№ 487
гр. София , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело №
20201000503379 по описа за 2020 година
С решение от 07.11.2019 г., коригирано с решение за поправка на очевидна
фактическа грешка от 01.06.2020 г., постановени по гр. дело № 13 675/2018 г.,
Софийският градски съд, Гражданско отделение, І-14 състав, е осъдил ответницата В.
А. Л. – ЧСИ, да заплати на осн. чл.74 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.441 от
ГПК на ищеца „ОЛИВЕТ“ ЕООД сумата 20 073,06 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва, начислявана от датата на исковата
молба. В останалата му част искът на дружеството ищец е отхвърлен като
неоснователен. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка е прекратено
производството по искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
периода от 24.01.2014 г. до датата на исковата молба.
С определение от 01.06.2020 г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, съдът е
оставил без уважение искането на ответницата за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу решението са подадени въззивни жалби както от дружеството ищец, така
и от ответника ЧСИ В.Л..
Във въззивната жалба на „ОЛИВЕТ“ ЕООД се твърди, че основното решение на
СГС е незаконосъобразно в частта, с която съдът не се е произнесъл относно
дължимата лихва за забава от датата на извършване на разпределението от ЧСИ
1
/24.01.2014 г./ до датата на подаване на исковата молба. След подаване на тази въззивна
жалба, по това искане съдът се е произнесъл с решението си от 01.06.2020 г., с което
производството е прекратено.
Във въззивната жалба на ЧСИ В. А. Л. и допълнително представените от
процесуалния й представител писмени бележки се твърди, че необосновано градският
съд е приел, че съдебният изпълнител е допуснал нарушение на процесуалния закон.
Излагат се съображения, че дружеството ищец е било надлежно уведомено за
образуваното изпълнително производство и насочване на изпълнението върху
възбранения в полза на ищеца недвижим имот, но не се е възползвало от възможността
да представи доказателства за размера на вземането си.
Поддържа се също, че ЧСИ не е бил длъжен да присъедини кредитора „Оливет“
ЕООД като взискател в изпълнителното производство, тъй като наложената в негова
полза възбрана върху недвижим имот не е допусната в обезпечителното, а в
изпълнително производство при друг ЧСИ. Излагат се съображения, че ТР №
2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК е
прието една година и четири месеца след приключване на производството по
изпълнителното дело и че това тълкувателно решение няма обратно действие.
Също така се излагат и доводи, че в нарушение на процесуалните правила съдът
е обсъдил неприето по делото удостоверение за размера на дълга на ищеца.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска.
След получаване на решението на СГС, постановено на 01.06.2020 г. по реда на
чл.247 от ГПК, с което производството е било прекратено по отношение на
претенцията за лихва за минало време, от ищеца „ОЛИВЕТ“ ЕООД е подадена частна
жалба срещу него. В частната жалба се твърди, че изводите на съда, че с исковата
молба не е предявен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД са необосновани, тъй като е
заявена претенция за присъждане на сумата 100 000 лева, представляваща дължимо
обезщетение за нанесени имуществени вреди, ведно със законната лихва. Иска се
отмяна на решението, постановено по реда на чл247 от ГПК и постановяване на
определение, с което градският съд да бъде задължен да се произнесе по акцесорния
иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
А от ответницата е подадена частна жалба срещу определението на градския
съд, постановено по реда на чл.248 от ГПК. С нея определението на градския съд се
обжалва с доводи, че необосновано съдът е отказал да присъди изцяло заплатеното от
ЧСИ Л. адвокатско възнаграждение.
Третото лице, помагач на ответницата Л. – „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
2
ЕАД е подало отговори на въззивните жалби. В тях оспорва оплакванията на
дружеството ищец и изразява становище, че жалбата на ответницата е основателна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и като взе предвид оплакванията на жалбоподателите, намира следното:
Ищецът „Оливет“ ЕООД е предявил срещу ответницата В.Л. – частен съдебен
изпълнител, осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в
размер на 100 000 лева. В исковата молба се твърди, че сумата представлява размерът
на вземането на дружеството към ЧСИ, която в нарушение на чл.459 от ГПК не го е
присъединила като взискател в изпълнителното производство и след извършване на
публична продан на недвижим имот не е разпределила в негова полза исковата сума,
представляваща размера на вземането му към длъжницата по изпълнението Д. Н.. С
исковата молба се претендира и заплащане на лихва върху горната претенция,
начислявана от датата на подаване на исковата молба.
Впоследствие – в съдебно заседание на 07.10.2020 г. ищецът е изменил размера
на иска си, намалявайки го до 33 223 лева, от които 22 446 лева главница и 10 777 лева
законна лихва, начислявана върху главницата от датата на извършване на публичната
продан до 16.10.2018 г. – датата на завеждане на исковата молба.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20137800400479 по описа на ЧСИ
Л., същото е образувано по молба на взискателя „Флайм тайм мобиле“ ЕООД срещу
длъжник Д. С. Н., за събиране на парично вземане в размер на 28 787,75 лева. С
молбата, подадена на 12.11.2013 г. е поискано, изпълнението да бъде насочено върху
недвижим имот, собственост на длъжницата.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжницата е
отговорила, че е съгласна, изпълнението да бъде насочено към притежавания от нея
поземлен имот, находящ се в с. ***, район ***.
С разпореждане от 18.11.2013 г. ЧСИ, след като е констатирал, че недвижимият
имот е съпружеска имуществена общност, както и че върху целия имот са вписани две
възбрани – в полза на кредитора „Оливет“ ЕООД и обезпечителна възбрана в полза на
кредитор на съпруга, е разпоредил да бъде уведомен съпругът недлъжник Т. Г. и
двамата кредитори – включително „Оливет“ ЕООД.
На 03.12.2013 г. ЧСИ Л. е изпратила уведомление до „Оливет“ ЕООД, че е
насрочена публична продан на недвижим имот, съсобственост на Д. Н. и Т. Г.. В
уведомлението на адресата е съобщено, че е насрочена публична продан върху
3
възбранения в полза на „Оливет“ недвижим имот. Имотът е подробно описан,
посочени са и датите за провеждане на публичната продан.
В изпълнителното дело се съдържа и обратна разписка, върху която е
удостоверено, че уведомлението е връчено на 04.12.2013 г. Разписката е подписана от
лице „А.“, но управителят на дружеството ищец – А. А., оспорва, че подписът е негов.
Между страните не се спори, че последващи уведомления не са изпращани на
„Оливет“ ЕООД.
След приключване на публичната продан, имотът е възложен на купувач
Борислав Марионов с постановление от 10.01.2014 г., за сумата 52 700 лева. На
24.01.2014 г. е извършено разпределение на сумата, получена от публичната продан. В
него е отразено, че за присъединените кредитори не се отделят суми за
удовлетворяване на вземанията им. Относно „Оливет“ ЕООД е отбелязано, че след
като е бил надлежно уведомен за публичната продан, същият не е предоставил
информация относно вземането си, не е депозирал изпълнителен лист или
удостоверение от друг съдебен изпълнител.
След отделяне на дължимите суми за такси и разноски в размер на 2 829 лева, на
взискателя „Флайм тайм мобиле“ ЕООД е заплатена сумата 26 350 лева.
С оглед на горните доказателства, настоящият съдебен състав намира следното:
Отговорността на съдебния изпълнител по чл.441 от ГПК, съответно по чл.74 от ЗЧСИ
представлява специална хипотеза на отговорност за непозволено увреждане по смисъла
на чл.45 от ЗЗД. За да възникне тази отговорност, следва да бъде установено, че от
страна на делинквента /в случая ЧСИ Л./, е налице противоправно
действие/бездействие, което е причинило на ищеца имуществена вреда. Както е
известно, по силата на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното.
Въззивният съд приема, че поради невъзможността да участва в разпределението
на сумите, получени от публичната продан, дружеството ищец несъмнено е
претърпяло имуществена вреда. Съдът намира обаче, че не е установено
противоправно поведение на ЧСИ Л.. Същата е изпълнила задължението си да
провери, дали върху недвижимия имот има вписани възбрани в полза на други
кредитори и своевременно – в изпълнение на разпоредбата на чл.459 от ГПК, ги е
уведомила за предстоящата публична продан.
По силата на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2013
4
г. на ОСГТК на ВКС – т.5, съдебният изпълнител е длъжен да присъедини като
взискатели кредиторите, вземането на които е обезпечено с възбрана – независимо
дали възбраната е наложена в обезпечителното или в изпълнителното производство.
Но както ищецът, така и другият кредитор, в полза на когото е била вписана
възбрана, не са предприели действията, предвидени в чл.456 от ГПК и не са се
присъединили към взискателя, по инициатива на когото е образувано изпълнителното
дело. За разлика от държавата, която винаги се счита присъединен взискател по право
по силата на чл.458 от ГПК, за останалите кредитори присъединяването им като
взискатели зависи от тяхното активно поведение, каквото те не са проявили след като
са били уведомени за пристъпването към публична продан.
Въззивният съд не възприема доводите на ищеца, че не е бил надлежно
уведомен за започване на принудителното изпълнение. Уведомлението е изпратено на
адреса по седалището и управление на дружеството и този адрес е същият, посочен и в
исковата молба. Доколко на този адрес се намира жилище, в което управителят на
дружеството рядко пребивава – както самият той твърди и дали подписът срещу
получател „А.“ е на управителя А. А., е без значение за редовността на съобщаването.
Чл.50 от ГПК предвижда, че мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в търговския регистър, е адресът по регистъра. Ищецът не твърди, към
датата на връчване на уведомлението, адресът на дружеството по търговския регистър
да е бил различен от адреса, на който е било връчено уведомлението.
С оглед на изложеното по-горе, въззивният съд намира, че искът на „Оливет“
ЕООД е неоснователен, поради което решението на градския съд следва да бъде
отменено в осъдителната му част, а частично уваженият иск - отхвърлен.
Що се отнася до решението, постановено по реда на чл.247 от ГПК, с което
съдът е прекратил производството за сумата 10 777 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 22 446 лева, въззивният съд намира, че същото е правилно.
Видно от исковата молба, с нея дружеството ищец е заявило претенция за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лева, „ведно с дължимата
лихва считано от подаване на настоящата искова молба в съда до окончателното
заплащане на претендираната сума“. С исковата молба не е предявена претенция за
заплащане на лихва върху претендираното обезщетение за периода от датата на
публичната продан до датата на предявяване на иска /24.01.2014 г. – 16.10.2018 г./.
Предявяването на този нова, обективно съединена претенция под формата на
изменение на първоначално предявения иск, е процесуално недопустимо.
Законосъобразно градският съд е прекратил производството в тази му част. Поради
5
това частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на въззивното производство, в полза на ЧСИ Л. следва да бъдат
присъдени съдебните разноски, направени за двете инстанции. За производството пред
СГС ответницата е заплатила 5 лева за издаване на съдебно удостоверение.
Процесуалното й представителство е било осъществено при условията на чл. 38 от ЗА.
Изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при цена на иска 100 000 лева, адвокатското
възнаграждение възлиза на 3 530 лева и същото следва да се заплати в полза на
представлявалата я адв. В. И..
С решението си СГС е присъдил в полза на ответницата 1,95 лева разноски,
поради което с въззивното решение следва да й се присъдят още 3,05 лева за първата
инстанция. В полза на представлявалата я адв. И. са присъдени 714,98 лева, поради
което на адв. И. следва да се присъдят още 2 815,52 лева.
За въззивната инстанция жалбоподателката ЧСИ Л. е заплатила 400,74 лева
държавна такса по въззивната жалба и 15 лева по частната жалба – общо 415,74 лева.
Отново е била представлявана при условията на чл.38 от ЗА. С оглед размера на
обжалвания интерес – 20 037 лева, адвокатското възнаграждение, изчислено по
посочения по-горе ред, възлиза на 1 131 лева.
По горните съображения следва да бъде отменено и определението на СГС,
постановено по реда на чл.248 от ГПК.
Воден от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-14
състав, постановено на 07.11.2019 г. по гр. дело № 13 675/2018 г., коригирано с
решение за поправка на очевидна фактическа грешка от 01.06.2020 г. В ЧАСТТА, с
която ответницата В. А. Л. е осъдена да заплати на „ОЛИВЕТ“ ЕООД сумата 20 037,06
/двадесет хиляди и тридесет и седем лева и 06 ст./ на осн. чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във
връзка с чл.45 от ЗЗД, във връзка с чл.441 от ГПК, КАКТО И В ЧАСТТА, с която в
полза на ищеца са присъдени 797,35 /седемстотин деветдесет и седем лева и 35 ст./
разноски по делото И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
6
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „ОЛИВЕТ“ ЕООД за сумата 20 037,06 /двадесет хиляди
и тридесет и седем лева и 06 ст./.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския градски съд, Гражданско
отделение, І-14 състав, постановено на 01.06.2020 г. по гр. дело № 13 675/2018 г., с
което по реда на чл.247 от ГПК е поправено решението от 07.11.2019 г. и е прекратено
производството по претенция за присъждане на законна лихва върху обезщетението за
периода 24.01.2014 г. – 16.10.2018 г., предявена за 10 777 /десет хиляди, седемстотин
седемдесет и седем/ лева.
ОТМЕНЯ определението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, І-
14 състав, постановено на 01.06.2020 г. по гр. дело № 13 675/2018 г. по реда на чл.248
от ГПК.
ОСЪЖДА „ОЛИВЕТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красна поляна“, ЖК „Красна поляна“, ул. „Спас Вацов“
№ 28А, ап.69 да заплати на В. А. Л. с ЕГН ********** – ЧСИ с рег. № ***, със
служебен адрес гр. София, площад „Македония“ № 1, още 3,05 /три лева и 05 ст./
разноски за производството пред СГС, както и 415,74 /четиристотин и петнадесет лева
и 47 ст./ разноски за производството пред САС.
ОСЪЖДА „ОЛИВЕТ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Красна поляна“, ЖК „Красна поляна“, ул. „Спас Вацов“
№ 28А, ап.69 да заплати на адв. В. Г. от САК – София, ул. „Пиротска“ № 65, ет.3 още
2 815,52 лева /две хиляди, осемстотин и петнадесет лева и 52 ст./ адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред СГС, както и 1 131 /хиляда, сто
тридесет и един/ лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред САС.
Решението е постановено при участието на третото лице, помагач на ЧСИ В.Л. –
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му, при
спазване на изискванията на чл.280 и чл.284 от ГПК.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8