налице влязъл в сила акт за установяване, следва да бъдат
предявени от кредитора в рамките на преклузивния тримесечен срок от вписването
на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Липсата на
индивидуализация на отделните вземания по вид и размер пречи да се определи
стойността на вземанията, за които е спазен, съответно не е спазен срокът за
предявяване.
С влезли в сила
наказателни постановления № 02-02024817, № 02-02024820, № 02-02024819, №
02-02024817 и № 02-02024818, всички от 30.03.2015г. на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас, на ответното дружество „ГМ – Строй“ ООД са наложени
имуществени санкции в размери от по 1500 лв. – публични вземания по чл.162,
ал.2, т.7 от ДОПК на обща стойност 6000 лв.
Съгласно
представените изпълнителни листове № 9/ 24.01.2017г. по т.д. № 148/ 2016г., №
15/ 08.02.2017г. по т.д. № 213/ 2016г., № 56/ 18.05.2017г. по т.д. № 156/
2016г., № 21/ 20.02.2017г. по т.д. №
278/ 2016г. и № 97/ 13.07.2017г. по т.д. № 214/ 2016г., всички по описа
на Окръжен съд – Бургас, с влезлите в сила съдебни актове по посочените дела
ответното дружество „ГМ – Строй“ ООД е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт следните държавни такси : 1574 лв., 15 лв., 3069,35 лв., 15
лв., 522,20 лв. и по 5 лв. за служебно издаване на всеки от описаните пет
изпълнителни листа – публични вземания по чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК на обща стойност 5220,55 лв.
По отношение на тези
вземания по т.3. и т.4 от молбата за предявяване /имуществени санкции в размер
на 6000 лв. и държавни такси в размер на 5220,55 лв./ съдът намира, че са
налице предпоставките на закона за надлежното упражняване на иска по чл.694,
ал.2, т.1 от ТЗ : - вземанията са възникнали по силата на : ⁕ наказателни
постановления от 30.03.2015г., влезли в сила след решението за откриване на
производството по несъстоятелност от 01.06.2015г. - в периода 11.12.2015г. - 08.03.2016г.;
⁕ изпълнителни листи за дължима към бюджета на съдебната власт държавни
такси, издадени въз основа на съдебни решения, влезли в сила след решението за
откриване на производството по несъстоятелност от 01.06.2015г. - в периода
2016г. – 2017г.; - вземанията са включени в списъка на синдика на неприетите
вземания; - в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ ищецът е депозирал възражението си
срещу отказа за приемане на вземането; - възражението да е оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с определението по чл.692 от ТЗ; - спазен
е срокът за предявяването на установителния иск по чл.694, ал.6 от ТЗ. Тъй
като актовете, с които окончателно са
установени тези публични вземания са в сила след решението за откриване на
производството по несъстоятелност за предявяването им не e приложим преклузивния срок по
чл.685, ал.1 и чл.688, ал.1 от ТЗ.
По същество
дължимостта на тези вземания се установява от приложените наказателни
постановления, съдебни решения и изпълнителни листове, като същата не е
оспорена от длъжника и от неговия синдик. Видно от приетите и неоспорени
заключения на вещото лице по извършената съдебна счетоводна експертиза тези
вземания за имуществени санкции и такси не са включени в предходната молба на
ищеца НАП за предявяване на вземания от 30.06.2015г., нито в одобрения от съда списъка
на приетите от синдика вземания от 16.07.2015г., обявен в ТР на 06.08.2015г.
Поради това съдът приема, че дължимостта на тези неприети от синдика на вземания
е доказана, поради което искът за установяване на съществуването им е
основателен и следва да бъде уважен.
По отношение на
претендираните вземания за лихви върху вземанията за имуществени санкции и
държавни такси по т.3 и 4 /съответно 1882,68 лв. и 157,41 лв. – лихви/ се
отнася гореизложеното за липса на надлежна индивидуализация на вземанията. Тези
вземания за лихви, макар и да са възникнали след решението за откриване на
производството по несъстоятелност, също не са заявени надлежно с посочване на вида
на претендираната лихва и основанието за начисляването й, размера на всяко вземане
за лихва и периода, за който се дължи със заявяване на начална и крайна дата. Размерът
на законната лихва върху публично вземане е функция не само от размера на
главницата, но и от законоустановения начин на изчисляването й, който може да
бъде различен в зависимост от вида на главното вземане. Поради това и в тази
част исковата претенцията е недопустима и не може да бъде разгледана по
същество.
С оглед на изхода
от спора на основание чл.694, ал.7 вр. чл.620, ал.3 от ТЗ от масата на
несъстоятелността на ответното дружество следва да бъде заплатена дължимата
държавна такса за уважените претенции в размер на 112,21 лв. /4% от 1/4 от техния размер/,
ведно с държавна такса от 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист за
тези разноски. Въпреки частичното прекратяване на производството, на основание
чл.84, т.1 от ГПК ищецът не дължи заплащане на държавна такса за предявените
искове за публични вземания.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК от масата на несъстоятелността на ответното дружество следва да
бъдат заплатени на ищеца направените от него съдебни разноски по делото,
съразмерно с уважената част от исковете. Разноските на ищеца в настоящото
производство са в размер на общо 950 лв., включващи 650 лв. – заплатени
възнаграждения на вещо лице и дължимо на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.25, ал.1 и 2 от НЗПП съдът
определя в размер на 300 лв. За тези разноски, съразмерно с уважените искове,
от масата на несъстоятелността на ответното дружество следва да бъде заплатена
на ищеца сумата от 11,89 лв.
На основание
чл.78, ал.4 от ГПК ищецът дължи на масата на несъстоятелността на ответното
дружество направените от синдика разноски, съразмерно с прекратяването. Направените
от синдика разноски по делото са в размер на общо 10 650 лв., включващи
10 000 лв. – адвокатско възнаграждение и 650 лв. – заплатено
възнаграждение на вещо лице. От представените доказателства се установява, че
ангажирането на адвокатска защита е разрешено от съда по несъстоятелността и
договореното адвокатско възнаграждение в размер на 10 000 лв. е заплатено
след разрешение на съда по несъстоятелността. Не е основателно възражението на
ищеца за прекомерност на това възнаграждение, тъй като същото е определено с
оглед на предявения размер на претенциите от общо 896 385,45 лв. и е под
минималния размер, установен от нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 19 457,71
лв. За тези разноски, съразмерно с прекратяването, ищецът дължи заплащане на
сумата от 10 516,69 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на следните публични вземания на
кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ от длъжника „ГМ - СТРОЙ“ ООД – в
несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Александровска“ № 51, ет.4 : 6000
лв. – имуществени санкции, наложени с влезли в сила наказателни
постановления на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас с № 02-02024817/
30.03.2015г., № 02-02024820/ 30.03.2015г., № 02-02024819/ 30.03.2015г. и №
02-02024818/ 30.03.2015г.; 5220,55 лв.
– държавни такси, присъдени в полза на бюджета на съдебната власт с влезли в
сила съдебни актове, за които са издадени изпълнителни листове по търговски
дела № 148/ 2016г., № 213/ 2016г., № 153/ 2016г., № 278/ 2016г. и № 214/
2016г., всички по описа на Окръжен съд – Бургас.
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по исковете на кредитора НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ към „ГМ - СТРОЙ“
ООД – в несъстоятелност с ЕИК ********* за установяване съществуването на
публични вземания в размер на общо 885 164,90
лв., предявени с молба от 04.10.2017г. и включени в списък на неприетите от
синдика вземания от 06.12.2017г., обявен в ТР на 18.12.2017г., одобрен с влязло
в сила определение № 297/ 29.03.2018г. по т.д. № 29/ 2015г. на Окръжен съд –
Бургас, включващи : 684 632,82 лв. - за данъци и такси, от които главници
- 518 001,66 лв. и лихви – 166 631,16 лв.; 198 491,99 лв. - за
задължителни осигурителни вноски, от които главници – 161 735,45 лв. и
лихви – 36 756,54 лв.; 1882,68 лв. – лихви към 27.09.2017г. върху вземания
за имуществени санкции в размер на 6000 лв., дължими по наказателни
постановления на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас с № 02-02024817/
30.03.2015г., № 02-02024820/ 30.03.2015г., № 02-02024819/ 30.03.2015г. и №
02-02024818/ 30.03.2015г.; 157,41 лв. – лихви към 27.09.2017г. върху вземания
за държавни такси в размер на общо 5220,55 лв., дължими по изпълнителни листи,
издадени по търговски дела № 148/ 2016г., № 213/ 2016г., № 153/ 2016г., № 278/
2016г. и № 214/ 2016г., всички по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ГМ - СТРОЙ“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 51, ет.4, да
заплати от масата на несъстоятелността си по сметка на Окръжен съд - Бургас
дължимата за уважените искове държавна такса от 112,21 лв. ведно с държавна такса в размер на 5 лв. за служебно издаване на изпълнителния лист.
ОСЪЖДА „ГМ - СТРОЙ“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Александровска“ № 51, ет.4, да заплати от масата на
несъстоятелността си на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от
директора си, с адрес гр.София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, сумата от 11,89 лв. за направените по делото
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, представлявана от
директора си, с адрес гр.София, ул. „Княз Дондуков“ № 52, да заплати на „ГМ - СТРОЙ“
ООД – в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Александровска“ № 51, ет.4, сумата от 10 516,69 лв. за
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с частта от исковете за
които производството е прекратено.
Решението е
постановено при участието на синдика на „ГМ - СТРОЙ“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК ********* -
Владимир Янков Вакрилов с ЕГН ********** с адрес гр. София, ул. „Княз Борис І“
№ 120.
Решението в установителната част подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок, а в
прекратителната част – в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :