Решение по адм. дело №673/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца/ЗСПД/.

Образувано е по жалба вх. № 3717/08.08.2025г. в АСВТ, подадена от името на П. П. П. от ***, действащ чрез упълномощения адвокат.

Оспорва се Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/3238/24.07.2025г. на директора на ДСП-В. Търново, с която е постановен отказ жалбоподателят да получи еднократната помощ за дете ученик, записан в 8-ми клас.

Оспорващият иска от съда да отмени Заповедта. Като родител на детето Д. П., същият твърди, че от месец март 2021г. детето живее при него, той полага грижи за отглеждането и възпитанието му и съответно го е записал на училище в гр. Велико Търново.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощения адвокат. Последният поддържа жалбата и иска да бъде уважена. Изтъква, че е без значение на кого от двамата родители са присъдени родителските права, а е важно кой фактически ги упражнява. ПП представя ПЗ и претендира разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново не се явява. Представлява се от упълномощения юрисконсулт, който намира жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Оспорената Заповед определя като правилно постановена. Обръща вниманието на съда върху обстоятелството, че не е изготвен социален доклад от ДСП-Горна Оряховица и поради това съображенията на майката на детето относно тази помощ не са известни. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съгласно нормата на чл.10, ал.6 от ЗСПД, заповед като процесната подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. обжалването по адм. ред не е задължително. Жалбата е депозирана пред АСВТ на 08.08.2025г. чрез ССЕВ. АО не представя доказателство за момента на връчване на Заповедта, поради което съдът приема, че срокът за обжалването й не е изтекъл. Жалбата е подадена от името на адресата на Заповедта, за когото е налице неблагоприятно засягане на правната му сфера. Оспорената Заповед е индивидуален административен акт, годен предмет на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд. Еднозначният извод е, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения по фактите и правото:

На ответния АО бе указано да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. На жалбоподателя да докаже твърденията си, че детето Д. живее при него и се издържа от него. Релевантните за спора факти се установяват само с писмени доказателствени средства, които не се оспорват.

Настоящият състав на АСВТ взе предвид оплакванията в жалбата и фактическите основания на оспорената Заповед. Обсъди събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. Като прецени доказателствата и доводите на страните по вътрешно убеждение, съдът прие за установени следните факти:

1.На 15.07.2025 г. П. П. подава до директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр. Велико Търново Заявление-декларация за отпускане на еднократна помощ по чл.10б от ЗСПД на ученици, записани в осми клас. Посочва, че дъщеря му Д. П. П. е записано в осми клас на ПГСАГ „А.[населено място]“ ***, детето не се отглежда извън семейството, а бракът на родителите е прекратен с развод. Пъдарев посочва личната си банкова сметка за изплащане на помощта.

2. Във връзка с подаденото Заявление не е извършена социална анкета. Още на ниво предварителен контрол е отбелязано в листа „за издаване на заповед за отказ“.

3. На 24.07.2025г. е издадена оспорената Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/3238, с която е постановен отказ за предоставяне на помощ по чл.10б от ЗСПД.

3.1. Мотивите, изложени в оспорената Заповед са, че със съдебно решение след развода упражняването на родителските права е предоставено на майката, поради което тя има право да получи помощта, като законен представител на детето.

4. Няма данни по делото кога е връчена Заповедта. Същата е оспорена пред АСВТ и е предмет на настоящото дело.

5. Не се спори между страните, че бракът между родителите на Д. П. е прекратен с развод. Майката се е установила да живее в гр. Горна Оряховица, а бащата в гр. Велико Търново. Видно от съдебното решение, постановено по гр. дело № 2516/2018г. на ВТРС упражняването на родителските права е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето.

6. От страна на жалбоподателя пред съда са представени два броя съдебни решения и социален доклад, изготвен през м. ноември 2024г. и представен пред РС-Г. Оряховица.

6.1. С влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.дело № 1429/2021г. на ВТРС е отхвърлен искът на майката за изменение на размера на присъдената издръжка от 140 на 200лв.

6.2. Със съдебно решение, постановено по гр.дело № 2235/2024г. на ГОРС е осъдена А. А./майката на Д./ да заплати на бащата П. П. сумите по изплащаната от него издръжка и тези, получени за детски надбавки, т.к. е установено, че от месец март 2021г. детето не живее с майка си, а при него.

6.3. Социалният доклад изх. № ПР/Д-ВТ/247-004/27.11.2024г. е представена на РС и в него е отразено, че от м. март 2021г. детето Д. П. П. е с местоживеене гр. Велико Търново [улица]. Това е установено от разговор с бащата и детето и е потвърдено от майката в телефонен разговор. Детето учи в гр. В. Търново, а бащата е продължил да заплаща присъдената издръжка на майката, въпреки че детето живее при него. Осигурени са му нормални битови условия, чувства се добре, има установен приятелски кръг, с който комуникира.

7. Ответникът представя съдебно решение, постановено по гр.дело № 855/2021г., с което е отхвърлен предявеният от П. Пъдарев иск за изменение на постановеното при развода относно упражняване на родителските права от майката, режим на лични отношения с детето и присъдената издръжка.

При съвкупната преценка на представените доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Страните на практика не оспорват настъпването на тези факти, а тяхната правна интерпретация.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Приложим материален закон в случая е Законът за сeмейни помощи за деца/обнародван ДВ бр.32 от 2002г./ и Правилникът за неговото приложение, а процесуален АПК.

Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. При това установи следното:

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Същият е подписан от титуляра на длъжността „директор на ДСП-Велико Търново“. Видно от представената Заповед № 1299/07.07.2003г./вж. л.76/ и служебна бележка/л.103/. Този АО е упражнил правомощието си по чл.10, ал.4 от ЗСПД. Поради това съдът приема, че оспорената Заповед е валиден административен акт и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената Заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта. Дали същите съответстват помежду си и са подкрепени с доказателства е въпрос по същество. Поради това съдът намира, че липсва на отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Оспорваната в настоящето производство Заповед е издадена в хода на административно производство, уредено /неизчерпателно/ с нормите на чл.34в и сл. от ППЗСПД, като за неуредените случаи важат правилата на АПК. Става въпрос за еднократна помощ за ученици, записани в осми клас, която се отпуска въз основа на заявление декларация и се прилагат документите, предвидени в чл.34в, ал.2 от ППЗСПД. При това от ответния АО не се оспорва, че детето Д. отговаря на законовите изисквания, за да получи семейството тази помощ. Спорът се фокусира върху това на кого от двамата родители следва да се изплати тази помощ. За да се отговори на този въпрос в случая следва да се изясни при кого живее детето и кой фактически полага грижи за отглеждането и възпитанието му, тъй като логиката на закона е тези пари да следват детето, т.к. са предназначени за подобряване на стандарта на живот на самото дете. Тази помощ е от държавата за детето, негово право, а не са за някой от родителите. АО обаче изобщо не е изследвал този въпрос при кого в действителност живее детето и кой фактически се грижи за издръжката му понастоящем. С влязло в сила през 2025г. съдебно решение на ГОРС е установено, че за минало време/от март 2021г./ детето е живяло при баща си и е издържано от него, а майката се е обогатила неоснователно. В настоящото производство не е изготвен актуален социален доклад, нито от ДСП-ВТ, нито по делегация от ДСП-ГО. Не е изследван въпросът понастоящем къде живее детето, налице ли е споразумение между родителите относно получаването на помощта и др. Не е дадена възможност на страните за обяснения или възражения. Изтъкнатото бездействие на АО да събере доказателства за релеванти за спора факти представлява съществено нарушаване на административно-производствените правила. Поради това нарушение Заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка. В нарушение на правилото на чл.35 от АПК, който постановява, че ИАА се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Допуснатите от ответника процесуални нарушения са съществени, т.к. при събиране на допълнителни доказателства и тяхната съвкупна преценка би се стигнало до друг извод по същество. Поради това им естество нарушенията обуславят преценката на съда за процесуална незаконосъобразност на издадения административен акт.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната Заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон, а именно:

Актът на администрацията е основан от фактическа страна на обстоятелството, че според съдебното решение за развода упражняването на родителските права е предоставено на майката, поради което само същата има право да получи помощта по чл.10б от ЗСПД за детето. За правно основание на Заповедта за отказ е посочена нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, във вр. с чл.4 от ППЗСПД и чл.10б, ал.5 и 6 от същия закон. Първите две норми уреждат правомощието на директора да ДСП да постанови заповед за отпускане на помощта или отказ, другите две уреждат определянето на размера и времето на отпускането на помощта. Тоест категорично не кореспондират с фактическото основание на Заповедта и причината за отказа.

Нормата на чл.10б, ал.1 от ЗСПД предвижда, че на семействата, чиито деца са записани в осми клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Помощта е еднократна и не е обвързана с доходите на семейството. Според ал.3 на чл.10б от ЗСПД, помощта се предоставя на настойника/попечителя, който отглежда детето. Не се оспорва по делото, че всички условия, предвидени в закона за предоставяне на помощта са налице. Въпросът е на кого от родителите следва да бъде изплатена същата, на майката, на която е предоставено упражняването на родителските права след развода или на бащата, при когото детето живее фактически и който го издържа? За да се даде отговор на този въпрос следва да се има предвид държавната политика, която стои зад процеса на предоставяне на помощта и какъв резултата се цели с нея.

Според чл.47,ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата. Съгласно чл.5 от ЗСПД, семейните помощи за деца по този закон се финансират със средства от държавния бюджет, като целта на закона е, според чл.1, ал.2, същите да подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Конкретно помощта по чл.10б от ЗСПД е насочена към това да се стимулира процеса на придобиване на средно образование от детето. Относно образованието на децата България е поела ангажименти включително и с ратифицирането през 1991г. на Конвенцията за правата на детето. Обсъжданата понастоящем помощ за дете ученик е в изпълнение на ангажимента на държавата по чл.28, §1, б“б“ от Конвенцията – насърчаване на средното образование, чрез предоставяне на финансова помощ при необходимост. Несъмнена е държавната политика да се подпомогнат децата да повишават образованието си, чрез финансова подкрепа за семейството или лицата, които ги отглеждат. Именно в тази връзка чл.10б, ал.3 от ЗСПД сочи, че помощта се предоставя и на лица, различни от родителите, които отглеждат детето. Това произтича логично от естеството на помощта, която е насочена към детето, към повишаване на неговия жизнен стандарт и благосъстояние. Тоест, помощта трябва да следва детето, а не родителя. ЗСПД в различните случаи посочва различни посредници, чрез които се получава помощта. Обичайно това е майката, може да бъде осиновителя/осиновителката), родителя, настойника или попечителя/вж. чл.9, ал.1 от закона/. С изричното писмено съгласие на майката помощите могат да се получават от бащата. Според чл.9, ал.4 от ЗСПД месечните помощи за деца с разведени родители се предоставят на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права. Когато детето е настанено за отглеждане при роднини или близки, същите помощи се предоставят на лицата, при които е настанено детето.

Нормата на чл.10б от ЗСПД използва друг подход, като посочва, че помощта се предоставя на семействата, чиито деца са записани в 8-ми клас или съответно на настойника/попечителя, който отглежда детето. Видно е, че определя по друг начин лицата, чрез които да се получи помощта. Следователно обуславящото обстоятелство е къде се отглежда детето, за да достигне помощта до него. Когато се събере актуална информация, че детето живее при бащата и се отглежда и издържа от него следва помощта да се предостави чрез същия. С разтрогване на брака между родителите бащата П. П. не е лишен от родителски права, нито е погасено задължението му да се грижи за отглеждането и възпитанието на Д. П.. Достатъчно време след развода е постановено съдебно решение, с което е установено неоснователно обогатяване от страна на майката. Процесната Заповед всъщност игнорира това решение на съда. АО счита за нормално да предоставя подпомагане на майката, която не живее с детето, а бащата, който го издържа да води съдебни дела за държавните помощи, изплатени на майката. Това определя случая като житейски абсурд и правен нонсенс. Постановеният от ответния АО отказ е лишен от здрав разум, освен от законова опора. Директорът на ДСП и неговият ПП не сочат и не доказват наличие на основание за отказ да бъде предоставена помощ по чл.10б от ЗСПД на бащата на Д. П.. Поради изложените съображения съдът намери, че АО не е упражнил правомощието си по чл.10, ал.4 от ЗСПД по разумен начин и не е постигнал справедливост.

Доказателствата, събрани по делото сочат наличие на трудни и тежки отношения между родителите по повод и след развода. Но разводът е бил в далечната 2018г., като междувременно са настъпили промени. Д. е избрала да учи в училище в гр. В. Търново и да живее при баща си. Същата е на възраст, в която законодателят вече изследва и нейното желания при кого да живее. Възможно е дори родителите да са постигнали споразумение, което не е задължително да е одобрено от съда. Най-добрият интерес на детето е принцип на закрила на децата/закрепен в чл.3, т.3 от ЗЗДетето/, който следва да прилагат и органите на ДСП в цялост, а не само ОЗД. В случая този най-добър интерес на детето Д. П. не е изяснен, нито защитен с процесната Заповед. В този ред на мисли, съдът намери, че оспорената Заповед противоречи и на целта на закона.

В заключение по изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна. Обжалваната Заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена.

При този изход на делото разноски за АВ следва да се присъдят на упълномощения адвокат, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., т.к. адвокатската защитата е осъществена безплатно в хипотезата на чл.38, ал.,1, т.3 от ЗАдв. На основание чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа съдът определи за справедлив и обоснован размера от 1 000,00лв. за АВ.

Доколкото разрешаването на въпроса по същество не е предоставен в правомощията на съда, на основание чл.173, ал.2 от АПК адм. преписка следва да бъде изпратена за ново произнасяне на ДСП-В. Търново, при съобразяване на указанието по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

Воден от горните мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК и чл.173, ал.2 от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на П. П. П. Заповед № ЗСПД/Д-ВТ/3238/24.07.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Велико Търново, като незаконосъобразна.

ИЗПРАЩА преписката на директора на ДСП-В. Търново за ново произнасяне, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, 7-дневен срок за произнасяне на административния орган, който тече от влизане в сила на настоящото Решение.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане да заплати на адвокат С. Д. К. с ЛН ********** сумата от 1 000,00лв. (хиляда лева), представляваща определено от съда адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.10, ал.6 от ЗСПД.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.